Една дузина творци и учени ще отбележат 70-ата годишнина (текстът е препубликуван от "Гласове" през 2012г.) от рождението на Людмила Живкова – дъщерята на Тодор Живков, която беше министър на културата в режима на баща си. Вестник „Гласове” публикува откъс от есето на проф. д-р Никола Георгиев „Семейството: начин на употреба”, писано през 1988-1990 г. В него се твърди, че режимът на Тодор Живков не е бил едноличен през цялото време. През 70-те години на ХХ век, когато Живков управлява съвместно с дъщеря си, този режим е заменен с друг модел управление: този на политическото семейство.

 

 

 

 

Когато тя се появи, светът смаян видя колко противоположни могат да бъдат две инак твърде много приличащи си, физически и духовно личности, бащата и дъщерята. Ако бащата бе нервен в движенията си, с постоянно променлив израз и поглед, насмешлив, подозрителен, сърдит и по-често празен, дъщерята застиваше в истуканна и извън земна неподвижност.

 

Ако бащата говореше откъм гърлото със странно насилена непринуденост, с груби до патологичност грешки на едно смешно смешение между правешки диалект и официозни клишета и никой не можеше да предвиди какви ще бъдат следващите му думи, нещо разумно ли ще каже или ще изтърси някоя дебелащина, дъщерята говореше откъм устните, говореше и по-точно четеше написаните й текстове със студена, приповдигната, тенекиена кухота. Ако бащата беше невзрачно телесен, дъщерята бе невзрачно безтелесна - тялото в нейния образ бе зачеркнато докрай в големия напън върху него да се възвиши духът.

 

По-големият контраст обаче беше другаде. Формулира го сам бащата: "Аз, така да се каже и по известни причини, не можах да се изуча достатъчно. Разправят, че съм бил прост, има и вицове за това. Така да е. Людмилка обаче е нещо друго и за нея лоша дума да не съм чул." Тая заповед за разпределението и преразпределението на ролите облетя цяла България и доста хора платиха със здравината на кокалите си, загдето не бяха я възприели сериозно и не бяха осъзнали, че имат работа с политическо семейство и негова средищна фигура.

 

Кръщението на бъдещата покровителка на изкуствата и на децата от цял свят започна от окървавените мазета на милиционерските участъци. А че Людмила беше "нещо друго" - беше и с прехода от правешкия полугимназист към възпитаницата на английските университети Семейството разкриваше своята личностна и социална обхватност, своята способност за развитие и едновременно съсъществуване на контрастите. В този контраст бащата ясно пое здравата и проста народна жилка, а дъщерята - духовната изтънченост. Бащата се разправяше с политици, икономисти, милиционери, селски и градски кметове, а дъщерята - с художници модернисти, философи, иконописци, траколози, сугестолози и индийски мистици*.

 

Около бащата се носеха смесените миризми от новостроящите се вили, дворци и резиденции, от банкетите, гуляите и запоите на приближените му, от кръвта на избитите елени и сърни - от дъщерята не се носеше нищо. И какво да се носи от една пълна въздържателка и суровоядка, притискаща и потискаша плът и жизненост в името на новата евроазийска духовност. Прастарата двойка дух и материя едва ли познава по-гротескно в противоположностите си единство.

 

Със същата гротескна откровеност бяха разпределени и социалните роли между бащата и дъщерята. С появата си на обществената сцена Людмила Живкова пое под майчино крило няколко модерни за времето си български художници. Но преди да са се разположили по-удобно под него, и върху главите им се стовари един малко нещо груб критическо-изобличителен опус, подписан с бойния псевдоним Янко Димов. Веднага се разбра - както бе и замислено, - че този Янко не е никой друг, а "лично другарят Тодор Живков". "Какво става, питаха се объркани хората, дъщерята прави едно, а бащата обратното." А ставаше нещо не чак толкова сложно - Семейството разпределяше и изпълняваше социалните си роли.

 

На режима, воден и олицетворяван от Тодор Живков, се предоставяше плашенето, мачкането и унижаването на културата и интелигенцията, а на Людмила Живкова - нейното майчинско закриляне и подкрепяне. Тези роли двамата изпълняваха успешно (успешно най-вече за семейството) до смъртта на Людмила. И когато тя почина, в очите на мнозина беше си изградила вече образ на спасител и възродител на българската култура, история, че и нация. Някои прозряха тоя несложен механизъм, възприеха го като по-малкото зло и го използуваха според възможностите си, но някакво тъжно голямо мнозинство остана, страхувам се, на повърхността на манипулацията.

 

Всяко семейство, включително и политическото, се раздвоява между нагона да нараства чрез попълнения от кръвни и некръвни родственици, и обратното, да се затваря и огражда пред натиска на "чуждите". Противоречието става особено остро, когато битовото семейство прерасне в политическо. Тогава общите семейни граници се пречертават и "битовите" членове биват изключени, оставени навън, а щастливците биват ръкоположени като членове на политическото семейство чрез специални служебни, социални и пропагандни актове.

 

Първият брак на Людмила Живкова, сравнително ранен, стана, когато семейството беше още битово. Битово беше и собственото й семейство. Зетят не получи висока, а още по-малко социално значеща длъжност, а Людмила оставаше в кръга на заниманията си по история. После са се развели - защо конкретно, това си е тяхна работа, но разводът бързо влезе в механизма на изграждането на политическото семейство. С развода мимолетният зет бе изключен от кръга на политическото семейство, което бе подчертано и с допълнителен акт. Тодор Живков лиши зет си от бащинство и осинови първородната си внучка и, разбира се, смени нищо не значещото й бащино име с величественото име Живкова.

 

По-късно той повтори операцията, като лиши от майчинство снаха си, съпругата на сина - за какво му е на внука такава "битова" майка. Гради ли се политическо семейство, няма баща, няма майка. То всеядно поглъща тези, които са му нужни, и безпощадно изхвърля ненужните, независимо какви са личните и емоционалните връзки. И в този двустранен процес на ограждане и разширяване на Семейството стана едно чудо, което ако не беше станало, никой не би допуснал, че е било възможно.

 

Людмила Живкова си градеше образ, който в много точки бе пълна противоположност на личните й дадености. Така например съществото, което - прости ме, господи! - не излъчваше нищо, дори и студенина, оставяше заклинателни завещания. "Мислете за мене като за огън!" Чудото на властта и на Семейството обаче дойде, когато жената - и пак ще помоля господа за прошка, - чиято последна заслуга бе женствеността и майчиното излъчване, се нае да стане майка на децата от цял свят.

 

Към малка, сиромашка и все по-осиромашаваща България плъпваха невръстни деца, пък и не чак толкова невръстни международни хитреци и келепирджии, надушили, че на света се е появил още един суетен диктатор. Нищо, че държавицата му е тясна - важното е пръстите му да са широки. Над София гръмнаха камбани, не църковни, естествено, а подсказани бог знае от кое племе и коя религия, и пред децата от четирите раси и петте континента излезе тя, съвладетелката на България и майката на децата от цял свят. В цялото това представление едни видяха опит да се отвори България към света и светът към България, други, не така благородно настроени в помислите си, - проява на присъщата на режима мегаломания. Имаше обаче и нещо друго: градеше се образ на Семейството, действуваха механизмите на Семейството.

 

Някое време след разтрогването на битовия брак Людмила Живкова се омъжи повторно. Избранникът и изборът й изненадаха всички, които си даваха сметка, че тук се гради политическо семейство. Новият съпруг беше спортист и спортен журналист, интелигентен и "симпатяга", но можеше ли да му се намери роля в Семейството? Оказа се, че може, и то тъкмо според едно от основните изисквания на този политически модел: ролите се разпределят контрастно-компенсаторно с максимално покриване на социума. Просто и кратко казано, Людмила пое културата, а съпругът физкултурата - е, разбира се, не в нейните потни низини, а в олимпийските висини. Людмила пое образа на аскетичността, безтелесността, духовността, а съпругът... впрочем намерете сами антонимите на изброените Людмилини качества. Добре направено, наистина.

 

Показателен е начинът, по който частното семейство на Людмила Живкова се вписа в образа на политическото семейство. Как са живеели съпрузите, си е тяхна работа, но на обществото се показваше и разказваше, че семейство в простосмъртния смисъл на думата тук всъщност няма. От това Живкова печелеше в очите на жените, съпругът - в очите на мъжете, а политическото семейство внушаваше силата на своите интереси и цели.

 

Така всичко вървеше добре за Семейството - от политиката до медицината, от културата до физкултурата, от дядото до внуците - и в далечното, винаги неопределено бъдеще вече се очертаваше първата европейска социалистическа династия. Намеси се обаче основната политическа сила в такъв тип общества: Людмила Живкова се помина. Ударът върху Семейството бе жесток, но то, както му е редът, не показа това - за голяма изненада и възмущение на всички, които все още го имаха за обикновено семейство и не знаеха как трябва да се държи в подобни случаи политическото. Масовото съзнание реагира на смъртта на Людмила Живкова с много по-голямо съчувствие и с един от своите образотворчески механизми.

 

Живкова се помина неочаквано, на тридесет и девет години, и вече с име на радетел на българската култура и самобитност - било то и в очите на една твърде малка част от интелигенцията. При тези дадености влезе в ход старият и добре познат в българската история механизъм: създаде се, разпространи се и широко се прие или полуприе смътната, но силна догадка, че Живкова е била убита. От кого, как, с какъв интерес? По тези въпроси имаше яснота не по-голяма, отколкото в случая със смъртта на цар Борис Трети, оплакан през лятото на 1943 година като жертва на хитлеристите, но важна бе не яснотата, а потребността на масовото съзнание да създава образи на мъченици. Потребността не се спря и от многото качества и обстоятелства на и около Людмила Живкова и я превърна в мъченица, а за част от интелигентните жени и в светица. Тази "канонизация" бе улеснена от контраста между аскетизма на покойната и разгула, който се ширеше сред близките й - Семейството чертаеше максимума на своя човешки и социален обхват.

 

С кончината на Людмила Живкова осиротяха много хора - от искрено повярвали й до цинични използвачи и безскрупулни хитреци. Осиротяха, вече в тъжния човешки смисъл, и две деца, по едно от двата й брака. На по-голямото, момиченце, механизмите на Семейството предначертаваха след време да застане до дядо си на мястото на покойната си баба и покойната си майка. Три поколения жени се изредиха до вечния, безсмъртния Патриарх!...

 

Заглавието е на редакцията

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

42 коментар/a

Божко на 22.10.2012 в 04:52
Списъка на носителите на Хердеровата награда можете да прочетете в http://de.wikipedia.org/wiki/Herder-Preis Пожелавам Ви приятно четене.
ЛЕКО НАЧЕТЕНА на 23.10.2012 в 01:32
АКО ЗНАЕТЕ ЧИИ СА ДУМИТЕ"МИСЛЕТЕ ЗА МЕН КАТО ЗА ОГЪН",КАКВО ОЗНАЧАВАТ И КАКВО УЧЕНИЕ СТОИ ЗАД ТЯХ,НЯМАШЕ ТАКА БЕЗДАРНО ДА БРОДИРАТЕ ПО ТЕМАТА.
Велев на 23.10.2012 в 05:51
Аз съм горд да уча в Техническия! Там сега РЕКТОР е Професор Христов - от Държавна Сигурност! Борис Туджаров - от Държавна Сигурност, сега Ръководител катедра “Основи и технически средства за конструиране”, Mашиностроителен факултет Георги Попов - от Държавна Сигурност, сега Ръководител катедра ”Технология на машиностроенето и металорежещи машини”, Машинно-технологичен факултет Емил Гарипов - от Държавна Сигурност, сега Ръководител катедра “Системи и управление”, Факултет Автоматика Иван Момчев - от Държавна Сигурност, сега Декан на Факултета за френско обучение по Електроинженерство (ФФОЕ) Никола Калоянов - от Държавна Сигурност, сега Ръководител катедра "Топлинна и хладилна техника", Енергомашиностроителен факултет Комисия за принадлежност на български граждани към ДС Решение № 2-70 от 18.09.2012 г. - Технически университет - София http://www.comdos.bg/Начало/Decision-View/p/view?DecisionID=457
Виктор Топлийски на 23.10.2012 в 15:49
До тайните комунисти Комунистите и садистите са анонимни и долни. И едните и другите са все с мозъци болни.
до леко начетена на 23.10.2012 в 18:10
Наистина сте много леко начетена!
Друг с висше на 23.10.2012 в 23:04
Може би някои да са били от ДС във вузовете, както ги назовават заслужено, или незаслужено, но са учени, които са защитили реално своите титли. Да са един и двама, ама не са. Къде са тези другите след 22 години отсъствие на комунистически подбор и ДС. И в бъдеще всеки интелектуалец ще бъде набеждаван за комунист, докато на власт е простотията, хората с купени и фалшиви дипломи и чуждопоклоници. Всички честни и морално чисти люде напуснаха след 10-о ноемврийските партийни структури.
леко начетена на 25.10.2012 в 02:11
Много леко мога да ви светна,но не проявявате интерес.Стойте си в неведение.Тук няма нищо общо с комунизъм и комунисти.Вие сте ограничени.А г-н Друг с висше е напълно прав и го поздравявам!
проф. гъзоблизашки дфн. на 28.10.2012 в 05:15
От проф. гъзоблизашки дфн. дами и господа, или по-точно другарки и другари, обаче, има един неразрешен проблем. след като евгения е осиновена от тодор живков, тя става, макар и след смъртта и, сестра на майка си людмила! ето това е типично в стила на загадките, които решаваше на времето инспектор Стрезов! много, много новаторско решение е взел тогава др. тодор живков и то с една възвишена цел - осигуряване на средства за евгения, защото истинският и баща е господин никой, т.е. неизвестен на никого, а доведеният и баща имал големи разноски. благородно, възвишено и законно по комунистически. браво, браво, браво! но сега отново стои същият проблем. каква е евгения? е ли тя дъщеря, или е сестра на людмила? това трябва да бъде изследвано и обсъждано на поне една научна конференция в СУ. а защо да не участвуват със свои работи и учени от БАН? ето така ще се подпомогне и развитието на науката. разбира се, не безплатно. предлагам подписка за събиране на пари и провеждане на научна конференция под надслов: правешки чудеса - как людмила живкова роди сестра си евгения живкова.
ЧЕТЯЩ на 29.10.2012 в 17:34
АКО ЗНАЕТЕ ЧИИ СА ДУМИТЕ \"МИСЛЕТЕ ЗА МЕН КАТО ЗА ОГЪН\",КАКВО ОЗНАЧАВАТ И КАКВО УЧЕНИЕ СТОИ ЗАД ТЯХ,... - НА МАСОНА И РОЗЕНКРОЙЦЕНА НИКОЛАЙ рЬОРИХ ДА НЕ БИ ДА СА; РЬОРИХ Е СЧИТАЛ ЛЕНИН ЗА ЧОВЕК С БОЖЕСТВЕНА МИСИЯ И ГО Е ОБЯВИЛ ЗА МАХАТМА. СПОРЕД ЖИВАТА ЕТИКА В ИМЕТО НА КОСМИЧЕСКАТА ЕВОЛЮЦИЯ КОЛЕСНИЦАТА НА ИСТОРИЯТА ТРЯБВА БЕЗЖАЛОСТНО ДА МАЧКА КАТО ЧЕРВЕИ ПРОСТОЛЮДИЕТО. БЪЛГАРСКИЯТ ПСЕВДОЕЛИТ ОКОЛО Л. ЖИВКОВА СА КРАЙНО СЕБЕЛЮБИВИ ИНТЕЛЕКТУАЛНИ НЕСЪСТОЯЛИ СЕ ЧОВЕШКИ ТРАГЕДИИ, ПРОКАЗНИ ЯЗВИ В БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА. ХАЙДЕ ДА НЕ ОБЯСНЯВАМ ОКУЛТИЗМА И САТАНИЗМА ИМ, НА КОЙТО СА ПОСЛЕДОВАТЕЛИ И ПОЧИТАТЕЛИ.
ЧЕТЯЩ на 29.10.2012 в 17:38
Анализ на доктор Николай Михайлов на дълбоко трагичното явление Людмила Живкова и компания http://kanal3.bg/?v=9737
Виктор Топлийски на 01.11.2012 в 13:53
Грачещата кукумявка мила,\r\nказва се Людмила.\r\n31.10.2012 г.\r\n
Автора? на 09.08.2017 в 10:12
да не е евнух?
Не е добре на 09.08.2017 в 13:16
Казано честно Т.Живков позволи "семейната" истина да ликвидира Голямата такава, за която се жертваха не малко умни глави, в т.ч. и от богати родове... Примери много-Ив.Чолев от Костенец, Димитър Гачев от Пазарджик, Н.Вапцаров от Банско и т.н. Те бяха Личности !!!, а не като Елисавета "...поетеса на два строя метреса..." Той, "тато", се подигра със саможертвата на хилядите отдали живота си на идеята "да бъде животът по-хубав, да бъде животът по-мъдър..." , подигра се с първооткривателите и борците за този нов живот. Подигравката на този "тато" е в това, че стана инциатор и утвърди привилегиите като норма на съществуване в нова България. Много не ги приеха тези привилегии, но за тях и днес не е модно да се пише. Тогава, те (неприелите привилегиите) не се вписваха в това българско откритие, което нямаше никъде по света, но беше сигурна опора на новоизпеченият "тато". То беше негов патент! Примери- не е нужно да се ходи далеч от София. Достатъчно е да се разходите до Байлово, Елин Пелинско и да се запознаете поне с живота на Петър Божичков, който се пенсионира като Гл.инженер на мини Перник... Много са примерите, но такива като този соросоиден професор, за тях никога няма да пише, а само за тези дето да отвращават от миналото. То и Хр.Ботев е бил хулиган по биографията на З.Стоянов и какво... Думата ми е: историята е такава, каквато е и да я отричаме или осмиваме с помоща на спонсорите като Сорос, е голяма срамота! Защо този професор не възхвалява, че Л.Живкова, която името си не можеше да каже без да срича като го чете, около себе си не само обедини много интелектуалци, но чрез децата на света, като негово бъдеще, и днес помнят и говорят, е има такава страна-България, а за професора се сещат само неговите клакьори... Билото, било, а ново и по-добро НЯМА, а професорите от България не искат да се жертват за своята страна. Лошо, много льошо....
шива на 09.08.2017 в 15:09
Прочетох че някой си половраг , почнаха и никове да крадат мамца му.. На този ,който се е именувал половраг ще му простя и ще му дам ника ако сега пред форума напише ,що е половраг, и го преведе на български. Не за друго а защото и пощата ми е с този ник.
шива на 09.08.2017 в 15:22
А иначе,политическото есе е един път. Браво на автора.

Напиши коментар