Лоран Гаяр (вляво) е изследовател във френския Университетски учебен и изследователски център (CERU), преподавател и колумнист. Валдемар Брун-Теремин е управляващ директор и основател на компанията за управление на инвестиции “Тургот Асет Мениджмънт” (Turgot Asset Management).
Още на 9 януари 2019 г., след ареста в Канада на високопоставена служителка на Huawei, обвинена в нарушаване на санкциите, наложени на Иран от Вашингтон, китайският посланик в Канада, Лу Шайе, изобличи в изявление, публикувано в The Hill Times, канадската правосъдна система “на две скорости”, отразяваща “западния егоизъм” и “бялото превъзходство”. Лу Шайе вече не е на пост в Отава. От юни 2019 г. той е извънреден и пълномощен посланик на Китайската народна република във Франция и Монако, което позволи на петдесетгодишния свадлив мъж, перфектното въплъщение на китайските политици от “шесто поколение”, да си създаде репутация в Европа с няколко крайни изявления. Последното от тях се отнася до продължаващата епидемична криза. Според Лу Шайе “нямаше да стигнем дотук, ако Западът беше успял да овладее по-добре епидемията”. Извънредният посланик се възползва от нея, за да разкритикува медиите и чуждите кореспонденти, неминуемо враждебни на китайския модел, който би могъл да изиграе ролята на модел в света в тези смутни времена: “Това не е лозунг. Това е нашето виждане. Ние смятаме, че това е единственото решение, за да бъде светът по-добър отпреди”.
Тонът е рязък, но съвсем не изненадващ. В миналото Китай вече е отговарял със сила на атаките, но Пекин винаги е оставал повече или по-малко в отбрана. Епидемията от Covid-19 изглежда e променила ситуацията, както твърди ген. Цяо Лян пред журналистите Вей Донгшенг и Джуанг Лей в майския брой на списание «Bauhinia» (Ziijing), официално китайско издание в Хонконг. Цяо Лян е генерал в оставка от Народноосвободителната армия, но нещо повече, той е и съавтор, заедно с Ван Хиан Дзу, друг бивш офицер от Китайската армия, на книгата “Неограничената война” (La guerre hors limites), която вдигна голям шум при публикуването си през 1999 година. Същата година президентът Дзян Дзъмин постави началото на нова фаза в стратегията за китайско развитие, издигайки лозунга “да излезем от Китай”. Двадесет години след излизането на книгата, Китай започна нова фаза в тази политика и анализът на Цяо Лян пред Ziijing хвърля нова светлина върху китайските амбиции.
На първо място, Цяо Лян смята, че САЩ представляват залязваща производствена сила. “Дори и САЩ да продължават да разполагат с високи технологии, да имат долари и американски войски, всички тези елементи се нуждаят от производствена подкрепа. Без преработвателна индустрия кой ще поддържа високите ви технологии? Кой ще поддържа долара ви? Кой ще поддържа вашата американска армия?”. Коронавирусната криза акцентира силно върху тази ситуация, показвайки например, че дори и САЩ да регистрират патенти за производството на респиратори, те не са в състояние да ги произведат. “От 1400 части за един вентилатор, над 1100 трябва да бъдат произведени в Китай, включително финалното сглобяване”, подчертава Цяо Лян.
Според бившия китайски генерал американското правителство не е в неведение по проблема и програмата, прилагана от Доналд Тръмп, от идването му на власт през 2016 г. ясно показва желание да подкрепи реиндустриализацията на страната в ущърб на това, което Цяо Лян нарича “виртуалната икономика”, израз, който може да обхване както финансите, така и Силициевата долина. При все това, смята Цяо Лян, реиндустриализацията или “преместването” на производство, за което говорят лидерите на западните страни в коронавирусната криза, е измама. Той припомня, че цената на работната ръка в САЩ е седем пъти по-висока, отколкото в Китай. “Ниските заплати са възможни в извънредни периоди, но дали е така в нормални времена?”.
Според Цяо Лян, ако САЩ наистина искат да станат отново производствена икономика, просто ще трябва да се върнат към положение, която тяхното население вече не е в състояние да приеме в рамките на Международното разпределение на труда, нито пък САЩ ще понесат риска да се разделят с паричната си хегемония. “Захарната тръстика не е сладка в двата края и за да осигурите пари за другите, трябва да купувате продуктите на другите. Но ако съживите преработвателната индустрия, няма да има нужда да купувате продуктите на другите. По този начин ще има по-малко долари, които текат към другите страни и когато другите страни търгуват помежду си, те ще трябва да намерят други валути. Възстановяването на преработвателната индустрия ще навреди сериозно на интересите на американските компании за финансови капитали”, посочва Цяо Лян. В светлината на това, което анализира като програмиран залез на САЩ и Запада, Цяо Лян подчертава “възраждането” на Китай, който е успял да “се учи от другите” и да стане лидер в областта на модерните технологии, грижейки се същевременно да запази производствената си индустрия.
Засега обаче показателите за западния “залез” и за китайското “възраждане” остават противоречиви. Непосредствените съседи на Китай все още гледат с лошо око на желанието му за териториална експанзия. Още през пролетта на 2018 г. Австралия взе мерки, за да ограничи китайското влияние във вътрешните си работи. В Китайско море Пекин предизвика териториални спорове с всички свои съседи, които впоследствие се впуснаха в регионална надпревара във въоръжаването, също много скъпа за Китай.
Що се отнася до американците, коронавирусната криза далеч не поставя под въпрос търговската война, а дава нови поводи на администрацията на Тръмп да засили ограниченията върху износа за Китай, докато американските федерални щати започнаха да се надпреварват с обещания за съдебни дела срещу Китай. Те не са единствените. Магистрати в Нигерия искат 200 млрд. долара обезщетения от Китай заради щетите и човешките загуби, понесени заради коронавирусната криза. Изглежда е развалена и магията с европейците, дори и Италия, която по време на епидемията се почувства изоставена от Европейския съюз, да оцени помощта на китайците и руснаците, които направиха демонстрация на новата форма на “здравната мека сила”.
Във вътрешен план, в Китай частично се подновява икономическата дейност, след като БВП отбеляза спад от 6,8 на сто през първото тримесечие. Пекин насърчава развитието на индустрията и износа. Високите спестявания са насочени към държавните предприятия, чийто еталон за успех са оборотът и рентабилността при най-малък залог. Валутата обаче все още е вързана към американския долар, в полза на износа и в ущърб на китайския потребител. Пекин се опитва обаче бавно да балансира БВП в полза на домашното потребление. Администрацията все повече насърчава държавните банки да предлагат заеми с преференциални лихви на малките и средните предприятия, а не само на държавните предприятия. Но ако спирането на производството доведе до безработица 200 млн. китайски работници, Пекин ще трябва да следи много отблизо рисковете от социално напрежение, още повече, че продължаващата коронавирусна криза и принудителното спиране на международната търговия прекъснаха притока на валута. Така че вътрешната икономика трябва да бъде привилегирована, вероятно в ущърб на външните амбиции. А те наистина бяха огромни. От стартирането на Инициативата “Пояс и път” през 2013 г., китайските инвестиции в проекта биха могли да достигат над 1500 милиарда до 2027 г. Според икономиста Уейд Шепърд бъдещето на новите китайски пътища на коприната по никакъв начин не е поставено под въпрос от пандемията, тъй като този проект е в сърцето на китайската стратегия.
Изглежда, че коронавирусната криза ускорява началото на нова търговска война. САЩ са навлезли в Студена война и няма да излязат от това състояние на ума, независимо от победителя на изборите през ноември. Някои производствени вериги са в процес на репатриране и каквото и да казва ген. Цяо Лян, феноменът на преместване в страни с по-малки разходи, най-често азиатски, вече започна с нарастване на китайските заплати. Китай рискува най-вече, повече или по-малко дългосрочно, изчерпване на преките чуждестранни инвестиции, дори и все още да се радва на военно съкровище, натрупано през четирите десетилетия на ожесточена меркантилност. Но чуждестранните инвестиции представляват само 3 процента от пазара на китайски държавни облигации. За сравнение, около 10 процента от японския държавен дълг се държи от чужденци, срещу 40 процента за американските съкровищни бонове или 60 процента за германския бунд. Следователно Китай притежава голяма част от дълга си, което може да изглежда предимство, ако го сравним с положението на западните дългове. Въпреки това Пекин отчаяно се нуждае от чужди инвестиции и отварянето на вътрешния облигационен пазар за чужди инвеститори е от решаващо значение, за да продължи финансирането на китайското развитие и преодоляването на все по-силните вътрешни социални ограничения и все по-враждебната геополитическа среда. Капанът на “виртуалната икономика” и на финансирането на растежа за сметка на промишлеността с увеличаване на цената на труда може би дебне и Китай. Друг решаващ фактор за китайското развитие е проблемът със застаряването на китайското население, което вече наброява 200 млн. души над 65 г. и несъмнено ще ги удвои до 2050 г. И накрая, Китай маневрира в много по-заплашителна геополитическа среда, отколкото САЩ или дори Европа, а военните разходи тежат на китайския БВП.
Анализът на Цяо Лян показва, че китайският есеист и стратег осъзнава заплахите, които тегнат над “съживяването” на китайската нация. Твърде многозначително, той смята, че обединението на Тайван с континентален Китай не е на дневен ред. “Няма съмнение, че за китайците е нещо добро да осъществят голямата кауза на обединението, но винаги е грешка, ако нещо добро е извършено в грешния момент. Не можем да позволим на нашето поколение да направи грешката да спре процеса на възраждане на китайската нация”. Дискретната страна на Дън Сяопин може би ще трябва още да почака своя час.
Превод от френски: Галя Дачкова