21 грама надежда или животът на другите деца

21 грама надежда или животът на другите деца
Преди няколко месеца получих подарък - картина с прикрепено към нея писмо: Милена, знаеш, че не ме бива в говоренето и затова чрез тази не толкова хубава картина искам да ти благодаря. Ако не бяхте ти и Калина, кой знае какъв боклук щях да съм сега. Вие ми показахте какво е изкуство, приятел, родител, какво е да цениш, да вярваш, да уважаваш. Искам да знаете, че много ви обичам и благодаря на Бог, че ме срещна с вас. Благодаря и на вас за това, че се грижите за мен, че ми помагате, търпите и вярвате в мен. Много бих искал никога да не бях ви разочаровал. Искам да не ви разочаровам и занапред. Обичам ви и благодаря, че ви има.


Публикувам днес отново това писмо, защото все по-често ми задават въпроса:  Какъв е смисълът от всичко, което правите? Нали после пак ги връщате по домовете?!


Няма да крия, че често и ние изпадаме в безизходица, че понякога се чувстваме смазани от отчаяние и безсилие. Но когато получиш такова писмо, проумяваш с цялото си същество, че търпението и вярата са дали резултат, че доброто е намерило своя път, че е трябвало и трябва да продължиш по пътя, стискайки здраво в едната ръка ръката на приятел, а в другата няколко отритнати, объркани деца. Които ти вярват... 




Никола Тороманов рисува комикс с Анио и Здравка

- Да, така е по-добре.
- С лилаво става ли? Ето пилето, шкембето, краката. И тук може пак да видим парка с пейките...
- Да, хубаво. Но бих ти предложил да го направиш на цял лист. Защото важен кадър може да е на цяла страница. Много добре. Едно предложение, ако приемаш. Аз правя понякога така... Ако пилето ми падне от тази страна, аз правя понякога едни малки кадърчета...
- Фичо, може ли заглавието да се казва „заглавие”?
- Суперпънкарска идея, харесва ми. Но мисля, че трябва да измислиш нещо друго.
- Добре, ще мисля. Животът през моя поглед?
- Може. Става. Браво!|
- Другият път ще продължа. Отивам да си довърша акварела.



- Ей, фъстък, чакай малко. Искаш ли още един лист, да си го подготвиш, докато този съхне?

- Даааа.
-  Виж ние какво правим тук. Сега трябва да го оставиш малко, защото иначе не рисуваш, а боядисваш. Това е акварел. Не, стой! Край... Остави сега и почини. Стана много мръсна водата. Смени я, докато съхне.
- Виж!
- Еха! Много е добро! Браво, Лия! А как се е получила планината... Да, браво.



Христо Нейков показва на Йоана и Йотка как се прави висок печат

- Много е  простичко.
- Ице, може ли да опитам?
- Разбира се. Където издълбаеш, остава бяло. Тази техника се казва висок печат. Следващият път можем да й направим ръце на жената.
- Може да нарисувам и цвете.
- Може. Чакай да ти покажа, не си свикнал с длетото. Нали ти показах как да държиш? Долу, ниско, изчакай ме. Да, така...



Чавдар Гюзелев с Тошко и Анна

- Тоше, ти ще изпраскаш ли днес още един портрет? Хайде, нарисувай на един малък лист Милето. С много вода и малко боя...
- Чочо, шъ го завърша другия път!
- Добре, Тоше, добре. Виж как хубаво се получи така... С малко вода и малко боя... Браво, Тошко!



Проф. Велислав Минеков:
 Няма да ви кажа как се чувствам там. Вие ще се досетите. Завиждам на камилската птица със зарита в пясъка глава. Съберете кураж, не бъдете камилски птици.

Тази магическа дума „браво”! Която децата, отглеждани в домове, не чуват често... И която отключва други светове и за тях, и за нас.

Приятели, всички вие, които не сте задраскали тези деца, които вярвате, че и в малките стъпки има смисъл, че доброто води след себе си добро, включете се в кампания 


21 ГРАМА НАДЕЖДА


Защо?

От 9 години ателие „Прегърни ме” работи с повече от 200 деца и младежи от три дома на територията на гр. София и София-област, които се учат на два занаята и различни техники на приложно изкуство, живопис и иконопис, създали са 80 етнокостюма, 350 картини, 4000 картички, над 5000 мартеници, 200 копринени ангела и парцалени кукли, една илюстрирана Андерсенова приказка, 28 ръчно правени арт книги с Чудесата на Христос. Техните произведения са участвали в над 30 изложби и базари и така са стигнали до хиляди възрастни и деца. През следващата година идват поне още 30 деца, лишени от родителска грижа, които искат да се учат, да рисуват, да могат, да вярват. Помогнете ни да продължим да им помагаме.

Как?
Първо, всеки, който желае да ни подкрепи, ще може да ни дарява по 1 лев на месец, като изпраща дарителски есемес с текст DMS ATELIE на единен дарителски номер 17777  След това той трябва да се запише на имейла на сдружението 

[email protected]

Надеждата ни е да съберем около 2 хиляди съмишленици, които да поемат ангажимент всеки месец между 20-о и 25-о число да изпращат по 1 SMS. От своя страна, сружението се ангажира всеки месец да ви подсеща на посочения от вас имейл адрес да пуснете SMS, а в сайта на „Гласове” и страницата на ателието във Фейсбук да разказва със снимки и картинки за всичко, което децата са прочели, научили и измайсторили с вашите пари.

През месец ноември за каузата на Прегърни ме са изпратени 198  SMS.
До този момент в кампанията 24 ГРАМА НАДЕЖДА се включиха 281 дарители.
Бъди 282-ят!

Милена Нейова, ръководител на ателие "Прегърни ме" и журналист в „Гласове”




 

Коментари

Напиши коментар

Откажи