Ако не съществува умна смърт, все пак има по-глупава. Това поне твърдят френските историци Димитри Казали и Селин Батиас в книгата си "40 morts à la con de l'Histoire" (“40 глупави смърти в историята”). В нея те разказват в подробности за гротескната, смешна, пълна с малшанс или просто срамна смърт на големи имена от историята - крале, политици, интелектуалци или духовници. Ето как са си отишли някои от тях от този свят.
Велики личности с невероятна смърт

Атила, “бич Божи”: смърт на пияница в повърнато и кръв

Разтреперил цяла Европа, заплашил да завладее Източната и Западната Римска империя, Атила е бил един от най-големите и най-кървави военноначалници. Въпреки това той не умира като храбър воин, нито е покосен от ловък убиец, а от глупаво кръвотечение от носа.

Ето откъс от книгата: “През 453 г. Атила, наречен “бич Божи”, се готви да нападне за пореден път Източната Римска империя”. Преди да замине на война обаче, “Атила решава да си вдигне настроението, като се ожени. Тогава извиква всичките си васали на грандиозна церемония. Денят е безкраен празник и се изпива значително количество вино”. Атила, “доста подпийнал, отвежда новата си жена в брачната стая”, а на сутринта на следващия ден охраната му го намира “проснат сред кожи, с лице в кръв. Внезапна смърт…”.

Какво се е случило? “По тялото няма никакви следи от нараняване или насилие. Не се вижда никакъв знак за отравяне. Младоженката, която е в шок, разказва, че Атила рухнал още с влизането в покоите си, преди да потъне в пиянски сън. В крайна сметка, той се събудил, за да повърне. Тогава започнала да блика кръв, която задушила Атила. Лекарите поставят диагноза криза на хеморагична апоплексия и не хвърлят съмнение върху младото момиче”.

 

Славният военноначалник Пир, сразен от стара жена с керемида

 

За Пир историята пази най-вече спомена за военачалник, който накарал Рим да трепери, и израза “Пирова победа”, т.е. с опустошителна цена за победителя. Това, което не е толкова известно за него, е смъртта му.

 

 

Ето откъс от книгата: Пир, който иска да нахлуе в Гърция, отива в Аргос. Там “той се изправя срещу Антигон Гонатас и битката върви към превес за последния. (…) Според Плутарх, в неговия “Животът на Пир”, царят на Епир, сигурен в поражението си, свалил атрибутите, които го отличавали, и скочил на коня си, за да избяга. Но една стара жена, която наблюдавал битката от покрива на къщата си, хвърлила керемида по него… и улучила право в целта!”

Какво се случило? “Керемидата с пълна скорост ударила военачалника по главата. Зрението на Пир се замъглило. Зашеметен, той рухнал на улицата. Аргийските му преследвачи бързо стигнали до него. Сграбчили го за косата, докато той бил все още в безсъзнание, и му отрязали главата. Ловкият военноначалник, който разтреперил Рим, в крайна сметка бил победен от една проста керемида”.

 

Президентът Феликс Фор: фаталното фелацио

 

Какво ще се запомни за Феликс Фор, президента на Френската република от 1895 до 1899 г.? Метростанцията и красивият парижки булевард, който носи неготово име? Остава един комичен анекдот за обстоятелствата около смъртта му, който много допринесъл за неговата популярност. Също както и фразата, приписвана на Жорж Клемансо, по негов адрес: “Той искаше да бъде Цезар, но беше само Помпей”.

 

 

Ето откъс от книгата: “В този следобед на 16 февруари 1899 г. президентът на Републиката очакваше нетърпеливо любовната си среща с Маргьорит Стейнел в малкия син салон на Елисейския дворец (…) Маргьорит, която познаваше предпочитанията на президента, започва дръзко сеанса с фелацио. Но то ще завърши не така радостно като предишните пъти…

Какво се е случило? Няколко минути след влизането на красавицата един дрезгав вик вдига на крак Льо Гал, началника на кабинета. Той се втурва, отваря вратата и открива тялото на Феликс Фор, проснато безжизнено на дивана, а до него напълно голата му любовница. На помощ се притичват други сътрудници и откриват Маргьорит в деликатно положение, опитвайки се да освободи косите си, които са се оплели в панталона на президента.

 

 

Първият лекар, извикан в Елисейския дворец до леглото на Феликс Форс, му предписва вода “Евиан” и алкохол от мента, мислейки си, че става дума за банално стомашно разстройство. Грешна диагноза. (…) Така че няколко часа по-късно Феликс Фор умира от мозъчен кръвоизлив, предизвикан от “силна емоция”. Новината се разнася (…) тръгват слухове… а също и подигравки. На Маргьорит Стейнел печално е лепнат прякора “погребалната помпа”.

 

Абат Прево: завърнал се от отвъдното, довършен от съдебния лекар

Ярък представител на Просвещението с изострена чувствителност и любопитство към всичко, авторът на един от върховете във френската литература, абат Прево, практически пътувал през целия си живот из Европа. Той познал тъжен и жесток завършек.

 

 

Ето откъс от книгата: “На 25 ноември 1763 г. след един обяд при бенедиктинците от “Сент Никола” в Аси, абат Прево решава да се прибере (…) Той тръгва, добре загърнат в палтото си и с триъгълна шапка. Когато стигнал до кръста на Куртрьой, приблизително по средата на пътя, се почувствал зле. Той залита (…) Поразен от апоплектична криза, той рухва тогава в подножието на кръста и повече не помръдва. Така го намират на следващия ден, вцепенен и измръзнал.

Състоянието му не буди никакво съмнение. Впрочем напълно невероятно е човек на шейсет и няколко години да оцелее след ледена есенна нощ насред гората! Така че смъртта е диагностицирана и трупът е предаден на хирурга на абатството, за да отвори тялото и да състави смъртния акт. В момента, в който лекарят разрязва със скалпела си гърдите на предполагаемия мъртвец, ето че той надава вик, който смразява кръвта! Той се изправя и смаяно поглежда хирурга, който също е на път да умре от мозъчен удар… Лекарят разбира, макар и късно, че неговият пациент е жив! Ужасен от грешката си, той се опитва да го зашие, но е много късно за това! Раната, оставена от неговия скалпел, е фатална… Злочестият Прево отворил очи само за да констатира ужасната грешка, и повече не ги отворил!”

 

Крал Анри III: смърт на гърнето

 

Хубав, умен, силен, ловък военачалник, Анри III притежавал всичко, за да се харесва. Смъртта му “на трона” от ръката на двама убийци обаче не е чак толкова за завиждане.

 

 

Ето откъс от книгата: “На 1 август 1589 г. Анри III  бил в Сент Клуд, когато Жак дьо Гел, главният прокурор на парламента в Париж, помолил да бъде приет. Той е придружен от доминикански монах, Жак Клеман, който казва, че носи новини. Двамата мъже са въведени в кралската стая, където Анри III ги посреща без много маниерничене на тоалетния си стол, наметнат само с домашна роба. Жак Клеман (…) се приближава до краля и му подава пакет с писма. Анри III веднага започва да чете посланията. Той е погълнат от четенето, когато монахът го наръгва с нож в корема, точно над пъпа.

Надавайки вик на болка, Анри III хваща оръжието и го изтръгва от раната си, която се разтваря значително. Тогава той използва ножа, за да прободе своя убиец, провиквайки се: “Злодей! Ти ме уби!”. Острието на ножа отскача от черепа на Жак Клеман и Анри III, който искал да се защити, наранява и ръката си. Виждайки го в кръв, охраната му се втурва към нападателя и му нанася няколко удара с алебарда. Трупът е разсъблечен и (…) изхвърлен през прозореца. Същата вечер започва треска. Анри III, изпаднал в делириум, умира няколко часа по-късно”.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

Още от категорията

2 коментар/a

PonchikDap на 19.09.2015 в 07:27
Здрасте! бинарные опционы индикатор alfa profit бинарные опционы топ 10 брокеров алгоритм торговли бинарными опционами какие стратегии бинарных опционов http://hotel-irbis.ru/forum-binarnyh-opcionov.php http://fppp.ru/strategii-slabaya-silnaya-binarnyh-opcionah-video.php http://almaznk.ru/mozhno-li-zarabatyvat-na-binarnyh-opcionah.php
vasilev на 22.11.2016 в 18:45
'Погребална помпа" е доста буквално. "Pompes funèbres" означава погребални услуги. Бедният Фор е бил наречен Помпей не за друго, а защото непосредствено преди смъртта си е бил "изпомпен", "издухан". Пустите му французи и техните каламбури.

Напиши коментар