- Автор: gala.fr
- 10 Sep 2020
- 165
- 17
Жерар Депардийо има остър език и изказва мнението си направо. Доказа го за пореден път, по повод последната корица на “Шарли Ебдо” с актрисата Катрин Деньов. “Да нападаш хората заради тяхната физика не е долно, нито лесно, това е дебилно. То заслужава две плесници в мутрата, дявол да го вземе!”, отсече Депардийо.
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51754_ciY67Ar0csxdOhbeHGgAhfHWcUPg3w.jpg" style="height:230px; width:530px" /></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">Причината за гнева му е рисунката на карикатуриста Луз, който тази седмица обяви, че напуска “Шарли Ебдо”, и който е изрисувал Катрин Деньов под формата на куб. Текстът към карикатурата гласи: "Подозрителен пакет на "Кроазет"!". "Фалшива тревога! Това е Катрин Деньов".</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Самата Деньов, която тази година представя в Кан филма </span><span style="color:rgb(59, 59, 59); font-size:14px"><em>La Tête haute</em></span><span style="font-size:14px">, с който бе открит фестивалът, коментира на пресконференция миналата седмица: </span><em>“Надявам се, че е смешно, макар че е злобно”.</em></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><em><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51754_Bea0jSGzdm7YEmSwuXS5APElfx5a0c.png" /></em></span></p>
<p><em>Надписът към карикатурата: "Подозрителен пакет на "Кроазет"!". "Фалшива тревога! Това е Катрин Деньов".</em></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">В конкурсната програма в Кан участва и филмът "Долината на любовта" (<em>Valley of love</em>)<em> </em>с участието на Жерар Депардийо и Изабел Юпер. Пред gala.fr той обяснява защо не е искал да отиде на фестивала, реагира на карикатурата на Деньов и на критиките на Софи Марсо срещу него.</span></p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51754_DfjYwWSMpdy2CqnMFajjG6YNC7LpwQ.jpeg" /></p>
<p><em>С Изабел Юпер в новия си филм "Долината на любовта" (Valley of love) на режисьора Гийом Никлу</em></p>
<p> </p>
<p><strong>- След колебания, в крайна сметка ще отидете в Кан тази година?</strong></p>
<p><span style="font-size:14px">- Ако отида, то ще е за да придружа Гийом Никлу, който направи наистина удивителен филм, със страхотен декор, във формат 70 мм. Но наистина само заради него. Освен това филмът е представен в края на конкурса и то следобед, така че това ни спестява всички тъпаци!</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>- Защо не обичате или вече не обичате Кан?</strong></span></p>
<p><span style="font-size:14px">- Защото се промени. Оставам с фестивалите в Кан от 70-те г., тези на големите италиански режисьори. Когато Марко Ферери с Жан-Пиер Расам тероризираше “Ла Кроазет” с “Голямото плюскане”, когато Маргьорит Дюрас дойде, за да представи “Камионът”…, тогава беше друго нещо! Имаше филми и селекции, които притежаваха дързост, арогантност, имаше талант - Антониони, такъв талант -, имаше скандали, без да е много ясно точно защо, или просто защото имаше толкова много таланти! Кан миналата година, с филма за Доминик Строс-Кан, е лош спомен. И освен това е много горещо!</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>- Беноа Делепин, с когото снимате сега <em>Saint-Amour</em>, сравни Салона по земеделие, където представихте за първи път новия си филм, с фестивала в Кан. Споделяте ли го?</strong></span></p>
<p><span style="font-size:14px">- Не. Бих казал, че Салонът по земеделие е по-скоро политически фестивал, защото ако видите състоянието на земите във Франция, през които аз пътувам, както и на други места, виждам земеделци, които със сигурност не са онези, които отиват на Салона, и които нямат дори с какво да си платят билета за влака, за да го посетят. Така че не бих направил такова сравнение. Правят го Делепин и Керверн. Донякъде такава е модата в момента - да се правят карикатури.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>- По повод на карикатурата - шокира ли ви корицата на “Шарли Ебдо” с Катрин Деньов?</strong></span></p>
<p><span style="font-size:14px">- Не съм шокиран, не, намирам това за глупаво, тъпо и злобно. Да нападаш хората заради тяхната физика не е долно, нито лесно, това е дебилно. То заслужава две плесници в мутрата, дявол да го вземе!</span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51754_PVEygGnTDUz0KxSzUhgCZaVQwIKyG0.jpg" /></span></p>
<p><em>Катрин Деньов и Жерар Депардийо</em></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>- Да се върнем към Кан. Гледахте ли вече филма на Гийом Никлу?</strong></span></p>
<p><span style="font-size:14px">- Да. И намирам, че е прекрасен, защото обичам да съм развълнуван в киното. А все по-рядко ми се случва. Има развлекателни филми, които са чудесни, <em>G.I.Joe, Mad Max</em>… Забелязвам, че гледам такива. Не виждам актьори, виждам само машини. И вече не изпитвам емоции. С изключение на “Мамо” на младия режисьор Ксавие Долан. Мисля, че младият изпълнител на главната роля заслужаваше награда.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>- В трейлъра на <em>Valley of love </em>казвате на Изабел Юпер: “Надебелях (…) Как искаш да се чувствам добре така?”. Мислите ли за това?</strong></span></p>
<p><span style="font-size:14px">- Правя го! Мислите ли, че е чудесно да надебелееш и да не можеш да отслабнеш, да остаряваш и да не можеш да се подмладиш, да приемеш плътта си, всички тези неща, без да реагираш, за да се задоволиш в крайна сметка с това, което имаш, и да се опиташ да извисиш дебата до ума? Въпреки това един актьор не трябва да приема нещата сякаш се отнасят до него. Ако зрителят го прави, толкова по-добре, но това, което резонира най-дълбоко, е историята на този мъж и тази жена, които се срещат след самоубийството на сина им и по негово желание ще прекарат седем дни заедно. </span></p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/Ca6aRd9uypw?wmode=transparent&jqoemcache=rssT8" width="425"></iframe></div>
<p><em>"Долината на любовта"</em></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>- Нова среща с Изабел Юпер, 35 г. след “Лулу”?</strong></span></p>
<p><span style="font-size:14px">- В “Лулу” тя пак бе загрижена да бъде актриса, може би не толкова загрижена… Но първата Изабел, която срещнах, е онази, която се казваше Жаклин, във “Валсиращите”, много хубава, която се изправяше и казваше: “Благодаря за всичко!”. Момиче, което е способно да каже това, вече е голяма актриса! Сега тя е жена, има много трудна професия, но се справя много добре. Тя работи много. И е много добра актриса.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>- Една друга актриса, която е част от журито на фестивала в Кан тази година, Софи Марсо, каза не много приятни думи за вас. Каза, че сте хищник, който иска да излапа всички, човек без вяра и закон… Това засегна ли ви?</strong></span></p>
<p><span style="font-size:14px">- Нито засегна, нито шокира, не. Така го е почувствала. Тя беше много млада, когато снимахме онзи филм на Пиала (“Полиция”, през 1985 г. - б.а.), и е вярно, че по онова време донякъде бях хищник. А също и малко тъп. Така че думите й не са смущаващи. Това мисли, тогава защо не, не ми пречи! Това, което ме смущава понякога, е защо при нея виждаме само я гърда, я гащи…</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></span></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
