Големият британски Брекзитов обир: как бе установен контрол над нашата демокрация

Големият британски Брекзитов обир: как бе установен контрол над нашата демокрация
Съмнителна глобална операция, свързана с голямо количество данни, милиардерите - приятели на Тръмп, и контрастните сили на кампанията за напускане на ЕС повлияха на резултата от референдума за ЕС. В светлината на предстоящите нови избори в Обединеното кралство нашият избирателен процес все още ли е подходящ?

 

Свързаността в мрежа, която лежи в основата на глобализацията, може да бъде използвана от държави с враждебни намерения да постигнат своите цели. [...] Рисковете, за които става дума, са огромни и представляват фундаментална заплаха за нашия суверенитет”, Алекс Йънгър, директор на МИ-6, декември 2016.

 

Не е работа на МИ-6 да предупреждава за вътрешни заплахи. Това бе една много странна реч. Дали това бе предупреждение от един филиал на разузнавателните служби към друг? Или на прицел бе правителството на Тереза ​​Мей? Знае ли тя нещо, което не ни казва?”, старши анализатор в разузнаването, април 2017.

 

През юни 2013 г. една млада американка, аспирантка на име Софи, посетила Лондон и се обадила на шефа на фирма, в която преди това била на стаж. Компанията, „Ес Си Ел Илекшънс”(SCL Elections), впоследствие била закупена от Робърт Мърсър - милиардер от тайния хедж фонд, и преименувана на „Кеймбридж Аналитика” (Cambridge Analytica). Тя се сдоби с определена лоша слава като фирмата за анализ на данни, която изигра роля в кампаниите „Тръмп” и „Брекзит”. Но всичко това все още предстои. През 2013 г. Лондон все още се къпе в светлината на Олимпийските игри. Обединеното кралство все още не бе на път към напускане на ЕС. Светът все още не се бе обърнал.

 

„Това стана, преди да се превърнем в тази тъмна, дистопична компания за данни, която даде на света Тръмп - ми каза бивш служител на „Кеймбридж Аналитика”, когото ще нарека Пол. - Това стана тогава, когато бяхме само една фирма за психологически военни операции.”

 

Попитах го дали наистина така са го наричали. Психологически военни операции? „Вярно. Така е. Псиопи. Психологически операции - същите методи, използвани от военните, за да променят масовата нагласа. Това е, което те разбират под спечелване на „сърцата и умовете”. Ние просто правехме това, за да печелим избори в развиващите се страни, които нямат много правила.”

 

Попитах го защо някой би искал да бъде на стаж във фирма за психологически военни операции. И той ме погледна така, сякаш бях луда. „Това бе работа, подобна на работата в МИ-6. Само че МИ-6, която всеки би могъл да наеме. Фирмата беше първокласна, типично английска, ръководена от бивш възпитаник на Итън Колидж. Правехме някои наистина страхотни неща. Летяхме по целия свят. Работихме с президента на Кения или Гана или някъде другаде. Това не е като предизборните кампании на Запад. Трябва да си готов да правиш всякакви ненормални неща.”

 

На този ден през юни 2013 г. Софи се срещнала с главния изпълнителен директор на Ес Си Ел Александър Никс и му дала зародиша на една идея. Тя казала: „Наистина трябва да се занимавате с данни”. Тя всъщност убедила Александър. И му предложила да се запознае с тази фирма, която принадлежала на човек, когото тя познавала чрез баща си.”

 

Кой е баща й?

 

„Ерик Шмид.”

 

Ерик Шмид - председателят на борда на директорите на Гугъл?

 

„Да. И тя предложи Александър да се запознае с тази компания, наречена „Палантир” (Palantir).

 

Разговаряла съм с бивши служители на „Кеймбридж Аналитика” месеци наред и чух десетки истории, от които може да ви настръхне косата, но въпреки това бях в шок. За всеки, който се интересува от наблюдение, „Палантир” сега  на практика е ключова дума. Фирмата за информационен анализ на данни има договори с правителства по целия свят - включително GCHQ (Правителствен комуникационен център на Обединеното кралство) и NSA (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тя е собственост на Питър Тийл, милиардера  съосновател на eBay и PayPal, който стана първият явен поддръжник на Тръмп от Силициевата долина.

 

В известен смисъл появата на дъщерята на Ерик Шмид, за да направи едно представяне на „Палантир”, е просто още един странен детайл в най-странната история, която някога съм разследвала.

 

Странен, но красноречив детайл. Защото той лежи в основата на това защо историята на „Кеймбридж Аналитика” е една от най-дълбоко смущаващите на нашето време. Софи Шмид сега работи за друга мегафирма от Силициевата долина - Uber. И това, което е ясно, е, че властта и господството на Силициевата долина - Гугъл и Фейсбук и малка шепа други - са в центъра на глобалната тектонска промяна, на която понастоящем сме свидетели.

 

 

Човека с парите: Робърт Мърсър, поддръжник на Тръмп и собственик на „Кеймбридж Аналитика”. Снимка: Rex

 

Той също така разкрива един критичен и голям пропуск в политическия дебат в Обединеното кралство. Защото това, което се случва в Америка, е преплетено с това, което се случва в Обединеното кралство. Брекзит и Тръмп са преплетени. Връзките на администрацията на Тръмп с Русия и Обединеното кралство са преплетени. И „Кеймбридж Аналитика” е една фокусираща точка, чрез която можем да видим всички тези взаимоотношения в играта; тя също така разкрива очевидния проблем, който игнорираме, докато се впускаме в общи избори: Обединеното кралство, обвързващо бъдещето си с Америка, която се преобразява по радикален и тревожен начин от Тръмп.

 

Тази история има три елемента. Как се полагат основите на една държава на авторитарно наблюдение в САЩ. Как британската демокрация беше разрушена чрез скрит, мащабен план за координация, активиран от един американски милиардер. И как се намираме насред едно масивно заграбване на терени с помощта на нашите данни, извършвано от милиардерите заради власт. Данните, които мълчаливо се трупат, събират и съхраняват. Който притежава тези данни, е господар на бъдещето.

 

Навлизането ми  в тази история започна (както толкова много неща започват) със среднощно сърфиране в Гугъл. Миналия декември направих смущаващо пропадане в червеевата дупка на предложенията за автоматично довършване на Гугъл, които завършват с „имало ли е Холокост”. И цяла страница с резултати, които твърдяха, че не е имало.

 

Алгоритъмът на Гугъл беше манипулиран от екстремистки уебсайтове. Джонатан Олбрайт, професор по комуникации в университета „Елон” в Северна Каролина, ми помогна да се справя с това, което виждах. Той беше първият човек, който направи карта и разкри цели „алтернативни” новини и информационна екосистема. Той беше първият, който ме запозна с „Кеймбридж Аналитика”.

 

Той придаде на компанията централно място в „пропагандната машина” на десните - фраза, която цитирах по повод работата й във връзка с предизборната кампания на Тръмп и кампанията за напускане на ЕС за референдума. Това доведе до втората статия с участието на „Кеймбридж Аналитика” - като централен възел в алтернативната новинарска и информационна мрежа, която аз вярвах, че Робърт Мърсър и Стив Банън, основният помощник на Тръмп, който сега е негов главен стратег, създават. Намерих доказателства, които навеждат на мисълта, че те са имали стратегическата мисия да унищожат мейнстрийм медиите и да ги заменят с такива, съдържащи алтернативни факти, фалшива история и дясна пропаганда.

 

Мърсър е брилянтен компютърен учен, пионер в сферата на ранния изкуствен интелект и съсобственик на един от най-успешните хедж фондове на планетата (с изключителна 71,8% годишна възвръщаемост). Открих, че той също така е добър приятел на Найджъл Фараж. Анди Уигмор, директорът за връзки с обществеността на Leave.EU, ми каза, че Мърсър е насочил неговата компания ”Кеймбридж Аналитика” към „подпомагане” на кампанията за напускане на ЕС.

 

Втората статия даде повод за две разследвания, които продължават: едно от Службата на комисаря по информацията (Information Commissioner’s Office) във връзка с вероятно незаконно използване на данни. А второто -  от Избирателната комисия (Electoral Commission), което е „съсредоточено върху това дали едно или повече дарения, включително услуги, приети от Leave.EU, са „недопустими”. 

 

След това открих, че ролята на Мърсър в референдума е отишла твърде далеч. Далеч извън юрисдикцията на който и да е закон на Обединеното кралство. Ключът към разбирането как мотивиран и решен милиардер може да заобиколи нашите изборни закони, се намира в „Агригейт АйКю”  - една неизвестна компания за уебанализи, разположена в офис над магазин във Виктория, Британска Колумбия.

 

Vote Leave (официалната кампания за напускане на ЕС) с помощта на „Агригейт АйКю”  похарчи 3,9 милиона британски лири - повече от половината от официалния бюджет на кампанията в размер на 7 милиона британски лири. Taka направиха и други три свързани кампании за напускане: BeLeave („БиЛийв”), Veterans for Britain („Ветерани за Обединеното кралство”) и Democratic Unionist party („Демократическата съюзна партия”), които похарчиха допълнително 757 750 британски лири. „Координацията” между кампаниите е забранена съгласно избирателните закони на Обединеното кралство, освен ако разходите за кампаниите са декларирани съвместно. Това не беше така. Vote Leave казват, че Избирателната комисия е „извършила проверка” и го е оценила като „правилно”.

 

Как една неизвестна канадска компания изигра толкова важна роля в Брекзит? Това е въпрос, който Мартин Мур, директор на Центъра за изследване на комуникациите, медиите и властта(Centre for the Study of Communication, Media and Power) в Кралския колеж в Лондон, също си задава. „Проверих всички фактури на кампанията за напускане, когато Избирателната комисия ги качи на сайта си през февруари. И постоянно попадах на всички тези огромни суми, отиващи в компания, за която не само не бях чувал, но и на практика нямаше нищо за нея в интернет. Бяха изразходвани толкова средства с „Агригейт АйКю” , колкото не бяха изразходвани с всяка друга компания в която и да е кампания от целия референдум. Всичко, което намерих по това време, беше един-единствен сайт. Това беше абсолютна мистерия.”

 

Мур участва в доклад на LSE (Лондонско училище по икономика и политически науки), публикуван през април, който заключава, че изборните закони в Обединеното кралство са „слаби и безпомощни” пред новите форми на дигитална кампания. Офшорни компании, пари, наливани в бази данни, необезпечени трети страни... таванът на разходите е изчерпан. Законите, които винаги са подкрепяли британските избирателни закони, вече не са подходящи за целта. Закони, се казва в доклада, които трябва „спешно да се преразгледат от Парламента".

 

„Агригейт АйКю”  държи ключа към разкриване на друга сложна мрежа на влияние, създадена от Мърсър. Мой източник ми изпрати имейл, който казва, че е установил, че адресът и телефонният номер на „Агригейт АйКю”  съответстват на фирма, посочена на уебсайта на „Кеймбридж Аналитика” като офис в чужбина: „SCL Canada”. Един ден по-късно тази онлайн препратка изчезна.

 

Трябваше да има връзка между двете компании. Между различните кампании за напускане на ЕС. Между референдума и Мърсър. Твърде голямо съвпадение беше. Но всички - „Агригейт АйКю” , „Кеймбридж Аналитика”, Leave.EU, Vote Leave – отрекоха това. „Агригейт АйКю” тъкмо бил краткосрочен „изпълнител” на „Кеймбридж Аналитика”. Нищо не опровергаваше това. Публикувахме известните факти. На 29 март бе задействан член 50.

 

След това се срещнах с Пол, първия от двамата източници, които преди са били наети от „Кеймбридж Аналитика”. Той е на възраст между 26 и 29 години и носи душевните белези от времето, в което е работил там. „Това е почти като посттравматичен шок. Беше толкова... объркано. Това се случи толкова бързо. Просто се събудих една сутрин и открих, че сме се превърнали в Републиканската фашистка партия. Все още не мога да го осъзная.”

 

Той се засмя, когато му разказах за разочароващата мистерия, наречена „Агригейт АйКю”.  „Намерете Крис Уайли”, каза той.

 

Кой е Крис Уайли?

 

„Той е този, който въведе в „Кеймбридж Аналитика” данните и микротаргетирането [индивидуализирани политически послания]. И той е от Западна Канада. Той е единственият виновник за съществуването на „Агригейт АйКю”. Те са негови приятели. Той е този, който ги е довел.”

 

Пол ми каза, че между „Кеймбридж Аналитика”и „Агригейт АйКю” не е имало само връзка. Те били тясно преплетени, ключови възли в управляваната от Робърт Мърсър империя. „Канадците бяха нашия бекофис. Те създадоха нашия софтуер за нас. Те поддържаха нашата база данни. Ако е замесена „Агригейт АйКю”, замесена е и „Кеймбридж Аналитика”. И ако се касае за „Кеймбридж Аналитика”, тогава са замесени Робърт Мърсър и Стив Банън. Трябва да откриете Крис Уайли.”

 

Намерих Крис Уайли. Той отказа да коментира.

 

Ключът към разбирането как данните ще преобразят компанията е знанието откъде то идва. И това е писмо от „Директора на отбранителните операции в SCL Group”, което ми помогна да осъзная това. То е от „командир Стив Татам, PhD, MPhil, Кралски военноморски сили на Обединеното кралство (пенсиониран)”, който се оплаква от употребата на думата „дезинформация” в моята статия за Мърсър.

 

Аз му отговорих писмено, отпращайки към думите „измама” и „пропаганда” в нещата, които той бе писал, за които казах, че съм разбрала, че са „почти синоним на дезинформация”. Едва по-късно осъзнах колко странно е, че си кореспондирам с  пенсиониран командир от флота относно военни стратегии, които може да са били използвани в британските и американските избори.

 

Това, което е било пропуснато от американските репортажи за тази фирма за „анализи на данни”, е разбирането за произхода на фирмата: дълбоко вътре във военнопромишления комплекс. Едно странно британско ъгълче заемат торите от старата школа (както военните кадри в Обединеното кралство). Джефри Пати, бивш министър на обществени поръчки в областта на отбраната на Обединеното кралство и директор на Marconi Defense Systems, е бил в борда на директорите, а лорд Марланд, бивш търговски пратеник по времето на Дейвид Камерън, подкрепящ напускането на ЕС - акционер.

 

Стив Татъм е бил ръководител на психологическите операции на британските сили в Афганистан. От Обзървър са видели писма, с които го одобряват от Министерството на отбраната на Обединеното кралство, от Външното министерство на Обединеното кралство и от НАТО.

 

„Ес Си Ел”/”Кеймбридж Аналитика”не е била някаква стартираща компания, създадена от няколко момчета с Mac PowerBook. Тя е всъщност е част от британската отбранителна система. А сега и американската отбрана. Бивш командир от Оперативния център на морския корпус на САЩ, Крис Налър, наскоро се присъедини към Iota Global, партньор на групата Ес Си Ел.

 

Това не е само история за социалната психология и анализа на данните. Трябва да се разбира в светлината на един военен доставчик, използващ военни стратегии върху цивилното население. Нас. Дейвид Милър, професор по социология от Университета в Бат и специалист по псиопи и пропаганда, казва, че това е „изключителен скандал, че това трябва да се доближава до демокрация. Трябва да е ясно на избирателите откъде идва информацията и ако не е явно откъде тя идва, това повдига въпроса дали всъщност живеем в условия на демокрация или не.”

 

Пол и Дейвид, друг бивш служител на „Кеймбридж Аналитика”, работели във фирмата, когато тя въвела масово събиране на данни към техниките си за психологически военни операции. „Психологията, пропагандата и технологиите се събраха на едно място по този нов мощен начин”, казва Дейвид.

 

 

Стив Банън, бивш вицепрезидент на „Кеймбридж Аналитика”, понастоящем главен съветник на Доналд Тръмп. Снимка: Jonathan Ernst/Reuters

 

Фейсбук направи това възможно. От Фейсбук „Кеймбридж Аналитика” получи своя огромен набор от данни на първо място. Преди това психолозите от университета в Кеймбридж събраха данни от Фейсбук (законно) за изследователски цели и публикуваха пионерска експертна работа за определяне на личностни черти, политически пристрастия, сексуалност и много повече от това от харесванията на хората във Фейсбук. И Ес Си Ел/ „Кеймбридж Аналитика”сключи договор с учен от университета, д-р Александър Коган, да събере нови данни от Фейсбук. А той направи това, като плати на хората да си направят личностен тест, който не само позволи  да се събере информация от собствените им профили във Фейсбук, но и от тези на техните приятели - процес, който тогава бе разрешен в социалната мрежа.

 

Фейсбук бе източникът на психологическата информация, която позволи на „Кеймбридж Аналитика”да таргетира индивиди. Това беше и механизмът, който им позволи те да бъдат представени в голям мащаб.

 

Компанията също така (напълно законно) купи потребителски масиви от данни  относно всичко - от абонаменти за списания до пътувания с авиокомпании, и по уникален начин ги добави с психологическите данни към избирателните файлове. Цялата тази информация съвпадна с адресите на хората, техните телефонни номера и често техните имейл адреси. „Целта е да се обхване всеки един аспект от информационната среда на всички избиратели”, каза Дейвид. „А данните за личността позволиха на „Кеймбридж Аналитика”да създаде индивидуални съобщения.”

 

Намирането на „податливи на убеждаване” гласоподаватели е от ключово значение за всяка кампания и със своята съкровищница от данни „Кеймбридж Аналитика” може да се насочи към много невротични хора например с изображения на имигранти, „заливащи” страната. Ключът е в намирането на задействащи емоциите механизми по отношение на всеки отделен избирател.

 

„Кеймбридж Аналитика” работеше по кампании в няколко ключови стадия за Републиканския комитет за политическо действие (Republican political action committee). Нейната основна цел според записка, видяна от Обзървър, е „оттегляне на гласоподаватели” и „да убеди гласоподавателите на демократите да останат у дома”: една много обезпокоителна тактика. Преди това се твърди, че в кампанията са използвани тактики за потискане, но този документ предоставя първите фактически доказателства.

 

Но това действително ли работи? Една от критиките, изтъкнати в моите и в останалите статии, е, че „специалният продукт” на „Кеймбридж Аналитика” е прехвален. Това по-различно ли е от онова, което правят всички други фирми за политически консултантски услуги?

 

„Тя не е фирма за политически консултантски услуги - казва Дейвид. - Трябва да разберете, че по никакъв начин това не е нормална компания. Не мисля, че Мърсър дори се интересува дали някога тя ще прави пари. Това е продукт на един милиардер, който харчи огромни суми пари, за да изгради собствена експериментална научна лаборатория, да изпробва какво работи, да открие миниатюрни ниши на влияние, които могат да обърнат изборите. Робърт Мърсър не инвестира в тази фирма, докато не започнаха да се правят пилотни контролирани проучвания. Това е един от най-умните компютърни учени в света. Той няма да похарчи 15 милиона щатски долара за глупости.”

 

Тамзин Шоу, доцент по философия в Нюйоркския университет, ми помага да разбера контекста. Тя е проучила финансирането на американските военни и употребата на психологически изследвания с цел използване при изтезания. „Способността тази наука да се използва за манипулиране на емоциите е много добре доказана. Това е технология, финансирана с военни средства, която се използва от глобалната плутокрация за оказване на силно влияние върху изборите по начини, които хората дори не виждат, дори не осъзнават, че се случват с тях - казва тя. - Става въпрос за експлоатиране на съществуващи явления като национализма и използване на това впоследствие за манипулиране на маргинализираните хора. Абсолютно потресаващо е куп интернационални плутократи да разполагат с толкова много данни, с които да правят това, което пожелаят.

 

„Ние сме в информационна война и милиардерите изкупуват тези компании, които след това започват да работят в сърцето на правителството. Това е много тревожна ситуация.”

 

Проектът, който „Кеймбридж Аналитика” изпълни в Тринидад през 2013 г., обединява всички елементи в тази история. Точно когато Робърт Мърсър започва преговорите си с шефа на Ес Си Ел Александър Никс за придобиване, Ес Си Ел бе ангажирана от няколко министри от правителствата в Тринидад и Тобаго. Краткото изложение включваше разработването на програма за микротаргетиране за управляващата партия по онова време. И „Агригейт АйКю”  - същата компания, замесена в предоставянето на Брекзит на Vote Leave, беше  избрана да изгради платформата за таргетиране.

 

Дейвид каза: „Стандартният метод  на Ес Си Ел/”Кеймбридж Аналитика” е получаването на правителствен договор от управляващата партия. И това се отплаща за политическата работа. Това често е някакъв измислен проект за здравеопазване, който просто служи за застраховане на преизбирането на министъра. Но в този случай нашите контакти с правителството бяха с Националния съвет за сигурност на Тринидад”.

 

Работата по сигурността трябваше да бъде наградата за политическата работа. Документите, наблюдавани от Обзървър, показват, че това е било предложение да се придобие историята от браузъра на гражданите като съвкупност, да се записват телефонни разговори и да се приложи обработка на естествения език към записаните гласови данни, за да се изгради национална база данни за полицейските служби, допълнена с бележки за всеки гражданин относно склонноста му да извърши престъпление.

 

„Планът, предоставен на министъра, беше Доклад за малцинствата. Това беше едно още неизвършено престъпление. А фактът, че „Кеймбридж Аналитика” сега работи в Пентагона, според мен е абсолютно ужасяващ”, каза Дейвид.

 

Тези документи хвърлят светлина върху значителен и недостатъчно известен аспект на администрацията на Тръмп. Компанията, която помогна на Тръмп да се сдобие с власт на първо място, вече има възложени договори в Пентагона и Държавния департамент на САЩ. Нейният бивш вицепрезидент Стив Банън сега е в Белия дом. Също така се съобщава, че тя участва в обсъжданията във връзка с „военна и вътрешна сигурност.”

 

Правителството в САЩ е обвързано със строги закони относно какви данни може да събира за хората. Но на частните компании всичко е позволено. Неразумно ли е да прозрем в това вероятното поставяне на началото на държава на авторитарно наблюдение?

 

Държава, която привлича корпоративните интереси в сърцето на администрацията. Документи сочат, че „Кеймбридж Аналитика” е замесена с много други дясноориентирани милиардери, включително Рупърт Мърдок. Една записка споменава, че „Кеймбридж Аналитика” се опитала да публикува статия чрез журналист в Уолстийт джърнъл на Мърдок: „РМ се пренасочва и свързва с Джейми Маккоули от офиса на "Нюз Корп"  на Робърт Томсън”, се казва в нея.

 

Това ме кара да се замисля отново за историята, в която са замесени Софи Шмид, „Кеймбридж Аналитика” и „Палантир”. Дали това е красноречив детайл, или е знак за нещо друго, което се случва? „Кеймбридж Аналитика” и „Палантир” отказаха да коментират за тази статия дали имат някаква връзка. Но свидетелите и имейлите потвърждават, че срещите между „Кеймбридж Аналитика”и „Палантир” са се провели през 2013 г. Най-малкото е била обсъдена възможността за работни отношения.

 

Други видени от Обзървър документи  потвърждават, че поне един старши служител на „Палантир” се е консултирал с „Кеймбридж Аналитика” във връзка с проекта „Тринидад” и политическата работа в САЩ впоследствие. Но ми казаха, че по онова време в "Палантир" сметнали, че едно по-формално споразумение крие твърде голям риск за репутацията. Нямало никаква положителна страна. "Палантир" е компания, на която е поверено управлението на огромни масиви от данни за граждани на Обединеното кралство  и САЩ за GCHQ и NSA, както и много други държави.

 

Сега обаче те са собственост на идеологически подбрани милиардери: Робърт Мърсър и Питър Тийл. Кампанията „Тръмп” каза, че Тийл им е помогнал с данни. Кампанията, ръководена от Стив Банън, който тогава беше в "Кеймбридж Аналитика”.

 

Водещ кралски адвокат, който прекарва много време в Специализирания съд по въпросите на разузнавателните средства на Обединено кралство (investigatory powers tribunal), каза, че проблемът относно тази технология е, че всичко зависи от това в чии ръце е тя.

 

„От една страна, това се прави от компании и правителства, които казват: „Можете да ни се доверите, ние сме добри и демократични и правим кексове през уикенда”. Но след това същата технология може да бъде продадена на който и да е репресивен режим.”

 

В Обединеното кралство ние все още се доверяваме на нашето правителство. Ние ценим спазването на законите ни от страна на нашите власти. Ние вярваме във върховенството на закона. Вярваме, че живеем в една свободна и честна демокрация. Според мен това е, което прави последната част от тази история толкова много обезпокоителна.

 

 

Доналд Тръмп с Питър Тийл, един от основните му поддръжници в Силициевата долина. Снимка: Drew Angerer/Getty Images

 

Детайлите на проекта „Тринидад” най-накрая отключиха мистерията, породена от „Агригейт АйКю”. „Тринидад” беше първият проект на Ес Си Ел, който използваше големи данни за микротаргетираане, преди фирмата да бъде придобита от Мърсър. Това беше моделът, който Мърсър купуваше. И той събра на едно място всички играчи: психолога от Кеймбридж Александър Коган, „Агригейт АйКю”, Крис Уайли и други двама души, които ще изиграят роля в тази история: Марк Гетълсън, експерт от фокус групите, който преди това е работил за лидерите на Либералните демократи. И Томас Боруик, синът на Виктория Боруик, депутат за избирателен район Кенсингтън от Консервативната партия.

 

Когато моята статия, свързваща Мърсър и Leave.EU, беше публикувана през февруари, най-разстроен бе бившият съветник на торите Доминик Къмингс, стратегът на кампанията Vote Leave. Той изстреля раздразнена тирада в Туитър. Написаното било „пълно с грешки и само по себе си разпространява дезинформация”. „Кеймбридж Аналитика" имаше 0% роля в референдума за Брекзит.”

 

Седмица по-късно Обзървър разкри възможната връзка на „Агригейт АйКю” с „Кеймбридж Аналитика”. Къмингс замълча в Туитър. Той не ми отговори на съобщенията или имейлите.

 

Въпроси вече се въртяха около това дали имаше някаква координация между кампаниите за напускане на ЕС. През седмицата преди референдума Vote Leave дари пари на две други групи за напускане на ЕС - ​​625 000 британски лири на BeLeave, ръководена от студента по мода Дарън Граймс, и 100 000 британски лири за Veterans for Britain, като и двете групи платили полученото на „Агригейт АйКю” .

 

Избирателната комисия е написала писмо до „Агригейт АйКю”. Близък до разследването източник заяви, че „Агригейт АйКю” отговорили, заявявайки, че били подписали споразумение за неразкриване на информация. И тъй като било извън юрисдикцията на Обединеното кралство, случаят приключил. Vote Leave се позовават на дадената оценка „правилно” от Избирателната комисия, когато говорят за това.

 

В блога си Доминик Къмингс е написал хиляди думи за кампанията на референдума. Това, което липсва, е информация за неговите изследователи на данни. Той „наел физици” е всичко, което ще каже. В книгите за Брекзит други членове на екипа говорят за „астрофизиците на Дом”, които „криели строго пазена тайна.” Те създали модели, използвайки данни, „остъргвани” от Фейсбук.

 

Накрая, след като седмици наред изпращах съобщения, той ми изпрати имейл. Оказа се, че бяхме съгласни за едно нещо. Той писа: „Законът/регулаторните агенции са такава шега. В реалността всеки, който иска да измами закона, може лесно да го направи, без хората да осъзнават това”. Но, казва той, „насърчавайки хората да се съсредоточат върху истории, незаслужаващи внимание, като несъществуваща роля на Мърсър в референдума, вие прикривате тези важни въпроси”.

 

И най-сетне, за да отговори на въпроса как Vote Leave откри тази неизвестна канадска компания от другата страна на планетата, той написа: „Някой намери AIQ [„Агригейт АйКю” ] в интернет и ги разпита по телефона, а след това ми каза: хайде да работим с тези момчета. Очевидно те бяха по-компетентни от всички други, с които бяхме говорили в Лондон”.

 

Най-злополучният аспект на това по отношение на Доминик Къмингс е, че това не е правдоподобно. Въпрос на секунди е да поставим филтър за дата на търсачката в Гугъл и да открием, че в края на 2015 г. или началото на 2016 г. няма резултати в Гугъл за „Агригейт АйКю”. Няма репортажи в пресата. Няма случайни споменавания. Тя дори няма свой уебсайт. Както изглежда, аз хванах Доминик Къмингс в алтернативен факт.

 

Но истинският факт е, че Гетълсън и Боруик, и двамата предишни консултанти на Ес Си Ел и „Кеймбридж Аналитика”, бяха и двамата основни членове на екипа на Vote Leave. И двамата са в официалните документи на Vote Leave, подадени в Избирателната комисия, въпреки че те сдържано описват предишната си работа в Ес Си Ел/”Кеймбридж Аналитика” като „микротаргетиране в Антигуа и Тринидад” и „директни комуникации за няколко кампании на комитети за събиране на политически дарения (PACs), Сената и губернатора.”

 

И Боруик не беше просто член на екипа. Той беше главният технологичен директор на Vote Leave.

 

Тази история може да включва сложна мрежа от връзки, но всичко се връща обратно в „Кеймбридж Аналитика”. Всичко се връща към Мърсър. Тъй като връзките трябва да са били очевидни. „Агригейт АйКю”  може да не е принадлежал на Мърсър, но те съществуват в неговия свят - каза ми Дейвид. - Почти всичките им договори бяха от „Кеймбридж Аналитика” или Мърсър. Те нямаше да просъществуват без тях. През цялото време на референдума те работеха ежедневно по кампанията на [Тед] Круз с Мърсър и „Кеймбридж Аналитика”. „Агригейт АйКю”  създаде и управлява платформите на базите данни на "Кеймбридж Аналитика.”

 

 

 

 

Илюстрация: James Melaugh

 

Къмингс няма да каже кой е направил неговото моделиране. Но фактурите, подадени в Избирателната комисия, показват плащания на компания, наречена Advanced Skills Institute. Отне ми седмици, за да забележа значението на това, тъй като компанията обикновено се нарича ASI Data Science, компания, която има ротиращ екип от изследователи на данни, които са отишли да работят в „Кеймбридж Аналитика” и обратно. Има видеоклипове на изследователи на данни от ASI, които представят моделите на „Кеймбридж Аналитика” за личността и страниците за събития, които двете компании съвместно са хоствали. ASI заявиха пред Обзървър, че нямат официална връзка с „Кеймбридж Аналитика”.

 

Ето най-важния факт: по време на първичните избори в САЩ „Агригейт АйКю” продаде своята интелектуална собственост (IP). Те не притежавали собственото си IP: Робърт Мърсър го е притежавал. За да може „Агригейт АйКю” да работи с друга кампания в Обединеното кралство, фирмата е трябвало да има изрично разрешение от Мърсър. Запитан дали ще направи някакъв коментар относно финансови или бизнес връзки между „Кеймбридж Аналитика”, Робърт Мърсър, Стив Банън, „Агригейт АйКю”, Leave.EU и Vote Leave, говорител на „Кеймбридж Аналитика” заяви: „Кеймбридж Аналитика не е извършвала платена или неплатена работа за Leave.EU”.

 

Тази история не е за хитрия Доминик Къмингс, който намира няколко пропуска в правилата на Избирателната комисия. Който намира начин да похарчи още един милион британски лири тук. Или (както Обзървър също  разкри) да декларира по-малко с 43 000 британски лири разходи за своите физици в отчета за разходите. Тази история не е дори за онова, което, както изглежда, е скрита координация между Vote Leave и Leave.EU при използването на „Агригейт АйКю” и „Кеймбридж Аналитика”. Става въпрос за това как един мотивиран американски милиардер - Мърсър, и неговият главен идеолог Банън спомогнаха да се постигне най-голямата конституционна промяна на века за Обединеното кралство.

 

Защото точно тук  е ключът към разбирането къде и как Брекзит е свързан с Тръмп. Тези взаимоотношения, които минават през центъра на „Кеймбридж Аналитика”, са резултат от трансатлантическо партньорство, което датира от години. Найджъл Фараж и Банън са били близки сътрудници поне от 2012 г. насам. Бенън отвори лондонския клон на своя новинарски сайт Брайтбарт през 2014 г., за да подкрепи Ukip (Партия на независимостта на Обединеното кралство) - най-новия фронт „в нашата сегашна културно-политическа война”, каза той пред Ню Йорк Таймс.

 

Друг бивш служител на „Кеймбридж Аналитика”, пожелал анонимност, ми каза, че  Обединеното кралство винаги е било ключът за плановете на Банън. Това била важна част от стратегията му за промяна на целия световен ред.

 

„Той вярва, че за да промените политиката, първо трябва да промените културата. И Обединеното кралство беше ключът към това. Той си мислеше, че накъдето поеме Обединеното кралство, Америка ще ги последва. Идеята за Брекзит имаше изключителна символична значимост за него.”

 

На 29 март, деня, в който се задейства член 50, аз се обадих на една от по-малките кампании, „Ветерани за Обединеното кралство”. Стратегията на Къмингс беше да се насочи към хора в последните дни на кампанията, а Vote Leave даде на по-малката група 100 000 британски лири през последната седмица. Малък брой хора, които те определиха като „податливи на убеждаване”, бяха бомбардирани с повече от един милиард реклами, огромното мнозинство от тях през последните няколко дни.

 

Попитах Дейвид Банкс, директор на комуникациите в Veterans for Britain, защо са платили на „Агригейт АйКю”. 

 

„Не аз намерих „Агригейт АйКю”. Те ни откриха. Те ни извикаха и подходиха към нас. Тук няма конспирация. Те бяха онази канадска компания, която откриваше офис в Лондон, за да работи в британската политика, и правеха неща, които нито една от британските компании не можеше да предложи. Тяхното таргетиране се основаваше на набор от технологии, които все още не бяха достигнали Обединеното кралство. За голяма част от тях те имаха права на собственост, те бяха намерили начин да таргетират хората на базата на поведенческа информация. Те се обърнаха към нас.”

 

Струва ми се, че Дейвид Банкс не знаеше, че може да е имало нещо нередно в това отношение. Той е патриот, който вярва в британския суверенитет, британските ценности и британските закони. Не мисля, че е знаел за каквото и да е припокриване с тези други кампании. Мога само да мисля, че бил изигран.

 

И че ние, британците, сме били изиграни. В блога си Доминик Къмингс пише, че Брекзит зависел от „около 600 000 души - малко над 1% от регистрираните гласоподаватели.” Не е трудно да се повярва, че един член от глобалния 1% е намерил начин да повлияе на този критичен 1% от британските гласоподаватели. Референдумът беше открита цел, твърде изкушаваща мишена за американските милиардери, за да бъде пропусната. Или трябваше да кажа американските милиардери и други заинтересовани страни, защото признавайки трансатлантическите връзки, които обвързват Обединеното кралство и Америка, Брекзит и Тръмп толкова плътно, ние също трябва да признаем, че и Русия е обвита някъде в тази прегръдка.

 

През последния месец пишех за връзките между британската десница, администрацията на Тръмп и европейската десница. И тези връзки водят до Русия от много направления. Между Найджъл Фараж и Доналд Тръмп и „Кеймбридж Аналитика”.

 

Карта, показана на Обзървър, показваща многото места в света, където Ес Си Ел и „Кеймбридж Аналитика” са работили, включва Русия, Литва, Латвия, Украйна, Иран и Молдова. Много източници на „Кеймбридж Аналитика” разкриха други връзки с Русия, включително пътувания до страната, срещи с ръководители от руски държавни компании и справки от служители на Ес Си Ел за работа за руски дружества.

 

Член 50 е задействан. „Агригейт АйКю” е извън британската юрисдикция. Избирателната комисия е безсилна. И има още един месец до още едни избори със същите. Не че властите не знаят, че има причина за безпокойство. Обзървър научи, че Кралската прокурорска служба на Обединеното кралство (Crown Prosecution Service) е назначила специален прокурор, който да прецени дали е трябвало да се извърши наказателно разследване във връзка с нарушени финансови закони в кампанията. CPS препрати случая обратно на Избирателната комисия. Някой, близък до разузнаването, ми казва, че „се извършва работа” относно потенциална намеса на Русия в референдума.

 

Гавин Милър, кралски адвокат и експерт по избирателното право, описва ситуацията като „много тревожна.” Той вярва, че единственият начин да се намери истината е да се проведе обществено допитване. Но правителството ще трябва да го обяви. Правителство, което току-що задейства избори само за да запази властта си. Избори, предназначени да ни накарат да се групираме трайно с Америката на Тръмп.

 

Мартин Мур от Кингс Колидж, Лондон, посочи, че изборите са ново, модерно средство за бъдещите авторитарни държави. „Вижте Ердоган в Турция. Това, което прави Тереза Мей, е доста антидемократично по някакъв начин. Става въпрос за много съзнателно увеличаване на нейната власт. Не става дума за битка за политика между двете партии.”

 

Това е Обединеното кралство през 2017 г. Обединеното кралство, което все повече изглежда като „управлявана” демокрация. Платена от американски милиардер. Използваща военна по вид технология. Предоставена от Фейсбук. И позволена от нас. Ако не допуснем промяна в резултата от този референдум, ние му даваме своето имплицитно съгласие. Не става дума за оставане или за напускане. Това далеч надхвърля партийната политика. Става дума за първата стъпка в един дързък, нов, все по-недемократичен свят.

 

Ключови имена

 

„Ес Си Ел Груп” (SCL Group) 

Британска компания с 25 години опит във военните „психологически операции” и „управление на избори”.

 

„Кеймбридж Аналитика” (Cambridge Analytica)

Компания за анализи на данни, създадена през 2014 г. Робърт Мърсър притежава 90%. Ес Си Ел притежава 10%. Извършиха големи кампании по дигитално таргетиране за кампанията на Доналд Тръмп, кампанията за номинацията на Тед Круз и множество други американски републикански кампании, финансирани предимно от Мърсър. „Подкрепиха” кампанията на Найджъл Фараж Leave.EU по време на референдума.

 

Робърт Мърсър (Robert Mercer)

Американски милиардер, който е най-големият донор на Тръмп. Притежава „Кеймбридж Аналитика” и IP [интелектуалната собственост] на „Агригейт АйКю”. Приятел на Фараж. Близък сътрудник на Стив Банън.

 

Стив Банън (Steve Bannon)

Главен стратег на Тръмп. Вицепрезидент на „Кеймбридж Аналитика” по време на референдума. Приятел на Фараж.

 

Александър Никс (Alexander Nix)

Директор на „Кеймбридж Аналитика” и „Ес Си Ел Груп”.

 

Кристофър Уайли (Christopher Wylie)
Канадецът, който първи въвежда експериза на данните и микротаргетиране  в „Кеймбридж Аналитика”; нает от „Агригейт АйКю” .

 

„Агригейт АйКю” (AggregateIQ)
Фирма за анализи на данни, базирана във Виктория, Британска Колумбия, Канада. Работи за Мърсър - финансирали комитети за събиране на политически дарения, които поддържат кампанията на Тръмп. Робърт Мърсър притежава интелектуалната собственост на „Агригейт АйКю”. Платили 3,9 млн. на Vote Leave, за да извърши „микротаргетиране” на избиратели в социалните медии по време на кампанията за референдума. Извън юрисдикцията на Обединеното кралство.

 

„Ветерани за Обединеното кралство” (Veterans for Britain)
Предоставени 100 000 британски лири от Vote Leave. Платили с тях на „Агригейт АйКю”.


„БиЛийв” (BeLeave)
Кампания на младежи за напускане на ЕС, създадена от 23-годишен студент. Предоставени 625 000 британски лири от Vote Leave и  50 000 британски лири от друг донор. Платили с тях на „Агригейт АйКю”.

 

DUP
Демократична съюзна партия на Северна Ирландия. Плаща  32 750 британски лири на„Агригейт АйКю”.

 

Томас Боруик (Thomas Borwick)

Главен технологичен директор на Vote Leave. Преди това е работил с„Ес Си Ел/„Кеймбридж Аналитика” и „Агригейт АйКю”.

 

ASI Data Science
Специалисти по информатика. Връзки с „Кеймбридж Аналитика”, включително персонал, който се прехвърля между двете страни и се провеждат съвместни мероприятия. Платени 114 000 лири на Vote Leave. Vote Leave декларира 71 000 лири на Избирателната комисия.

 

Доналд Тръмп (Donald Trump)
Американски президент. Кампанията му е финансирана от Мърсър и водена от Банън. Услугите, свързани с данни, са предоставени от „Кеймбридж Аналитика” и „Агригейт АйКю”.

 

Найджъл Фараж (Nigel Farage)
Бивш лидер на Ukip. Лидер на Leave.EU. Приятел на Тръмп, Мърсър и Банън.

 

Арон Банкс (Arron Banks)
Бизнесмен от Бристол. Съосновател на Leave.EU. Притежава фирма за данни и застрахователна компания. Единственият най-голям донор на Leave.EU - 7,5 милиона британски лири.

 

Някои имена, възрасти и други идентификационни данни на източниците в тази статия са променени.

 

Превод: Гласове

Източник: "Гардиън"

Свързани текстове: Данните, които преобърнаха света

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Jim Jim

    15 Май 2017 10:53ч.

    Статията съдържа потресаващи глупости и смехории. Ако й се вярва, следва да се заключи че с една инвестиция от по-малко от 20 милиона паунда е реализиран Брекзит-а. На повярвалите, честито!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Статията е типичен пример

    15 Май 2017 11:43ч.

    за онзи псевдо-журналистически стил, при който се изписват колосално количество думи, за да се предаде една информация, която заслужава не повече от две-три изречения (и то къси).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • kek

    15 Май 2017 15:27ч.

    Някой не е чел внимателно :) "През седмицата преди референдума Vote Leave дари пари на две други групи за напускане на ЕС - ​​625 000 британски лири на BeLeave, ръководена от студента по мода Дарън Граймс, и 100 000 британски лири за Veterans for Britain"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • atlantivetz

    16 Май 2017 5:39ч.

    Авторката се е начела на Агата Кристи във ваната, а Кембридж Аналитика в момента е атакувана заради книгата на Питър Швайцер "Клънтън Кеш", всъщност най-сериозното нещо, осъществено от тази компания и доказващо мръсотиите на Клинтънови около фондацията им. Иначе Банън е декларирал $125, 000 хонорари и доходи от тази компания за периода. 2014-16..Смехории, треперят им гащите сега след уволнението на Коми и се чудят какво да измислят

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    16 Май 2017 17:58ч.

    Мижи да те лажем! Като толкова се страхувате от интернет, изключете го! Десет от тринайсетте сървъра са в САЩ, два са в Англия (в тоя същия GCHQ, дето освен Правителствен комуникационен център на Обединеното кралство е и център за техническо разузнаване). Горчивата истина, която либералите не искат да преглътнат е, че глобалистите Хилъри и Камерън така и не снизходиха до пряко общуване с простия народ, а докрай разчитаха на талавизиите. И едната, и другият не бяха готови за такива резултати от гласуването, каквито получиха, което си пролича от забавянето при признаването им. Сега някакви тайнствени фирми и лично Путин им били объркали избирателите! Ади нема нужда! Колко хора отварят поща и откликват на предложения в социалните мрежи от неизвестен подател,та да се получи целевата обработка?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • SIMO

    17 Май 2017 8:51ч.

    За съжаление на горекоментиращите, статията е абсолютно точна. Самите ви коментарий показват, колко сте зомбирани и облъчени.....Примера с Ердоган е показателен на къде върви стадото....Бъдете живи и здрави.....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ойлалаа

    19 Май 2017 8:24ч.

    Статията е либералистичен пасквил на "Гардиан" с глобалистичен привкус. Много риване, много сълзи. Ма, що не напишат, кой дирижира (плаща) за продължаващата медийната какфония (шизофрения) в САЩ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гравицапа

    22 Май 2017 13:59ч.

    Преводът на статията е потресаващ. В унисон със стила, изискващ препрочитането поне по 3-4 пъти на части от текста, за да разбереш какво, аджеба, е искала да каже авторката.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи