“Когато нямаме собствена земя под краката си - това също трябва да си го изпитал, за да го разбереш - губим нещо от своята вертикалност, губим сигурността си, ставаме по-недоверчиви към самите себе си. И аз не се колебая да призная, че от деня, в който трябваше да заживея с наистина чужди документи или паспорти, винаги ми се е струвало, че не си принадлежа напълно. Нещо от естествената идентичност между това, което бях, и моето примитивно и същностно аз ще остане завинаги разрушено. За нищо не ми послужи това, че близо половин век моето сърце биеше като на “гражданин на света”.

 

 

 Стефан Цвайг

 

От десетилетия насам Европа преминава през криза, която, уви, не е само политическа, икономическа или институционална. Най-голямата криза е на първо място духовна и метафизична. Тя се състои в огромната дилема, пред която са изправени европейските народи, от които се иска да се присъединят към един универсален проект и да се откажат от своеобразните си общности, от своите нации. 

 

Европейският съюз, гигантска машина за производство на закони и норми, 

 

изобщо не се интересува от европейската душа и от нациите. Тя се интересува само от индивидите и от частните компании. Тя е отрицание на човечеството, такова каквото е било изградено от хилядолетия насам, т.е. в рамките на отделни общности. Не е нужно да се търсят по-далеч причините за повсеместното поставяне под въпрос на “духа на Брюксел” в цяла Европа, вдясно, както и вляво. 

Въпросът, който ни задава Европа, е труден. Можем ли да се издигнем над своята отделна общност, за да се присъединим към една обща идея, каквато е европейската идея? Можем ли да принадлежим политически към една идея?

Не е случайно, че днес сме свидетели на възраждане на интереса към големия австрийски писател Стефан Цвайг (1881-1942 г.), на когото наскоро бе посветен и филм. Може би повече от всеки друг Цвайг олицетворява буржоазния дух, такъв какъвто той се оформя през хуманистичния и либерален ХIХ век. Сблъскал се с двете световни войни, Цвайг през целия си живот е изпитвал ужас от национализма, “най-големия мор, който отрови цветето на нашата европейска култура”. 

Стефан Цвайг напуска Австрия през 1934 г., убеден, че неговата родина и светът вървят към война заради нацизма. Историята ще покаже, че е имал право. Той ще стане натурализиран британец, преди да завърши дните си в изгнание в Бразилия. През 1942 г., когато става безсилен свидетел на войната, която е предсказал, Цвайг се самоубива заедно с жена си, в един последен устрем на отчаянието. Преди това той оставя една книга-завет, “Светът от вчера, спомени на един европеец”. В тази книга, белязана от носталгията към една златна епоха на Европа, която той вижда в австро-унгарската монархия, се наблюдава най-ясно хуманистичната и европейска вяра на Цвайг, както и безизходното положение, в което тя се намира. Защото Стефан Цвайг неволно разкрива в този текст огромното затруднение, което създават 

 

обезкореняването и космополитизмът. 

 

Затова тази книга е толкова важна, защото тя хвърля светлина върху най-решителното предизвикателство, пред което ние, днешните европейци, сме изправени: изчезването на нашите отечества. 

Като осъзнат космополит, Цвайг съжалява за света отпреди 1914 г., когато “земята принадлежеше на всички хора. Всеки отиваше там, където иска, и оставаше толкова време, колкото му харесва. Качвахме се във влака, слизахме от него, без да питаме нищо, без да ни питат нищо, не трябваше да попълваме нито един от хилядите формуляри и декларации, които се изискват днес. Нямаше нито разрешителни, нито визи, нямаше досадни мерки, същите тези граници, които със своите митници, полиция, постове на жандармерията се превърнаха в система от пречки, които не са нищо друго освен символични линии, които прекосявахме толкова безгрижно, колкото и Гринуичкия меридиан”.

Това, което Стефан Цвайг не понася в националната идея, освен войнстващия дух, който тя може да породи, са “административните неприятности”, тези “дребни неща”, в които той вижда символ на духовния упадък на Европа: “Постоянно бяхме интервюирани, записвани, номерирани, изучавани, подпечатвани и за мен, непоправимия оцелял от една по-свободна епоха и гражданин на една мечтана световна република, всеки един от тези печати, поставени в паспорта ми, остават и днес позорно петно, всеки един от тези въпроси и претърсване са унижение”. Изправен пред това, Цвайг измерва "всичко онова, което се изгуби от човешкото достойнство през този век, който в изпълнените с вяра мечти от нашата младост ние виждахме като век на свободата, като предстояща ера на космополитизма”.

Как да не видим в тези редове обобщение на днешния европейски дух? Възприятието на нацията като задушаваща свободата примка, вярата в прогреса и универсализма, възхвала на изселването от родината и на културния обмен между страните…: без да знае, Стефан Цвайг е спечелил битката. Тоталитарните опити дискредитираха идеята за родина и определиха днешната победа на либералните и универсални идеи от 1789-а, върху чието наследство почива Европейският съюз. Но дали Стефан Цвайг, който мразеше духовния упадък на тоталитаризма, би се разпознал в днешния бездушен Европейски съюз, тази антиполитическа институция, която превръща европейското пространство в неутрална територия, в която човешката природа е сведена до статута на индивид и потребител?

 

Това е огромната трагедия на Стефан Цвайг:

 

борбата му бе спечелена отвъд всичките му очаквания и доведе до отрицание на неговите хуманистични идеали. Привързаността към родината очевидно не се свежда до прости административни принуди. Тя не се свежда и до “омразата или страха от другия”, както пишеше Цвайг по повод на национализма. Точно обратното, тя е признание за множеството начини на битие, признание за “тези стари партикуларизми, на които се пада честта да създадат естетически и духовни ценности, които се отплащат на живота” (Леви-Строс). 

Щяха ли да съществуват Вийон, Рабле, Шатобриан, Пруст или Селин, ако не бяха оформени от френската история, култура и дух? “Всичко, което е важно и велико, е могло да възникне само когато хората са имали дом и са били вкоренени в едно отечество”, припомни веднъж Мартин Хайдегер.

Но самият Стефан Цвайг съзря същностния характер на тази привързаност и ето според нас най-изненадващия и забележителен преход в неговата книга, който радикално контрастира с всички други негови думи: 

“Когато нямаме собствена земя под краката си - това също трябва да си го изпитал, за да го разбереш - губим нещо от своята вертикалност, губим сигурността си, ставаме по-недоверчиви към самите себе си. И аз не се колебая да призная, че от деня, в който трябваше да заживея с наистина чужди документи или паспорти, винаги ми се е струвало, че не си принадлежа напълно. Нещо от естествената идентичност между това, което бях, и моето примитивно и същностно аз ще остане завинаги разрушено. За нищо не ми послужи това, че близо половин век моето сърце биеше като на “гражданин на света”. Не, в деня, в който паспортът ми бе отнет, на 58 години аз открих, че губейки родината си, губиш повече от парче земя, определено от граници”. 

Това е урокът, красив и трагичен едновременно, който бихме искали да запомним от Стефан Цвайг. Това е урокът, който Европейският съюз, който предаде Европа, също трябва да запомни.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Още от категорията

4 коментар/a

Мери на 08.12.2016 в 12:56
Цитат от материала: "Европейският съюз, гигантска машина за производство на закони и норми, изобщо не се интересува от европейската душа и от нациите. Тя се интересува само от индивидите и от частните компании." Стефан Цвайг е голям писател, знам есетата му почти наизуст, разказите му са перфектни (Само Чехов е по-добър според мен). Биографичните му книги за Мария Антоанета, Мария Стюарт и пр. ти казват всичко за онези епохи). Това, което искам да кажа, е казано в преведената статия. Благодаря на г-жа Дачкова, че е обърнала внимание на любимия ми писател.
Крокозебел на 08.12.2016 в 14:34
Изпитах наслада от статията. Обичам Цвайг. Благодаря. За пореден път се запитах: Мултикултурното общество ли е невъзможно или брюкселските бюрократи предадоха идеята за общност от нации, които без да унищожават наследството си, духа си, приемат най-доброто от другите.
биогноза на 09.12.2016 в 11:30
Ако Цвайг е евреин, е обяснимо.
Джоро Готиното на 10.12.2016 в 15:40
Евреин с Родина?

Напиши коментар