Изкуството на Хималаите оживява в "Квадрат 500"

Подобен тип изложба като „Будистко изкуство от Хималаите“ се прави за първи път в България. Работихме по проекта в рамките на една година. Излагаме пластики от колекцията на Националната галерия, които не са показвани до момента, както и от изключително интересната колекция на Историческия музей в Димитровград, която през 2011 година е била дарена от тогавашния китайски посланик, разказва Людмила Класанова.

В изложбата са включени и произведения от частните колекции на Николай Генов и на д-р Людмил Веселинов. Избрани са произведения, които представят изключително мистичната, езотерична, примамлива, вдъхновяваща култура на Хималаите – най-високите планини в света. "Будисткото изкуство е свързано преди всичко с духовната практика. Всеки артефакт е израз на философията на учението на Буда и затова изготвихме подробни описания към творбите. Понятията „естетика“ и „красота“ за тях са на заден план, въпреки че ние възприемаме предимно външната им страна – цветовете и формите", казва уредничката на Националната галерия.

"Публиката може да се изненада от изобразените гневни фигури, какъвто пример са маските от Димитровград. Те се използват по време на ритуалната танцова мистерия „чам“, която е изключително популярна в региона на Хималаите и Монголия. Част от показаните музикални инструменти – чинели, тромпети, барабанчета и камбанки – също се използват по време на този ритуал. Понякога церемониите продължават по няколко дни. Те се изпълняват в точно определен ден от годината, на определени фестивали", обяснява Класанова. И допълва, че по стечение на обстоятелствата подреждането на изложбата съвпада с най-свещеният месец в тибетския календар. През него се чества раждането, просветлението и паранирвана на Буда, така наречения „Сака Дауа“.

Кулминацията на свещения месец се отбелязва на пълнолунието, което тази година се падна на 9 юни – ден след откриването на изложбата. По традиция се изпълняват многобройни ритуали и се излагат огромни тханки, около свещения връх Кайлаш в Тибет се изпълняват поклоннически пътувания и церемонии. Този връх и различни части на Хамилаите могат да се видят в прекрасните фотографии на Теодор Малчиев, които също са част от експозицията.

Изложбата представя споменатите маски и тханки, пластики и ритуални предмети, някои от които са изключително интересни – като молитвените кутийки с миниатюрни изображения на божества от пантеона на будизма ваджраяна, или „диамантената колесница”.

Людмила Класанова

Д-р Класанова разказва още за маската на Махакала (Тибет), която се използва за танцовата мистерия „чам”, пластиките на Бялата Тара (Тибет) и Зелената Тара (Монголия), за тханката, изобразяваща Ваджрасатва в прегръдка с Ваджрамамани (Тибет) като знак за единството на състрадателност и мъдрост в будисткия път, за тханката с тантрически божества Яма и Ями (Тибет), свързвани със смъртта и за санскритски илюстриран ръкопис (Непал):

"Махакала е гневен защитник на будисткото учение. Целта на подобни гневни божества е да пробудят съзнанието, за да разпознае истинската природа на демоните и враговете, които представляват негативните емоции в човека. Будизмът е преди всичко ментална практика, която помага за разбирането на човешкото съзнание и психика.

Тара е женският аспект на Буда, чието име означава „спасителка”. Тя изразява женския аспект на просветлението и се проявява в различни форми и цветове. Бялата Тара символизира дълголетието и може да се види като тибетска пластика. Зелената Тара е богиня на защитата и е представена от монголска пластика, копие на творбата на великия скулптор и будистки учител Дзанабаздар. Двата най-популярни аспекта на Тара могат да се видят изобразени и в някои от тибетските тханки.

Една от интригуващите тханки изобразява Буда Ваджрасатва в единение със своята съпруга Ваджрамамани. Този тип изображения на мъжко и женско божество в прегръдка или в сексуален съюз на тибетски се нарича „яб-юм“ – буквално „баща-майка”. Те изразяват единението на мъжкия и женския принцип, който философски се изразява съответно чрез състраданието и мъдростта. Когато те са обединени, това е предпоставката за постигане на духовна реализация. Подобни изображения са свързани с езотеричните будистки учения. Интересната двойка, божествата Яма и Ями, може да си види на друга колоритна тханка. Яма е божество, свързано със смъртта, а съпругата му Ями понякога се описва и като негова сестра близнак".

Към анотациите за произведенията са включени тибетски термини, защото тибетският език е основният будистки език в региона на Хималаите. Първоначално в Индия учението на Буда се предава на пали, след това на санскрит, но с разпространението на будизма в Тибет и Хималаите тибетският език става основният, който се използва в будистките манастири.

По време на откриването на изложбата прозвучаха молитви на трите свещени езика, изпълнени от тибетския будистки учител Кхенпо Рамеш.

В експозицията могат да се видят будистки текстове на тибетски и санскрит. Сред тях е непалски текст с илюстрации. В Непал до ден днешен е съхранена будистката традиция на народността неуари, за които са смята, че представляват местното население в долината на Катманду. Те използват санскрит като основен будистки език и този текст е пример за изкуството на неуари.

"Искрено се надяваме, че българските зрители ще се докоснат до необятния свят на хималайската будистка култура и ще обогатят своите познания за тези магически региони на света, а защо не и да се вдъхновят за пътешествия из Хималаите. Изкуството ни пренася в свят на съвършенство и когато е израз на духовни послания и ценности, то има силата да преобрази човека и да му вдъхне надежда, мъдрост и вътрешна сила", казва Людмила Класанова.