Клинт Истууд, American Hero*

<p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48409_Xws5O257HPiJQwXPHkBzi1f9mZOzMl.jpg" style="height:237px; width:530px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Клинт Истууд току-що е получил наградата за режисура на Асоциацията на американските журналисти, а &ldquo;Американски снайперист&rdquo; е номиниран за &ldquo;Оскар&rdquo;.</p> <p>С него винаги е едно и също. Появяването му прилича на сцена от филм и това не прави изключение. Това се случва, когато колективното въображаемо превърне едно обикновено момче от Сан Франциско, работило във фабрика за дървесина и като инструктор по плуване, станало по-късно актьор и режисьор, в жив мит. Реалността и фикцията се смесват, но накрая се помиряват.</p> <p>Този път сцената се развива в коридора на един хотел в Лос Анджелис. В съседните стаи екипът на &ldquo;Вроден порок&rdquo; (<em>Inherent Vice</em>) има среща с пресата. Това е денят за промоция и лесно можете да си представите атмосферата. Режисьорът Пол Томас Андерсън и актьорите Хоакин Финикс и Оуен Уилсън не спират да говорят. Аз съм дошъл за &ldquo;Американски снайперист&rdquo;, чакам дълго и напразно на една кожена табуретка. Пресаташето ме уверява, че скоро ще дойде. Добре. Благодаря. Една легенда има право да закъснее.</p> <p>Преди двайсетина години ние се видяхме. Това беше най-несполучливото интервю в историята на световната журналистика.</p> <p>Изведнъж настъпва мълчание. Както преди да настъпи огромно бедствие или щастие. Във филмите му е същото. Обръщам главата си надясно, към главния коридор. Моята кожена табуретка е разположена в слабо осветен коридор без изход. Мълчанието продължава. Шум от стъпки, приглушен смях, дрезгав глас. Нищо на хоризонта. Празен кадър. Въздухът се сгъстява, атмосферата се наелектризира. Ръцете се потят. Глупаво е. Но е точно така.&nbsp;</p> <p><strong>Ето го. Един герой в реалния свят</strong>.&nbsp;</p> <p>Големи пространства и едри планове. Клинт Истууд е невероятен човек, чието присъствие разказва хиляди истории.</p> <p><em>&ldquo;I know this guy!&rdquo; </em>(Познавам този тип - б.пр.), промълвява той, когато ме вижда. Това го кара да се усмихне. Аз съм на ръба да умра от удоволствие. <em>&ldquo;I know this guy!&rdquo;, </em>отговарям, за да стане още по-смешно. Но пресаташето казва нещо, което заглушава думите ми. Клинт продължава да се усмихва, но не е чул развеселяващата ми забележка. Той несъмнено си спомня.</p> <p>На 84 г. той изглежда добре. Горд, дискретен, внимателен. Както винаги. Клинт Истууд мрази интервютата, защото трябва да говори, но си върши работата. И с още по-голямо удоволствие, когато един френски журналист е дошъл, за да позвъни на вратата му. Той обожава Франция и нейната публика, която му отвръща със същото. <em>&ldquo;Не знам защо се обичаме, вие и аз. Но това е факт. Във всеки случай предпочитам да не знам&rdquo;</em>. Отговорът не е много изненадващ. Той е в негов стил.</p> <p>Това, което е очарователно у Истууд, е до каква степен животът и филмите му се смесват. Героите му са част от него самия. <em>&ldquo;Харесвам комиксите, които четях, когато бях момче. Филмите, не съвсем. Всяка сцена е претекст за създаването на нов специален ефект. Това не е добра изходна точка, макар и технологично резултатът да е впечатляващ. Има супергерои, суперлоши, не задължително и суперфилми. Но те имат успех. Мисля, че бих бил по-заинтригуван да заснема лошите&rdquo;.</em></p> <p>От трилогията на Серджо Леоне Клинт Истууд е играл само герои и е заснел още толкова. Американски герой без знаме, нито известност. Типове с кални ботуши, хладна усмивка, въоръжена ръка. Но също така и влюбен фотограф, кастриран войник, телохранител до последен дъх, шофьор на камион, придружен от орангутан.</p> <p><em>&ldquo;Всеки филм показва различни персонажи. Всеки е достатъчно сложен, за да бъде единствен и да не прилича на нищо друго освен на себе си. А аз съм си аз. Така виждам света, така виждам хората. Хари Калахан смята, че това, което прави, е справедливо. Бил Дагет, Джийн Хекман в &ldquo;Непростимо&rdquo;, също. Можеш да гледаш на тях като на негодници, но какво има между справедливото и правилното?&rdquo;</em></p> <p>Добър въпрос, който е уместно да се зададе по повод на героя в &ldquo;Американски снайперист&rdquo;, Крис Кайл, истински елитен стрелец от армията, нает в Ирак, за да защитава другарите си, убивайки един по един враговете.</p> <p><strong>Смърт, за да спаси човешки живот.</strong></p> <p><em>&ldquo;В една сцена Крис Кайл убива човек, за да попречи на взривяването на бомба, която щеше да причини много повече мъртви. В друга се моли едно хлапе да не вдигне пушката, за да не го накара да го убие. Какво мислите за тези случаи? Кое е справедливото? Трябва да си зададем този въпрос, защото трябва да умеем да се чувстваме виновни, за да не изпаднем в жестокост. Кайл е много рационален. Той работи за американската армия, значи защитава страната си. Той си върши работата. Той осъзнава, че е ужасно да убиваш хора, но стрелянето става напълно безплътно. Такова трябва да бъде. Прицелваш се, преценяваш траекторията, успяваш да достигнеш мишената&rdquo;.</em></p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/5bP1f_1o-zo?wmode=transparent&amp;jqoemcache=iGTwn" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>Героят на Истууд е направен от плът и кръв и в своя индивидуализъм, подобно на самия Клинт Истууд, той е смес от лични желания и принуждаващи обстоятелства. Джоузи Уелс иска да отмъсти за жена си и да убие мръсниците с червени ботуши, но ето го, водач на племе, принуден да влачи след себе си стар индиански вожд и скитащо куче.</p> <p><em>&ldquo;Всеки вижда своя живот като справедлив. Кой може да каже, че е 100 процента добър? Никой&rdquo;. </em>Клинт Истууд е съвършен герой, защото никой не е такъв. <em>&ldquo;Ще продължа да разказвам истории, защото това ми харесва&rdquo;. </em>Проектът <em>A Star is born </em>се е провалил. Днес той не прави нищо. Ще се залови за работа, когато от сянката излезе един хубав герой.</p> <p>Докато чака, той получи наградата за режисура, връчвана от американските журналисти, а &ldquo;Американски снайперист&rdquo; е номиниран за &ldquo;Оскар&rdquo;.</p> <p><em>&ldquo;Щастлив съм да установя, че хората харесват моята работа. Това е по-добре, отколкото да си мразен. Дали имат право? Имат ли вина? Не знам&rdquo;. </em>Той се усмихва, става и миг по-късно е свършено.</p> <p>* <em>Американски герой</em></p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>