Имаме ли право все още да харесваме “Отнесени от вихъра”?

Имаме ли право все още да харесваме “Отнесени от вихъра”?
От романа на Маргарет Мичъл до филма на Виктор Флеминг, “Отнесени от вихъра” се е наложил като най-пламенната апология на южняшката кауза. Трябва ли обаче да бъде опозорен публично, като се забранява прожекцията му?

 

 

Вивиан Лий (Скарлет О'Хара) и Хати Макданиел (Мами), и двете носителки на "Оскар" за ролите си в "Отнесени от вихъра" (1939 г.)

 

Осемдесет години по-късно, звездата на “Отнесени от вихъра” не е загубила нищо от своя блясък и можем да се обзаложим, че голямата фреска на американския Юг ще остане още дълго време крайъгълен камък на романтичната литература и на определен тип холивудско кино. Освен ако решението на кино “Орфиъм” не дава сигнал за общо опозоряване. През август, на фона на лова на паметници на Конфедерацията, това кино в Мемфис наистина реши да прекрати обичая да показва всяка година филма от 34 г. насам. 

 

Романът на един живот

 

Причината, която изтъкна пред в. “Ню Йорк Таймс” Брет Батерсън, президент на “Орфиъм Тиатър Груп”, изглежда като изгонване според правилата: “Като организация, чиято мисия е да забавлява, образова и просветлява общностите, на които служи, “Орфиъм” не можеше да покаже филм, който е безчувствен към голяма част от местното население”. В случая чернокожите американци, за които се предполага, че са засегнати от изобразяването във филма на Виктор Флеминг на робите на семейство О’Хара. Нека отбележим от самото начало, че “безчувствен” със сигурност не е точната дума, а обратното, защото “Отнесени от вихъра” се стреми да покаже истинската загриженост на господарите за техните роби. Що се отнася до евентуална забрана на един от най-четените романи в света, тя все още не стои като въпрос. Публичното изгаряне на книги определено няма добра репутация. 

 

 

Маргарет Мичъл Снимка: www.bridgemanimages.com

 

 

Като цяло знаем малко неща за младата жена, която публикува през 1936-а единствения си роман, награден с “Пулицър” на следващата година. Маргарет Мичъл се ражда с ХХ век в Атланта, в старо семейство от Джорджия с шотландски и ирландски корени: баща - адвокат, дядо - търговец, а другият предприемач, ветерани от армията на Конфедерацията, баба по майчина линия дъщеря на плантатор на памук. Именно от нея са взети много от чертите на Скарлет О’Хара. 

Журналистка в “Атланта Джърнъл Мегъзин” от 1922 г., Маргарет Мичъл си чупи глезена и изоставя тази професия. Но не и перото. Насърчена от съпруга си да разнообрази възстановяването си, тя се залавя с творбата на живота си, “Отнесени от вихъра”, на която посвещава почти десетгодишен труд. Световният успех на този много дълъг роман (1 млн. екземпляра са продадени в първите шест месеца след публикуването му) изобщо не я променя. Тя продължава да живее в родния си град, където обикновено пътнотранспортно произшествие я убива през 1949-а. Ръкописът на кратък роман, написан на 16-годишна възраст, “Изгубеният Лейзън” (Lost Laysen, любовен триъгълник в Южния Пасифик, който предизвестява “Отнесени от вихъра”), е намерен и публикуван през 1996 година. Но за потомството Маргарет Мичъл ще остане авторката на една-единствена книга: човешка фреска на фона на историята, подхранвана от разказите, с които са я приспивали в детството й.

 

Вихърът на историята

 

През 1861 г. Скарлет О’Хара живее щастливо в семейното имение Тара. Красива и себична, тя колекционира кандидати, но има очи единствено за Ашли Уилкс, порядъчен и разумен, колкото тя е бунтовна и страстна. Когато научава, че Ашли е на път да се ожени за нежната Мелани Хамилтън, тя става обект на подигравките на Рет Бътлър, циничен съблазнител, и напук се омъжва за брата на своята съперничка. Но избухва войната и Скарлет се оказва вдовица. Тара е опустошена от янките. Изпълнена със смелост и гордост, Скарлет възстановява имението заедно с Мелани, преди да отиде в Атланта, където се жени още веднъж, този път по сметка. Останала отново вдовица, тя решава да се омъжи за Рет, но разногласията между двамата свободни духове са постоянни. Когато Мелани умира, Ашли е смазан от мъка. Тогава Рет изоставя Скарлет, която решава да се посвети на Тара, единственото й семейство. 

През юли 1936 г. продуцентът Дейвид О. Селзник купува от Маргатет Мичъл правата за филмовата адаптация за 50 хил. долара и се впуска в приключението на живота си. Дори и в. “Ню Йорк Таймс” от 5 юли 1936 г. да описва романа като “най-доброто, написано някога за Гражданската война”, залогът му не е лишен от рискове. Раната от войната е все още жива, а любовните истории трудно се смесват с мириса на барут. На Луис Б. Майер, шеф на “Метро Голдуин Майер” и тъст на Дейвид О. Селзник, партнорът му Ървинг Талбърг дори казва: “Остави го, Луис. Нито един филм за Гражданската война не е донесъл и стотинка”. Талбърг умира през септември 1936 г. и няма време да види как се проваля пророчеството му. Още по-малко пък да научи, че през 2017 г. филмът продължава да бъде най-големият успех в историята, дори и след като се вземе предвид инфлацията.

 

 

Продължението принадлежи на антологиите на киното. Три години писане са необходими за стартиране на продукцията, адаптирането на хилядите страници от романа, подбора на актьорите: Кларк Гейбъл в ролята на Рет Бътлър (по онова време той има договор с МГМ и е “зает” от Луис Б. Майер, който, в крайна сметка, се присъединява към проекта), Оливия де Хавиланд в ролята на Мелани, но най-вече британската актриса Вивиан Лий в ролята на Скарлет, за която са прослушани 1400 млади жени на международен кастинг. 

Самите снимки са част от митологията: режисьорът Джордж Кукур е уволнен от Селзник и е заменен Виктор Флеминг, който се разболява. Сам Ууд поема режисурата, после Флеминг се връща. От музиката до костюмите, Селзник решава всичко, избира всичко, организира всичко, най-вече страхотната медийна реклама, която превръща в невиждано събитие

 

премиерата на 15 декември 1939 г. в Атланта

 

“най-голямото, случило се в Юга през целия ми живот”, както ще напише Джими Картър, по онова време 15-годишен. Пред близо 300 хил. души и след четиричасова прожекция, триумфът е пълен. От литературен паметник, “Отнесени от вихъра” се превръща в кинематографично чудовище, което скоро е възнаградено с десет награди “Оскар”. 

Южняшката треска завладява цяла Америка. Премиерата в Ню Йорк е изключително светско събитие, което привлича не само огромни тълпи, но и елита на града. Индустриалците надушват печалбата и южняшкият стил настъпва от Север на Юг: големите магазини са украсени в духа на архитектурата в Джорджия, списанията дават съвети на читателите си как да декорират дома си, като този на Скарлет, копия на нейните рокли се изнасят по целия свят, продават се и бисквити “деликатеси от Юга”.

 

Единственото трайно нещо

 

За да разберем как най-голямата създавана някога фреска в прослава на Юга е могла да породи такава страст в Америка и по целия свят, трябва първо да отдадем почит на нейния ослепителен визуален стил, който се дължи както на качеството на декорите на Уилям Камерън Мензис и костюмите на Уолтър Плънкет, така и на пищните цветове на “Техниколор”. По онова време съвсем нов - методът е популяризиран предната година от “Приключенията на Робин Худ”, той разгръща изключително хроматично богатство, за да разкрие разкоша на аристокрацията в Джорджия, както и екзалтираните чувства на Скарлет. Благодарение на трихромията, филмът на Флеминг е лавина от изумрудено зелено кадифе, поруменели от страст скули, бели къщи и паркове със съвършено чисти пауни, пурпурни залези и апокалиптичните пламъци на пожара в Атланта.

 

 

Скарлет (Вивиан Лий) в семейното имение Тара

 

Изключително студиен филм, “Отнесени от вихъра” използва всички възможности на киното, за да възкреси в очите на зрителя лъчезарния декор на един отнесен от историята свят, както гласи заглавието. Пейзажите от богатите имения в Джорджия са пресъздадени чрез рисунки върху стъкло. Покрити с километри алени килими, монументалните стълбища шумолят непрекъснато с шумоленето на роклите от кринолин. Стаите, салоните, библиотеките, будоарите преливат от скъпи мебели и портрети, тежки завеси, кристални полилеи. Седемдесет години след падането на Юга, филмът съживява и едновременно възвишава един несравним начин на живот: луксозният живот в провинцията, за който градското американско общество от 30-те г. на ХХ век не помни нищо и дори не може да си го представи. 

Но “Отнесени от вихъра” би бил само празна кутия за бижута, без героинята, измислена от Маргарет Мичъл и претворена на екрана от Вивиан Лий. Самата Скарлет О’Хара олицетворява този аристократичен, но най-вече героичен Юг, чиято най-висша ценност е: “Земята, единственото нещо, което има значение, единственото нещо, което остава”, както я е учил баща й. Оцеляването на Тара, опустошена от янките, безразлични към свещения характер на земята, е едновременно метафора и условие за собственото й оцеляване. Защото оригиналността на романа на Маргарет Мичъл се дължи на факта, че е надарил героинята си с необикновена жизнена сила, която надхвърля любовта, сведена просто до движеща сила в романа. “Вие извличате силата си от червената земя на Тара, Скарлет. Вие сте омесена от нея и тя е омесена от вас”, й казва Рет Бътлър. Противно на жанра, не любовта, а войната и защитата на семейната земя са инструмент за нейното преминаване към зрялата възраст.

В това отношение можем да разберем по-добре успеха на книгата на Маргарет Мичъл и на филма на Флеминг, въпреки отсъствието на хепиенд, в една Америка в разгара на икономическа и социална криза. Чрез изобразяването на героинята, преминала от изобилието към оскъдицата, преодоляла историческата и личната криза, те й предлагат едновременно модел, с който да се идентифицира, и изход от трудностите. Така каузата на Юга става кауза на цяла Америка, а изправянето на крака на Скарлет след войната, изоставена от Рет Бътлър, но решена да посвети живота си на Тара, звучат като пророчество за възраждането на една страна и началото на нейната хегемония. 

“Кълна се в Бог, че никога няма да позволя да бъда победена! Кълна се в Бог, че никога повече няма да позная глада!”: клетвата на Скарлет сякаш е дадена от цял един народ. Американската устойчивост дължи много на “Отнесени от вихъра”. Отзвукът е още по-красноречив в травматизираната следвоенна Европа, която открива филма, докато все още ближе раните си (филмът е разпространен в Белгия през 1945 г. и във Франция през 1950 г.).

 

Славата на победените

 

Свързвайки така романтичната носталгия по един изчезнал свят, мистицизма на земята и темата за възкресението, творбата става най-добрият рекламен агент на движението “изгубена кауза”, родено след Гражданската война, и се превръща в крайъгълен камък на апологетическата историография на Юга. На историята, написана от победителите, “Отнесени от вихъра” противопоставя история, написана от победените, но от гледна точка на техния елит. Под перото на Маргарет Мичъл, както и пред камерата на Флеминг, Югът не е нищо друго, освен земен рай, пожелан и поруган от зъл нашественик. Така че как да не оплакваш неговата съдба, обобщена от болезненото възклицание на Ашли: “Какво може да се случи на бедните смелчаци, чиято цивилизация се срива?”. 

Филмът показва забележителните сцени на войната, на влизането на младите мъже в битка при пристигането на Шърман (обявен за конник на Апокалипсиса с ужасяващ надпис на фона на пламъци: “Шърман!”), от пожара в Атланта до изморителните дни на Реконструкцията. Северняците, дошли да се установят в Юга след войната, са описани като единадесетия бич на Египет (“пристигна друг нашественик, по-жесток и по-порочен от онези, с които се бяха борили”). И дори и Скарлет да бърза също да прави бизнес с янките, обзета от пълна безскрупулност, в това трябва да видим най-напред корумпирането на Юга от фалшивите северни ценности.

 

“Оскар” за Мами

 

Най-пристрастно представен в “Отнесени от вихъра”, както е известно, е въпросът за робството. Творбата старателно създава една идеална представа за него, в която робите споделят във всяка отношение мотивацията и интересите на господарите си. Те са свързани по същия мистичен начин към земята, която не е тяхна. Те са толкова свързани със семейство О’Хара, че оставят в Тара като слуги дори и след премахването на робството. Поне във филма, нищо не издава техния статут, освен заплахата на Скарлет, раздразнена от глупостта на младата Приси, да я “бие с камшика до кръв”, припомняйки внезапно правото на господаря над неговия роб.

На прочутия образ на Мами се пада да поеме ролята на идеалния роб на идеалните господари. Скарлет се ражда пред очите й, тя се грижи за възпитанието й и я мъмри като родна дъщеря. Станала гражданка, тя гласува като господарите си и смята за “сган” “лошите чернокожи”, заподозрени в симпатии към Севера, на които заповядва: “Ще гласувате и ще гласувате като нас”. Въпреки че е много стереотипен, този образ е единственият, който се изплъзва на изобразяването на границата на слабоумието на другите роби. Защото Мами е преди всичко морален авторитет и на нея е поверена задачата да обяви безспорната вяра на “Отнесени от вихъра” в една-единствена човешка природа, въпреки успокоителния й възглед за робството. “Независимо дали е черен или бял, никога не съм виждал човек така силно да обича детето си”, казва тя за Рет Бътлър след смъртта на дъщеря му.

Още през 1936 г. в лявата американска преса се надигат гласове, изобличаващи “превъзходството”, прокарвано от романа на Маргарет Мичъл, а три години по-късно, от филма на Флеминг, въпреки предпазните мерки, взети от Селзник (той напримера заменя с бял чернокожия, който напада Скарлет в каретата й.) Въпреки това има огромна разлика между изобразявенето на чернокожите в “Отнесени от вихъра” и друг голям филм за Гражданската война, “Раждането на една нация” (1915 г.) на Дейвид У. Грифит. Този основополагащ филм на холивудското кино показва извратени и алкохолизирани чернокожи и представя Ку-Клукс-Клан като легитимно решение за въстановяване на реда след хаоса на Реконструкцията. Филмът предизвиква бунтове и е разпространен в Европа едва през 1921 г. в цензурирана версия, от уважение към колониалните войски, участвали в Първата световна война.

Двусмисленият прием на “Отнесени от вихъра” в разгара на сегрегацията, наследена от войната, се проявява и при връчването на “Оскар” на Хати Макданиел за ролята й на Мами: поради расовите закони на актрисата не било позволено да присъства на премиерата на филма през декември 1939 г. и тя трябвало да седне отделно от екипа на филма по време на церемонията на Оскарите, на която е отличена през февруари 1940 година. Факт е обаче, че това е първият “Оскар” в историята на Холивуд, присъден на чернокож, и това събитие е резултат от една творба, възхваляваща “света от вчера”. Така че е трудно да се твърди, подобно на директора на кино “Орфиъм” в Мемфис, че “Отнесени от вихъра” е “безчувствен”.

Трябва ли съдбата на филма да бъде 

 

заложник на модерния комунитаризъм 

 

и на неговите противоречиви интереси? Заплашен от чистилището на прекомерно изострената памет за Гражданската война, той би могъл да бъде спасен от феминистките движения, които от 60-те г. на ХХ век неизменно виждат модел в Скарлет О’Хара. Този портрет на горда, бунтовна жена, господарка на съдбата си, обзета от идеал, който й позволява да се изплъзне от смятания за унизителен женски модел, наистина има с какво да съблазни, въпреки противоречията си (от началото до края, нейните любови са патетични; влюбена в Ашли като девойка, тя се омъжва три пъти без любов и проявява слаб майчински инстинкт).

 

 

Скарлет О’Хара (Вивиан Лий) и Рет Бътлър (Кларк Гейбъл)

 

Осемдесет години по-късно можем да преценим най-вече дистанцията между съдбата на “Отнесени от вихъра” и намеренията на Маргарет Мичъл, които тя обобщава така в едно радио интервю от 3 юли 1936 г.: “Книгата не е точно книга за войната, нито исторически роман. Тя разказва за последиците от Гражданската война върху серия от герои, които живеят в Атланта по онова време (…). Разбира се, че ще бъда щастлива, ако хората си кажат, че книгата наистина разказва историята на целия Юг. Но не такава книга се опитах да напиша. Това е книга за Джорджия и жителите на Джорджия - особено на Северна Джорджия”.

Може би от такава дистанция се оценяват шедьоврите.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Коментари

  • една тетка

    14 Дек 2017 19:29ч.

    Много умен и поучителен, много талантлив роман. Има защо да го забранят.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • OLD

    14 Дек 2017 20:43ч.

    Благодаря на Модераторът за предложения текст ! А иначе, това се е случвало много пъти в историята на тази популация на HS. Най близкото преди 75 години. по далечното по времето на Галилей и Нютон и прочие. Резултатите все още можем да прочетем, ако не почнат пак организирано да горят книгите описали тези нещастни периоди. И настъпи пак Тъмнина.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • анонимен

    17 Дек 2017 12:34ч.

    този филм не се забравя каква красота какви артисти

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гост

    19 Дек 2017 16:52ч.

    Все още е любимият ми филм.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Името ми е Червен

    12 Юни 2020 11:52ч.

    OLD, вече няма нужда от горене на книги. С навлизането на новите технологии методите на тотална манипулация са къде-къде по-ефективни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ala_Bala

    12 Юни 2020 14:25ч.

    Целта на глобалистите е да се забрави историята, за да не могат хората да се оринтират, да нямат репери в живота си. Да знаят само това, което ще им втълпяват от т.н. социални медии, които дълго време се подготвят за това и много пари са вложени там. Чака ни диктатура невиждана до сега, пред нея ще бледнеят тоталитарните режими на 20 век. Тази идиотщина трабва да се спре веднага, ако не с разум то със сила!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    12 Юни 2020 20:00ч.

    Проблемът на анархистите с книгата е, че вътре в нея няма никакъв расизъм и няма никаква враждебност между негри и бели, просто такава тема не съществува. Има роби, но те подкрепят господарите си и не ги мразят, има бели господари, но те не малтретират своите роби и отношението към тях е дори по-добро от това, което получават днес мнозина работници. Затова е много трудно, когато се виждат такива отношения на разбирателство и взаимно уважение, да се пренаписва историята, сякаш основният проблем някога е бил статута на робите. Всъщност проблем с негрите и взаимна ненавист се появява особено днес, поради идеологията на защита на правата по расов признак. Но модерните болшевики, като всички болшевики искат да се изкарат чисти и праведни и трябва да излезе, че се борят срещу самия дявол, а създадената от тях действителност е рай. Затова те са готови да демонизират действителността, която променят. Само че в книгата животът в юга изглежда като рай, не случайно хората започват да подражават на този живот. А днешната ескалация на напрежение е далеч от тази романтика на южняшкия живот. Това са плодовете на двете общества, едното е родило взаимност, въпреки робството, а днешното е родило омраза. Такива са хората, които непрестанно обявяват нещо за грешно и корумпирано, а всъщност внасят в света ни хаос и омраза.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЗИП

    14 Юни 2020 12:02ч.

    Книгата е изключителна. Едно от най-великите американски произведения. За филма не знам, не съм го гледал. Но по принцип е доста налудно да се цензурира произведение на изкуството защото то не се харесва някому. Изкуството не е длъжно да бъде "политкоректно". То трябва да провокира и да те кара да мислиш. Либерастите трябва да си седнат на дупетата и да разберат, че има хора и то доста, които идеализират "Юга" и робския му период. Аз не съм от тях. Смятам, че южняците са били селяндури а янките са тези които правят Америка велика, но всеки има право да харесва едно или друго. Без съмнение робството е нещо архаично и е добре, че Юга е бил смазан, но това няма нищо общо с този прелестен литературен шедьовър...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Точно обратното

    14 Юни 2020 22:58ч.

    Хората от американския юг въобще не са били селяндури,а мнонго по-изтънчени и културни от янките. Точно янките са били грубияните и парвенютата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЗИП

    15 Юни 2020 12:47ч.

    Аз поне не виждам как може да си "изтънчен" и да си робовладелец едновременно ! На един "изтънчен" човек би му било адски неудобно някой да му се кланя камо ли да му е роб....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    16 Юни 2020 18:57ч.

    Зипе, зипе, точно робовладелците са били изтънчени. Защото са били господари. Всички катедрали, дворци, стенописи, картини, симфонични произведения, опери са били създадени за тях. А за народа - народна музика, а в днешно време масова култура. Респективно за Black lives matter - рап. Това е великата шаячна правда.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Чичо Томовата колиба" е забранено да се изучава в американските училища

    17 Юни 2020 16:45ч.

    Затова пък "Баскервилското куче" е на преден план. ........ И гетата също.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЗИП

    18 Юни 2020 8:41ч.

    Абе ква изтънченост у тия селтици бре ? Тва да не ти е херцог Марлборо а ? :))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Рет Бътлър

    22 Юни 2020 16:40ч.

    Който харесва Скарлет О"Хара е расист! Който харесва Скарлет Йохансон е естет! (демек, аз!)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи