"Баща ми не спираше да ми повтаря: “Един велик артист трябва да знае кога да спре”. Аз така и не се научих да спирам. Така че ателието ми е пълно с незавършени платна! Това е тревожно, нали?"

 

 

Тя се завръща в “Убийство в “Ориент Експрес” на режисьора Кенет Брана, адаптация по романа на Агата Кристи. Стройна като скулптура на Ерте в стил арт деко, с небрежно подпряна ръка на отворения прозорец, тя стои замислена в профил, с лице, обляно от бялото слънце. Мишел Пфайфер, харизматична красота със синьо-виолетов поглед, за която казваха, че е изчезнала от голямата клетка за птици Холивуд, се завръща тази година с “емоционално взискателни” филми, както подчертава тя самата, като трилъра “Майка!”, който излезе през септември, и дългоочаквания “Убийство в “Ориент Експрес” на Кенет Брана. Заобиколена от впечатляващ актьорски състав - Джони Деп, Пенелопе Крус, Джуди Денч… и самият Брана, който е неузнаваем с мустаците на инспектор Еркюл Поаро, тя играе г-жа Хъбард, една от главните роли в адаптацията на прочутия роман на Агата Кристи.

Въпреки многобройните си награди и номинации за “Оскар”, Мишел Пфайфер казва, че никога няма да забрави откъде е тръгнала: “Бях коронясана за Мис Ориндж Каунти на 16-годишна възраст, какво повече да искам?”, припомня тя саркастично. Мартин Скорсезе, който я режисира в “Невинни години”, имаше право, когато каза за нея: “Мишел може да изрази всички вътрешни конфликти само с погледа си”. Всичко друго, но не и лъскава, актрисата разказва за себе си и описва света на американското кино между сянката и светлината, като онези светлосенки, които толкова е харесала в картините на Караваджо…

 

- Публикувана през 1934 г. и вече адаптирана в киното от Сидни Лъмет през 1974 г., “Убийство в “Ориент Експрес” все още се помни. Какво почувствахте, когато отидохте на снимачната площадка?

 

- Бях изумена! Кенет Брана е възстановил този влак мечта близо до Лондон и го е качил на 25 м височина на един виадукт… Всичко вътре, от ламперията до тъканите, беше възпроизведено по същия начин: беше прекрасно! Бях уплашена и от кастинга. Срещнахме се там, без да се познаваме наистина, сковани като деца в първия учебен ден, едновременно от възхищение и от страх да не сме на висота, което много забавляваше Кенет. Никога след срещата ми с Джак Никълсън по време на снимките на “Вещиците от Истуик” не съм изпитвала подобна уплаха. А когато видях срещу мен Джуди Денч, моята абсолютна героиня, избухнах в сълзи. Майка ми често ми е казвала, че имам една прекалено драматична страна. (Смях).

 

- Какво ви привлече в образа на г-жа Хъбард?

 

- Агата Кристи я описва като “твърде шумна жена”, защото не спира да говори. Тя има мнение за всичко, което много дразни Еркюл Поаро. Г-жа Хъбард е единствената американска пътничка: тя е прекалено приятелски настроена… Търсейки си съпруг, иска на всяка цена да съществува в обществото. За мен беше предизвикателство да изиграя този толкова екстровертен образ, защото аз по природа съм дискретна, асоциална. Но г-жа Хъбард е също така много самотна жена, която се крие зад водопад от думи… Много смела жена за времето си, пътуваща по цял свят, също като Агата Кристи, която се качила сама на този влак през 1931 г., не искайки да знае за опасностите и подигравайки се на скандализирания поглед на другите. 

 

 

- Загубихме ви от поглед и тази година правите невероятно завръщане…

 

- Завръщане? Какъв ужас! Нямам чувството, че съм напуснала киното! Но, да, отдалечих се от Холивуд; реших да се грижа на първо място за децата си: Клаудия Роуз, която осинових, и Джон Хенри, който родих на 34 години. Това ме направи много щастлива. Има време за всичко. Разбира се, да бъдеш майка изисква понякога някои жертви, но не съм направила нищо героично! А освен това е вярно, че с течение на времето станах още по-взискателна при избора на роли. Моят агент впрочем е известен с псевдонима д-р Не! (Смях). Телефонът звънеше все по-малко, спряха да ми предлагат сценарии. Децата ми пораснаха… Не усетих как мина времето… докато синът ми не ми каза: “Мамо… ще се върнеш ли някога на работа?”. Знаем, че децата са безмилостни! (Смях). Тогава реших да поема отново по пътя на снимките. Щастлива съм. Киното винаги е било и остава моята страст!

 

- Какво ви накара да станете актриса?

 

- Фактът, че ужасно скучаех с онова, което правех: завърших училище за стенограф; бях касиерка в супермаркет в Ориндж Каунти, в Лос Анджелис, Калифорния… Бях толкова разочарована! Тогава започнах да мисля за всички онези филми, които бях гледала по телевизията като дете, и най-вече за театралния курс, който посещавах в гимназията. Ако има човек, който наистина ме накара да избера тази професия, това е учителката ми по онова време! Казваше се г-жа Клуни, тя толкова много ме окуражи. Тя ме направи актриса. И знаете ли какво? В началото на кариерата ми един журналист успя да се свърже с нея, за да й зададе въпроси за мен. Тя му отговори: “Мишел Пфайфер? Съжалявам, нямам никакъв спомен… Една от моите ученички ли е била?”. Когато научих, се смях много по-малко, отколкото днес! Вече бях доста комплексирана и г-жа Клуни ме довърши, но аз пазя безусловна любов към нея.

 

- Какви бяха комплексите ви?

 

- Какви са моите комплекси, искате да кажете? (Смях). Просто е: да бъда разкрита. Често се чувствам като измамница… Несъмнено защото никога не съм учила в “Джулиард” или “Актърс Студио”. Мразех да гледам суровия материал на един филм: виждам само недостатъците си! Все още имам чувството, че не съм успяла да изиграя както трябва сцените ми. Веднъж, докато снимахме “Белязаният”, Ал Пачино ми каза: “Да избереш да бъдеш актьор в киното, е като да очакваш подарък за рождения ден, който никога няма да ти бъде даден…”. Толкова е вярно! Но това безкрайно търсене на съвършенство може да те разклати психологически или да унищожи нечия кариера. То унищожава понякога картините, които рисувам…

 

- Вие рисувате?

 

- Това е голямата ми страст заедно с киното. Започнах да рисувам на десетгодишна възраст. Едно от нещата, за които баща ми редовно ме упрекваше - сред толкова  други - беше, че много лесно губя интерес към всичко, което започвам да правя. Той не грешеше: започнах да свиря на пиано и се отказах. Същото беше с танца. Но рисуването… никога не се изморих. 

На 22 г. заминах за Италия, за да снимам “Жената ястреб”; никога не бях ходила в Европа, нито някъде другаде, извън Ню Йорк или Дакота, за да видя баба ми и дядо ми! Не можете да си представите какво изпитах при вида на толкова много красота! Когато се върнах, започнах да рисувам, най-вече маслени портрети. В рисуването, както и в киното, най-голямата ми сила е и най-голямата ми слабост: манията по детайла. Баща ми не спираше да ми повтаря: “Един велик артист трябва да знае кога да спре”. Аз така и не се научих да спирам. Така че ателието ми е пълно с незавършени платна! Това е тревожно, нали? (Смях).

 

- Използвала ли сте някога рисуването, за да скицирате героините си?

 

- Опитах се: когато заминавам на снимки, винаги нося със себе си куфарчето ми с бои и четки… Но не, не мога да го направя. Ако работя върху филм, не мога да рисувам. Аз съм напълно обсебена и визуалното ми поле е като тунел. Когато играя роля, отказвам да имам почивни дни, искам само да работя. А ако имам свободен ден, не знам какво да правя със себе си!

 

- Холивуд невинаги е бил мил с жените над 40 години… Промени ли се ситуацията?

 

- Не, не наистина. Киното все още е свят, доминиран от мъжете, и това трябва да се промени! Разбира се, има гениални актриси, като Мерил Стрийп или Джулиан Мур, които никой не може да изхвърли. И, повярвайте ми, аз също не съм готова да отстъпя моето място! Но мисля, че истинското поемане на рискове днес е в телевизионните сериали. В тях възрастта на актрисите не е проблем и публиката ги гледа! Холивуд трябва да влезе в крачка; мисленето трябва да се промени. Аз съм дълбоко ангажирана с тази битка. И оставам убедена, че Холивуд може да преживее отново златна епоха. Достатъчно е да не се отрича от корените си. Аз не съм забравила мечтите на младата американската мажоретка, която бях!

 

Мишел Пфайфер 

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

1 коментар/a

Мери на 21.12.2017 в 11:43
Името на Кенет Брана е достатъчно;

Напиши коментар