Спасяването на редник Макрон

Спасяването на редник Макрон
Само народът може да извади Франция от хаоса.

 

 

 

Дигиталната жакерия на “жълтите жилетки” доведе до насилия и политическа криза, невиждани от 1968 г. насам. Във Франция има 67 млн. “жълти жилетки”. А Еманюел Макрон, първата мишена на бунтовниците, носи цялата отговорност за тази експлозия. Той смаза французите с правила, налози и данъци. Задълбочи отслабването на суверенната държава. Прекали, установявайки 

 

авторитарна, технократична и арогантна власт,

 

с множество злоупотреби, и прояви пълно презрение към гражданите, депутатите, експертите и медиите. 

 

Мислейки се за Юпитер, Еманюел Макрон се оказа в ролята на Икар. С грешки и провокации, той си отряза крилата. След очевидния му провал да преустрои Европа и опита да спечели Доналд Тръмп, проектът му за преобразяване на Франция се провали. Също като седемгодишният мандат на Жак Ширак, неговият петгодишен мандат е потенциално мъртвороден. 

 

Еманюел Макрон беше последният шанс за реформирането на Франция по мирен и демократичен начин.

 

Тласкайки французите към бунт, той не ги мобилизира с утопията за едно различно общество, като генерал Дьо Гол през май 1968-а, а с химерата за запазване на модела, наследен от Тридесетте славни години*. С един лозунг: да разбием всичко, за да не се променя нищо. 

 

В крайна сметка, с “жълтите жилетки” Еманюел Макрон създаде условия за социологическото и политическо 

 

сливане на крайната левица и крайната десница, 

 

което може да тласне Франция през 2022 г. към италиански сценарий.

 

Така че не само мандатът на Еманюел Макрон, но и цяла Франция е в преломен момент от историята си. Изборът е ясен. Или Еманюел Макрон, напълно изолиран във Франция, както и Европа, се присъединява към Франсоа Оланд 

 

в списъка на президентите зомбита

 

и се оказва поредната провалена възможност за влизането на Франция в ХХI век, като солидността на Петата република му позволи да остане на поста си, но губейки напълно способност за действие. Или радикална промяна на неговото президентство и на проекта му за нов икономически, социален и политически договор.

 

В този решаващ момент Еманюел Макрон вече не държи съдбата си в свои ръце.

 

Няма нужда да бъде убиван, защото той сам го направи. 

 

Той скъса всяка връзка с нацията, обществото, гражданите. Обърнатата пирамида, която бе изградил с огромното и празно правителство, мнозинство и партия, се срина, за да се превърне в негов мавзолей. 

 

Така че днес само французите могат да го спасят,

 

връщайки му политическата основа.

 

През 1936 г., изправен пред възхода на тоталитаризма и риска от война, Ели Халеви призова към гражданска отговорност: “Отговорността за злините, които измъчват човечеството, трябва да се прехвърли от държавниците към обикновения народ, т.е. към самите нас. Мъдростта или лудостта на нашите държавници е чисто и просто отражение на нашата собствена мъдрост и лудост. От нас зависи да заменим духа на фанатизъм с духа на компромис”. 

 

За Еманюел Макрон със сигурност това означава да промени всичко в курса си: да се фокусира върху първоначалната си мисия да модернизира Франция; да уравновеси икономическата политика в посока на приобщаващ растеж; да възстанови суверенната държава; да обнови хората си, като отвори своя екип за опита, политиката, познанията и разнообразието; да сложи край на злоупотребите с власт и на постоянните словесни отклонения.

 

За французите това означава да не се поддават на изкушението на манихейството и насилието. В този мандат има постижения в сферата на образователната реформа, труда, обучението, данъчното облагане на капитала и бизнеса, и те  трябва да бъдат съхранени. Гражданите трябва да приемат, че намаляването на данъците минава през намаляване на публичните разходи.

 

Еманюел Макрон стана непоносим, тръбейки “Франция, това съм аз”.

 

Всъщност Франция, това сме ние. Наша е отговорността да не я оставяме да залитне в нихилистично насилие. В момента, в който демокрацията се сблъсква с безпрецедентна криза от 30-те г. насам, нашата страна не може без държавен водач в пълния смисъл на тази дума. Еманюел Макрон трябва да бъде поставен под повишено наблюдение, но не и доведен до безсилие. 

 

* Тридесетте славни години (1945-1975 г.) - бел. ред.

 

С леки съкращения

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Коментари

  • passer-by

    11 Дек 2018 21:48ч.

    "дребна" подробност : власт се завзема с пари. с много пари ! т. нар. "протести","революции" и "преврати" винаги са поръчвани от хора с много пари - сиреч от клептокрацията... и не случайно мъдрите хора / а не употребената в подобни случаи малограмотна човешка маса / са нарекли революцията : "еврейската жътва"... защото винаги е организирана и финансирана от евреи, а те обичат да ловят риба в мътна вода - т.е. при такива "извънредни ситуации" / всъщност планиран от тях хаос / да умножават капитала си от 80-100 пъти и да си осигуряват нови ресурси и пазари...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Е, продиктуваха му условията

    11 Дек 2018 22:07ч.

    за капитулация. Микрон вече се огъна, сега или ще целува ръка и ще получи милостиво съизволение да прави, каквото му наредят, или ще си ходи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Айде, айде!

    11 Дек 2018 22:36ч.

    Боли ме .... за Макрон и за Франция! Французите гласуваха за един извратен човек. Герантофил. И нищо добро не последва. Пука им на франсетата че бая бунаци в България гласуваха за Тиква. Голяма и гнила. И нищо добро не последва. Е, ако не друго то французите поне посочиха пътя. Дали ние ще имаме куража да го извървим?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    11 Дек 2018 22:49ч.

    Ако авторът беше обяснил каква ли е тази разлика между крайната левица и крайната десница, слели се толкова лесно, цена нямаше да има. Защото крайните левица и десница не са нито левица, нито десница. Те са безмозъчната тълпа, питателна среда на фашизма. И историята е показала, че винаги зад такава тълпа стоят кукловодите. Което означава, че “Само народът може да извади Франция от хаоса“ е само набор от думи и износено клише. Кой народ, коя негова част, разрушителите или жертвите, въпросните леводесни или подбран елит?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • А Л Т Е Р Н А Т И В А т А

    11 Дек 2018 22:52ч.

    https://www.youtube.com/watch?v=2UhS-8qpKh0

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • OLD

    12 Дек 2018 6:41ч.

    RE passer-by на 11.12.2018 в 21:48 , Доста обективен пост, исторически и "меркатилно-философски". А другото виждане също го видяхме тук : http://glasove.com/categories/vytreshni-glasove/news/pravovata-dyrzhava-ne-dava-pravo-da-se-razrushava-dyrzhavata Ако си припомним, приключенско историческата трилогия на Александър Дюма, свързана с девиза на една репресивна и тогава и сега структура, " Един за всички , всички за един",с уж същото " Всички за един, един за всички", какво ли ще ни анализира индивидуалния компютър в черепната кутия ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • у уей

    12 Дек 2018 9:29ч.

    Какъв народ бе, свойски, той самият "народ" е едно от имената а хаоса и побърканото човешко състояние...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • баба мара

    12 Дек 2018 9:44ч.

    така се правят революциите

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • боко и цоко

    13 Дек 2018 10:41ч.

    нашата тиква е много хубава

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи