Кланица номер...

<p>Няколкото нападения, извършени от военновъздушните сили на Великобритания и САЩ, за три дни (от 13 до 15 февруари 1945 г.) практически заличили Дрезден от лицето на земята. Била повредена или унищожена повече от половината градска инфраструктура, жилища и предприятия. Според данни на комисия от 2008 г. загиналите са около 25 хиляди души, но според други източници те са 135 хиляди. Споровете дали такива мощни бомбардировки са имали военно значение за изхода на войната, вървят и до днес.</p> <p>По много от сградите в Англия са останали следи от немските въздушни удари от Втората световна война. В Саутуоркската катедрала и Уестминстърското абатство в Лондон дупките от бомби са прикрити акуратно с парченца стъкло &ndash; за вечна памет. Стените на Музея на Виктория и Алберт са нашарени с дупки. По-малко от четири години преди британците и американците да унищожат Дрезден, германците са направили същото с британския град Ковънтри. И все пак трябвало ли е да се унищожи Дрезден?</p> <p>Писателят Кърт Вонегът, който по време на онези събития се е намирал в Дрезден като военнопленник, се оказал един от седмината оцелели от бомбардировката на американците. Те прекарали две денонощия в една изба под грохота на бомбите. Когато излезли от подземието, града вече го нямало.</p> <p>Вонегът пише: &bdquo;Мнозина смятат, че разрушаването на Дрезден е минимално пространство, нищожно място в сравнение със загиналите в концлагерите. Сигурно! Но в Дрезден бяха осъдени на смърт абсолютно всички, които по това време са били в града: деца, възрастни хора, животни, нацисти, аз и моят приятел Бърнард. Колкото повече трупове, толкова по-правилно е мястото.&ldquo;</p> <p>Физически Вонегът оцелял, но психически видимо никога не се съвзема от видяното. 20 години по-късно той пише за тези събития в книгата си &bdquo;Кланица номер 5, или кръстоносният поход на децата&ldquo;. Децата &ndash; защото много от войниците са били почти деца и защото Кръстоносният поход на децата е реално историческо събитие и дори по мерките на кръстоносните походи се отличава със своята жестока безсмисленост.</p> <p>През лятото на 1212 г. около 30 000 деца и юноши се събрали, за да се молят за освобождението на Божи гроб от неверниците. Вместо това в Марсилия ги осъдили и затворили, после ги отвели в Алжир и ги продали в робство. Част от тях отправили пеша към Йерусалим и те загинали по пътя. Възвишените идеи, както показва човешката история, се превръщат в оръжия за масово изтребление.</p> <p>След бомбардировките Вонегът няколко дни помагал за изваждане на трупове под развалините. През онзи февруари е бил на 23 години. Той става убеден противник на войната във всичките й форми. &bdquo;Казах на своите синове никога и при никакви обстоятелства да не участват в бойни действия, а когато чуят за избити врагове, да не се радват, нито да изпитват удовлетворение. И им казах никога да не работят за компании, които произвеждат оръжия за масови убийства, и да се отнасят с презрение към хората, които мислят, че тези оръжия ни трябват&ldquo;, пише той в &bdquo;Кланица номер 5&ldquo;.</p> <p>Седмица преди обстрела на границата на Дебалцево загина доброволец от Петербург. Той воювал от декември в състава на опълченците в Югоизточна Украйна. Бил член на Националболшевишката партия и по-късно на &bdquo;Другата Русия&ldquo;, вземал редовно участие в политическите акции. По професия бил учител по руски език и литература. Споменават го като честен и добър човек. И аз вярвам, че не е бил &bdquo;нечовешко изчадие&ldquo;, &bdquo;ватенка&ldquo; и &bdquo;терорист&ldquo;. Вярвам, че е искал доброто с главна буква, както го е разбирал. Но с автомат в ръце (и на чужда територия, да не забравяме това) доброто не може да се намери.</p> <p>&bdquo;Смятам, че той се е заблуждавал, но така е мислел, че е правилно. Той беше добър човек. Замина, за да защити рускиясвят (така е написано - слято), който сам е създал в главата си, и отиде да умира за него&ldquo;, написал негов познат във Фейсбук. Абстрактните идеи, както винаги, убиват.</p> <p>Сега се появиха обществени дейци, които (извинете, не мога да намеря по-подходящ термин) закрещяха за война. Говорят за нея със сладострастно придихание. С изражение на лицата, по-подходящо за персонажите на филма &bdquo;50 нюанса сиво&ldquo;. Тези хора, израснали в мирно време, не са се сблъсквали с уродството на смъртта на бойното поле, за което пише Вонегът, и видимо не разбират колко неприлични са тези призиви днес. 70-годишнината от Дрезденската бомбардировка е повод да си спомним как подобни заигравки са завършвали в миналото.</p> <p>Превод: Рени Нешкова</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>