44 г. след "Хирошима, моя любов" Еманюел Рива е близо до "Оскар"

<p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Номинацията на Еманюел Рива за най-престижната кинонаграда идва 50 г. след първото й международно отличие: наградата за най-добра женска роля през 1962 г. на Кинофестивала във Венеция за филма "Тереза Дескейру" на режисьора Жорж Франжю, в който тя си партнира с Филип Ноаре.</p> <p><em>Разбрах и съм просто извънредно доволна, много щастлива, че това ми се случва. Никога не съм мислела за награди. Това е много добра новина за целия екип, </em>скромно заяви актрисата пред Europe 1.<em></em></p> <p>Във филма "Любов", който миналата година спечели "Златната палма" в Кан и е номиниран за "Оскар" за най-добър филм, най-добър чуждестранен филм, най-добър сценарий и най-добър режисьор, освен номинацията на Рива за най-добра женска роля, актрисата наистина е изключителна<em>, </em>редом до Жан-Луи Трентинян.</p> <p><em> <img src="/uploads/editor/RIVA-1-TRINTIGNANT.jpg" alt="" /></em></p> <p><em>Трентинян и Рива в кадър от "Любов"</em></p> <p>Голямото откритие на Еманюел Рива в киното е във филма "Хирошима, моя любов" (1959 г.), припомня "Фигаро". Актрисата произхожда от работническо семейство от Вож и страстта й към театъра я отвежда на сцената. Забелязана е от Ален Рене в първата й роля в постановката "Героят и войникът" на Дж. Б. Шоу. Оттогава Еманюел Рива започва да гради дискретна кариера между киното, театъра, телевизията, поезията, която пише, и фотографията.</p> <p><img src="/uploads/editor/HiroshimaMonAmour.jpg" alt="" width="523" height="365" /></p> <p><em>Еманюел Рива в кадър от "Хирошима, моя любов"</em></p> <p><em><br /></em></p>