- Автор: Матилд Блотиер, telerama.fr
- 10 Sep 2020
- 1107
- 3
Той обичаше, той снимаше. А понякога обратното. Трюфо и неговите актриси - това е историята на най-големия съблазнител сред френските режисьори.
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54359_BBFXY2JHvO5XcwMzG66k2hk2yiU4KT.jpg" style="height:579px; width:530px" /></p>
<p><em>Франсоа Трюфо и Жан-Франсоа Стеванен по време на снимките на "Американска нощ"</em></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">Достатъчно е едно лице, забелязано на телевизионния екран, в киното, на театралната сцена, в опушената интимност на едно кафене или в зала за прослушване. Понякога срещата е внезапно влюбване, често страстта се ражда от връзката, интимна и особена, която лека-полека се установява между режисьора и неговата актриса. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">За Франсоа Трюфо, който обичаше да повтаря, че киното е “<em>изкуство на жената, т.е. на актрисата”</em>, или пък, че <em>“работата на режисьора се състои в това да прави красиви неща за красиви жени”</em>, да се влюби в своите актриси изглежда най-естественото нещо. <em>“Дори и да беше дискретен мъж, </em>спомня си главният оператор Пиер-Уилиям Глен, <em>той имаше много директно и плътско отношение с жените от своя екип”.</em> </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Подобно на нежния хищник от “Мъжът, който обичаше жените”, режисьорът обича най-напред всяка от своите актриси като икона, след това като уникален образец на тази женска другост, която, заедно с филмите му, е голямото дело на неговия живот. Той обича всички: мъдри и смели, блондинки, червенокоси, брюнетки.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Да се съедини с тях, най-малкото да ги желае, е почти необходим етап от неговия творчески процес. <em>“Когато работя, ставам съблазнителен и съблазнител</em>, пише Трюфо на своята приятелка Лилиан Давид преди началото на снимките на “Двете англичанки и континента”. <em>Тази работа, която е най-хубавата на света, ме поставя в емоционално състояние, благоприятно за началото на “love story”. Обикновено пред мен стои младо момиче или жена, впечатлителна, плаха и послушна, която се доверява и е готова да се остави на произвола на съдбата”. </em></span></p>
<p><span style="font-size:14px">Всъщност разказват ли филмите на Трюфо за друго нещо освен за “това”?</span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>Жана Моро</strong></span></p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54359_3BVMj8EAhmFgtquk5tcgfwAXmlBEWF.jpg" /></p>
<p><em>Жана Моро в "Младоженката беше в черно"</em></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">През 1957 г. Трюфо гледа “Асансьор към ешафода”. Тръгва си изпълнен със страст към Жана Моро и желание да се запознае с нея. <em>“Тя е най-голямата любовница във френското кино</em>, пише той в “Кайе дьо синема”. <em>Трепереща уста, лудешки коси, тя не познава онова, което другите наричат “морал”, за да живее чрез и за любовта. Господа продуценти и режисьори, дайте й истинска роля, ще имаме велик филм”.</em></span></p>
<p><span style="font-size:14px">Срещата им е по време на фестивала в Кан същата година. Тогава Трюфо е “само” критик, тя вече е звезда и муза на Луи Мал. Той й разказва набързо за романа на Роше “Жюл и Жим”. Между тях започва дълбоко приятелство. Те си пишат, подкрепят се взаимно в трудни моменти, прекарват времето си заедно в къщата на Моро в Гард-Френе… Актрисата вдъхновява режисьора, включително за роли, които няма да изиграе: така Жан-Луи Ришар, първият съпруг на Жана Моро и съсценарист на Трюфо (“451 градуса по Фаренхайт”, “Младоженката беше в черно” и “Американска нощ”) разказва, че Джули Бейкър, т.е. Жаклин Бисе в “Американска нощ”, й дължи много… Шест години след върховната Катрин в “Жюл и Жим”, Жана Моро се превръща за Трюфо в отмъстителката в “Младоженката беше в черно”.</span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>Мари-Франс Пизие</strong></span></p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54359_9eqD5ilqneB8nhLOvhNwruAo94you6.jpg" /></p>
<p><em>Жан-Пиер Лео и Мари-Франс Пизие в "Антоан и Колет"</em></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">Любовта е силен проявител. Най-вече, когато е свързана с таланта. Снимана от един омагьосващ Трюфо, Мари-Франс Пизие възпламенява лентата в “Антоан и Колет”, където играе гимназистка, първата любов на Антоан. Благодарение на пресата, на рубриката “Малки обяви” в “Синемонд”, актрисата идва при Трюфо. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Годината е 1961-а и режисьорът търси годеница за своето алтер его: <em>“Нито Лолита, нито хулиганка, нито малка жена, нито прекалено секси</em>”. Сумата от всички тези “нито” дава идеален резултат: 17-годишна начинаеща актриса с неподражаем глас. На пробите Трюфо чува само нея. Както често се случва, пътищата на Антоан и на Франсоа, на живота и на киното, се пресичат: режисьорът се влюбва безумно в актрисата, до такава степен, че е готов да напусне съпругата си Мадлен, бременна по онова време с втората им дъщеря. Двамата любовници бягат в продължение на месец. И Мари-Франс Пизие, наричана още Колет, се превръща в края на сагата за Антоан Доанел в свободна, независима, модерна жена.</span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>“Фрамбоаз” Дорлеак</strong></span></p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54359_4yfZZ1xfJ7YfuTdOq5XS8JG3xHeIKO.jpg" /></p>
<p><em>Франсоаз Дорлеак и Франсоа Трюфо по време на снимките на "Нежна кожа"</em></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">Вдъхновена отчасти от идилията му с Мари-Франс Пизие, но също и от тази с друга актриса, Лилиан Давид, “Нежна кожа” е <em>“доста подробната история на един прелюбодеец”</em>. В ролята на любовницата е звездата от “Човекът от Рио”: Франсоаз Дорлеак. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Тя и Трюфо се срещат през март 1963 г. по време на едно пътуване за популяризиране на френското кино в Израел. По-късно Дорлеак разказва, че преди да я срещне, Трюфо я смятал за непоносима, докато тя мислела, че той е неприятен. Те започват да се опознават. И лека-полека героинята Никол, стюардесата в “Нежна кожа”, заприличва на актрисата: твърда жена в сценария, тя придобива лекота и оригиналност, сякаш живото очарование на Дорлеак е възтържествувало не само над мъжа, но и над режисьора. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Година след смъртта й при катастрофа на Лазурния бряг, Трюфо споделя пред “Кайе дьо синема”, че винаги изпращал писмата си до актрисата на името на “Госпожица Фрамбоаз Дорлеак” - намигване към песента на Боби Лапоант <span style="color:#141414"><em>Avanie et Framboise</em></span> - <em>“за да съм сигурен, че ще се усмихва, докато ги чете”. </em></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>Клод Жад</strong></span></p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54359_N2YkZZQ6AHvZKKWZ3LuKxZcETEMIeh.jpg" /></p>
<p><em>Франсоа Трюфо, Клод Жад и Жан-Пиер Лео по време на снимките на "Откраднати целувки"</em></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">В сагата за Доанел тя е Кристин Дарбон, наричана още Пеги Саж, нежно младо и скромно момиче. Ухажвана в “Откраднати целувки”, омъжена в “Съвместно съжителство”, изоставена в “Любов в бягство”. В действителност Трюфо изпреварва Доанел, защото я напуска точно преди да се ожени за нея, почти пред олтара. Режисьорът открива Клод Жад в театъра. Тя още няма 19 г. и играе в “Хенри IV” на Пирандело. Трюфо, <em>“завладян от красотата, маниерите, нежността и радостта й от живота”</em> се влюбва от пръв поглед. Това е взаимно.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Снимките на “Откраднати целувки” започват през март 1968 г., сватбата на Трюфо и младата актриса е насрочена за месец юни. Това е красивият месец май 68-ма и Трюфо е влюбен. Битката във Филмотеката, по време на която той пламенно взема страната на Анри Ланглоа срещу Андре Малро, го подмладява. Но когато намалява политическият кипеж, съществуващата разлика между него и младото момиче се набива в очите му. Противно на Доанел, в крайна сметка Трюфо отказва да се ожени за <em>“малката годеница на френското кино”.</em></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>“Кат дьо Ньов”</strong></span></p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54359_VqX0TTKFjKrpZzwPiwgcxNbPgNQ1dy.jpg" /></p>
<p><em>Катрин Деньов, Жан-Пол Белмондо и Франсоа Трюфо по време на снимките на "Сирената от Мисисипи"</em></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">Катрин Деньов или голямата изгубена любов… Нужна е впрочем външна намеса, за да помисли Трюфо за Деньов. В края на снимките на “451 градуса по Фаренхайт” братята Хаким му предлагат да финансират следващия му филм, при условие, че Деньов играе в него. Канят режисьора да види кадри от “Дневна красавица”, който продуцират в момента. Но от<span style="color:rgb(20, 20, 20); font-family:georgia"><em> </em></span><span style="color:#141414"><em>Brothers Zaquime</em></span><span style="color:rgb(20, 20, 20); font-family:georgia"> </span>искат да имат правата върху финалния монтаж и Трюфо отказва.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Други му предлагат Брижит Бардо да бъде “Сирената от Мисисипи”, но лицето на Деньов се е запечатало пред очите на режисьора. <em>“Това, което харесвам в нея, е мистериозността й</em>, пише той. <em>Тя подхожда чудесно за роли, които съдържат тайна, двойствен живот. Катрин Деньов добавя двусмислие на всяка ситуация, на всеки сценарий, защото създава впечатлението, че крие много тайни мисли, загатни на заден план…”</em>.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Тази двойственост, която съблазнява Трюфо повече от всичко, дава тон на героините, които актрисата ще изиграе в неговите филми: <em>“В теб има две жени”</em> й казва Жерар Депардийо в “Последното метро”. Марион в “Сирената от Мисисипи”, <em>“женският нехранимайко”</em>, лошото момиче интригантка, от което трябва да бягаш като от чума, но което не можеш да спреш да обичаш до полуда, и Марион от “Последното метро”, отговорна и смела. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">По време на снимките на “Сирената”, <em>“филм за луда любов”</em>, Трюфо и Деньов явно се обичат. Той я нарича Кат, като героинята от “Жюл и Жим", говори й на “вие” и решава, през лятото на 69-та, да заживее с нея. Тяхната история трае две години. Раздялата отвежда Трюфо в болница и го потопява в една от найй-дълбоките депресии в живота му. </span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>Жаклин Бисе</strong></span></p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54359_rwPVKa6XdMdCy8xLkHAkvABvgtY1Jx.jpg" /></p>
<p><em>Жан-Пиер Лео, Жаклин Бисе и Франсоа Трюфо по време на снимките на "Американска нощ"</em></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">В “Американска нощ” хубавата Жаки, секс символ на 70-те г., е Джули Бейкър. Потисната звезда, която извън снимачната площадка продължава да живее в кожата на героинята си, преспивайки с младия дебютант във филма Алфонс, иначе казано Лео, разбира се. В истинския живот Жаклин Бисе завършва снимките в леглото на Трюфо. Авантюра без принуди, която продължава след финалния кадър до лятото на 73-та в Лос Анджелис. Трюфо подхранва образа, изигран от Бисе, със спомена за други актриси… Този път това е Джули Кристи, още една англичанка, с която е снимал “451 градуса по Фаренхайт”. Това е, обяснява той във Филмотеката след излизането на филма, <em>“защото английските актриси имат много голяма искреност, много голяма преданост и същевременно много голяма женственост”. </em>И защото, в случая, и двете са страхотни.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Любовната връзка между Трюфо и Жаклин Бисе ще изиграе дори (малка) роля в скарването му с Годар. Авторът на “До последен дъх”, много ядосан от представянето на “Американска нощ”, го нарича лъжец в едно станало прочуто писмо: <em>“Лъжец, защото планът с теб и Жаклин Бисе миналата вечер във “Франсис” не е във филма ти и човек се чуди защо режисьорът е единственият, който не се целува в “Американска нощ”.</em></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>Изабел Аджани</strong></span></p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54359_Z03Zm2nZ9cIsmUCGtUxnz9rBsqlWby.jpg" /></p>
<p><em>Франсоа Трюфо и Изабел Аджани по време на снимките на "Историята на Адел Ю."</em></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">Подобно на Фани Ардан, открита на телевизионния екран, Аджани е забелязана от режисьора в “Училище за жени”. Септември 1974-та, божествената Аджани е на 19 г., небесна красота и лунно сияние. Най-напред режисьорът изпада в несвяст (и в сълзи) пред екрана. Пише й писмо, за да й предложи да изиграе ролята на Адел Ю., която е смятал преди това да повери на Деньов. <em>“Вие сте невероятна актриса и, с изключение на Жана Моро, никога не съм изпитвал толкова непреодолимото желание да запечатам едно лице на филмовата лента…”</em></span></p>
<p><span style="font-size:14px">Той прави всичко, за да изведе Аджани от “Комеди франсез”, който не иска да пусне своето чудо за толкова дълги снимки. Напразно. Образът на Адел Ю. си струва раздялата: под настойчивостта на Трюфо, Аджани прекратява договора си с дълбокоуважаемата институция. </span></p>
<p><span style="font-size:14px"><em>“По много романтичен начин Трюфо отвлече Изабел Аджани, изтръгна я от театъра, за да я превърне в звезда в киното”</em>, пише Жан-Марк Лалан в <span style="color:#141414"><em>Le dictionnaire Truffaut</em></span>. На малкия англо-нормандски остров, далеч от всичко, атмосферата е задушаваща, натрапчива. Трюфо е много влюбен в Аджани, очарован от нейната свръхестествена аура. <em>“Вечер очите и ушите ми бяха изморени, след като съм я гледал и слушал толкова много целия ден”</em>, казва той при приключването на тези изнурителни снимки. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Аджани ще сподели, от своя страна, по-късно: <em>“Много добре осъзнавах, че този филм беше претекст, за да ме снима. Той се влюбваше в своята актриса, прекалено млада, за да отговори на авансите на един твърде опитен режисьор, прекалено известен, за да съблазнява актрисите, с които снимаше. Но той бе напълно неустоим, това би могло да се случи…”</em></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>Фани Ардан</strong></span></p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54359_xCUjKpGMIbwEFBvAhBrQoT1TzOBqeS.jpg" /></p>
<p><em>Фани Ардан във "Веднъж да дойде неделя"</em></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="color:#141414"><em>Last but not least</em></span> (последна, но не на последно място - б.пр.)… Това е <em>“телевизионна любов от пръв поглед”</em> (изразът е на самия Трюфо), която възпламенява сърцето на почти петдесетгодишния режисьор. Фани Ардан, 30-годишна, е главната героиня в “Жените от крайбрежието” през зимата на 1979-та. Тя е хубава, кестенява, толкова кестенява… Очарован от <em>“голямата й уста, триъгълното й лице”</em>, Трюфо й определя среща в продуцентската си къща “Филм дьо Карос”. <em>“Следващият филм ще бъде за вас”</em>, обещава този, който се кани да снима “Последното метро”. Това ще бъде “Съседката”, вдъхновен от любовната му история… с Деньов. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">През 1981 г., когато младата актриса отива да поздрави Трюфо и Депардийо на вечерята на Сезарите, той получава явното доказателство, че двойката Ардан-Депардийо е създадена за киното. На следващата година режисьорът подготвя за своята спътница друга роля по нейна мярка, тази на героинята във “Веднъж да дойде неделя”. Заедно, Ардан и Трюфо решават да не затварят голямата си любов в “съвместно съжителство”, а да живеят напълно независими. Като контрабандна любов.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">В един текст, озаглавен <span style="color:#141414"><em>Introducing Fanny Ardant</em></span>, режисьорът изрежда качествата, които очаква от една актриса и открива в онази, която обича: <em>“Жизненост, смелост, ентусиазъм, чувство за хумор, напрежение, но също така, на другата страна на везната: вкус към тайната, една свирепа страна, намек за диващина и, над всичко това, нещо пламенно”.</em></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></span></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<div> </div>
