Този текст е писан през 2010г. Публикуваме го отново поради актуалното му звучене: Февруарски петък в Париж. От небето се сипе дъжд със сняг. В квартала Монмартър хиляди сурови мъже постилат върху уличния тротоар килимчета и събуват обувките си. Уличките около булевард "Барбес" са затворени. ”Не ви съветвам да отивате там, мадам – казва ми млад полицай. – Те не обичат, когато ги наблюдават. И непременно скрийте камерата”. И се оказва прав. Когато изваждам камерата в сърцето на мъжката тълпа, върху мен скача един грамаден негър и крещи: “Ако не я махнеш, ще те убия!”. “Долу ръцете, кретен!” – викам в отговор аз и размахвам белия си чадър, следвайки съвета на един приятел французин. “Когато те атакува негър – обясни ми той, – дръж се по същия начин: крещи, жестикулирай под носа му, скачай, изразявай агресия. Те не обичат, когато някой играе по техните правила, особено ако това е бяла жена”.

 

 

След миг съм обкръжена от тежко дишащи мрачни мъже. Един от тях с надпис “секюрити” на ръката ме пита на английски: "Какво правите тук, мадам?” “Разхождам се, аз съм туристка”. “Тогава минавайте по-бързо”. “Защо? Тук ми харесва, ще остана”. “Не можете да наблюдавате хората, когато се молят”. "Ако хората не искат да ги наблюдават, те могат да си се молят вкъщи.

 

Аз съм в центъра на Париж, на обществена улица. Само опитайте да ме докоснете!”. “Аз не ви докосвам, но няма да мога да ви защитя” – меко отговаря охранителят. “А аз не се нуждая от това! Аз съм в свободна страна под защитата на закона!”. Охранителят обяснява нещо на тълпата и тя ми отваря път. “Аллах! Аллах!” – мощният вик на хиляди гърла разтърсва парижките улици и ме блъсва в стената на ресторанчето “Еврокебап”. Стотици хора са се проснали на земята в религиозна треска и мокрият сняг пада върху гърбовете им. Тези хора вярват безрезервно, с цялото си същество! Нито в Кандахар, нито в Багдад, нито в Газа съм срещала такава неудържима вяра в Аллах, както в католическия Париж – най-присмехулния и безгрижния град на света, в страната, която е изгонила Бога преди 200 години! Както е известно, Бог винаги се връща под една или друга форма.



Докато парижките мюсюлмани строят джамии и се събират на петъчни молитви, демонстрирайки своята сила и сплотеност, изисканата и безбожна Франция дебатира на тема “френска идентичност”: “Кои сме ние? Накъде вървим и с какво французинът се отличава от останалото човечество?”. Дебатите започнаха по инициатива на френското правителство, изплашено от наплива на на чужда арабска кръв и желаещо да съживи коренното общество, отпуснато и безволно, да му даде някакви ориентири и поводи за национална гордост... “Ние жънем плодовете на закона от 1974 г. за възсъединяване на семействата – тогава работниците имигранти от Северна Африка получиха правото да доведат във Франция своите жени, деца и родители – казва депутатът на Националната асамблея Тиери Мариани. – Изведнъж стана ясно, че французинът не е произход, не е религия и не е цвят на кожата, а просто човек с френски паспорт”.



“НАШАТА ЦЕННОСТ Е ЛИПСАТА НА ЦЕННОСТИ”

“Франция – това не е само вино и сирене камабер – казва известният френски писател, авторът на книгата “Свят без богове” Андре Гржебин. – Франция е отворено общество, в което отсъстват религиозни или идеологически принципи. Ние знаем, че законите и дори религията са измислени от нас, човечеството, а не от Бог, Карл Маркс или Мохамед. Именно по това различава Франция от другите страни, именно това ме прави французин, а не това, че пия шампанско.

 

Във Франция можете да бъдете католик, протестант, мюсюлманин, еврей или комунист, но държавата вижда във вас само французин. По времето на Френската революция имало един депутат, който казал: “За евреите като нация ние не искаме да чуем. Но евреин като човек и гражданин е също толкова важен за нас, колкото и всички останали”. Така бил формулиран един ясен принцип за всички. А ако не харесвате страната, заминавайте си. И никакви отстъпки! Веднъж един мой познат алжирски писател (дядо му бил имам в Алжир, а той е атеист) трябвало да прочете доклад в едно френско училище. Директорът на училището му казал: “Учениците-мюсюлмани искат да имат специална зала за молитви. Какво да правим?”. Писателят му отговорил: “Не бива да се съгласявате.

 

За католици и евреи няма такава зала, защо трябва да има за мюсюлмани?” След половин година писателят отново дошъл в това училище и видял, че залата вече съществува. И такива примери има много. Аз се възмущавам, когато полицията стои и гледа как цялата улица се затваря поради петъчната молитва на мюсюлманите. Ако искате да се молите, идете в джамия”. – “Ако използваме езика на Библията, вашите “пришълци са започнали да имат прищявки” – забелязвам аз. – “Именно. Всяка такава отстъпка е опасна. Стигнахме дотам, че за това не може да се говори. Не защото държавата забранява, а защото е неприлично. Всеки се страхува да не го заклеймят като расист”.

 

Молитва в офиса

 


“Г-н Гржебин, в страна ви пристигат хора, които имат вече някаква идентичност. А какво можете да им предложите вие, за да се покорят на чара на новата си родина?” – “Ние трябва да им покажем силата на свободата. Мнозина казват, че ние нямаме вече ценности. Глупаци! Нашата ценност е в това, че нямаме ценности!” – “И тук е слабото ви място. Новите французи от Северна Африка имат Бог. А вие не можете да унищожите техния Бог, ако нямате собствен. Във въпросите на религията не сте конкурентоспособни”. – “Но нали те пристигат при нас, а не ние при тях! Нашата икономика процъфтява, защото тук няма Бог, но има свобода. Няма нито една мюсюлманска страна, която да процъфтява. Ние открихме нефт при тях, а те дори не се успяха да използват тези пари както трябва!” – “А мюсюлманите ще ви отговорят, че сте били само оръдие в ръцете на Бога. Те са си седяли в пустинята и са се молели, и Бог им изпратил това богатство – нефт и газ. Не е ли така? Веднъж в Пакистан местните хора ме поканиха заедно с мой колега-журналист на обяд. Когато седяхме на масата, те ме попитаха, посочвайки кръстчето на шията ми: “Ти християнка ли си?”. “Да” – отговорих с гордост. А колегата се изплаши и каза: “Аз пък съм атеист”. Изгониха го с оскърбления от масата.

 

Те приеха това, че съм християнка: Христос в Корана е почитан пророк. Но отказаха да обядват заедно с безбожник. За вярващите мюсюлмани вие, французите-атеисти, стоите по-долу от маймуните, защото маймуните поне не отговарят за своите постъпки. Развесели ме вашият министър на имиграцията Ерик Бесон, който заяви: “Светският ислям може и трябва да намери своето място в нашето общество”. Самият израз “светски ислям” е абсурден. Ислямът НЕ МОЖЕ да бъде светски! Само в християнството е заложена възможност за секуларизъм: “Божието Богу, кесаревото кесарю”. Молете се на Бога, но се подчинявайте на законите на страната. В исляма държавата, съдилищата, училищата, семейството са част от Божия промисъл”.


"Тук съм съгласен с Вас. Надеждата, че мюсюлманският свят ще се реформира, както навремето е направил християнският, е малка. Веднъж присъствах на лекция на алжирски професор, който говореше за необходимост от промени в исляма. Стана една възмутена жена и заяви: “Как можете да говорите за реформи, когато Корана ни е диктувал Самият Бог? Кой ще дръзне да промени думите на Бога?” Само в християнството има съмнения, че Библията може да е написана от хора. Ние се съмняваме, а те са сигурни. Но съмнението е най-важното нещо в живота. Без него няма наука, няма движение напред”.

 

Молитва на улицата

 


“НЕ ИМ СТИСКА!”

В последната неделя на януари улица Шанз-Елизе в Париж сякаш се взриви. Хиляди араби биеха тъпани и танцуваха с египетски, алжирски и марокански знамена. “Какво става тук?” – попитах един симпатичен арабин на име Юсеф. “Празнуваме завършека на Африканското първенство по футбол. Египет спечели!” – обясни ми радостно Юсеф. “А ти египтянин ли си?” “Моля ти се – малко се обиди той. – Аз съм французин. Но баща ми е дошъл от Мароко”. “Тогава защо носиш египетското знаме?” “Та те са наши хора, мюсюлмани. Аз съм първо мюсюлманин, а след това французин”. “А какво мислиш за това, че във Франция искат да забранят забрадките?” “Защо питаш? Откъде си?” “От Русия”. “ Та вие сте християни!” “При нас има 20 милиона мюсюлмани”. “Това е то! – възхити се Юсеф. – Велика страна! Не знаех, че Москва е мюсюлмански град!” Аз дипломатично си мълча.

“Слушай какво ще ти кажа – казва Юсеф и лицето му потъмнява от гняв. – Тези французи не уважават никого. Лятно време техните жени се разхождат съвсем голи с пиърсинг на корема и татуировки. Косите си те боядисват в червено!” (Аз трепвам и си нахлузвам по-дълбоко шапката върху огнените си къдрици). “При тях омъжените жени имат любовници, а мъжете напускат семействата заради повлекани. Те дори собствения си Бог не уважават и искат и ние да плюем по своя. И тези хора се възмущават, че нашите девойки са забрадени! Искат полицията да ги хваща, да ги съблича и да ги води в участъка, където ще ги глобяват с 750 евро! Нямат ли срам?!”



Гнева на Юсеф споделят пет милиона французи-мюсюлмани. Дебатите относно забраната на забрадките разтърсиха цялата страна, и за пръв път красноречивите французи се объркаха поради липса на аргументи. Ако Франция се декларира като атеистична държава, то защо тя разрешава на католическите монахини да си покриват главите, на евреите да носят кипа, но води война със забрадките? “Защото забрадката е религиозен символ, ограначаващ свободата на жените”, заяви пред мен прочутият френски писател Марек Халтер.



В тази история със забрадките французите ми напомнят домакини, чиито гости са се застояли до полунощ. И домакините започват да измислят предлози, за да ги накарат да си ходят, но не им достига смелост да кажат: ”Измитайте се! Искаме да спим!” Мюсюлманските забрадки могат да се забранят само въз основа на това, че те са противоречат на християнските традиции, но тогава Франция трябва да ПРИЗНАЕ тези традиции. “Руснаците имат поговорка: “Свято място пусто не остава”. А при вас то е останало пусто – казвам аз на Халтер. – Кой ще се настани в него?” – “Да, ние все по-често се питаме: какво значи да си французин и могат ли мюсюлманите да бъдат французи? А това е вече расизъм”. – “Защо пък расизъм?” – “Защото когато германците започнали да си задават въпроса “кои сме ние?”, дошъл Хитлер и им казал: “Вие сте най-добрите”. Знаем как е завършило това”. – “Но защо тези неща трябва задължително да завършват с Хитлер?” – “Защото между думи и дела няма граница. И аз съм расист като всички, но се боря със своя расизъм. Ние трябва да контролираме това, което говорим”.



“Ние във Франция имаме само едно мнение. И то е политкоректно – казва демографът Мишел Трибала. – Хората се страхуват да казват истината, защото не знаят какво да правят с нея. Патриотичното чувство умря във Франция. Ние загубихме Втората световна война, ние напуснахме Алжир и имаме колониално чувство за вина. Ние живеем в музея на великото минало и се срамуваме от настоящето. И това е разрушително. Имигрантите казват: ”Ако французите са толкова лоши, то защо трябва да бъдем като тях?”.

 

Демонстранти мюсюлмани горят френското знаме в Париж

 



ПОСЛЕДНИЯТ ОАЗИС НА ДЕМОКРАЦИЯТА

Парламентарната комисия на Франция по въпроса за забрадките заседаваше дълго време и взе безсмислено решение: “Трябва да се направи нещо”. “Не им стиска!” – каза портиерката в дома на моята приятелка, португалката Мадлен, откровена, набожна жена с католически кръст върху обширната си гръд. Ако на някого му “стиска”, то това са швейцарците. Миналата година Швейцария с референдум забрани строителство на нови минарета.


Във влака за Цюрих съседът ми се оказа бивш латвиец, получил преди 10 години швейцарско гражданство. “Кажете ми като местен жител – попитах го аз, – защо по целия свят хората не искат да ходят на избори дори и един път на 5 години, а в Швейцария доброволно ходят на референдуми по 4 пъти на година?” “Защото не им се налага да го правят. Всички документи те получават вкъщи по безупречната швейцарска поща. В Швейцария действа системата на “пряката демокрация”. Нито един въпрос, започвайки от строителството на обществени тоалетни до глобалните политически промени не може да бъде решен без пряко народно гласуване. Изпращат ви у дома въпросите. Вие си ги изучавате на спокойствие, гласувате и изпращате решението си по пощата. Но ако говорим за референдума за минаретата, аз гласувах против забраната”. “Защо? Не искахте да “разлайвате кучетата”?” “Нещо такова. Този референдум е предизвикателство към всички мюсюлмани. Сега швейцарците се опасяват от терористични атаки срещу техните посолства по целия свят”.


“Минарето е преди всичко политически символ, означаващ следното: ние сме тук, ние сме готови да разпространим нашата религия и искаме да променим обществото според нашите закони – казва Улрих Шлиер, народен представител от Швейцарската народна партия, издигнала идеята за забраната на минаретата. – Когато мюсюлманите през 1453 г. завоювали Цариград, първото, което направили, било да обкръжат Св. София с минарета, за да покажат, че времената и властта са се променили”. “Но при вас в Швейцария само 4 минарета”. “И те ни стигат. Проблемът трябва да се решава в началото, а не когато вече е късно, както в Германия, където вече има над 500 минарета”. “Ами ако мюсюлманите заведат дело срещу Швейцария в Страсбургския съд?” – “Вече има 7 жалби! Но кой ще отмени решението на народа?” “Чиновниците на Европейския съюз твърдо ви осъдиха”. “Аз пък се радвам, че не сме членове на Европейския съюз. Всичките ни политици ни придумват страстно да встъпим в Европейския съюз. За щастие, те трябва да питат своите граждани, а ние сме категорично против. Цяла Европа очакваше резултата на нашия референдум за минаретата. И е важно, че поне една страна се осмели да каже “не”.

 

Знаете ли, че премиерът на Турция Ердоган веднъж заяви: “Демокрацията е само влак, на който ние се качваме, за да постигнем целите си: джамиите са нашите казарми, куполите на джамиите са нашите щикове, а вярващите са нашите войници”. Може ли нещата да се изразят по-ясно?”

 

 



Дария Асламова,
www.kp.ru

Превод: Андрей Романов

Текстът е публикуван в pravoslavie.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

До Алеко и назад

До Алеко и назад

11 май 1897 г. – денят на св. св Кирил и Методий, е черен ден за бълга...

16 коментар/a

тази дария... на 16.03.2010 в 18:39
не беше ли същата жена, която виждаше България като длъжна да служи на Русия? Тази, която с Велизар Енчев се сваляше?
спокоен на 16.03.2010 в 22:08
Не бива да се пита и говори. Трябва да се действа! Не само, че не трябват нови минарета, ами и старите трябва да се сринат. Без обяснения. ом сме си в своята страна ще правим каквото си искаме! Това е! Не дължим на никого обяснения. На който не му харесва - да си ходи! И по-точно всеки, който е против - да бъде екстрадиран. Ако е коренен гражданин - да се разпространи мнението му на големи плакати, заедно със снимката и името му. Нека да е ясно на съгражданите му че той е против. Да се знае името, лицето му, адреса му! Мюсюлманите водят войно с християните. А християните трябва да се обясняват и извиняват. Защо? Стига приказки. Нека се действа!
същата на 16.03.2010 в 22:59
Дария е същата, но подобни и далеч по-сериозни статии на тази тема писа и известния у нас Алекс Алексиев, съветник по въпросите на националната сигурност в Пентагона и ЦРУ
ФАТИМА на 16.03.2010 в 23:36
МЮСЛЮМЯНИ,ЩЕ ДОЙДА В МЕКА ДА Я ИЗПОЛЗВАМ ЗА КЕНЕФ, РЕЗЕНЯЦИ ТАКИВА
мохамед на 16.03.2010 в 23:45
Жената на Маохамед - Фатмето,веднъж взело, че се наебало с един камилар. Видял я Мохамед и служителите му - опъната като арфа, пък им казал : това не е вярно, цзащото аллах не ми е казал, че камиларчето опъва фатмето. Егати религията.
хй на 17.03.2010 в 00:44
Америка ню йорк летище кенеди -месец май 2010 група мюсюлмани в средата на еърпорта вървят ,вадят килими свалят обувки и почват да се молят на висок глас >полицията минава покрай тях с кучето за експлозиви и 4 полицаи минават все едно никой няма там- това се нарича толерантност .важни са правата на псетата на куетата а не на хората Друг пример всички почти университети в ню джерси и ню йорк забрадени моми учат здраво на издръжка на саудитска арабия на 11 септември веднага след атаките половината ню йорк и половината ню джерси празнуваха джихада срещу неверниците с празници по улиците и развети знамена с ислямистки символи =Welcome to the free society Ислямът е най олигофренската религия Трябва са измрат толерантността ще погуби запада ядрен удар по мека и по всички ислямски държави световна забрана и холокост за мюсюлнаните докато се опекат всичките на сапун тези прасета малоумни
спокоен на 17.03.2010 в 01:11
Който защитава тези, които ни мразят и искат да умрем - да се разпространи мнението му на големи плакати, заедно със снимката и името му. Нека да е ясно на съгражданите му какъв е той. Да се знае името, лицето му, адреса му!
спокоен2 на 17.03.2010 в 01:25
спокоен, ще бъда спокоен, когато ще пикая на каабата в мека
печалното е на 22.03.2010 в 17:41
че съдейки по мненията по-долу, антиислямистите са отровни двойници на ислямските фундаменталисти.
israel на 27.03.2010 в 01:34
погледнете масовото строителство на джамии за последните 20 год в бг има ли бг град в който да няма джамия ,пловдив софия варна ..... познайте кой дава пари ? Да именно риад САУДИТСКА АРАБИЯ негласно се прокарва политик по ислямизация на света Хиляди долари на малоумните ислямисти влизат безконтролно в бг и под предтекст че развиват религиозна и образователна дейност насаждат ислямски фундаментализъм >КАде спи финансово разузнаване каде спи МВР каде спи ДС -ДАНС каде са всички хора нима не виждате че ислямът залива буквално всета швейцария ,англия ,америка . Нямаме национална политика толерантносста не е за исляма . "Когато някой ти казва че иска да те унищожи повярвай му" думи на човек оцелял Холокоста Ислямът не е толерантна религия както християнството .за ислямът всички освен ислямистите са неверници .Върховенството на закона е шериатът .жена ти има право да ражда и ако излезе да бъде пребита с камъни . Никаква толерантност на Забрадки ,Джамии ,изучаване на религия и право на ислямски фондациии да ходят по българия .Това е бомба с закъснител
Иван Станев- поет на 30.04.2010 в 09:05
И аз не искам да съм в конфликт с нашата южна съседка: нека учат децата й своя майчин език - у нас,но - за бащина сметка!
OLD на 16.03.2017 в 15:57
"НАШАТА ЦЕННОСТ Е ЛИПСАТА НА ЦЕННОСТИ” “Франция – ..........Ние знаем, че законите и дори религията са измислени от нас, човечеството, а не от Бог, Карл Маркс или Мохамед. Именно по това различава Франция от другите страни, именно това ме прави французин, а не това, че пия шампанско." Тъжното е , че това дойде /отиде навсякъде в уж християнска Европа през 21 век. След като нещо дадоха на Европа , което и сега ни уж обединява , в последните години на 18 век / ВФР /, явно вече са и начело на разсипване на даденото.Тоест на християнска Европа. Добре, че нашите карикатуристи са доста по-интелигентни от техните. Дори и с последната им инициатива. - : )) Дюма , дали е прав с изреченият мускетарски девиз / един за всички, всички за един / ? Или трябва до го четем днес на обратно и да се сещаме какво е казала / надявам се е вярно/ баба Ванга, за Владимир, от посоката на изгряване на Слънцето ? А иначе и тук страх, да не Ви обвини някой в расизъм и нетолерантност, видно и от постовете. Ами като не харесвате нашия начин на живот не идвайте !Ние не Ви каним , за да ни го разваляте.
От балкона на 16.03.2017 в 18:59
Нищо не може да се направи. Българите ще трябва да си платят за глупостите /ВСИЧКИ ГЛУПОСТИ СЕ ПЛАЩАТ И НАЙ-ЛОШОТО, ЧЕ НЕ СЕ ПЛАЩАТ С ПАРИ/. Турция си е оплела кошничката. Турция има неписаната свобода на Русия да си прави каквото иска на Балканите. Българите ще трябва да си платят за помията която изливат срещу Русия. Турция е водеща сила в Европа. Европа е в началото на проблемите. Европа е безсилна. Българите са "скочили" от балкона без предпазни средства.
Когато на повърхността изплува смръдливата пяна на ПРИЩЯВКИТЕ, неминуемо се стига до изтребване на хора. на 18.03.2017 в 11:36
После се задава историческия въпрос: «Защо било имало фашизъм?» Ами, ей за това!…
Брейвик на 25.03.2017 в 11:44
Либерастията е лечима....

Напиши коментар