Разгърналите се през 1989 година политически събития в Източна Европа могат да бъдат единствено извор на радост за онези, които са дълбоко загрижени за съдбата на тези страни и за всички, на които е скъпа справедливостта и свободата. След няколко седмици обаче почувствах, че радостните преживявания се примесват с някаква меланхолия, нямаща нищо общо с носталгия по тоталитаризма. Както обяснява Паскал Брукнер в книгата „Меланхолия на демокрацията”, на Запад тя се свързваше главно с изчезването на врага.
Цветан Тодоров: При демокрацията моралът не може да замести политиката

Тоталитаризмът беше идеалният фон на демокрацията и рухването му остави някаква празнота. Ако си прекарал целия си живот в борба срещу една доктрина или ако дори тя ти е служила само като отправна точка, нейното изчезване те оставя някак дезориентиран. И демократичната идея губи до голяма степен своята борбеност.

Меланхолията, за която говоря, се корени в тревогата пред перспективите на близкото бъдеще и в трудността да се понесе непосредственото минало. На сутринта след Втората световна война вратите на концентрационните лагери бяха отворени, за да пропуснат малкото останали живи. Завръщайки се у дома, оцелелите нямаше как да не потърсят компенсация за нечовешките си страдания.

За да не бъде преживяната болка съвсем напразна, те често несъзнателно са се надявали да бъдат обект на любов и възхищение, разчитали са да открият свят, отърсен от най-тежките си недъзи, един по-добър и справедлив свят. Ала това не става. Семействата им са пръснати и унищожени или са ги забравили, а и никой не желае да се задържи в компанията на тези мрачни свидетели на човешкия позор.

На индивидуално ниво нещата не стоят много по-добре. Когато корумпираните, наложените от партията властелини бяха прогонени, кой зае тяхното място? Най-жадните за власт. От своя страна онези, които преди са били изхвърлени в периферията на обществото от силите на потисничеството, сега продължават да бъдат в периферията, защото не желаят да се впуснат в едно съмнително състезание.

Тревога предизвиква също бъдещата роля на морала. Преди всичко е истина, че тоталитарните режими едва ли са благоприятни за процъфтяването на моралните добродетели. Това всъщност е най-тежкото поражение върху индивидуалното съзнание, в което могат да бъдат обвинени тези режими. Сред тази морална пустиня обаче заработва някакво чудо. Един, след това двама, после стотици хора се решават на съпротива. И съзнавайки, че всяко политическо и военно противопоставяне би било разбито мигновено от могъществото на режима, те избират моралното (онова, което неточно се назовава „дисидентство”).

Те се придържат към изключително прости морални действия – да казват истината (истината сама по себе си не е морална ценност, но да я казваш при всички обстоятелства е една от най-върховните) и да помагат на преследваните. Никой в тези страни не допринесе толкова за падането на тоталитаризма, колкото тези скромни личности, Солженицин и Сахаров, Курон и Михник, Патошка и Хавел. Те бяха съвсем малко на брой, но примерът им беше решаващ, защото предложиха на всички една норма за оценяване на доброто и злото.

В ситуация на тоталитаризъм моралното поведение беше най-добрата форма на политическо действие. Но това вече не е така. Други пътища се отварят пред политиката днес. Сега може да се вземе властта, но за целта трябва да се организират партии, да се привлекат гласоподаватели и накрая да се спечелят изборите. Сега моралната честност не е задължително качество за печелене на гласове. Това, което се изисква, е компетентност и сила на въздействието – хората трябва да бъдат спечелени, да имат доверие.

При един демократичен режим моралът не може да замести политиката; в най-добрия случай той я насочва или я съдържа в себе си. Демокрацията не пречи да бъдеш морален човек, но и не подтиква към това. Тоталитаризмът директно разрушава моралните стойности, но той също така ги изгражда у своите опоненти, защото моралните стойности са най-доброто оръжие срещу него.

Комунистическото общество освобождава човека от неговите отговорности – „те” са, които вземат решенията. А отговорността често е тежко поносимо бреме. Не мечтаем ли всички тайно понякога в живота си да станем отново деца и да оставим родителите си да вземат решения? Проблемът за всеобщо съучастничество в тоталитарната система също не е изцяло нов. Това беше проблем на нацистка Германия в деня след Втората световна война.

Как се разгражда нацизмът в една страна, където всеки или почти всеки мълчаливо се е примирявал с него? Откъде да се вземат съдии, инженери, администратори, професори, които са участвали малко или много в старата властническа структура? Как да се изкупи неизкупимата вина, без да се стигне до още по-голямото извращение на предумишлена репресия?

Решението на този въпрос в Германия засегна цяло едно поколение. Някои днес могат да ми кажат, че депресията, за която говоря, е разбираема, но преходна реакция, че тези трудности ще отминат, и при това всичко е за добро. Истина е. Но също така е истина, че междувременно и животът отминава.

Още от категорията

Любов

Любов

„Смъртта на Николай беше трясък! Небето падна върху мен! Ванга се оказ...

29 коментар/a

БС2003 на 01.11.2013 в 23:09
Човекът се заблуждава, че при демокрацията моралът съдържал политиката, по неговия неясен израз...
Кръстева на 02.11.2013 в 02:01
Дълбоки наблюдения!
Stefan Iliev на 02.11.2013 в 07:04
След 24 години е очевидно, че народът тъне в невежество, а набедената интелигенция предъвква мухлясала плява от 1980те и 1990те години. По-изнервените директно са се върнали към периода от преди революцията в Русия. В главата на българина е пълна манджа, циганско бакърче след просия на село. Комунистите се атакуват от ляво, капитализма се атакува от дясно, чакат на държавата , а са за икономическа свобода, говорят за морал, а не им пука за другите. \r\nДумата „демокрация” е толкова е изтъркана, че вече никой не се опитва деа я дефинира, за да не се види, че няма нищо общо с това, което хората си мислят. Политическата култура на българина е толкова ниска, че наричат „демокрация” това, което устройва и харесва лично на него. Има ли демокрация в САЩ например? Ако някой по-запознат американец си направи труда да говори с вас ще ви каже, че САЩ е република, а не демокрация. Простолюдието бърка многопаттийната система с демокрация. Също така, много грешно се смята, че демокрацията и социализма са несъвместими, противоположни. В САЩ се смята, че демокрация = социализъм. Защо? Демокрацията е диктатура на мнозинството, а не ресторант, където на всеки му сервират каквото си иска и колкото си иска без да плаща. САЩ е република, което ще рече, че мнозинството не може да преразпределя богатството и да се бърка в живота на другите. В САЩ има формално 2 партии, които обслужват на практите един международен банков елит. Има и малки партии които са гарнитура или подправка на шоуто наречено „демокрация”. От обикновенния човек не зависи нищо, дори го е страх да покаже какво мисли, защото никой не е длъжен (държавата най-малко) да му осигури препитание. Като отиде при частника, той се маскира като точно това, което частника иска да види: работлив, ентусиазиран, скромен, съгласен, готов на компромиси, не виждащ като го прецакват, шпиониращ колегите си, благодарен, без достойнство служител. Света е залят с американски филми, които рекламират като стандарт „американския начин” на богат, свободен живот. Това създава модела за щастие, примера за идентичност, който е някъде в облаците и потните сънища. Запада е богат (което най-много привлича тълпата) не защото е демократичен, а точно обратното, защото хората са дисциплинирани, знаят си мястото и не пречат на системата да работи, даже и да не ги устройва лично. Западните страни няма проблеми с недисциплинирани работници, бракоделци, крадци на работното място, лентяи, които се крият зад гърба на другите. Няма нужда да си пазят царевицата, гроздето и крушите от крадци. Дори не крадат тоалетната хартия от тоалетните по парковете. Ако си помислихте, че това е така, защото всичко си имат, значи и вие сте на грешен път. Няма свобода без законност. Западняците се гордеят с дисциплината си, подчертават я демонстративно, и презират говедата, които се блъскат за да минат първи, които говорят грубо, които се мислят за велики, но някой им е попречил да се изявят, защото знаят, че те са некадърници. От куче курбан не става!!!\r\nДемокрацията не е устойчива форма на управление, защото тълпата, веднъж взела властта в ръцете си, я ползва докато има какво да се дои и коли. Много лесно е да се убеди тълпата, че хората в нея са страдали незаслужено, лъгали са ги, крали са ги, а на тях им се полага щастлив, безгрижен живот, само да се махнат лошите. Точно на тази струна свири запада, точно тази струна разруши обществата на изток – човешките права. Разбирай правото някой друг (държавата) да ти осигури по-щастлив живот, също като на запад. Ако не стане, държавата е виновна и трябва да се сменят управляващите. Патетична кретения!\r\nИскам да спомена пияницата Хавел и електротехника Валенса. Спомням си, когато Хавел, като президент дойде в САЩ. Втория Буш го разкарваше като пудел на състезание, а на Хавел му беше срамно и неудобно. Свободна Европа и ББС изградиха образа на бореца с/у комунизма, търкалящия бурета с бира писател. Има един много известен и още по-свестен журналист от Австралия, казва се Джон Пилджър. Той на времето влезе в Чехословакия през 1968 година за да говори с протестиращите и направи филм за това. Протестиращите искаха демократичен социализъм, не искаха капитализъм, не приемаха съветите на Джими Картър, искаха 3ти път. Това ли получиха днес? Определено не. „Солидарност” спечели изборите в Полша с призиви за работническо самоуправление. На следващия ден съветниците отвъд океана им казаха „сега докато ви имат вяра ще правим пълна приватизация”! Споменатите от автора „борци за демокрация” всъщност предадоха народите си. И те бяха на ясно с това. \r\nАвтора говори за мрал. Сега България е с най-голямо неравенство по доходите измежду страните от източна Европа. За това ли викахме „де-мо-кра-ци-я” по площадите? Предадохме се на запада: разрушихме си икономиката, унищожихме си армията, отказахме се от националните си ценности, а какво получихме? Членство в НАТО (за да сме едни от разбойниците) и ЕС (за да нямаме собственна валута и бюджет). Като цял народ изиграхме баснята за лисицата и враната: за да задоволим желанието си да се изкажем (всъщност да повторим зареденото от западната пропаганда), ние си изтрървахме сиренцето и не е ясно дали ще можем да имаме друго такова отново. Народа деградира, младите мразят българската и идентичност, не учат, мързи ги да работят. Парите и вещите са бог, църква и рай. А интелигенцията пак се пазари за колко да се продаде.\r\n \r\n\r\n
Илчо Мишев на 02.11.2013 в 07:19
др.Стефан Илев- собствена валута и бюджет имахме при Виденов и БСП. А защо децата на всички червени учат на запад, а не на Изток, щом Западът е толкова лош.А защо оттам, не идват у нас, при умници като Вас? На Вас телените гранични заграждения и членството във Варшавския договор ви допадаха повече, така ли?
Илчо Мишев на 02.11.2013 в 07:20
др.Стефан Илев- собствена валута и бюджет имахме при Виденов и БСП. А защо децата на всички червени учат на запад, а не на Изток, щом Западът е толкова лош.А защо оттам, не идват у нас, при умници като Вас? На Вас телените гранични заграждения и членството във Варшавския договор ви допадаха повече, така ли?
Гергето на 02.11.2013 в 13:09
Цаци се е разбълнувал, като много от безумните напоследък, по много щеше да каже, ако бе помълчал
observer на 02.11.2013 в 16:04
Винаги е приятно да се срещнещ с текстове на Цветан Тодоров, особено в днешния интелектуален дефицит. И Стефан Илиев е искрен и точен в коментара си. Няма да пиша дълго, ще споделя само учудването си от няколко неща отпреди 20 години в Щатите. Добронамерността на хората, за които уж знаех, че са в бясна конкуренция и борба за преуспяване и факта, че в безплатните(!) обществени тоалетни освен тоалетната хартия на стойката винаги имаше и резервно руло. А когато се втурвахме към вратата на вагона на метрото, избутаните от нас пътници ни гледаха с недоумение. Оказа се, че трябвало само да ги помолим, за да ни направят път. Не си прав обаче Стефане, хората имат достоинство и част от него се корени в това, че съвестно си вършат работата. Учудващо е, нали? Дори обикновеният косач на тревата пред дома ти, дори сервитьорът, това още Алеко го е забелязъл, така е и до днес.
observer на 02.11.2013 в 16:14
Илчо Мишев, Илиев казва друго, че ние не сме разбрали демокрацията. Днес Западът е по-демократичен и социален от Изтока, не Ню Йорк, а Москва е Готам сити. Работническата класа не е авангард, а капиталистите кръвопийци и често успелите гласуват за черния демократ, а неуспелите демонстрират расизма си. Това се забелязва лесно сред българите в Щатите днес.
мислител на 02.11.2013 в 23:29
Светът е кръчма! Да седнем на една маса!Да, ама не!!!
külz на 03.11.2013 в 02:14
най-мръсната шега,която комунизма си направи с демократичния капитализъм,е,че взе че умря
по повод пространното изложение по-горе на 06.11.2013 в 16:18
Да комунизма умря ,при това -САМ(без чужда помощ)....но само ВЪНШНО!...Вътре в нас е още жив и здрав!.....Затова сме против \"запада\" и НАТО,и хабер нямаме от ценностите,които стоят зад ТЯХ(въпреки всичките им кусури)!.....Всичко негативно у нас го дължим на Социализма!Той деградира нацията и унищожи ценностите и морала!!А времето на т.н.\"преход\'(официално наречен \"демохрация\")е време на инерцията на соц-стереотипите в нашите души!!Инерция която още продължава.
по повод на не много пространното изложение по-горе на 21.12.2013 в 02:29
\"Всичко негативно у нас го дължим на Социализма\" Искате да кажете, че \"Бай Ганьо\" на А. Константинов описва героя на социализма. Все съм си мислил, че този герой е събирателен образ на негативното в нашия манталитет, от което ние не че не можем, а не искаме да се отървем. Капитализъм, социализъм, пазарна икономика и т. н. - винаги далаверата е нашият девиз. Та затова и не вървят нещата при нас.
Grazi на 26.10.2015 в 05:19
Yeah that's what I'm talking about ban-cybi-e work!
Bruno на 26.10.2015 в 06:26
That kind of thkniing shows you're an expert
смях на 07.02.2017 в 18:18
Доста, доста добре написана статия. Издържана. Смешното е че не бях чувал за тоя мъж.

Напиши коментар