- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 2041
- 4
В дълъг разговор със слушатели на католическата радиостанция "Мария", Качински намекна снощи за пореден път възможността да поиска от Германия репарации за войната, каквито по думите му все още са дължими на Полша.
Но "за такава голяма операция е необходима ефикасна и предана на държавата дипломация", каза лидерът на партия "Право и справедливост". Той намекна, че сегашната дипломация на Полша не е такава и вече има изготвен законопроект за реформирането й, който ще бъде гласуван есента. "Докато имаме малко особен (дипломатически) апарат като сегашния, ще бъде трудно. Става дума за колосални суми и за факта, че германците от години отричат отговорността си за Втората световна война", каза Качински.
"Това се случва и в Полша. Има редица многознайковци, които клонят натам и то съвсем нахално, да си го кажем направо. Музеят на Втората световна война в Гданск не е нищо повече от подарък на (бившия полски премиер) Доналд Туск за Ангела Меркел. Това е музей, който се вписва в германската историко-политическа линия", каза Качински. Националистическото правителство във Варшава не одобрява музея, защото му липсвал патриотизъм, тъй като героизмът на поляците по време на конфликта бил недооценен, посочи АФП.
Немски наблюдатели напомнят, че времето под управлението на Качински като премиер на Полша от 2005 до 2007 година отбеляза най-ниската точка в отношенията между Германия и Полша в най-новата история на двете страни. Полша не е единствената страна, в която се поставя въпросът за искане на репарации от Германия.
В средата на 2015 г. специалната комисия към гръцкото Министерството на финансите заяви, че Гърция никога не се е отказвала от искането за военни репарации от Германия за Първата и Втората световни войни. Гърция търси от Германия между 280 млрд. и 340 млрд. евро, като това е възможно най-скромната сума, каза по този повод тогава председателят на гръцкия парламент Зои Константопулу.
Руски депутати пък поискаха в началото на 2015 г. Германия да изплати на Русия репарации в размер на 3-4 трилиона евро заради щетите, нанесени в годините на Втората световна война. Дори беше създадена работна група от депутати, намерението на която беше да подготви искането Германия да изплати репарациите.
Според договора от Ялта, СССР е взел някои германски активи от съветския сектор, като промишлено оборудване, мебели и дрехи. "После с Германската демократична република е сключено споразумение за прекратяване на взимането на репарации, но с Федералната република Германия и с вече обединената Германия такива споразумения няма", каза тогава депутатът Михаил Дегтарьов. Не е известно дали искът е бил подготвен.
Като капак в началото на тази година пък две етнически общности в Набимия заведоха в съд в Ню Йорк колективен иск срещу Германия за репарации заради геноцид, извършен през колониалната епоха.
В иска, депозиран в съд в Ню Йорк, се казва, че между 1885 г. и 1903 г. една трета от земите на общностите хереро и на нама са били конфискувани без компенсации от германските колонизатори и това е станало с негласното съгласие на германските власти. В жалбата се упоменава и потушаването от германските власти на народните бунтове през 1904-1905 г., в което загинаха около 100 000 членове на хереро и нама. Според някои историци това може да се разглежда като първия геноцид на 20 век.
