Руси Статков: Приватизацията на БМФ ощетява държавата, а не купувача

Руси Статков: Приватизацията на БМФ ощетява държавата, а не купувача
"Това, че този договор е доста изгоден за купувача, не е достатъчно да се счита, че в тази сделка има корупционни елементи или поне на мен не са ми известни такива факти. За да няма никакви съмнения, за мен законният изход от тази ситуация е купувачът да отправи искане към Агенцията за приватизация за разсрочване на проблемните задължения, поети от него с договора и на тази основа да се сключи писмено споразумение, което подлежи на одобрение от правителството", казва Руси Статков, член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.

 

 

Г-н Статков, за приватизацията на дружество Параходство "Български Морски Флот“ се заговори отново преди дни във връзка с едно скандално изказване на вицепремиера Валери Симеонов, който обяви, че договоръта за приватизация не се спазва и дори намекна за разваляне на сделката. Но преди да навлезем в детайлите на казуса, нека да припомним предисторията на тази приватизация. Това, което знаем е, че дружеството е приватизирано през 2008 г. при правителството на Сергей Станишев от фирмата „Кей Джи Маритайм шипинг“ (KG Maritime Shipping) на братята Домусчиеви срещу 440 млн. лв. За да стане ясно доколко изряден е купувачът и дали изпълнява приватизационния си договор, нека да изясним какви условия са били поети при сключване на договора и какво е фактическото състояние на дружеството в момента?

 

Става дума за приватизационна продажба на 70% от капитала на Параходство „Български морски флот“ (БМФ) АД Варна, като покупната цена на над 7 милиона акции, представляващи 70 процента от капитала на Параходството, е в размер на 440 милиона лева. Цената на една акция е близо 58 лева. При определянето на размера на тези 70%, са приложени три метода на оценка за 100% на капитала. По тези методи дружеството е оценено, както следва: по метода на чистата стойност на актива – на 933 млн. лв., по метода на дисконтиране на чистите парични потоци – на 466 млн. лв. и по метода на пазарните аналози – 620 млн. лв. Изчисленията са за 100 процента. В рамките на приватизационния договор са заложени цели на Стратегия за приватизация на дружеството, приета по предложение на Министерския съвет от Народното събрание, тъй като то е стратегическо и попада в приложение 2 на специалния закон за приватизация. Тези цели са свързани. Т.е. всяка една произтича от другата. И промяна на коя да е от целите, води до промана на останалите.

 

Нека да уточним, че още при приватизацията на дружеството, Народното събрание приема специална стратегия, която е неотменна част от договора, нали? И тя има задължителен характер?

 

Стратегията, като документ на Народното събрание, е основата на приватизационния договор. Тоест, в тази сделка за едно структуроопределящо за икономиката на страната дружество, участват Народното събрание, Министерският съвет и като изпълнител на целия процес – Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Така че ние не можем да говорим, че тук е налице просто някакъв страничен вид дейност, някакво дружество без значение за държавата и нейните органи на управление. Напротив. Отделно от това, във връзка със стратегията са привлечени водещи международни консултанти. След внимателен преглед на стратегията и приватизационния договор се вижда, че държавата е предоставила изключително изгодни условия на своя стратегически партньор (тъй като в случая става дума за публично-частно партньорство, защото държавата запазва 30% от акциите си в дружеството). В клаузите и на стратегията, и на договора има една разпоредба, която по същество изисква на 5-тата или 6-тата година да се продат тези 30%, но при спазване на всички условия на договора. А има и едно друго условие, в което се иска среден тонаж за 10 години – над 1 млн. и 300 хиляди DWT. Тоест, заложено е противоречиво, че от една страна има възможност да се продадат 30-те процента, от друга – че това не може да стане по-рано от 10 години. Държавата е предоставила най-благоприятните условия на един стратегически партньор-купувач, купувайки 70% от капитала, да управлява и експлоатира дружеството на 100% поне 10 години. След приватизацията дружеството приема промени в устава, според които част от решенията се взимат с 2/3 вместо с ¾ от гласовете и така гласът на държавата няма решаващо значение. Което дава карт бланш на собственика и след изтичането на 10-годишния срок да остане единствен собственик, без да дава излишни пари за останалите 30 процента. Твърди се, че договорът бил несправедлив за купувача, че едва ли не държавата го е поставила в неблагоприятно положение. Няма такова нещо, при положение, че срещу 440 млн. лева получаваш активи на стойност 933 млн. лв. Освен това за последните две години преди продажбата печалбата на дружеството е 20 млн. лв. за 2006 и 30 милиона за 2007 г. Имаме устойчиво печелившо дружество с пазари, с логистика, с дъщерни дружества в много утвърдени морски страни. Интересно би било да се провери колко е печалбата на дружеството в момента.

 

Ако има несправедливост, то тя е за държавата, за всички български граждани и обществото.

 

Претенциите на купувача на БМФ за четирикратно намаляване на работните места в дружеството, предявени пред Арбитражния съд.

 

Погледнато през призмата на обществения интерес, в случая не е ли ощетена по-скоро държавата, отколкото купувачът?

 

Така считам и аз, гледайки цялата картина. Казвам го във връзка с изявленията на един синдикалист от дружеството, че едва ли не държавата е принудила своя стратегически партньор да вземе предприятието при много неблагоприятни условия. Да, има твърдения, във връзка с претенциите на купувача пред Арбитражния съд, че в резултат на кризата с 200 млн. лв. се е понижила стойността на акциите, а вероятно и на чистите активи. Но дори и да е така, въпреки че се съмнявам, ако за 440 млн. лв. си придобил активи на стойност 700 млн. лв., пак си на печалба.

 

Нека да изясним какви са претенциите на купувача към държавата, та се стигна до дело в арбитражен съд? Защо братята Домусчиеви оспорват договора?

 

Аз не бих персонализирал „братя Домусчиеви“. Ние имаме купувач и той се казва „Кей Джи Маритайм шипинг“ АД. Претенцията, която купувачът има, се яви внезапно за нашата агенция. Дотолкова, доколкото ние контролираме по закона за приватизация поетите задължения с приватизационния договор. При нас всяка година до 30 юни постъпва отчетът за предходната година. От 2013 г. наблюдаваме рязък спад на числеността на състава, работещ в дружеството съгласно договора. Ние съответно начисляваме неустойки и купувачът съответно си ги плаща. Тоест, ние формално погледнато, като агенция нямаме проблем.

 

Тоест от 2013 г. до 2015 г. в дружеството работят много по-малко хора, отколкото би следвало по договор? Вие налагате санкции – те си плащат и проблем няма.

 

Да, точно така. Истината обаче е, че проблем има. Дотолкова, доколкото изненадващо миналата година август месец купувачът завежда иск пред Арбитражния съд на основата на това, че в договора е записано, че когато има някакви спорове и след един месец разговори тези спорове не са уредени, той може да предяви иск пред Арбитражния съд. Ние такъв месец разговори не сме имали. Сега чета изявления на един собствениците, че винаги се е разбирал с Агенцията. И изведнъж ни се появява този иск. Той е за няколко неща. На основание на чл. 307 от Търговския закон, който въвежда института „стопанска непоносимост“, се иска промяна на приватизационния договор. Промяната засяга средногодишния общ тонаж на корабите на дружеството, като се настоява той да бъде намален от 1,3 млн. на 800 хил. Второто искане е да се промени заетостта, така че за 2016 г. тя да стане 666 души, за 2017 – 723 и за следващия период – 803.

 

А каква е заложената в договора заетост?

 

По договор дружеството трябва да осигури 2360 работни места. А те искат да бъдат намалени на 660. Тоест, иска се да се намали с 1/3 общият средногодишен тонаж и с четири пъти по-малко работните места. Този иск е вкаран в арбитража, който заседава от август м.г. Има привлечени две експертизи – двойна и петорна. И се стига до 30 март 2017 г., когато излиза решение на Арбитражния съд. Това решение по същество казва, че се изменя договорът и общият тонаж на корабите трябва да бъде не по-малко от 907 хиляди, а искането за намаляване на числеността на работещите се отхвърля. Държавата, респективно Агенцията за приватизация, се осъжда да заплати голяма сума за адвокатски разноски.

 

Защо?

 

Защото така е решил съдът. Има разходи, адвокати са си начислили огромни хонорари. Ние сме осъдени като държава за 3 млн. 747 хил. лв. В тази сума влизат направените разноски на дружеството-купувач, свързани с адвокати – там е най-големият разход, около три милиона и половина. На практика Агенцията спечели по-голяма част от делото, като Арбитражният съд отхвърли изцяло честта в иска за работните места и частично в иска за тонажа. В тази ситуация несправедливо бяха начислени разноските. На страната, защитавала държавния интерес, се вменява отговорността да заплати на другата страна някакви формални космически хонорари за адвокати.

 

Кой защитава държавата в това дело?

 

Държавата в това дело се защитава от наши юрисконсулти по решение на Изпълнителния съвет на Агенцията. Защото наемането на външни лица ще струва значителни суми. Но в случая най-важното за мен е, че тезата на нашата защита е безспорна. И тази теза се свежда до това, че Арбитражният съд не е компетентен да разглежда такъв тип иск. Защото има специален закон за приватизация и следприватизационен контрол, в чиито разпоредби се казва, че договорите не се предоговарят. А в случая става дума за промяна на договор. А казахме, че дори една разпоредба от този договор да се промени, това води до противоречие с всички останали, които са заложени в стратегията на Народното събрание. Има изключения и тези изключения са посочени пак в закона – че не може да се предоговаря, но задълженията могат да бъдат разсрочени. Като изискването е разсрочването да не противоречи на стратегията. Кристално ясно. Дори за непрофесионални юристи. Специалният закон изрично забранява преразглеждане на приватизационен договор.

 

Второ - имаме тълкувателно решение на Върховния касационен съд, в което се казва, че приватизационният договор не е обикновен търговски договор, за да се прилагат разпоредбите на Търговския закон, а особен вид граждански правен договор с преобладаващи административни елементи. Защото целите и заложените съответно конкретни задължения са административен акт, в който купувачът се е съгласил да изпълни това, което държавата му е поискала. Съгласил се е. Не е бил насилен. Не е бил принуден. Съгласил се е доброволно. При една изключително коректна държава като страна, която му е дала възможността да закупи срещу  440 млн. лв. активи на чиста стойност 933 млн. лв. И да ги ползва, както намери за добре, поне 10 години, а и след това. Има и нещо друго. Българската държава е продължила да бъде изключително коректна към своя стратегически партньор, като му е предоставила под формата на концесия за 35 години терминалите за насипни товари и контейнери на Бургас-Запад и Бургас-Изток, които са същината на инфраструктурата на това пристанище. За 35 години. Няма място да се твърди, че българската държава е некоректна. По същество българската държава продължава и до днес да бъде изключително коректна, тъй като има поети задължения във връзка с националната сигурност и НАТО. А в делото пред Арбитражния съд се установява, че вместо 46 кораба, са продадени или скрапирани 60 - 14 кораба повече. Което неминуемо има отражение върху националната сигурност и върху ангажиментите ни в НАТО. В историческата справка, публикувана на сайта на БМФ пише, че в историята си това дружество многократно е предоставяло цялата си налична бройка кораби за нуждите на войните, които са се водели. Аз не бих искал да има, разбира се, война, но това е практиката в над 125-годишната история на дружеството. Така че държавата не може да се нарече некоректна, при положение че е загърбила конституцията, в която пише, че държавната собственост се използва в интерес на гражданите и обществото. Не може да говорим за несправедливост спрямо купувача, когато са му предоставени най-добрите условия и целия капитал да се разпорежда с него. Не може да говорим, че самото общество е недобросъвестно, когато иска да се развива тази компания. И мен ме смути изявлението на един от собствениците на купувача, който казва „Абе да се радваме, че не сме фалирали“. Ако трябва да го преведа на футболен език, това звучи така: „Да се радваме не че сме шампиони, а че не сме изпаднали“. Считам, че това противоречи на твърдения на официалния сайт на БМФ, че „компанията има мисия да се развива“, че дори в криза купува нови кораби.

 

Дали пък именно това крайно снизходително отношение на държавата към купувача не е причината сега той да предявява своите претенции? Ако са унищожени повече кораби от допустимото, защо държавата не е предприела мерки да защити интереса си със своите 30 процента участие? И защо държавата не е направила нищо в хода на това арбитражно дело? Била ли е в състояние да се защити още тогава, когато казусът се е разглеждал в Арбитражния съд? Защо получавате известието постфактум?

 

Това са няколко въпроса. За мен лично стои открит големият въпрос – кой представлява държавата в дружеството? Кой представлява тези 30 процента?

 

Кой?

 

Би трябвало да е Министерството на транспорта като принципал. Като един от хората, създали Агенцията за следприватизационен контрол, аз много настоявах да имаме такова законодателство, което да гарантира на тогавашната Агенция, създадена през 2002 г. със закон, че всички фактори, свързани с изпълнението на задълженията по даден договор, ще предоставят информация на агенцията, за да може да има всеобхватен и пълноценен следприватизационен контрол. Защото в повечето от договорите има различни задължения, свързани с различни контролни органи в държавата. И е много важно там, където има остатъчни пакети от акции, ние да работим с представителите на принципала. В случая, по този договор ние имахме един проблем още в началото. И той беше свързан с искането, забележете, да се разсрочат инвестициите. Не да се намалят, а да се разсрочат. Това стана през 2009 г. Тогава потърсихме принципала – министърът на транспорта. Разговаряхме. С въпроса се занима и правителството поради сложността на сделката. И тогава правителството разсрочи инвестициите. Във връзка с това взаимодействие и получаване на информация от представители на държавата, в това число и за това дружество, и за ЕРП-тата – ние такава информация не получавахме, въпреки нашето настояване. Нямаше такива санкции, които да принудят съответните лица. Така че с днешна дата аз не знам кой е представител на държавата в дружеството и защо представителят на държавата, който оперативно следи нещата, тъй като при нас информацията постъпва с шест месеца закъснение, не е реагирал. Рязането на кораби за скрап е било през 2011, 2012, 2013 г. Тогава там е имало постоянно представител на държавата. Или поне би трябвало да има. Все пак 30 процента са това. Вярно, че с промяната на устава държавата с нейните 30% няма думата по важните неща, за съжаление. Но този въпрос стои. И за мен. И вероятно този въпрос е бил поставен на обсъждане в правителството. Или ще бъде поставен. Защото има проценти и проценти. Тези проценти са в стратегическо дружество. А не са малко – като размер и стойност на акциите.

 

По отношение на другите въпроси – за участието в арбитража. Отново става дума за представител на държавата в дружеството. Как може той да не информира правителството, че купувачът има претенции. Даже да даде свой доклад. Аз за такъв не знам. И на нас не е предоставен. Той би трябвало да информира правителството какво се случва в дружеството, какво може да се направи. До ден днешен аз не знам за такова нещо. Когато ние, като Надзорен съвет, констатирахме фактическата обстановка, а тя е че има иск, че се води дело в Арбитражния съд, вече нещата бяха постфактум. Беше излязло решението. По същество, моето лично мнение е, че нещата не са така, както твърди купувачът. Моето лично мнение е свързано и с тълкуването на този договор и аз го изразих в особеното си мнение и в настояването си ние да искаме отмяна на решението на Арбитражния съд.

 

Знаете ли кой представлява държавата в приватизираното от „Кей Джи Маритайм шипинг“ дружество? Име?

 

Не, не знам, принципал е Министерството на транспорта. И никой от нас в агенцията не знае.

 

Защо държавата трябва да плати 2,4 млн. лева за обжалване във ВКС на решението на Арбитражния съд?

 

Ако трябва да навлезем по същество в това дело, то ние - Надзорният и Изпълнителният съвет на агенцията за приватизация считаме, че дори и да е допустимо Арбитражният съд да гледа такъв въпрос, то би трябвало самият съд да констатира, че чл. 307 от Търговския закон за „стопанската непоносимост“ е неприложим в случая. Както и да констатира, че позоваването на задължения, които трябва да приключат след две години за среден тонаж и определеният на тяхна основа хипотетична цена на иска, е меко казано несериозно и незаконно. Защото за да се изчисли размер на такса, размер на възнаграждение на адвокати и т.н., се борави с хипотеза – че ако това след две години не се изпълни, би била предявена неустойка и тогава тази неустойка би била 50 милиона. Това са хипотетични неща. За мен самото присъждане на такъв размер на разноските по делото и тези милиони, за които са ни осъдили, не е аргументирано. Но фактът е факт. Има такава сума – 3,7 млн. лв. Ние настояваме пред ВКС, отменяйки иска като незаконосъобразен, да отмени и всичко друго, свързано с него.

 

Поначало смятам, че Арбитражният съд не е най-доброто място за решаване на спорове от много задълбочен характер. Спорове, които не изискват едноинстанционно производство. Арбитражният съд се явява способ с едно ниво.

 

Може би тук е мястото да отбележим, че същото чака държавата и ако бъде гласувано споразумението за свободна търговия меду ЕС и Канада – СЕТА, което предвижда решаването на споровете между държавата и инвеститора в подобни арбитражни съдилища при неизгодни за държавата правила.

 

В практиката си на държавен служител съм имал дела, свързани с Международен търговски арбитраж в Париж. В повечето случаи арбитражът работи в полза на купувача. Считам, че с оглед на защита на обществения и държавния интерес, тук действително се налагат изводи. И тези изводи трябва да залегнат в рамките на материята, която предстои да се урежда – по-специално в Закона за концесиите, който предстои да се обсъжда на второ четене в Народното събрание. Трябва много внимателно да се подходи. Ако ВКС приеме, че решението на Арбитражния съд е основателно, това означава всички, които в този период са имали проблеми по приватизационни сделки, да тръгнат с претенции към държавата. Това е много опасен прецедент. И в тази връзка ние сме направили предложение пред министъра на икономиката и правителството изрично да се запише в Закона за приватизацията, че чл. 307  от Търговския закон, с който се въвежда института „стопанска непоносимост“, не се прилага за приватизационни сделки. Не че и в момента няма яснота, но настояваме изрично да се запише.

 

Отговарят ли на истината твърденията на вицепремиера Валери Симеонов, че в момента в БМФ работят едва 124 души при задължение за осигуряване на 2300 работни места?

 

Пак ще се наложи да уточня. Ние боравим с информация, която официално ни се предоставя от купувача до 30 юни на следващата година. Данните, които сме предоставили и които сме проверили, са за 2015 година. Именно тези данни цитира зам.-министър председателят Симеонов. Но тревогата му и нашата тревога е свързана с противоречие в информациите, които публично предявява купувачът във връзка с числеността и тонажа. Ето още веднъж. Август, 2016 г. – искане пред Арбитражен съд тонажът да стане 880 000, искане за 2016 числеността да бъде 666, искане за 2017 – 723 работни места и искане за последаната година – 803. От друга страна имаме твърденията на синдикалния лидер, че в момента в дружеството работят 1500 души. От трета страна – на официалния сайт на БМФ пише, че са 1000. Аз считам, че може и да е по-силна емоцията и претенцията на вицепремиера, отколкото е необходимо. Но тенденцията, която ни предоставя самият купувач, е неизпълнение. Информацията е противоречива. Има и още едно неизпълнение на договора - в момента нито един от корабите – и това го пише на официалната интернет-страница на БМФ, не плава под български флаг. Всички са под малтийски флаг. А по договор би трябвало не по-малко от 60% от общия тонаж да плава под знамето на Република България.

 

В стратегията за развитие на БМФ, приета от Народното събрание, е записано, че дружеството притежава кораби с общ тонаж 1 млн. 300 хил. DWT, които купувачът се задължава да запази.

 

Известно ли ви е да има други подобни случаи за оспорване на приватизационни договори в момента?

 

Това, което ми е известно и което е много тревожно е, че противоречиви и необосновани законови изменения поставят държавата в изключително тежко положение. Пример – беше отменен параграф 8 от преходните и заключителни разпоредби на нашия закон (за приватизация и следприватизационен контрол), след като ние доказахме, че българската държава в много от сделките е дала без реални обезпечения огромна собственост на недобросъвестни купувачи, както се оказа впоследствие, поели определени задължения. И когато се прие законодателно там, където има недобросъвестно изпълнение, да се прави ипотека на имуществото на приватизираното дружество, ние бяхме атакувани чак пред Европейската комисия. Бяхме ипотекирали активи на много дружества и  отмяната преди 2 години на параграф 8 от Народното събрание породи огромен проблем. Нас ни атакуват да снемем ипотеките и ние не можем да си съберем близо 100 милиона лева от неустойки. В сегашния случай с БМФ, ако ВКС създаде прецедент и препотвърди решението на арбитража, само за този случай държавата ще загуби много.

 

Колко?

 

Първо , ще бъде нарушена конституцията на Република България, като не се спази изискването на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, че подобни сделки не се предоговарят, а могат само да се разсрочат по отношение на задълженията, поети от купувача.

 

Второ - конкретната сделка, основана на стратегията, няма да бъде изпълнена. БМФ ще загуби 1/3 от корабите си. В момента те са 33. Отчитам, че конюнктурата е различна от преди 8 години, но изискванията на Стратегията и на договора са за по-голям тонаж и съответно повече кораби.

 

Купувачът уверява, че до 2018 г. ще вкара още няколко. И десет да са – стават 40. Към момента на приватизацията дружеството е разполагало със 70 плавателни съда. Къде са 70, къде 40. Тоест държавата губи нещо, което е свързано и с националната й сигурност. Губи работни места. Губи възможности за други дейности. При положение, че това същото дружество е имало пазарни позиции, задгранични дружества в Лондон, Хамбург, Пирея, Антверпен, Гърция, Турция, Испания. Имало е контейнерен сервиз „БУЛКОН“, който е бил на първо място по надеждност  в посока на основни търговски маршрути – Средиземно море, Източно и Западно Средноморие, Великобритания, Северозападна Европа и Черноморското крайбрежие. Държавата губи стратегически позиции. Държавата ще бъде потърпевша, ако с този прецедент се повдигнат претенции и по други сделки на същото основание.

 

Това ми навява аналогии със злополучната приватизация ан авиокомпания „Балкан“?

 

Тук сме запазили част от позициите си. Може да се каже с висока степен на достоверност. Но истината е, че онези цели, които сме имали – едно стратегическо дружество да го изведем на по-високо ниво, да се развие, не ги постигаме в нужната степен. Да, сигурно има проблеми, но кой няма проблеми? Държавата, повтарям отново, е била изключително коректна. Даже за мен е отстъпила от принципите си държавната собственост да се използва в интерес на гражданите и обществото, като е дала тази възможност активи за 933 милиона лева да се закупят с 440 милиона лева и да бъдат използвани поне за 10 години. И след това е дала 35-годишна концесия на стратегическо пристанище на БМФ. Така че държавата е създала условия ние да имаме шампион. Претенциите ми са като гражданин, защото като служебен служител аз нямам проблеми с това дружество. То си плаща неустойките. Един от собствениците каза, че няма проблеми с Агенцията. Да, няма, защото договорът е такъв, че му  начисляваме близо 1 милион за работни места на базата на минимална работна заплата. Защо върху минимална работна заплата? При положение, че един работник получава повече. Във всички аспекти държавата се е поставила в позиции на това да защити интереса на купувача, а в по-малка степен да спази конституционното си задължение – интересът на гражданите и обществото.

 

Зад тази крайна благосклонност към купувача може ли да се подозира корупция?

 

Корупцията е една от основните причини за липсата на инвестиции в България, заедно с  липсата на работеща правосъдна система, липсата като цяло на среда, в която да се работи почтено и да се постигат максимални резултати. Това е едно от обясненията за резкия спад на чуждестранните инвестиции, това е едно от обясненията за този 25-годишен период на изтичане на 1/3 от българското население в най-добрата му възраст. Хора, които не приемат, че в тази среда, в която живеем в момента, те биха могли да се развиват, техните семейства да имат перспектива. Това са изключително тежки неща. Аз, като гражданин, държа действително да има и справедливост, и добросъвестност. Корупцията е изключително тежко престъпление и цялото общество трябва да се бори с този недъг. Това, че този договор е доста изгоден за купувача, не е достатъчно да се счита, че в тази сделка има корупционни елементи или поне на мен не са ми известни такива факти. За да няма никакви съмнения, за мен законният изход от тази ситуация е купувачът да отправи искане към Агенцията за приватизация за разсрочване на проблемните задължения, поети от него с договора и на тази основа да се сключи писмено споразумение, което подлежи на одобрение от правителството.

 

Аз много се надявам, че ВКС ще бъде на висотата на своите отговорности и ще изчисти съмненията за лична обвързаност между ръководството на съда и адвокати на дружеството-купувач. Всички тези неща трябва много внимателно да се прецизират и се надявам те да не повлияят върху крайното решение.

 

Да не забравяме, че към тези подозрения се добавя и демонстративната близост на купувача с политическата власт в момента?

 

Затова въпросът трябва да се реши държавнически. С отчитане, естествено, на проблемите, които има купувачът. С анализ доколко това, което е получил като активи, действително се стопанисва отговорно и възможно най-добре.

 

Вие вече внесохте жалба във ВКС срещу решението на Арбитражния съд. Кога може да се очаква развръзка по случая?

 

ВКС има определена практика и тя не е най-бързата.

 

Защитен ли беше общественият интерес при сделката за продажба на голяма част от капитала на Булгартабак?

 

Моята позиция е известна. Когато се обсъждаше тази сделка, аз съм запознал надлежно представителите на парламентарната и изпълнителната власт. Гласувах против продажбата на вече приватизирано печелившо дружество, защото с поетите в приватизационния договор задължения и цена, както и с избора на купувач, не се защитаваше в необходимата степен, според моите разбирания и убеждения, интереса на гражданите, обществото и държавата. За съжаление с днешна дата всички мои мрачни опасения се сбъдват. Само марката на определени цигари беше продадена наскоро на цената, на която беше продадено дружеството.

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Лили Иванова

    13 Юли 2017 10:59ч.

    А кой приватизира БМФ навремето? Дали не беше едно лице - Сергей Дмитриевич Станишев, министър-председател преди десет години и партиен другар на интервюирания ...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • boboran

    15 Юли 2017 20:27ч.

    какъв е коментара от страна на министерство на транспорта?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кибер Бербатов

    18 Юли 2018 16:15ч.

    ЗА ВСЯКА СВИНЯ ИЛИ СВИНСКО СТАДО ИДВА КОЛЕДА! С ГОЛЯМ ИНТЕРЕС ОЧАКВАМЕ КОЛЕДНИТЕ ПРАЗНИЦИ

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи