Изборите във Франция: Кампания, каквато не е имало досега - VII

Изборите във Франция: Кампания, каквато не е имало досега - VII
Предстоящите избори са изключително трудни за прогнозиране. На някого може да му се стори пресилено, ала такава неопределеност не е имало от титаничния сблъсък през 1974 година. Кошмарът за средния французин е балотаж между Жан-Люк Меланшон и Марин льо Пен. Мечтата на същия този среден французин е победа на Еманюел Макрон, и то, ако може, още на първи тур. Една поредица на Маргарит Ганев, посветена на президентските избори във Франция.


 

През 2011 г. Марин льо Пен сменя баща си начело на Националния фронт. В този момент това е третата по значение партия във Франция, макар да има само двама депутати. Впрочем за цялата си история досега партията е имала повече от двама представители в Националното събрание само между 1986 и 1988 година. Новият лидер много ясно заявява, че мажоритарната система в два тура е измислена, за да бъде поддържан т.нар. „двуполюсен модел”, но той може да се обърне срещу избирателите си. Много силно е посланието „Вярна съм на Петата република, но мисля, че трябва да бъде възстановена пропорционалната система”.

Националният фронт засилва влиянието си в индустриалните региони и в тези със значителен брой мигранти. Той остава с репутацията на верен защитник на светските републикански ценности пред лицето на пълзящата заплаха на исляма. Марин льо Пен уверено твърди, че традиционните партии се сриват и това й дава допълнителен заряд.

Тя е трета на първия тур на президентските избори през 2012 г. като с 18,1 % подобрява с два пункта рекорда на баща си отпреди десет години! Под нейното ръководство Националният фронт има в момента двадесет депутати в Европейския парламент. Кметове от партията или свързани с нея управляват единадесет френски града.

Марин льо Пен в Москва, март 2017 г.

 

На 3 септември 2016 г. Марин льо Пен излиза с едно много важно послание: „Нашият проект е основан върху отхвърлянето на индивидуализма и всесилните пари, върху отказа човек да бъде поробван посредством потребителската логика на алчните”. Ясни са тезите за противопоставяне на ислямизма и борба с тероризма.

Историческо е посещението й в Москва през март 2017 г. по покана на Комисията за външните работи на Държавната дума и срещата с Владимир Путин. Още преди това тя заявява: „Ние не вярваме нито в дипломатическите заплахи, нито в дипломатическите санкции, нито в дипломатическия шантаж, които, за съжаление, Европейския съюз все по-често предприема срещу Русия”. Традиционните коментари гравитират от „елементарен популизъм с голяма доза ксенофобия” до „финансова зависимост от Москва” – елементарна логика, която, за жалост, е възприета от някои среди както у нас, така и в чужбина.

Крайнодясна ли е Марин льо Пен? Тя е твърд националист. Поради това желае законната емиграция на чужденци да бъде сведена до десет хиляди души годишно, автоматично да бъдат експулсирани емигрантите без документи и французите да имат приоритет в социалната сфера. В програмата на нейната партия обаче фигурират увеличаване на трудовата заетост (само в държавната сфера да бъдат наети нови 15 000 полицаи и да бъдат осигурени 40 000 нови работни места в затворите), работната седмица да бъде тридесет и пет часа, а пенсионната възраст да стане шестдесет години. Нима това са политически виждания от спектъра на крайната десница? Като личност Марин льо Пен е извънредно критично настроена срещу буквалната интерпретация на католицизма и е привърженик на правото на аборт. В това отношение тя е много „по-наляво” от своята двадесет и седем годишна племенница Марион, която сега е един от двамата представители на Националния фронт в парламента и категорично осъжда идеологическата деконструкция след „Майските събития” през 1968 година.

В началото на месец март депутатите от Европейския парламент по препоръка на Комисията по правни въпроси, сезирана от своя страна от френската прокуратура, отнеха имунитета на Марин льо Пен. От своя страна тя предупреди властите, че ще търси отговорност за „политическо преследване”, което пък възмути президента Франсоа Оланд.

Представянето на фиктивен договор за асистент на евродепутат надхвърли бурята в чаша вода, а от Марин льо Пен бе поискано да възстанови 340 000 евро.

Националният фронт определи случващото се като опит за саботиране на нейната кампания, което съвсем не е далече от истината. Защо подобни разкрития винаги идват в такива моменти?!?

Ударите срещу Франсоа Фийон също са показателни. През януари 2017 г. известният сатиричен вестник „Канар Аншене” публикува информация, че съпругата на Фийон е получила 680 000 евро за финансирана от държавата дейност. Чрез други медии последваха уточнения, че Пенелоп Фийон действително е изпълнявала функциите на парламентарен асистент и е била предпочетена заради личното доверие.

Кандидатът на десницата Франсоа Фийон също има доверителни отношения с Путин.

 

Не е за учудване фактът, че Франсоа Фийон се обяви за жертва на „политическо убийство”. Все пак мнозинството консервативни избиратели продължават да го подкрепят.

Нека припомня някои важни факти. През 2002 г. е създаден Съюзът за народно движение, който в продължение на десет години успешно представя десницата. След поражението на Никола Саркози през 2012 г. започва жестоката вражда на Жан-Франсоа Копе и Франсоа Фийон в битка за лидерството.

Първичните избори за излъчване на президентски кандидат са самоубийствени както за дясното, така и за лявото пространство. На тях отпадат фаворитите Ален Жюпе и Манюел Валс. Тези, които продължават, вече са силно натоварени с негативи и дори изтощени.

Наскоро един френски журналист зададе реторичния въпрос: „Намира ли се Франция на ръба на политическа революция?”, като изтъкна, че водещи в кампанията са политически аутсайдери.

Поне по отношение на Марин льо Пен съм готов да му опонирам решително, а не приемам горното определение и спрямо Еманюел Макрон и Беноа Амон.

Еманюел Макрон се горещи на предизборен митинг

 

Колкото повече се вдига рейтингът на Макрон, толкова се увеличават усилията за евентуалното му дискредитиране. Подходяща мишена е спътницата му в живота Брижит Троньо, която е негова бивша преподавателка и е с двадесет и четири години по-възрастна. Зад официалните информации се крият обаче и други внушения. Затова се наложи през февруари Еманюел Макрон да направи публично изявление, че ежедневно и пълноценно съжителства със съпругата си.

Един от фундаменталните въпроси през пролетта на 2017 г. е отношението към Европейския съюз. „Големите кандидати” Жан-Люк Меланшон и Марин льо Пен, която предлага национален референдум, са силно скептични спрямо Брюксел. Още повече са скептиците сред „малките кандидати” – Дюпон-Енян, Франсоа Аселино, Натали Арто, Филип Путу.

Известният наблюдател Мишел Онфре на страниците на вестник „Фигаро” нарече Жан-Люк Меланшон и Марин льо Пен „емблематични якобинци”. Малко преди това най-популярното френско издание, „Пари Мач”, направи чрез Алексис Корбиер фундаменталното откритие, че докато Жан-Люк Меланшон живеел с приятелката си Ракел Гаридо, в техния апартамент бил окачен портрет на Ленин...

Левичарят Жан-Люк Меланшон може да се окаже голямата изненада на тези избори

 

Предстоящите избори са изключително трудни за прогнозиране. На някого може да му се стори пресилено, ала такава неопределеност не е имало от титаничния сблъсък през 1974 година. Тогава обаче ярко изразените лидери на първия тур са трима, които олицетворяват класическото ляво, център-дясно и типично дясно, а сега са петима. За първи път в историята на Петата република избирателите са призвани да оценяват не типични партийни платформи, а личности със собствена визия и тежест. Резултатите на социологическите изследвания, включително рейтингите от телевизионните дебати, трябва да бъдат разчитани с доза предпазливост.

Кошмарът за средния французин е балотаж между Жан-Люк Меланшон и Марин льо Пен. Мечтата на същия този среден французин е победа на Еманюел Макрон, та ако може, още на първи тур. Макар да си осигури подкрепа от някои социалисти и центристи, такъв вълшебен сценарий изглежда нереалистичен за ексцентричния финансист. От 1965 г. насам няма президентски избори без втори тур.

Освен това съществува една силна ръка, която все още може успешно да „дърпа конците” – това е ръката в сянка на Никола Саркози. Някои наблюдатели, случайно или нарочно, игнорират този факт.

Както в предишните, така и в последната седмица се разиграват толкова динамични процеси, че ако заспиш вечерта като лидер във временната ранглиста, сутринта можеш да се окажеш на по-задно място. Някои се опитват да консолидират позиции, други вървят нагоре, а трети слизат по стълбата.

Според мен няма да бъде повторен резултатът от 2002 г., когато всички се обединиха на балотажа срещу Жан-Мари льо Пен. Петнадесет години по-късно Франция не е същата.

Прогнозите са „изяли главата” на не един политик, социолог или журналист. Затова „Qui vivra verra”.

 

XIII. Cherchez la femme

 

Вместо заключение

Твърдят, че първият бонвиван на Третата република е президентът Феликс Фор, който умира в обятията на Маргьорит Щайнхал, макар обществото да възприема за официална метреса Сесил Сорел.

Има обаче висши политици, при които семейният живот е хармоничен и те не се нуждаят от странични пристанища. Съпругите дори стават „орлици”. Така например спътницата в живота на премиера Жозеф Кайо – Анриет, през 1914 г. убива главния редактор на „Фигаро”, защото го приема като политическа заплаха за кариерата на своя мъж.

По-нататък по време на Третата и Четвъртата република няма документирани еротични приключения на най-висшите политици.

При Шарл дьо Гол и Жорж Помпиду подобни сценарии са априори изключени, макар жълтата преса да твърди, че съпругата на последния много често е била в компания с личния телохранител на Ален Делон. Същият е убит при неизяснени и до днес обстоятелства и това предизвиква т.нар. афера „Маркович”.

Валери Жискар д’Естен и неговата съпруга имат по всеобщо мнение хармоничен брак. Нещо повече, тя се превръща във важна фигура и съветник в сянка на президента.

Според политическите анализатори още през 70-те години на ХХ век Франсоа Митеран има флирт с журналистка от вестник „Фигаро”. От връзката си с Ан Пенжо той има дъщеря, родена през 1974 г. – Мазарин. Добре запознати твърдят, че съпругата му Даниел води отделен любовен живот – дали това е осъзнат избор, или търсене на своеобразен реванш?

Ан Пенжо и Мазарин на погребението на Франсоа Митеран

 

Бернадет Ширак заявява, че мълчаливо е приемала многобройните изневери на съпруга си.

Никола Саркози най-вероятно прави своя любовница Сесилия Мартен, на чиято сватба е поканен през 1984 г., защото е кмет на парижкото предградие Ньойи сюр Сен. То се оказва фатално не само за България (спомнете си Договора за мир от 27 ноември 1919 г.), но и за младия политик, който изпитва свежестта на романтиката в течение на години.

След това идват нови предизвикателства. Каква е причината за „развода” на Никола Саркози и неговия покровител Жак Ширак? Продължават слуховете, че Сарко съблазнил дъщерята на Ширак по време на сватбената й церемония през 1992 година. Така или иначе, те стават семейство пет години по-късно.

През 2007 г. Сесилия Саркози получава голяма известност с ролята си за връщането на българските медици от Либия. Няколко месеца по-късно напуска президента (май заради породило се силно влечение към друг мъж).

През 2008 г. на хоризонта излиза „новата икона” – Карла Бруни. Тогава британският вестник „Сън” публикува списък с нейните тринадесет интимни завоевания. Тя винаги търсела „мъже с ядрена сила”, обаче „любимец 13” скоро намира „ядрената сила” в министъра на околната среда Шантал Жюано.

Никола Саркози и Карла Бруни

 

Приблизително по същото време „ядрената сила” разтърсва Сеголен Роаял и Франсоа Оланд, но с обратен знак – те се разделят след дългогодишно и уж безконфликтно съжителство. Новата фаворитка е Валери Трирвильор, която оцелява до 2014 година. След като връзката на Франсоа Оланд с актрисата Жюли Гайе става публично достояние, Валери публикува разобличителна книга.

Брижит е жена, която активно се намесва в обществения живот на съпруга си, а той от своя страна безусловно се доверява на нейния политически нюх. Още от времето, когато е министър на икономиката, тя участва в делови срещи на високо равнище.

През есента на 2016 г. Брижит Макрон заявява публично: „Била съм до него във всичко през последните двадесет години”.

По време на кампанията тази пролет, когато спекулациите нарастват с бързо темпо, Еманюел Макрон казва на политически митинг: „Ние нямаме класическо семейство, това е неопровержима реалност. Но това не означава, че има по-малко любов в семейството ни”.

При положение че жена му влезе в Елисейския дворец, тя ще бъде принудена да замени дънковите якета, кожените поли и панталони с по-традиционни, съобразени с протокола облекла. Подобна дилема няма да стои пред потенциалната първа жена президент – Марин льо Пен. Нейното облекло е олицетворение на добрия вкус на средната възраст.

И все пак се запасете с търпение до балотажа на 7 май.

 

P.S. Написването на тази поредица бе вдъхновено от голямата българска юристка Даниела Доковска – главен редактор на сп. „Адвокатски преглед”.

 

Връзки: http://www.glasove.com/categories/komentari/news/zagadychnata-frenska-prolet

http://www.glasove.com/categories/komentari/news/izborite-vyv-franciya-zagadychnata-frenska-prolet

http://www.glasove.com/categories/komentari/news/izborite-vyv-franciya-zagadychnata-frenska-prolet-iii-chast

http://www.glasove.com/categories/komentari/news/izborite-vyv-franciya-petata-republika-kogato-se-nalivaha-osnovite-iv

http://www.glasove.com/categories/komentari/news/izborite-vyv-franciya-petata-republika-i-revanshyt-na-miteran-iv

http://www.glasove.com/categories/komentari/news/izborite-vyv-franciya-petata-republika-i-poslednoto-nasledstvo-na-golizma-vi

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи