За 8-и март без досада*

<p><strong>- Как се роди тази изложба?</strong></p> <p>- Датата беше решаваща. В началото, когато получих възможност да направя изложба, смятах да направя една голяма ретроспекция на моята кариера. След това беше избрано началото на месец март и си помислих за Международния ден на жената. Винаги съм искал да посветя изложба на жените. Така че се възползвах от 8 март, за да конкретизирам тази идея.</p> <p><strong>- Тези портрети идват от различни места и епохи. Какво е общото между тези жени?</strong></p> <p>- От САЩ до Азия, като се мине през Европа и Африка, жените имат една универсална обща черта: те живеят в мачистки общества. И същевременно у всяка една от тях има желание да се бори срещу тези цивилизации на неравенството. Всички тези жени разбират несправедливостта и се борят с нея. Но най-дълбоко вкоренена е идеята за съпротива у жените, които са познали въоръжени конфликти.</p> <p>Войната е мъжко решение, а жените понасят, повече от всеки друг, страничните щети. Те губят домовете си, мъжете си. Грижат се за децата, за възрастните хора. След това посрещат осакатените бойци. Най-сетне, те са тези, които организират бягството, изгнанието... Трябва да срещнеш тези жени, за да измериш тежестта на войната върху техните рамене.</p> <p><strong>- Какво представляват във вашите очи жените, които сте снимали?</strong></p> <p>- Мълчаливи героини. Които работят, борят се. Едно нещо ме поразява: навсякъде по света има изрази за мъжката сила: &bdquo;Силен като мъж&rdquo; и т.н. Но колко пъти съм си казвал при моите репортажи, че един мъж не може никога да извърши това, което правят жените.</p> <p><img src="/uploads/editor/REZA-2.jpg" alt="" width="627" height="466" /></p> <p><em>Снимки: Реза</em></p> <p><strong>- В Афганистан създадохте неправителствената организация &bdquo;Айда&rdquo;, която учи жени на журналистическата професия.</strong></p> <p>- Класическата хуманитарна помощ като цяло се фокусира върху видимото разрушение. Но кой се грижи за невидимото разрушение, за травмите, които са следващите зародиши на конфликти? Създадох &bdquo;Айда&rdquo;, за да се образоват и обучават жените, защото смятам, че артистите и интелектуалците са психотерапевтите на своите общества. Представете си какво означава в Афганистан една радиостанция, ръководена от жени! Представете си също влиянието на списанията или на киното! Процесът на възстановяване на една страна идва отвътре. Затова трябва да се дадат инструменти: химикалка или фотоапарат...</p> <p><strong>- Фотографията ли подхранва активната ви хуманитарна дейност?</strong></p> <p>- Хуманитарните ми ангажименти се вписват в логиката на образите, които снимам. Впрочем аз не правя разлика между тези два аспекта на моя живот. Снимайки, аз засвидетелствам, за да предизвикам реакция, за да създам мостове между културите. Забележете, че фотографите винаги си играли основна роля в хуманитарната сфера: можем да предположим, че без снимки, нещата биха били много по-трудни за &bdquo;Лекари без граници&rdquo;.</p> <p><strong>- Въпреки често трудния контекст, вашите снимки на жени излъчват надежда, светлина.</strong></p> <p>- Каквото и да става, съществува универсална женска красота. Понякога ме питат в коя страна живеят най-хубавите жени в света. На което аз отговарям: Всяка жена е отделна страна!</p> <p><img src="/uploads/editor/REZA-3.jpg" alt="" width="600" height="425" /></p> <p>&nbsp;<strong><em>Реза</em></strong></p> <p><em>Изложбата &bdquo;Жени, между борбите и изяществото&rdquo; е подредена в кметството в 9-ти район в Париж, от 8 март до средата на април 2013 г. (входът е безплатен)</em></p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p> <p><em>*Заглавието е на &bdquo;Гласове&rdquo;</em></p>