Снимка: бТВ, архив
Разделянето на медицинската експертиза от социалната и професионалната, както и промяната в терминологията е в центъра на т.нар. „реформа”, като това се дефинира, едва ли не като „златен ключ”, който ще реши всички проблеми на хората с увреждания. От думите на управляващите излиза, че хората с увреждания, след като преминат през бъдещите комисии, няма да имат потребност от инвалидна пенсия защото държавата ще се погрижи да си намерят работа и да се интегрират в обществото.
Разделянето на системата за оценка на уврежданията влиза в противоречие с модела на Международната класификация на човешкото функциониране, уврежданията и здравето/ICF/ на Световната здравна организация, приета през 2001 г. от всички държави, членки на ООН, която определя увреждането като комплексен феномен и съчетава медицинския и социалния подход в една концепция и следва да се извърши едновременно от мултидисциплинарен експертен екип.
Съгласна съм, че вместо да се отпускат минимални пенсии за хората с увреждания, те трябва да бъдат интегрирани в обществото. Интеграцията обаче означава осигуряване на специализирано обучение за придобиване на специфични умения, осигуряване на достъпна среда и комфорт, и най вече осигуряване на приспособени работни места, съобразени със специфичните увреждания. Отнемането на инвалидните пенсии преди да бъдат изпълнени тези условия, може да се нарече само с една дума - геноцид.
Идеята за ограничаване или отнемане на правото на пенсия в случаите, когато хората с увреждания получават доходи от трудова дейност е в противоречие с основни закони. В Конституцията на Р. България правото на пенсия, при възникване на определени обстоятелства, предвидени в Закона за пенсиите, е гарантирано като вид осигурително право, без упражняването му да е поставено в зависимост от упражняването на друго основно право, каквото е правото на труд.
При настъпване на определени условия, правото на пенсия възниква в цялото свое съдържание, вкл. от гледище на размера на дължимата пенсия. В Конституцията не се съдържа никакво основание, което да оправдава каквото и да било ограничение на правото да получаване на пенсия при възникване на условията ,определени в Закона за пенсиите. Правото на обществено осигуряване е отделно конституционно право и се гарантира и защитава от Конституцията самостоятелно, както и правото на труд. Упражняването на всяко от тези не е поставено в зависимост от другота. Подобен казус е разглеждан от Конституционния съд през 1997г. и решението е обнародвано в ДВ бр.89 от 07.10.1997.
Идеята да бъдат лишени лицата с инвалидни пенсии от правото да упражняват трудова дейност противоречи и на чл.4, т.4 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, ратифицирана със закон, приет от 41-то Народно събрание на 26. 01. 2012 г, в сила в РБ от 21. 04. 2012 г., която забранява да бъдат ограничавани или суспендирани вече признати или съществуващи права на хора с увреждания при действието на Конвенцията или, още по-малко, в изпълнение на същата.