Бен Афлек и „Арго”: Как моллите провалиха Картър, а Рейгън спечели

Бен Афлек и „Арго”: Как моллите провалиха Картър, а Рейгън спечели
20 януари 1981 г., над Вашингтон вали. Ден, който не прилича на другите. Първо, защото триумфиращият Роналд Рейгън, символ на консервативната и лишена от комплекси десница, полага клетва като президент в Капитолия. До него е жена му Нанси, облечена в цветовете на американското знаме. Също така това е ден, който се запечатва в паметта, защото една национална драма е на път да приключи. 12 минути след края на речта на Рейгън 53-мата заложници, които все още са държани в американското посолство в Техеран, ще бъдат освободени след 444-дневен плен. Тази история е в основата на превъзходния филм „Арго” на Бен Афлек.
<p>Иранците са избрали момента, в който да освободят своите заложници. Те умишлено са решили да играят с картата &bdquo;Рейгън&rdquo; още преди неговото избиране за президент на 4 ноември 1980 г. Джими Картър няма да има втори мандат. Кризата със заложниците слага окончателен край на неговото президентство и унижава Америка. Картър ще изпие горчивата чаша до дъното.</p> <p><strong>Всичко започва на 4 ноември 1979 г</strong>.</p> <p>Няколкостотин &bdquo;студенти&rdquo; обсаждат американското посолство в Техеран, директно манипулирани от имам Хомейни. Те искат шаха, който е настанен в болница в Ню Йорк, да бъде върнат и съден в Иран.</p> <p>След двучасови схватки с морските пехотинци, които охраняват сградата, тълпата нахлува в посолството, неговите служители са пленени в нарушение на всички дипломатически правила и Виенските конвенции. Шестима американци успяват да избягат през задната врата и намират убежище в канадската дипломатическа мисия.</p> <p>Окупирането на посолството, наречено от иранците &bdquo;шпионско гнездо&rdquo;, е един от многото епизоди от</p> <p><strong>желязната схватка между Вашингтон и новата Ислямска република.</strong></p> <p>Освен това тя е част от сложната битка за надмощие между различните кланове, които си оспорват властта в Техеран. Според бившия президент Бани Садр окупацията на посолството е трябвало да приключи за четири дни. Тя продължава обаче повече от година.</p> <p>През ноември 1979 г. президентът Джими Картър решава заложниците да бъдат освободени със сила. За тази мисия е изпратен специален отряд, начело с полковник Чарлс Бекуит. Операцията започва на 24 април 1980 г. и носи името &bdquo;Орлов нокът&rdquo;. В нея участват 120 души, шест транспортни самолета и осем хеликоптера. Тя ще завърши обаче със зрелищно фиаско. Хеликоптерите се повреждат един след друг, жертва на смъртоносен пясъчен вятър. В операционната база Desert One цари паника и Бекуит дава заповед за изтегляне. Шест месеца преди президентските избори операцията се проваля.</p> <p>Администрацията на Картър се опитва да преговаря с моллите, но</p> <p><strong>Хомейни очевидно е решил да преговаря с екипа на Рейгън.</strong></p> <p>По думите на Бани Садр в Париж в хотел &bdquo;Крийон&rdquo;, а след това в хотел &bdquo;Рафаел&rdquo; в третата седмица от октомври 1980 г. се срещат пратениците на бъдещия американски президент с тези на Иран. Според Садр Джоржд Буш-баща &ndash; по онова време кандидат-вицепрезидент, и бъдещият директор на ЦРУ Уилям Кейси са водили преговорите. На каква база? Това е мистерия. Според различни източници обаче на Техеран са били обещани оръжия и части за авиацията на страната. Това, което ще стане известно впоследствие като &bdquo;Ирангейт&rdquo;. Защото междувременно се случва едно голямо събитие: на 22 септември избухва войната между Иран и Ирак, по онова време поддържан от арабския свят и Запада. Така че заложниците стават стратегически залог.</p> <p><img src="/uploads/editor/ARGO.JPG" alt="" /></p> <p><em>Картър и Рейгън</em></p> <p><strong>Бен Афлек: &bdquo;Арго&rdquo; е най-амбициозният ми филм&rdquo;</strong></p> <p><strong>- Как избрахте тази необикновена история за вземането на американските дипломати за заложници в Техеран по време на ислямската революция?</strong></p> <p>- Бих искал да ви дам напълно романтичен отговор. Но истината е, че след като направих филма си &bdquo;Градът&rdquo;, просто се свързах с &bdquo;Уорнър&rdquo; и поисках да ми изпратят сценарии за следващия ми филм. Много проекти не ми харесаха. Други бяха с големи бюджети, което не отговаря на моите желания. Когато им казах, че искам да направя филм за история и за хора, те ми изпратиха сценария на &bdquo;Арго&rdquo;. Прочетох го. Не можех да се опомня, беше толкова добър! Сценарият принадлежи на компанията на Джордж Клуни Smokehouse Pictures. Обадих му се. Обсъждахме дълго. Накрая той ми каза: <em>Това е твоят филм. Направи го, както искаш. Ние те защитаваме като продуценти, така че никой да не може да пипне твоята визия за проекта</em>.</p> <p><strong>- В &bdquo;Арго&rdquo; има три филма в едно. Как ги обединихте?</strong></p> <p>- Това е вярно: една автентична историческа трагедия се наслагва върху един шпионски трилър, всичко това смесено с холивудска комедия. Голямото предизвикателство пред мен беше да направя така, че тези различни атмосфери да се слеят в една цялост в един и същи филм. Музиката много ми помогна. Но най-вече автентичността на актьорската игра позволи всичко това да проработи. Също така си дадох сметка, че днешните зрители са привикнали да преминават бързо от един свят към друг, при условие, че реалността не е променена.</p> <p><strong>- Не е ли лудост да снимате научнофантастичен филм в Иран по време на революцията?</strong></p> <p>- За един режисьор това е най-доброто нещо в сценария! Абсолютната история. Обратното, ако историята беше неистинска, филмът нямаше да стане. Винаги казват, че истината е по-странна от фикцията. В Холивуд поговорката е малко по-различна: <em>Сложете това в един филм и никой няма да му повярва</em>. Трябваше да направя така, че всичко да бъде напълно правдоподобно.</p> <p><strong>- Кои филми ви вдъхновиха за &bdquo;Арго&rdquo;?</strong></p> <p>- Много чудесни филми от 70-те г. на ХХ в. Заимствах от естетиката на дългометражното кино на онази епоха. Така вкарана в подсъзнанието на зрителите, тя кара хората да си мислят, че са се върнали към онези години. Гледах много пъти &bdquo;Трите дни на кондора&rdquo;, както и &bdquo;Убийството на китайския букмейкър&rdquo; на Касавитис заради неговите ефекти на приближаване или отдалечаване на камерата, много контрастна филмова лента, много наситени цветове. За иранската част гледах &bdquo;Кървава събота&rdquo;, &bdquo;Безследно изчезнал&rdquo;, &bdquo;Битката за Алжир&rdquo;, филми, които директно ви пренасят в сърцето на хаоса, така че зрителят се оказва дезориентиран.</p> <p><strong>- Коя сцена беше най-трудна за заснемане?</strong></p> <p>- Най-вече сцената с американското посолство, атакувано от иранските студенти. Обичайно би трябвало да прибегна до дигитални статисти, каквито се виждат на кадрите със стадиона. Но аз имах чувството, че разумът инстинктивно няма да им повярва. Тогава се опитах да събера 200 души в Истанбул. Беше студено. Беше един часа след полунощ. Облякохме ги в дрехи от онова време, дадохме им плакати и ги научихме на лозунги на фарси. Най-трудното беше да ги запазим &nbsp;в този вид до момента на снимките. Освен това много студенти имаха лекции през деня и в един момент имах чувството, че моята демонстрация с млади активисти ще се превърне в революция на ветерани! Монтирахме 35-милиметрови камери на кранове, защото исках да уловя всеки миг. Но също така държах да имам и малки камери, фокусирани върху някои от лицата, и в компанията на иранския режисьор Рафи Питс заснехме кадри в сърцето на тълпата. Накрая именно тези кадри влязоха във филма. На практика нито един кадър, заснет от камерите на крановете, не се появява на екран! Можехме да спестим много пари... Но тези неща никога не можеш да ги предвидиш.</p> <p><strong>- Какво ви даде този опит?</strong></p> <p>- Най-напред, като режисьор, голяма гордост. Успях да заснема филм, който използва три различни тоналности, като запазя истинския гръбначен стълб на историята. Досега това е най-амбициозният ми филм и като мащаб, и като формат.</p> <p><em>По материали от "Поан" и "Фигаро"</em></p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em>&nbsp;</p>

Коментари

  • Jacobson

    31 Дек 2012 23:51ч.

    Филма е прекрасен, препоръчвам то на всички които се интересуват от близката история и конкретно Иранските събития. Казвам го като, на никого неизвестен, пряк участник в тези събития...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи