Ювал Ноа Харари: Добре дошли на либералния бюфет

Ювал Ноа Харари: Добре дошли на либералния бюфет
През ХХ век три големи разказа се опитаха да обяснят човешката история и да предложат визия за бъдещето на света: фашисткият разказ, комунистическият разказ и либералният разказ. Втората световна война и Студената война извадиха от играта фашисткия и комунистическия разказ, оставяйки водещата роля на либералния разказ. Дали той ще последва фашизма и комунизма в кофата за боклук на историята? Какво е бъдещето на “либералния свят”? Ювал Ноа Харари, израелският автор с милиони продадени книги, преведени на двайсетина езици по целия свят, засипан с похвали от Бил Гейтс, Марк Зукърбърг или Барак Обама, отговаря на този въпрос в своя статия специално за “Фигаро”. Авторът на "Homo sapiens" и "Homo Deus. Кратка история на бъдещето" не е голям оптимист.

 

 

През ХХ век три големи разказа се опитаха да обяснят човешката история и да предложат визия за бъдещето на света: 

 

фашисткият разказ, комунистическият разказ и либералният разказ. 

 

Фашисткият разказ обясняваше историята като битка между различните нации и предвиждаше свят, в който господства една човешка група, която подчинява чрез насилие всички останали.

 

Комунистическият разказ обясняваше историята като класова борба и предвиждаше свят, в който всички групи са обединени от една централизирана система, която гарантира равенство, било то и с цената на свободата. 

 

Либералният разказ обясняваше историята като сблъсък между свободата и тиранията и предвиждаше свят, в който всички хора си сътрудничат свободно и мирно при минимален централен контрол, било то с цената на известно неравенство.

 

Втората световна война и Студената война извадиха от играта фашисткия и комунистическия разказ, 

 

оставяйки на либералния разказ ролята на справочник за човешкото минало и необходим наръчник за бъдещето на света. Поне така изглеждаше известно време. През последните години обаче все повече политически лидери и движения оспориха ключовите елементи на либерализма. 

 

Дали либералният разказ ще последва фашизма и комунизма в кофата за боклук на историята?

 

В началото на 2019 г. е трудно да се прогнозира. Няма съмнение, че либерализмът е в криза, но това, на което сме свидетели в последно време, не е пълно изоставяне на либералния разказ. По-скоро става въпрос за преход от “подхода на менюто” към “манталитета на бюфета”. 

 

Трудно е да се разбере съвременното развитие, защото либерализмът никога не е бил монолитен. Либерализмът цени свободата, но свободата няма едно и също значение в зависимост от контекста. За някои либерализмът включва свободни избори и демократизация. За други, либерализмът е синоним на търговски споразазумения и глобализация. 

 

Други пък свързват либерализма с гей браковете и аборта.  

 

Жаир Болсонаро либерал ли е? На този въпрос един защитник на гей правата няма да даде същия отговор, като икономиста марксист. Либерализмът предлага различни препоръки за поведение в икономическата, политическата и личната област, както в национален, така и в международен план.

 

Ето основните компоненти на либерализма:

 

ИКОНОМИЧЕСКАТА СФЕРА

 

На национално ниво - пазарна икономика, приватизация, малко данъци

 

На международно ниво - свободна търговия, международна интеграция, незначителни митнически права

 

ПОЛИТИЧЕСКАТА СФЕРА

 

На национално ниво - свободни избори, правова държава, права на малцинствата

 

На международно ниво - мирни отношения, многостранно сътрудничество, международно право, международни организации

 

ЛИЧНАТА СФЕРА

 

На национално ниво - свобода на избора, индивидуализъм, многообразие, равенство между половете

 

На международно ниво - лесно индивидуално придвижване и имиграция

 

Според либералния разказ, който доминира в света през последните десетилетия, съществуват силни и важни връзки между шестте изброени по-горе елемента. Така че не може да имаме едното, без другото, защото прогресът в едната сфера изисква прогрес и в другите, като ги стимулира. Свободните избори, например, са от съществено значение за успеха на пазарната икономика: без демокрацията, пазарите стават бързо плячка на клиентелизма и корупцията на властите. По същия начин равенството между половете насърчава международния мир, защото 

 

обикновено патриархалните ценности и мачо политиците подхранват войните. 

 

Същевременно, световната икономическа интеграция върви ръка за ръка със свободата на потребителите: ако мога да избирам между сто световни марки, вместо между три национални марки, аз ще се радвам на по-голяма индивидуална свобода. И така нататък. Така че, ако една държава иска да опита едно ястие от либералното меню - икономическата либерализация, например -, тя няма друго решение, освен да вземе всички други ястия.

 

“Нелибералната демокрация”

 

Популистките и националистическите движения по света впрочем днес имат нещо общо: дори и да се наричат “антилиберални”, нито едно от тях не отхвърля либерализма като цяло. Те отхвърлят по-скоро подхода на менюто и искат сами да избират своите ястия от либералния бюфет. 

 

Така Доналд Тръмп е горещ привърженик на пазарната икономика и приватизацията, но смята, че може да ги има, като подрива същевременно многостранното сътрудничество и дори свободната търговия. 

 

Китай защитава свободната търговия и неговият “нов път на коприната” (Belt and Road Initiative) е един от най-амбциозните проекти на глобализацията, замисляни някога; в замяна на това, ентусиазмът му за свободните избори е много по-малък. 

 

Брекзитърите във Великобритания защитават демокрацията и нямат нищо против индивидуализма, но не харесват многостранното сътредничество и идеята да се даде прекалено много власт на международните организации.

 

Виктор Орбан нарече режима си “нелиберална демокрация”, твърдейки, че в Унгария може да има свободни избори, без обаче да бъдат защитени правата на малцинствата, многообразието и индивидуализма. 

 

Единственото ястие, което всички или почти всички искат, поне на теория, са мирните международни отношения. Това е шоколадовата торта на либералния бюфет. Обратното, единственото, което почти никой не иска, световната целина, е имиграцията. Дори и най-горещите привърженици на демокрацията, индивидуализма и многостранното сътрудничество видимо се мръщят на приемането на твърде много имигранти.

 

Остава да разберем дали подходът на бюфета е жизнеспособен. 

 

Аналогията би могла да се окаже много измамна. Менюто в ресторантите е произволно съчетание на независими едно от друго ястия. Либералният разказ впрочем винаги е изтъквал, че либералната система е жив организъм, съставен от взаимно зависими органи. Ако е лесно да се раздели супата от десерта, не може да се раздели сърцето от белите дробове. 

 

Може ли Тръмп наистина да насърчава пазарната икономика в САЩ, като същевременно подкопва свободнага търговия в света? Може ли Китайската комунистическа партия да продължава да се радва на плодовете на икономическата либерализация, без да никакъв напредък към политическия либерализъм? Може ли унгарците да имат демокрация без индивидуални свободи и “нелибералната демокрация” на Орбан не е ли по-красиво име за “диктатура”? Може ли международният мир да оцелее в свят, в който изграждат стени по границите и търговските войни се засилват? 

 

Подходът на бюфета би могъл да доведе до пълно разместване в либералната система, както в национален, така и в международен план. Това, което ще го замени, далеч не е ясно.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • име

    08 Юни 2019 19:48ч.

    слаб и пристрастен анализ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ако "шестте изброени по-горе елемента"

    08 Юни 2019 20:07ч.

    ги премерим на Израел, сичкото либерализъм ще изпадне в когнитивен дисонанс. Па ако се сетим кой пробутва "шестте изброени по-горе елемента" като панацея от всяко зло и туна беда, работата съвсем ще се закучи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    08 Юни 2019 20:21ч.

    Първо ми се набива на очи приликата между трите изброени, понеже и трите идеологии имат в себе си порочната идея да бъдат глобални и наложени силово. Независимо, че комунизмът и фашизмът са по-директни, а либерализмът ползва методите на корупцията, подкупи, финансиране, осигуряване на съответната линия в медиите, контрол над социалните медии. Проблемът на всички тези е, че са вдъхновени и контролирани от човеци, за да служат на техните интереси. Либералният режим никога всъщност не е бил либерален, защото е имало конкретна група от хора, която е реализирала своето глобално управление през него, тя е тълкувала свободата и тя не е дала права на останалите групи да се развиват свободно. Индивидуалните човешки права не са еднакви, мюсюлманите искат да живеят като мюсюлмани, християните искат да живеят като християни, а не като мюсюлмани или джендъри. Така нареченият либерален истаблишмънт се опита да отнеме правата и идентичността на всяка група и да ги подчини на една нова сектантска идеология, която е режисирана да ги погълне всички. Въпросното лоби споделя прогресистката феминистична култура и оттам те твърдят, че либерален ред е само този, в който всички ще се превърнем в последователи на тази идеология. Има и други нелепи тълкувания, либерално било да се приватизира, а свободата на народа като колектив къде е? Един народ не е ли свободен да си владее ресурсите, да си поддържа държавни служби за усвояването и защитата им или за строителство на пътища? Гражданите имат също правото да се сдружават (както бизнеса) и държавата е едно такова сдружение, не е „либерално“ да се изнудват народите да приватизират всичко, това е намеса в суверенните им решения. Не е свобода и да им се крадат ресурсите. Свободна търговия, добре, но особено докато сме с отделни бюджети и икономики, защо един народ да не може да каже, не искам да внасям домати, защото нашите домати са най-вкусни на света и искаме да развиваме този наш отрасъл и да се прославим с нашите домати? Свободата не може да бъде само на ниво индивид, тя може да бъде и на ниво колектив, организация, народ... Това е дебат вътре за всяко общество, не може да се решава от някакъв канон. Свободата е да имаш правото на нещо, АКО и КОГАТО решиш. Права на малцинствата, добре, но права до там, докъдето не се засяга единството на нацията и не се посява противопоставяне на отделните групи в една нация (както правят ДПС). Равенство на половете - каква свобода има в това да постановиш, че половете са равни? Те са равни само пред закона, но не са еднакви и не могат да бъдат възприемани като еднакви. Имам правото да възприемам жените като жени и мъжете като мъже. Някакви хора са си написали един наръчник по либерална демокрация и не ги интересува как действа и какви отклонения дава, истинската идея на свободата е хората да имат правото да се организират и да се борят за онова, в което истински вярват. И най-вече да го постигнат в собствения си живот, без да нахлуват в живота на всички. Не можеш да имаш права на малцинства, религии и др. групи при универсална монополна образователна система, това е най-големия белег на тоталитаризма. Свободата не може да се поддържа от един субект, нито от американците, нито от джендърното лоби, свобода може да има само, когато НЯМА такъв лидиращ човешки субект, който да извращава свободата в диктатура.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Манго до Helleborus !

    08 Юни 2019 21:50ч.

    Пич, ти си ми по-интересен за четене, отколкото този Харари. Бях на път да си купя книгата му, но нещо ме спря. Сега вече знам какво!:))) И още една слабост на изброените идеологии: източникът им е един, така че няма как да блестят с изобретателност!..

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • В. Николова

    08 Юни 2019 22:58ч.

    Изобщо не ми е интересен тракиеца . Той е фашист на който му пречат малцинствата . Света има нужда от нов строй - без неолибералните извращения, но и без фашизма който цели претопяване на малцинствата и асимилирането им от силните(мнозинството)на деня . Русия е намерила верния път - тя никога не е изпадала в крайност и не е вкарвала в газови камери гейовете, евреите , както е правила Европа ,Русия построи най голяма джамия за своите мюсюлмани ... Разни хора е имало и винаги ще има , света е за всички . Въпроса е в баланса , да приемеш нещо като част от теб , без да го унищожаваш и без ги налагаш Другото е фашизъм и краен либерализъм ...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • един българин

    09 Юни 2019 8:11ч.

    Слаба и направо тъпа статия. А относно газовите камери - такова животно нема и това всеки необлъчен човек го знае.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ала-бала

    09 Юни 2019 8:31ч.

    Статията е слаба. По-слаба от съобщението за пленума на БСП. Липсва основната четвърта линия и възглед за света - израелскоамериканската.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    09 Юни 2019 11:50ч.

    В.Николова твърди, че в света трябва да има някакъв строй. При положение, че щом има строй, трябва да има и субект, който да го налага този строй и този субект трябва да отнеме правата на всички малцинства, които не са почитатели на идеологията му. Как, Николова, мислиш за малцинствата, когато искаш да сме под строй, толкова ли си наивна да мислиш, че можеш да му дадеш неограничена власт на строя, пък да го програмираш какъв да бъде, неограничената власт не слуша никой. Аз твърдя, че всяка група от хора трябва да има правото да живее извън такъв наложен отгоре строй, според вътрешните си убеждения (как това е фашизъм???). Нещо ги бъркаш понятията или нямаш представа какво е свободата. По един такъв начин са живяли винаги обществата, когато на една и съща територия е имало разни племена и езици. Дори в България, преди комунизма, в моя град е имало няколко общества, всяко си е имало свое училище, свои порядки и свой начин на живот, своя махала- еврейска, арменска, турска, ромска, българска и гръцка (може и други, за които не се сещам). Държавата не им е изисквала насилствена социализация и интеграция, не им е отнемала правата да имат свое образование, съответстващо на убежденията им, те не са враждували помежду си, защото никоя общност не се е дразнела от другата, щом не се нарушава нейната самостоятелност. Истинските вражди между групите се разпалиха точно в тези съвременни времена, когато сме под строй, когато има тенденция към универсализиране, монополно образование и свръх държавен контрол над културата. Така всички култури са застрашени, вкарани са в едно общо тясно пространство, където се боричкат кой да вземе връх. Защото в среда на пълна интеграция и социализация само един ще вземе връх и накрая това ще бъде джендърното лоби, ако продължава така. Затова трябва да се върнат старите пространства на различните култури и тяхната истинска свобода, (записана и във всеобщата декларация за правата), а ти от свобода не разбираш, Николова.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ники

    09 Юни 2019 13:22ч.

    Израел като връх на либерализма ли стреля по всички кандидат имигранти?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Името ми е Червен

    09 Юни 2019 17:51ч.

    Ако въпросът е бил "Какво е бъдещето на либералния свят?", то Харари не е отговорил на него, а само е описал трите модела като "бюфет", който се "консумира" като пакет, а не може да се избира от него. Ако подтекстът му обаче е, че след като първите два модела са се провалили именно поради прилагането им като пакет, то от това следва, че и третият ще се провали по същия начин, то аз на драго сърце се съгласявам. Дано жуженето в световния политически кошер в последно време да е признак за търсене на начин да се разопакова пакета!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Денев

    10 Юни 2019 22:11ч.

    Много слабо, неубедително наукообразие.Либерализмът, както комунизмът и национал-социализмът, може само да бъде наложен със сила в отделни страни и то за сравнително кратко време. Т. е. е форма на тоталитаризъм и няма нищо общо с реалната демокрация, която е невъзможна без реален избор при гласуване. След огромните вреди, които налагането със сила на либерастични практики нанесе на Запада и на самите инициирали го САЩ, либерастите от всички страни са стреснати и паникьосани до лудост пред картините след краха им в политически план. Гневните хора в много страни просто ще ги изтрепят.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мариян

    11 Юни 2019 0:34ч.

    Велик е!! Сапиенс ми е любима книга :)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Не може да употребяваш думи като либераст

    11 Юни 2019 6:55ч.

    с прозрачното внушение за педерастия и да претендираш за интелигентност. Интелигентният човек си служи с аргументи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи