Уолтър Липман е доайен на американските журналисти, главен критик по въпросите на външната и вътрешната политика. Той твърди, че наречената от него „революция в изкуството на демокрацията” може да бъде използвана за „фабрикуване на съгласие”, т.е. чрез новите техники на пропагандата да се накара обществото да приеме неща, с които не е съгласно. Според него това е една добра идея, при това необходима.
Ноам Чомски: Демокрацията, специалната класа и обърканото стадо

Необходима, защото, както казва той, „общите интереси напълно убягват от общественото внимание” и могат да бъдат разбрани и управлявани единствено от „специална класа” на отговорни хора, които са достатъчно умни, за да схванат нещата.

Тази теория утвърждава, че само един малък елит, една „интелектуална общност” може да разбере какви са общите ни интереси, за какво сме загрижени всички ние и че тези неща „убягват от вниманието на широката публика”.

Това е възглед, чиито корени са далеч назад във вековете. Това е и типичен ленинистки възглед.

В действителност той има много близка прилика с ленинистката концепция, според която един авангард от революционни интелектуалци взема държавната власт, като използва за целта народните революции и след това води „глупавите” маси напред към бъдещето, което те не могат да видят, защото са прекалено ограничени и некомпетентни.

Теорията на либералната демокрация и марксизмът-ленинизмът се доближават в някои от своите общи идеологически положения. Аз мисля, че това е едно от обясненията защо с годините някои хора с такава лекота преминават от едната позиция на другата, без да усетят, че нещо се е променило.

За тях въпросът е на преценка: у кого е силата. Може би се надяват, че ще има народна революция и тя ще им даде държавната власт в ръцете или пък, че няма да има революция и тогава те просто ще работят за хората, които притежават реалната власт – бизнесмените. Но ще вършат едно и също нещо: ще водят масите към един свят, който те са прекалено ограничени да видят сами.

Липман подкрепя това чрез една прекрасно измислена теория за постепенната демокрация. Той твърди, че в една правилно функционираща демокрация има класи от граждани. Съществува класата на гражданите. които трябва да вземат активна роля в управлението на общите дела.

Това е „специалната класа”. Те са хората, които анализират, изпълняват, вземат решения и управляват в политическата, икономическата и идеологическата сфера. Тази класа съставлява малък процент от населението и въпросът, който я занимава, е как да се погрижи за онези другите. А „онези другите”, които са извън групата, т. е. огромната част от населението, Липман нарича „объркано стадо”. Ние трябва да се защитаваме от яростта му и да се пазим то да не ни стъпче.

И така имаме две функции на демокрацията. На „специалната класа”, на отговорните хора е предоставена изпълнителната функция, което ще рече, че тази класа извършва мисленето, планирането и разбирането на общите интереси.

„Обърканото стадо” също има функция в демокрацията. И тя, според Липман, е да бъде зрител, а не действащ участник. Но освен тази функция, хората в стадото имат още една – защото все пак говорим за демокрация. От време на време на тях им се позволява да отдадат своите предпочитания на един или друг член на „специалната класа”.

С други думи позволява им се да кажат: „Искаме ти да си наш водач” или „Искаме ти да си наш водач”. И това е така, защото живеем в демократична, а не в тоталитарна държава. Нарича се избори. Но след като са отдали предпочитанията си на един или друг член на „специалната класа”, те трябва да се оттеглят и да станат зрители на действието, а не негови участници Така е при „правилно функциониращата” демокрация.

И в това има логика. Зад тази позиция стои даже и впечатляващ морален принцип. Неоспоримият морален принцип е в това, че огромната част от обществото е прекалено глупава, за да разбира нещата. Ако тя се опита да участва в управлението на собствените си дела, просто ще обърка всичко. Ето защо би било неморално и погрешно да й се разреши да стори това. Трябва да опитомим „обърканото стадо”, трябва да не му позволим да се разгневи, да стъпче и да разруши нещата.

Това е досущ същата логика, според която е неправилно да се позволи на тригодишно дете да притича през улицата. Вие не давате на тригодишното дете такава свобода, защото то не знае как да овладее тази свобода. Затова не бива и да позволявате на „обърканото стадо” да участва в действието. То просто ще обърка нещата.

Оттук следва, че се нуждаем от нещо, което да опитоми „обърканото стадо”, и това нещо е революцията в изкуството на демокрацията: фабрикуването на съгласие. Медиите, училищата и масовата култура трябва да бъдат разделени. От една страна, чрез тях политическата класа и онези, които вземат решенията, трябва да създават някакво приемливо чувство за реалност, от друга страна, те самите трябва да насаждат и „правилните” вярвания и ценности.

Сега си спомнете, че съществува една неизказана предпоставка. Дори отговорните хора чувстват нужда да крият от самите себе си, че тя е свързана с въпроса как са стигнали до позицията да имат власт да вземат решения. Начинът, по който са го сторили, разбира се, е чрез служене на истинската власт.

Хората с „истинска” власт са онези, които притежават обществото и те са една доста тясна група. Ако „специалната класа” докаже, че може да служи на интересите им, то тогава тя става член на изпълнителната група. Това не трябва да се разчува. Хората в нея трябва да са си внушили убежденията и доктрините, които ще служат на интересите на властта. Докато не шлифоват в себе си това умение, те не могат да станат част от „специалната класа”.

И така, една част от образователната система е насочена към бъдещите отговорни мъже, към „специалната класа”. Ценностите и интересите на властта трябва да врастнат дълбоко в тях.

Само тогава те могат да станат част от „специалната класа”. Останалата част от „обърканото стадо” просто трябва да бъде заблудена. Да се насочи вниманието й към нещо друго. Да се внимава да не навлече неприятности. Да е сигурно, че в най-добрия случай ще остане зрител на действието, отдавайки от време на време предпочитанията си на един или друг от истинските водачи, сред които й е разрешено да избира.

Този възглед е разработен и от много други хора. Всъщност той е доста конвенционален. Например един водещ съвременен теолог и външнополитически критик – Рейнълд Нийбър, наричан понякога „теологът на истеблишмънта”, гуру на Джордж Кенън и на интелектуалците около Кенеди – казва, че „рационалността е много строго ограничено умение”.

Много малко хора го притежават. Повечето просто се водят от емоции и импулси. Тези, които притежават рационалност, трябва да създават необходимите илюзии и емоционално въздействащите свръхопростявания, за да държат наивните, простички хора повече или по-малко в курса на нещата.

Това виждане се превръща в съществена част от съвременната политическа наука. През 20-те и началото на 30-те години Херълд Лосуел, основател на съвременната наука за комуникациите и един от водещите американски политически учени, обяснява, че ние не бива да се поддаваме на „демократичния догматизьм”, че хората най-добре сами преценявали собствените си интереси. Обаче не е така. Не те, а ние най-добре можем да преценим обществените интереси. Ето защо, според него, именно заради обикновения морал, ние не трябва да им даваме възможност да действат на основата на собствените си погрешни преценки.

Това е лесно в така наречената тоталитарна, а впоследствие и милитаристична държава. Просто държите сопата над главите на хората и ако някой мръдне извън строя, я стоварвате върху главата му. Но с това, че обществото става по-свободно и демократично, вие губите тази възможност. Ето защо е необходимо да се обръщате към средствата на пропагандата.

Логиката е ясна. За демокрацията пропагандата е това, което е сопата за тоталитарната държава. Мъдро и добро, нали, защото общите интереси отново се изплъзват на „обърканото стадо”. То не може да ги схване.

Аврам Ноам Чомски, роден през 1926 година, е американски професор по лингвистика в Масачузетския технологичен институт.

Ноам Чомски е най-значителният ляв интелектуалец в Северна Америка, критикуващ остро властта на средствата за масова информация и описващ себе си като либертарен социалист.



Още от категорията

15 коментар/a

Rhapsody of fire на 30.09.2013 в 22:03
Разбирам критичната тезата на автора, която не одобрява разделението на обществото на \"специална класа\" и \"объркано стадо\", но не виждам какво предлага като реална работвща и перспективна алтернатива.
r.majewski на 30.09.2013 в 22:20
Глупостите на Чомски са объркали достатъчно хора досега и не разбирам, защо Гласове му дават трибуна
ЗНАЕЩ на 30.09.2013 в 23:31
България в момента напълно потвърждава теорията.Красивите протестиращи са типичен пример на стадото вървящо от точка А до точка Б, без да знае какво иска.Стадна му работа!
Алтруист на 01.10.2013 в 05:47
В теорията на Липман много завоалирано се говориза двете класи в \"демократичната\"държава - политическия изпълнителски елит и обърканото стадо.Защо,обаче стадото е объркано мълчи,защото трябва да признае,че то изкуствено се държи в невежо и некомпетентно положение,именно за да се управлява по-лесно и безболезнено от истински управляващото мини малцинство ,присвоило си плодовете на труда на огромното стадо.Ако,обаче, на стадото се предостави РЕАЛНА възможност да стане образовано и компетентно относно собствените му стремежи и разбирания за справедливост,какво ще лъсне?Ще лъсне истината от ненужността на мини елита.И тук няма никакви допирни точки между либералната демокрация и марксизма-ленинизма.Това са две коренно различни и даже антагонистични идеологии.Ленинизма предполага всеобщо издигане на интелекта на всеки гражданин на комунистическото общество,в което с развитието му се постига заместването на егоизма с алтруизъм у всеки отделен член на това общество.И точно това е прозрял Ленин, когато извежда концепцията за необходимостта от световна победа на пролетарската революция.И понеже това в условията на 20-те години на миналия век не се е случило поради ред причини,извън възможностите на Съветска Русия,се стига до Втората световна война,до Студената война и до предателството на Горбачов и до краха на първия опит за установяване на справедлив обществен строй.
Алтруист на 01.10.2013 в 05:48
В теорията на Липман много завоалирано се говориза двете класи в \\\"демократичната\\\"държава - политическия изпълнителски елит и обърканото стадо.Защо,обаче стадото е объркано мълчи,защото трябва да признае,че то изкуствено се държи в невежо и некомпетентно положение,именно за да се управлява по-лесно и безболезнено от истински управляващото мини малцинство ,присвоило си плодовете на труда на огромното стадо.Ако,обаче, на стадото се предостави РЕАЛНА възможност да стане образовано и компетентно относно собствените му стремежи и разбирания за справедливост,какво ще лъсне?Ще лъсне истината от ненужността на мини елита.И тук няма никакви допирни точки между либералната демокрация и марксизма-ленинизма.Това са две коренно различни и даже антагонистични идеологии.Ленинизма предполага всеобщо издигане на интелекта на всеки гражданин на комунистическото общество,в което с развитието му се постига заместването на егоизма с алтруизъм у всеки отделен член на това общество.И точно това е прозрял Ленин, когато извежда концепцията за необходимостта от световна победа на пролетарската революция.И понеже това в условията на 20-те години на миналия век не се е случило поради ред причини,извън възможностите на Съветска Русия,се стига до Втората световна война,до Студената война и до предателството на Горбачов и до краха на първия опит за установяване на справедлив обществен строй.
Гост на 01.10.2013 в 14:05
В огромната си част собствениците на Пропагандната машина у нас са все бивши ленинисти или отрочетата им. Какво ли мисли за тази (странна) зависимост Чомский?
Todor на 01.10.2013 в 16:01
Правете справки, преди да си публикувате преводите и го изисквайте от преводачите! Reinhold Niebuhr - Karl Paul Reinhold Niebuhr (/ˈraɪnhoʊld ˈniːbʊər/; June 21, 1892 – June 1, 1971). На български по-правилната траскрипция е Райнхолд Нибур, а НЕ Рейнълд Нийбър, както е в превода горе. Harold Lasswell - Harold Dwight Lasswell (February 13, 1902 – December 18, 1978).На български по-правилната траскрипция е Харолд Ласуел, а НЕ Херълд Лосуел, както е в превода горе.
Истински демократ на 02.10.2013 в 02:13
Алтернативата която Чомски предлага е истинската демокрация на участието, тоест самоуправление!
Можещ на 06.10.2013 в 17:02
Много си точен,алтруист.Явно и много си чел.Поздравления!
111 на 03.11.2013 в 17:05
Точно в целта Алтруист!Браво!
Иван Божилов на 02.12.2013 в 19:34
Малко странно е Ноам Чомски да говори така неопределено за модела на Липман.Очаквах повече от него като експерт по лингвистика, семантика... Феноменът има елементарно обяснение в Общата теория на информация, проекта й върху частната теория на семантичната информация в обществото и приложението на теоремата на Гьодел за допълнението върху концепта за необходим минимум семантична информация за устойчива социална система Когато отчетем факта, че устойчивата социална система е САМОРАЗВИВАЩАТА се, и че правилното ново (!!!)развитие е достъпно за формулиране единствено пред много малък процент от членовете на системата (разбирай народонаселението) - всичко се подрежда идеално като партия домино... Но за да можеш да разбереш тези работи се оказва, че дори и да си Ноам Чомски не е достатъчно... Камо ли за широката публика. Затова и Новите Божи Заповеди не се е намерил нов Мойсей да систематизира (това би трябвало да бъде някъде 6та или 7ма)
Свободата минимизира проблема на 18.12.2013 в 21:41
Ленинизма мноого хубаво го е \"прозрял\"ама много преди предателя Горбачов Практиката на Приложението МУ създаде НАЙ-УРОДЛИВОТО Общество в Историята!!Защо-защото човек НЕ е програмиран Робот....колкото и да се опитваш да го командваш-той си запазва правото да не \"слуша\"....Затова и Чомски е неправ по принцип(ако и да е прав в много подробности).... Гражданинът трябва да е Свободен!Само от Свободния човек може да се очаква Морал,Отговорност и Съпричастие!....Иначе -винаги властта ще бъде изкушение за мнозина и те ще се стремят да манипулират останалите ....и да се съюзяват за тази цел.
akira на 03.01.2014 в 05:17
напълно съм съгласен с алтруист! Писна ми да чета някакви набедени интелектуалци,които коментират и дават съвети на гърба на велики личности,които не са си направили труда дори да прочетат.Всички размахват Маркс и Ленин като някакви универсални плашила.Вярно отнема време,ма четете за да сте наясно за какво става дума.Чомски е написал доста глупости!
до т.н.Алтруист на 03.01.2014 в 17:50
Опита за изграждане на Справедлив обществен ред имаше на разположение доста време до т.н. Предателство на Горбачов!Ако имаше потенциал -той,най-малкото, щеше да се очертае!А то - очерта се точно обратната картинка........не е честно интелигентния човек да си затваря очите за действителността и да отказва да се поучи от опита ....и така да върви напред....вместо да тъпче на място!!
Орлинп на 04.01.2014 в 00:38
Анатол Франс, също ляв и прогресивен, личен приятел на Сталин, публикува книгата \"Сънища под белия камък\". Тогава става нещо неочаквано - бива възприет като враг на Сталин, защото разкрива генезиса на \"правото\" да управляваш другите хора или генезиса на властта(условията, които трябва да бъдат изпълнение за да държиш в подчинение масите. Макар и високо образовани, масите при социализма не разбраха от къде идва \"правото\" на малцинството да казва на мнозинството как да живее. Масите се задоволяваха с фалшификата да бъдат наричани \"Хегемонът\". Този исторически урок показва, че масите не могат да разберат как става това пусто управление! Още един исторически извод - извършва се конвергенция между двата независими ансамбъла от човеци(управляващи и управлявани). Има големи основания да се предполага, че конвергенцията става на генетично ниво. Пример за това е процесът на \"подобряване\" на селския генофонд чрез институцията на \"правото на първата брачна нощ\" на сюзерена на крепостните.

Напиши коментар