- Автор: Пол Кругман*, nytimes.com
- 10 Sep 2020
- 288
- 19
От известно време вече е очевидно, че създаването на еврото беше ужасна грешка. В Европа никога не е имало предпоставки за успешна единна валута – преди всичко такъв вид фискален и банков съюз, който да гарантира, че ако във Флорида например се спука балонът с продажбите на недвижими имоти, Вашингтон автоматично ще вземе мерки срещу всяка заплаха за медицинските застраховки или банковите депозити.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53216_nIqZoAdSGin71c8CiOFS49Epfj9h3v.jpg" /></p>
<p> </p>
<p>Излизането от един валутен съюз обаче е много по-трудна и плашеща задача, отколкото решението да станеш част от него, и досега дори най-затруднените европейски икономики са се измъквали от ръба на пропастта. Отново и отново правителства изпълняват изискванията на кредиторите за сурови икономии, докато Европейската централна банка успее да укроти паниката на пазара.</p>
<p>Но ситуацията в Гърция е достигнала точката, от която няма връщане назад. Банките са временно затворени, а правителството наложи контрол върху капитала – ограничи движението на средства извън страната. Изглежда много вероятно, че скоро то ще трябва да започне да изплаща пенсии и заплати, създавайки паралелна валута. През следващата седмица ще се проведе референдум дали Гърция да приеме исканията на „тройката” – институциите, които представляват интересите на кредиторите – за още по-строги икономии.</p>
<p> </p>
<p><strong>Гърция трябва да гласува с „не”, а гръцкото правителство трябва да бъде готово, ако е необходимо, да се откаже от еврото.</strong></p>
<p> </p>
<p>За да разберете защо твърдя това, трябва да осъзнаете, че повечето, не всички, но повечето от нещата, които сте слушали относно гръцката разточителност и безотговорност, са лъжи. Да, гръцкото правителство харчеше прекомерно в края на първите 10 години ХХI век. Но оттогава то многократно намали разходите и увеличи данъците. Заетостта в държавните институции спадна с повече от двадесет и пет процента, а пенсиите (които наистина бяха прекалено щедри) са намалени драстично. Ако прибавите към това всички мерки за строги икономии, те би трябвало да са повече от достатъчни, за да бъде преборен първоначалният дефицит и да се създаде голям излишък.</p>
<p> </p>
<p>Но защо това не се случи? Причината е, че гръцката икономика се срути до голяма степен в резултат на тези много строги мерки за икономии, които сваляха приходите надолу.</p>
<p> </p>
<p>И този срив, от своя страна, има много общо с еврото, което прикова Гърция в икономическа усмирителна риза. Случаите на успешни мерки за строги икономии, в които държавите успяват да се справят с дефицита си, без да предизвикат депресия, обикновено включват голяма девалвация на валутата, което прави износа по-конкурентоспособен. Това се случи например в Канада през деветдесетте години на ХХ век и в значителна степен в Исландия по-наскоро. Но Гърция, която не притежава собствена валута, нямаше тази възможност.</p>
<p> </p>
<p>Това не означава, че съм твърдо „за” т.нар. Grexit – Гърция да се откаже от еврото. Това не е задължително. Проблемът с Grexit е, че съществува риск от финансов хаос, от причиняването на срив в банковата система заради паникьосани клиенти, които теглят парите си, както и от спъване на бизнеса поради банковите проблеми, а и от несигурност по отношение на правния статут на дълговете. Ето защо няколко поредни гръцки правителства прилагаха мерките на строги икономии, а и „Сириза”, управляващата лява коалиция, беше готова да приеме онези, които вече бяха наложени. Всичко, което тя пожела, беше да не се налагат нови, допълнителни остеритетни мерки.</p>
<p> </p>
<p>Но „тройката” няма да прави повече компромиси. Лесно е да се загубиш в детайлите, най-важният факт обаче е, че пред Гърция е поставено едно последно предложение, което на пръв поглед не се различава с нищо от тези, които й бяха отправени през последните пет години.</p>
<p>Това е и вероятно е било предназначено да бъде предложение, което Алексис Ципрас, гръцкият премиер, не може да приеме, защото ще унищожи политическата си кариера.</p>
<p> </p>
<p><strong>Целта е той да бъде свален от поста си, което най-вероятно ще се случи, ако гръцките гласоподаватели се притеснят от конфронтацията с „тройката” и гласуват с „да” през следващата седмица.</strong></p>
<p> </p>
<p>Те обаче не трябва да правят това поради три причини. На първо място, всички знаем, че все по-строгите икономии водят до задънена улица: след пет години такива мерки Гърция е в по-лошо състояние от всякога. На второ място, хаосът, от който всички се страхуват, ако Гърция изостави еврото, вече е факт. Със затворени банки и наложен капиталов контрол няма как да бъдат нанесени кой знае колко повече щети.</p>
<p> </p>
<p>Накрая, но не на последно място, приемането на ултиматума на „тройката” ще означава окончателно изоставяне на всяка претенция за гръцка независимост. Не се хващайте на приказките, че чиновниците от „тройката” са само технократи, които обясняват на невежите гърци какво да правят. Тези предполагаеми технократи всъщност са просто едни фантазьори, които не зачитат нищо от това, което знаем за макроикономиката, и всичките им стъпки от самото начало са погрешни. Тук не става въпрос за анализ, а за власт – властта на кредиторите да дръпнат шалтера на гръцката икономика, и тази власт ще продължи дотогава, докато идеята за отказ от еврото се смята за немислима.</p>
<p> </p>
<p>Затова е време на тази немислимост да се сложи точка. В противен случай Гърция ще се изправи пред безкрайно строги икономии и пред депресия без надежда за край.</p>
<p> </p>
<p>Пол Кругман* e американски професор по икономика. През 2008 г. печели Нобеловата награда за икономика.</p>
<p> </p>
<p><em>Превод от английски език: Филип Каменов</em></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
