Проф. Дойнов: Мода е политиците да си слагат портрет на Левски, "да си го гледат"

Проф. Дойнов: Мода е политиците да си слагат портрет на Левски, "да си го гледат"
Винаги съм се питал дали трагичната съдба на българския народ и гибелта на Левски, на Ботев на Хаджи Димитър е предизвиквала винаги едно човешко, дълбоко християнско смирение - отношение като памет. Още през 19-и век първите чествания на Левски започват с гибелта, а не с рождението му, коментира историкът проф. Дойно Дойнов, председател на Общобългарския комитет "Васил Левски", чиято най-нова книга - "Левски - най-ясната загадка", току що излезе от печат.
<p>Честванията на рождението на Левски започват късно, през 1898 г., и то в тесен кръг на обществеността в Карлово, по-късно се отбелязват в национален план, за да се присъедини към така наречените оптимистични празници на българския народ.</p> <p>Но никога няма да отместим отношението на народа към 18 или 19 февруари. Това е един ден, когато с паметта, със сакралността се обвързва целият български народ.</p> <p>Има съвременна модна тенденция - във всеки кабинет да стои портретът на националния герой. Въобще винаги - на политици и държавници над главите им стои портрет. Понеже Левски е сакрална личност, героизирана личност, някой може да си го остави в кабинета и да си го гледа.</p> <p>Но това е личен поглед на даден политик или държавник - нека те да си обсъждат. Аз не бих искал да ги коря, защото Левски се превръща от реалност в един символ. Левски се приема като национален идеал, според мен.</p> <p>Аз съм историк, не съм публицист - друго нещо е, когато всички викат: "Гледайте го, правете като него!"</p> <p>Това е въпрос, който публицистите трябва да поставят, ние историците трябва да гледаме реалното движение на една историческа личност в паметта на един народ. И ако тя отсъства, ако тя е накърнена, ако тя е деформирана - тогава трябва да се намесим.</p> <p>По-скоро нашето място е обективно да посочим нещата и трябва в историческата си памет да успокоим крайностите в нашия национален характер.</p> <p>И Левски ни дава пример именно за това - на мъдро и равновесно отношение към историческите категории, към идеалите, не ни прави фанатици.</p> <p>Той не е политически или български фанатик, той е един човек ренесансов. Това съм го изразил в книгата си, която току-що излезе и се казва "Левски - най-ясната загадка".</p> <p>Опитал съм се да дам моя Левски - с всички мнения, по всички дискусионни въпроси, които в момента в жълта преса и в телевизии не излизат, т.е моето мнение, без да го налагам.<br />Ако всеки един читател в тази книга търси своя Левски и го обогати чрез моя - аз ще бъда изключително доволен", признава професорът, който от няколко десетилетия изследва живота и делото на Апостола на свободата.</p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи