На всеки пет години Националният изследователски съвет на САЩ, консултиращ директора на ЦРУ, публикува своята прогноза за глобалните промени в близко бъдеще. Последният доклад на НИС описва как ще изглежда светът през следващите 50 години. Един от сценариите - "Свят без държави", предвижда, че заради урбанизацията, развитието на технологиите и натрупването на капитал планетата ще се превърне в една голяма територия, на която ще господстват отделни анклави, живеещи по собствени закони. Това ще бъде предшествано от опита на държавата да предаде на аутсорсинг част от своите задължения по провеждането на реформи.
Националният изследователски съвет на САЩ: Иде краят на националните държави

Консултантите на ЦРУ предполагат, че обратното броене за тези промени ще настъпи през 2030. Но в действителност светът вече се е превърнал в територия без национални държави, макар ние още да не сме го забелязали.

Официалните граници между страните все още съществуват, но международната общност вече живее така, сякаш тях ги няма. Националните държави се превръщат само в една от формите на управление сред множеството други.

Беглият поглед върху световната икономика показва, че най-впечатляващият растеж и внедряване на иновации се случват там, където правителство и бизнес, местни и чужденци работят в тесен контакт. Това е своеобразна държава без граници. Икономистите са измислили за тях термин - "особени икономически зони".

През последните десетилетия стотици такива зони са се появили в Африка, Близкия изток и в Азия. През 1980 г. в Китай се появи първата държава без официални граници - Шънджън. Днес Поднебесната империя е оплетена от мрежа от особени икономически зони и именно това й помогна да стане втората по големина икономика в света.

В Арабския свят има над 300 територии с особен статут и по-голямата част от тях са концентрирани в един град - Дубай. Най-известната е Свободната зона Джебел Али - едно от най-големите и ефикасни пристанища в света.

Образуването на нови псевдодържави върви ръка за ръка с друга важна тенденция - стремежа на големите градове към независимост.

В условията на бърза урбанизация всеки град, щат или провинция иска да има голямо влияние. Шотландия и Уелс във Великобритания, Страната на баските и Каталония в Испания, Британска Колумбия в Канада, Западна Австралия и почти всеки индийски щат - всички те търсят максимална финансова и политическа автономия.

И някои вече могат да си позволят да не зависят от останалата страна. Кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг обича да казва: "Не слушам какво казват във Вашингтон". Но затова пък Вашингтон много внимателно слуша него. Същото се случва и в много държави. В настоящия момент най-малко осем страни се ръководят от бивши кметове.

Този процес върви даже и в Китай: центърът за взимане на решения се измества в големите градове, които дават най-голям принос за икономиката, а Пекин зависи от техния растеж. Една от най-популярните пословици в днешен Китай отлично отразява тази тенденция - "Планините са високи, а императорът е далеч".

Ако на официалните карти могат да бъдат видени около 200 държави, то броят на неофициалните правителства доближава 1000. И колкото повече такива микроправителства, толкова по-могъщи стават съвременните империи - САЩ, Китай, Бразилия.

По тази причина по-слабите държави трябва да престанат да парадират със своята национална идентичност и да обединят финансовите си усилия, за да намалят нивото на бедността, да повишат качеството на живота и да стимулират икономическия растеж в целия регион.

Бурунди, Кения, Руанда, Танзания и Уганда вече създадоха Източноафриканска общност, която трябва да координира всичко - от митническите тарифи и стимулирането на инвестициите до поддържането на мира. Ако те успеят да построят инфраструктура, която да изтрие произволно възникналите политически граници, ние можем да видим Европейски съюз по африкански. Ако регионални групировки не бъдат създадени, тогава богатите страни ще се възползват от древния принцип - "разделяй и владей".

Впрочем в някои страни жителите все пак ще трябва да се разделят един с друг. Например в Близкия изток е необходимо да се преосмисли терминът "държава". Стотици анализатори, ежедневно разсъждаващи за ситуацията в Сирия и Ирак, но не могат да разберат, че нито една държава няма божественото право на съществуване. Някои страни не подлежат на ремонт и в края на краищата се разрушават. Арабският свят няма да се успокои, докато не се превърне в група автономни национални оазиси, свързани с нещо подобно на нов търговски Път на коприната.

Параг Хана е водещ научен сътрудник на изследователския център New America Foundation и автор на икономическия бестселър "Вторият свят: как развиващите се страни ще променят глобалната конкуренция през 21 век". 

Превод: БГНЕС

Още от категорията

3 коментар/a

Шарл дьо Гол на 21.10.2013 в 21:31
Слуховете са силно преувеличени.
Alfa на 24.10.2013 в 16:59
Казано още преди повече от 2500 години:\r\nДаниил 7\r\n 23. Той каза така: Четвъртият звяр ще бъде четвъртото царство на света, което ще се различава от всички царства и ще погълне целия свят, и ще го стъпче и разтроши.\r\n 24. А за десетте рога - те са десет царе, които ще се издигнат от това царство; и след тях ще се издигне друг, който ще се различава от първите и ще покори трима царе.\r\n 25. Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време.\r\n 26. Но когато съдилището ще заседава, ще му отнемат владичеството, за да го изтребят и погубят до край.\r\n 27. А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще бъдат дадени на народа, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно и на Когото всички владичества ще служат и ще се покоряват.
Сорос в действие на 07.11.2013 в 01:09
Това е точно онова за което Шорош се бори, за крах на националните държави, като на първо място в това множество той слага Германия!

Напиши коментар