Разликите между половете до голяма степен допринася за това в този свят да има удоволствие. Свят, в който жената прилича на мъж, би бил безкрайно тъжен, пише френският политолог Филип Бенетон.

 

Филип Бенетон е преподавател по политически науки, почетен професор във Факултета по право и политически науки в Рен.

 

Да мислим за равенството означава да въведем различия. Нашите прогресивни борци обаче пренебрегват или смазват тези различия, за да сплашат противника. Аргументът за “смисъла” на историята все още се използва, но вече няма предишната сила. Днес най-често срещаната маневра е развяване на знамето на равенството на правата, или на равните права, за да се изобличи това, което се е превърнало в непростим грях, в самия смъртен грях - дискриминацията, пише Филип Бенетон в свой коментар във “Фигаро”. 

 

За да внесем яснота, първо трябва да приложим златното правило: равенството на правата има смисъл, само ако нещата са равни. 

 

Пеленачетата не гласуват - има ли в това дискриминация? 

 

Отпускът за бременност е предвиден за жените - това посегателство към юридическото равенство ли е?

 

Правото на пенсия зависи от условията за възраст - трябва ли да ги премахнем?

 

С други думи, фактическите различия - в случая естествените различия - оправдават различията в правото. Но нашата епоха не иска да го признае. Една от любимите й аксиоми е следната: разликите са без значение, особено т. нар. естествени разлики, които консерваторите използвали като претекст, за да прикрият лошите си намерения. Следователно това, което принадлежи на сферата на природата, вече трябва да се изхвърли в кошчето на волята. Последваха или са в ход реформи, които нарушават безпаметните правила на човешкия живот.

 

“Бракът за всички”, 

 

толкова зле наречен, беше представен като разширение на брака за двойките от един и същи пол и  като прогрес на равенството. Реалността е различна: бракът не бе разширен, той бе видоизменен, предефенирин, сведен до нивото на Гражданския пакт за солидарност, за да включи двойките от един и същи пол, които представляват 3 процента от днешните бракове. Радикалната разлика - създаването на потомство - минава на заден план. Проектът за медицински асистирано възпроизводство (ПМА) е подобен. Той предполага, че бащата и майката са взаимозаменяеми, без да бъде нанесена вреда на децата. Разликите нямат значение. Налага се “желанието за дете”, а доброто на детето минава на втори план.

 

Второто златно правило, изгубено в днешна Франция: равенството на правата не е същото като равенство на резултатите. Кандидатите в един конкурс са равноправни, резултатите разграничават приетите и скъсаните. Въпреки това принципът за паритет между мъжете и жените, превърнал се в официално правило, се основава на объркване между двете равенства. Вече е прието двата пола да се разпределят поравно при заемането на постове и длъжности, а всяко неравенство в представителството се смята единствено за резултат от дискриминация. Тази идея обаче е екстравагантна и опасна, предупреждава Филип Бенетон. 

 

Ако този неприкосновен принцип за паритет е справедлив, той би трябвало да се отнася за всички дейности. Френските затвори, както всички затвори по света, затварят само мъже или почти (97 процента във Франция). Те жертва на сексизъм ли са ? Във Франция момичетата се справят по-добре от момчетата в колежа или гимназията. Дали това е ефект от дискриминация спрямо момчетата, пита авторът.

 

Освен това, за да бъде последователен, принципът за паритет би трябвало да обхване много други категории: младите и не толкова младите, силните и не толкова силните, бретанците и корсиканците, черните и белите не са еднакво представени във всички професии. Какво ще предприеме правителството, за да направи квотите повсеместни?

 

Да отидем по-нататък, продължава Филип Бенетон. Ако принципът за недиференцираност, който е в основата на паритета, е справедлив, професионалните желания на жените ще бъдат сходни с тези на мъжете. Но, колкото и да се дразнят някои, техните професионални желания са различни. Днешните кариери са свободни и въпреки това студентките масово се насочват към медицинската, юридическата, преподавателската професии. Има основателни причини за това: тези професии включват човешки отношения и могат да оставят свободно време за семеен живот. Има едно старо правило, което може да вбеси феминистките, но си остава вярно: бракът и децата подтикват мъжете да работят по-професионално, а жените да се отдават по-малко на професионалния си живот. И нищо не позволява да се твърди, както често чуваме днес, че тази разлика се дължи на жалки архаични културни фактори, които държавата трябва да изкорени. 

 

Търсенето на паритет се изразява в правила и практики, които ограничават индивидуалната заслуга в полза на груповата принадлежност. Да си представим жена, повишена на висок пост. Нейните конкуренти мъже са изкушени да си мислят: тя дължи повишението на пола си, а не на своя талант. Ако това е вярно, чувството за несправедливост е оправдано. Ако не е вярно, новоповишената жена е жертва на несправедливост, защото я подозират в необосновано предпочитание. В САЩ се вижда, че процедурите за позитивна дискриминация допринасят за озлоблението между колеги. Трябва ли да повтаряме същите грешки, пита Филип Бенетон.

 

В крайна сметка основният факт е следният: мъжете и жените са едновременно подобни и различни. На първо място, те са подобни като човешки същества, и различни като полови същества, имайки предвид, че всеки човек е уникален. От това следва, че жената, с уговорката за различия, вписани в биологията, не е пленница на своя пол, поради което свободата на кариера трябва да бъде правило. Но следва също, че съществуват колективни различия и не бива да очакваме равенство на резултатите, разбирано като пълно сходство. Възможно ли е нашите прогресивни дейци да осмислят двете идеи едновременно? Разликите между половете до голяма степен допринася за това в този свят да има удоволствие. Свят, в който жената прилича на мъж, би бил безкрайно тъжен, заключава Филип Бенетон.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

5 коментар/a

Свят, в който жената прилича на мъж, би бил безкрайно тъжен, на 16.10.2018 в 08:58
заключава Филип Бенетон. Да добавим - свят, в който мъжът прилича на жена, би бил безкрайно жалък.
observer на 16.10.2018 в 09:53
Е-е-е, и сега един французин да обяснява на французите, що е това равенство. Докъде сме стигнали. Франция, родината му, дава на света самата идея за равенство. И това равенство още тогава не е означавало еднаквост. Означавало е, че хората се раждат равни, без съсловни привилегии, без да бъдат делени на аристокрация и народ, на хора с наследствени права и хора, лишени от тях по дефиниция.
Роман на 16.10.2018 в 13:16
observer, съществуват данни, че идеята за "Свобода, равенство и братство..." датира доста по-назад във времето (X век) и произхожда от земи далеч на изток от Франция - на Балканите. А "свобода, равенство и братство...", доколкото знам, е фундаментален мотив в тайното учение на първото Християнско реформаторско движение, възникнало по нашите земи 5 века преди западноевропейската Реформация. А неговите представители по-късната история нарекла богомили.
Роман на 16.10.2018 в 13:57
А иначе, принципът на равенството е съвършено ясен: В духовния живот всички са равни пред Бога, а в светския живот всички са равни пред закона. Следователно, всякакви опити за прокарване на други "равенства" крият потенциална опасност от създаване на неравенства.
Банкстер на 16.10.2018 в 14:32
Нека да погледнем финансово на това равенство. Какво се случва когато жената "работи" наравно с мъжа? Та получава пари колкото мъжа, а дори и с пъти в повече за една с съща работа. Тя плаща разбира се и данъци върху взетите пари, от което печелят банкерите (умишлено не споменавам държавата), който се интересува той знае. Второ и не по малко важно е да се отбележи, че докато жената "работи", тя няма никакво време за възпитанието на децата си. Тоест възпитанието за интегриране на тези деца в обществото се предоставя на държавната с-ма. Била тя хубава или лоша е въпрос на лична преценка. И накрая извода е, че печеливши от цялото това "равенство" са финансовите елити, губещите са останалите.

Напиши коментар