Защо западните политици не коментират терористичния акт в Крим

За да се стигне до справяне със ситуацията, са нужди изявления на представители на трети страни, намиращи се в близост до Украйна, но засега наблюдаваме пълно мълчание.

Липсата на коментари от страна на западните политици удивява. Все пак инцидентът явно се е случил: едва ли е възможно такова нещо да се измисли – убити са сътрудници на руската Федерална служба за сигурност, имало е мощен обстрел.

Ако наистина е станал някакъв крайграничен конфликт, Русия е длъжна да обнародва данни и за убитите военни, и за арестуваните украински диверсанти.

Фактите трябва да бъдат поставени на масата, за да може освен всичко друго и да се привлече вниманието на западните медии, които в голяма степен заради олимпиадата и разбира се, заради собственото си удобство, „проспаха“ събитията в Крим.

Украйна опровергава напълно руската версия. Достатъчно странно звучи апелацията на официалните й власти към Съвета за сигурност на ООН. Та нали ако не се е случило нищо, това означава, че става дума за някакъв вътрешен конфликт близо до Крим – защо тогава той трябва да бъде изнесен на международно ниво?

Самият сблъсък напомня руско-грузинския конфликт през 2008 година, който започна по време на началото на олимпиадата в Пекин – налага се някакъв паралел. Лято е, световната общественост увлечено следи олимпийските игри, може да се спечели време за отприщването на провокации. Но разбира се, нужни са нови детайли, за да се изясни какво точно е станало.

Версията на Русия, че в Крим се е случил терористичен акт, най-малкото не бива да се изключва – знае се например, че от страна на Украйна е действала блокада на Крим и тя е била публично подкрепяна от властите.

Сега Украйна вижда две неща: в САЩ се задават президентски избори с непредвидим край, а на действащия президент Барак Обама не му е до Украйна – той гледа към Сирия. Това означава, че е възможно Киев да използва ситуацията в своя полза.

Отказът на Владимир Путин да проведе среща нормандския формат по принцип е разбираема. На Запад прощават на Украйна твърде много неща, практически не съществува натиск върху Украйна за осъществяване на Минските споразумения; от гледна точка на Запада за изпълнението на всички договорености е отговорна Русия.

Независимо какво се е случило в Крим, въпросът за това какво да се прави с Минските споразумения – в какво се състои смисълът им, ако предявяваните изисквания са само към Русия – отдавна е назрял. Форматът трябва да се реформира, необходимо е отговорността да бъде разпределена по-стриктно, да се потвърди още веднъж пътната карта.

По-рано всички страни постигнаха съгласие, че пътната карта предполага предоставяне на автономия на Донбас в рамките на украинската държава. Тази насока на работа трябва да се възобнови, да се потърсят лостове за натиск над Украйна, а и над Европа, докато Съединените щати са заети с други неща и не им е до Украйна. Необходимо е да се търсят нови форми на диалог с Германия: там продължават да настояват, че Минските споразумения нямат алтернатива, макар че, повтарям, те не могат да сработят, ако се изпълняват само от едната страна.

Мисля, че именно това е имал предвид Путин, заявявайки на всеослушание, че няма смисъл от събиране в нормандския формат.

Смятам, че в Източна Украйна трябва да бъде засилен мандатът на ОССЕ, тук могат да се поканят представители на страните от Европейския съюз или например от Азия – за по-голяма обективност и за да се спрат престрелките, които се случват сега, а после вече трябва да стане дума за избори и предаването на териториите под контрола на новата власт.

----------------------------- 

Александър Рар е роден през 1959 г. в Тайван. Родителите му са руски емигранти, които напускат Русия след революцията от 1917 г. Завършва история и политология в Мюнхенския университет, специализира нова история на Източна Европа. Смятан е за един от водещите западни специалисти по страните от бившия соцлагер. В Берлин ръководи отдела за Русия и Източна Европа в Съвета по външна политика на Германия, който е мозъчен тръст на германското външно министерство. Координатор е на Форума ЕС-Русия.

Работил е в „Дойче Веле”, автор на многобройни анализи в европейския печат. Бил е неформален съветник на бившия германски канцлер Герхард Шрьодер и на генералния секретар на Съвета на Европа. Политологът е автор на биографичната книга за бившия руски президент, наречена „Владимир Путин – „немецът” в Кремъл”, както и на биографиите на съветския президент Михаил Горбачов и на сегашния премиер Дмитрий Медведев. Александър Рар е научен директор на Германо-руския форум, експерт в клуба „Валдай“.

Превод от руски: Елена Дюлгерова