За професорските недоумения на Калин Янакиев*

За професорските недоумения на Калин Янакиев*
Реших да напиша този текст главно заради онези, които искрено търсят Единия Бог и силно обичат Едната Истина. И дано все още има такива, защото светът съществува главно заради тях. Конкретният повод за горното заглавие е статията „Кратки канонически пояснения“ на проф. Калин Янакиев, поместена в портал „Култура“, в която за пореден път Православието е атакувано и пряко, и чрез непочтени опити за дискредитация на онези, които го защитават. Но за тази скръбна липса на почтеност ще говоря накрая, а сега направо ще премина към разглеждане на по-важните въпроси на вярата.

 

 

 

След обичайните си саркастични нападки към нашата Патриаршия и към „родните зилоти“ (каквото и да разбира под последното), проф. К. Янакиев пита:

„Нека всеки, който твърди, че католичеството е ерес, да ми каже на кой събор с вселенски характер то е осъдено като такава. Нека ми посочи на кой събор дори с всеправославен характер католицизмът е заклеймен по този начин.“

 

Но малко преди това професорът се изказва и още по-неподготвен, като се обръща към моя милост с типичния си поучителен тон:

„Но за „еретици“, Ваше Всепреподобие, Православната църква винаги е смятала само онези групи, чиито несъгласни с вярата и Преданието учения са били преди това вселенски-съборно осъдени. Именно вселенски-съборно, а не от едни или други (дори големи, дори свети) Отци на Църквата, камо ли от различни ревнители не по разум.“

 

Вашето твърдение е дълбоко погрешно, г-н професоре. Църковното учение, канони и история единодушно свидетелстват, че еретикът е човек, който се е отклонил от правата вяра, без значение дали е църковно осъден или не. Например многобройните видове гностици от края на I, ΙΙи ΙΙΙ век, или пък манихеите от IIIи IVвек не са били осъдени от какъвто и да е събор, но Църквата все пак ги е считала за несъмнени еретици. По същия начин и в наше време съществуват много секти на християнска основа, неосъдени от църковен събор, но въпреки това те са си еретически общности, вън от Църквата.

 

Всъщност дори и самото Свещено Писание говори за различни (от К. Янакиевите) критерии за това, кой е еретик и по какъв начин той бива осъждан за това. Ето например какво казват Христовите апостоли:

„Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си. (Тит 3:10-11).

От тези думи се вижда, че еретикът сам се е извратил и сам осъжда себе си, по невидим начин, дори и без санкцията на църковен събор. Защото критерият за ерес не е нещо външно, а самото извращаване на апостолската вяра:

„Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше  друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде“ (Гал. 1:8).

В този смисъл е изобличението на св. Йоан Богослов към онези, които още по негово време самоволно са се отделили от вярата:

„Те излязоха от нас, но не бяха наши; защото, ако бяха били наши, щяха да останат с нас; но те излязоха, за да стане явно, че не са всички наши.“ (1 Иоан 2:19).

 

Но тогава защо са били необходими Вселенските събори, ще попита някой. Вселенски събори са били свиквани най-вече, когато ереста е ставала опасна и за самото общество, а също и тогава, когато еретическата заблуда не е била толкова лесно различима за мнозинството християни. С други думи, Вселенски събори са били необходими в случаите,  когато ересите са придобивали епидемичен характер, и тогава съборното осъждане на еретиците е служило като видимо свидетелство на Църквата за случилото се още преди това невидимо отпадане на еретиците от Църквата.

 

По аналогичен начин и съборната канонизация на даден светец само видимо засвидетелства факта на небесното му прославяне, случило се още преди това (и по-точно, от момента на неговото успение), а не че самата канонизация е необходима на светеца, за да стане светец. Ето защо и много светии, особено от по-древни времена, въобще не са били официално канонизирани, без това никак да подлага на съмнение тяхната святост. Такъв светец-чудотворец, за когото няма данни да е бил официално канонизиран, е и нашият св. Йоан Рилски, но мисля, че няма нормален християнин, който да оспорва неговата святост.

 

Нека разгледаме и още някои показателни примери.

Апостолски правила 45, 46, 62, 65 и 68, възникнали преди Първия Вселенски Събор през 325 г., ясно говорят за еретици, въпреки че тези древни еретици очевидно не са били „вселенско-съборно осъдени“, за което настоява проф. Янакиев.

Период на Вселенските Събори:

-  известният църковен учител Ориген (+253) е творил и учителствал през III век, но еретическото му учение и самият той са подхвърлени на анатема много по-късно, от Петия Вселенски събор през 553 г. Това обаче не означава, че Ориген се е превърнал в еретик 300 години след смъртта си (което, разбира се, е пълна нелепост), а означава, че Църквата през 553 г. официално е засвидетелствала тъжния факт, че Ориген е завършил живота си като еретик. А църковното му осъждане е било нужно поради това, че ереста на Ориген започнала да се разпространява твърде много и е ставала обществено опасна.

- Когато пък се появява учението на монотелитството в началото на 7 век, св. Максим Изповедник (+662) веднага го обявява за ерес и дори прекратява църковно общение с всички патриарси-монотелити, без да е налице решение на Вселенски Събор (Шестия Вселенски събор се свиква чак през 681 г., докато светецът умира близо 20 години преди това). Обаче от „каноничната“ логика на проф. К. Янакиев за задължително наличие на „вселенско-съборно“ осъждане на ереста следва, че св. Максим би трябвало просто да бъде обявен за поредния зилот-разколник, който не е уважавал църковната йерархия и е постъпвал самоволно. Обаче Църквата, водена от Светия Дух, високо е прославила подвига на св. Максим, именно защото монотелитството е било еретическо учение още от самото си появяване, а не се е превърнало в такова след съборното му осъждане на Шестия Вселенски събор.

 

А че това е и общото църковно разбиране, се вижда и от деянията на Седмия Вселенски събор през 787 г. по повод приемането на епископи-иконоборци (все още неосъдени нито от този събор, нито от някакъв предишен събор) в Църквата. И без да е имало съборно осъждане, тези епископи са били счетени за еретици, вън от Църквата:

„Йоан, боголюбезният местоблюстител на Антиохийския източен престол, казал: „Ереста отделя всеки човек от Църквата”. Светият Събор отговорил: „Това е очевидно”[1].

 

В тази връзка и великият Божий угодник св. Григорий Палама (+1359) казва:

„Тези, които не принадлежат на истината, не принадлежат и на Църквата; и това е така, дори и да биха те лъгали сами себе си, като се наричат или са наричани от своите хора свещени пастири или архипастири; защото ние сме научени, че християнството се отличава не по това, което се вижда отвън, а посредством истинска и точна вяра.“[2]

 

Пак в този дух са и наставленията на св.Целестин, папа Римски (+432), за неподчинение на еретичестващи йерарси:

„Ако проповедниците на ереси налагат запрещения на противящите им се православни, то техните запрещения, напротив, не са истинни и нямат църковна сила от времето, когато е започнала тяхната (еретическа) проповед”, което по друг начин е потвърдено и от 3 правило на Третия Вселенски Събор.[3]

 

Що се отнася до огромната роля на светците за осъждане на дадена ерес, Вие, г-н професоре, и тук грешите, като пишете, че „дори големи, дори свети Отци“ нямат решаващо значение по тези въпроси.

 

Съгласието между светците по даден въпрос представлява съществена част от Свещеното Предание на Църквата, а пък 15 правило на Двукратния Константинополски събор през 861 г. изрично казва:

„...Защото ония, които се отделят от общение със своя предстоятел поради някои ереси, осъдени от светите събори или от отците, т. е. когато той открито проповядва ерес и явно учи това в Църквата, такива не само не ще подлежат на каноническо наказание за това, че преди да има съборно решение са се отделили от такъв епископ, а, напротив, ще заслужат чест, която се пада на православни....“

 

От тези думи ясно се вижда, че ереста може да е осъдена от светите събори, или от отците, като и в двата случая се счита, че ереста е надлежно осъдена. И това не е никак чудно, тъй като още и св. ап. Павел казва: „Не знаете ли, че светиите ще съдят света?“ (1 Коринт. 6:2). И след като светиите ще съдят света, очевидно е, че могат да съдят и еретиците.

 

Това православно учение, разбира се, никак няма да хареса на проф. Янакиев, предвид на огромното множество светци от XI до XX век, прославени от Бога, които категорично говорят за римокатолицизма като за душепагубна ерес. На практика се вижда очевидно „Consensus patrum“, т.е. съгласие на отците. В статията ми за „Широките „Двери“ към неправославието“ аз вече съм цитирал много примери за гореказаното, но ето и няколко други красноречиви цитати:

 Св. Фотий, патр. Константинополски:

„Кой не би си запушил ушите, слушайки това чрезмерно богохулство (filioque), което е противно на Евангелието, противоречи на светите  Събори, отхвърля блажените и свети Отци...Това е хула и богоборчески глас, който се въоръжава против всички пророци, апостоли, светители, мъченици и даже против самите думи на Господа ... тези измамници и богоборци ние съборно и с божествен глас осъждаме.“ (Йоан Кармирис, Догматически и символически паметници на Православната Вселенска Църква, Атина, с. 195)[4]

 

Св. Марк, митрополит Ефески:

„Ние отхвърляме латинците не поради някаква друга причина, освен тази, че те са еретици. Ето защо е крайно неправилно да се обединяваме с тях.“

 „Латинците не са само разколници, но и еретици. Нашата Църква е мълчала за това поради това, че тяхното племе е много по-голямо и силно от нашето.“ (Йоан Кармирис, цит. съч., стр. 353-362)

 

Св. Никодим Светогорец:

     „Латинците са еретици" (коментар към 43 апостолско правило; Пидалион, изд. Ригопуло, 1991, стр. 55).

 

Св. Нектарий,  еп. Пентаполски Чудотворец:

 „Папите грешат, и са паднали в ада, и ще продължат да се стремят към ада до Второто Пришествие, а може би и завинаги, поради злото, което са сторили на Гръцката църква, както и заради псевдо-униите, и заради нечестивите антихристиянски наредби"(Историческо изследване за причините за схизмата [1054 г.], том 2, стр.103.)

 

Св. Паисий (Величковски):

„Латинството се е откъснало от Църквата и е паднало в бездна от ереси и заблуждения и лежи в тях без всякаква надежда за възставане“.  (Сочинения о знамении Честнаго, и Животворящаго Креста. гл. 11)

 

Св. Максим Грък:

„В своите съчинения аз изобличавам всяка латинска ерес и всяка хула юдейска и езическа...“

„Заблужденията на латинците, служещи за преграда между нас и тях, са толкова големи, и тяхното пагубно учение и мъдруване стоят толкова далече от учението на Църквата, че само на Единия Бог е възможно да ги изправи“ (Прп. Максим Грек. Творения, 1996 г., ч. 2. Ответ Николаю латинянину, стр. 323).

 

Има и много руски светци, които говорят същото, но аз тук съм подбрал повече светци от Константинополска патриаршия, понеже всички знаем за привързаността на проф. Янакиев към нея. Но дали сте привързан към Истината, г-н професор?

 

Що се отнася до църковни събори, осъждащи римокатолицизма като ерес (вкл. и различни еретически учения на папизма), то могат да бъдат изброени поне следните събори: от 1170, 1341, 1351, 1450, 1672, 1722, 1755, 1838, 1848, 1895 г.

 

Но особено авторитетен е Съборът през 879-880 г. в Константинопол, когото много светци считат за Осми Вселенски и на който са присъствали представители на всички патриарси (включително и  на папа Йоан VIII), и който Събор категорично е осъдил ереста на filioque, която по-късно обаче дръзко била възприета от латинците и дори вмъкната в самия Символ на вярата.

 

Ето и някои други съборни определения от по-ново време:

-  Съборът през 1450 г. в Константинопол (в храма „Св. София“) осъжда лъжливата уния, приета на Фераро-Флорентинския събор, както и еретическите учения на латинците.

 

- Съборът от 1722 г. в Константинопол: „избягвайте лъжите... отделяйте се от нововъведенията на латинците, които не са оставили нито един догмат и тайнство на Църквата, което да не са разорили или извратили“.

 

- Съборът от 1838 г. в Константинопол: „За да запазим истинските чеда на Източната Църква от богохулствата на папизма..., от бездната на ересите и душетленните падения на папските заблуждения..., за да се знае колко много ние православните се различаваме от католиците, за да не се попадне в заблуждение, причинено от софизма и нововъведението на тези  душеразтленни еретици... на тези внезапно измислени и сатанински ереси“ (Йоан Кармирис, цит. съч., стр. 900).

 

- Съборът от 1848 г. в Константинопол също е много авторитетен, като окръжното му послание е подписано от четиримата Източни Патриарси и техните синоди. Ето и някои показателни извадки от посланието на този събор:

 „Раздел 4: От ересите, които Бог знае по какъв начин са разпространени в по-голямата част на вселената, някога това беше арианството, а сега - папизмът. И подобно на арианството, което вече напълно е изчезнало, така и папизмът, макар и до днес да е още в сила, но няма да пребъде до край, а ще премине и ще падне, и висок глас от небето ще каже за него: свален е (Откр. 12:10)!

 

Раздел 5: ... Поради това едната, свята, съборна и апостолска Църква, ръководейки се от светите Отци - източни и западни, както в древност възвестяваше при нашите Отци, така и днес отново възвестява съборно, че това нововъведено мнение, че уж Светият Дух изхожда от Отца и Сина, е същинска ерес, и последователите му, които и да са те, са еретици, според упоменатото съборно определение на светейшия папа Дамас; съставените от тях общности са общности еретически, и всякакво духовно богослужебно общение с тях на православните чеда на съборната Църква е беззаконно, особено по силата на 7-мо правило на III Вселенски Събор.“

 

А що се отнася до съвременното състояние на римокатолицизма, то е още по-трагично от описаното досега, като една от причините за това са решенията на Втория Ватикански събор (1962-1965), които още повече отдалечават папството от автентичното Православие. Ако трябва с две думи да се опише накъде са тръгнали римокатолиците, то тези думи са междурелигиозно съглашателство на основата на все по-неприкрит синкретизъм.

 

Подробен анализ на повечето декрети, декларации и документи от Втория Ватикански събор е направен в отвореното писмо на митр. Андрей Дриинополски и митр. Серафим Пирейски към папа Франциск от 10 април 2014 г., а аз тук само ще цитирам думите на Йоанис Кармирис относно засилващото се (въпреки всичко) върховенство на папата:

„Вторият Ватикански събор не пропусна да издигне и засили още повече папската длъжност до такава степен, че някои от най-ревностните последователи на папския престол по време на събора създадоха впечатлението, че главата на Църквата вече не е Христос, а Петър и чрез него – папата".[5]

 

А по отношение на отстъпките към православните, „те са външни промени в политиката и проявите на Римската „църква“, но не и вътрешни промени в нейното учение".[6]

---

И отново по въпроса за недействителността на еретическите тайнства, и в частност на римокатолическите.

Проф. Янакиев вече писмено твърди, че цялата Православна Църква била признавала латинските тайнства кръщение, миропомазание и свещенство, понеже  Руската църква през ΧΧвек и досега приемала римокатолиците само с покаяние, без наново да ги кръщава и миропомазва. И следва добре познатият рефрен: латинците не са еретици. Само че според тази логика, би трябвало и несторияните да не са еретици, понеже 95 правило на Шести Вселенски Събор изисква от несторияните само покаяние - Църквата нито ги кръщава, нито ги миропомазва, когато ги приема. Да, но ние твърде добре знаем за многократните анатеми и над Несторий, и над несторианството.

 

На практика, може би без дори да осъзнава това, професорът проповядва едно ново икуменическо учение, за което митр. Серафим Пирейски пише следното:

„За да реализира своите цели, икуменизмът създава различни теории като например лъжливите доктрини за ... църквите-сестри, богословие на кръщението, ... доктрина за превръщането на църковната икономи́я в акри́вия и в църковна догма (т.е. някои църковни практики на снизхождение, имащи временен характер и конкретна пастирска насоченост биват представяни като притежаващи неизменен догматичен характер), които учения са напълно чужди и странни за православната догматика и богословски възгледи.“[7]

 

В тази връзка нека погледнем и някои интересни факти.

В статията си проф. Янакиев цитира извадки от книгата „Настольная книга священно-церковно служителя“ на о. С. Булгаков, от която наистина се вижда, че Руската Православна Църква през XX век приема римокатолици, които се обръщат към Православието само с Покаяние, а пък римокатолическите свещеници се приемат, без да бъдат ръкополагани. От тази пастирска практика на икономия в РПЦ, проф. К. Янакиев прави погрешния извод, че цялата Църква в своето догматическо учение признава тайнствата Кръщение, Миропомазание и Свещенство, извършвани при римокатолиците. А изводът е погрешен, защото (както вече казахме и преди) Църквата отдавна е определила, че тайнствата са недействителни не само при ерес, но дори и при дълго продължаващ разкол:

„и макар началото на отстъплението да е станало чрез разкол, обаче ония, които са отстъпили от църквата, са нямали вече в себе си благодатта на Светия Дух, защото е оскъдяло преподаването на благодатта, прекъснало се е законното приемство...така че, веднъж отхвърлени и станали миряни, те са нямали вече власт нито да кръщават, нито да ръкополагат, следователно не са могли да дават на други благодатта на Светия Дух, от която сами са отпаднали; и поради това древните заповядали, щото такива, които са идвали от тях в църквата, да бъдат отново очиствани чрез истинско църковно кръщение, понеже са били кръстени от миряни“ (из първо канонично правило на св. Василий Велики, прието и одобрено от Вселенските Събори).

 

Ето това е догматическото учение на Църквата. А пък самата практика на приемане на еретици и разколници може да бъде и на базата на икономия (т.е. снизхождение), и затова при някои от еретиците не се изисква друго освен покаяние, защото се счита, че при самото връщане на еретика в Църквата, Божията благодат възпълва недостигащото. Както добре обяснява св. Киприян Картагенски (+ 258) дори за човек, който въобще не е кръстен:

„Какво ще стане с тези, които преди време са преминали от ерес в Църквата, без да бъдат кръстени?“

 „Бог по Своята голяма милост е силен да даде прошка и да не ги лиши от даровете на Църквата Си“ (Писмо към Юбаянус, Epistolae, LXXII: 23).

 

Интересно е, че проф. Янакиев надълго говори за съвременната практика на РПЦ (към която по принцип той не изпитва топли чувства), но премълчава факта, че на Света Гора, както и в Гърция или България, поне в някои от епархиите, съвременната практика на приемане на римокатолици е коренно различна от тази на РПЦ и включва извършване и на св. Кръщение, или най-малкото – на св. Миропомазание. Аз лично мога да посоча и конкретни хора от западно-европейски страни, които са приети в православната Църква чрез св. Кръщение и Миропомазание. А и в самата Руска църква практиката на приемане на римокатолици значително се е променяла във времето от XVвек досега, за което също има неопровержими документи. Както видяхме обаче, това не означава, че има противоречие в учението на поместните църкви относно недействителността на латинските тайнства, а че има разлика само в практическия начин (акривия или икономия), по който тя приема римокатолиците.

 

И сега вече още по-добре се изясняват думите на митр. Серафим Пирейски за икуменическите заблуждения, при които „някои църковни практики на снизхождение, имащи временен характер и конкретна пастирска насоченост, биват представяни като притежаващи неизменен догматичен характер“.

---

 

И накрая, защо Вие, г-н професоре, който иначе много държите на църковната съборност, премълчахте думите ми, с които аз точно посочих кой събор ясно и категорично отхвърля действителността на латинското кръщение и повелява римокатолиците да бъдат приемани  с Кръщение?

Това е съборът в Константинопол от 1755 г., чиито решения са подписани от трима Източни Патриарси -  Кирил Константинополски, Матей Александрийски и Партений Йерусалимски, и който отхвърля папското кръщение и като еретическо, и като извършено неправилно. Този събор е приел последното официално решение по този въпрос, въпреки разнообразната съвременна практика.

---

 

И съвсем накрая, ще пиша и по един сравнително личен въпрос. Но доколкото опитите за злепоставяне на личността ми имат за цел и дискредитация на учението, което защитавам, то аз ще опровергая някои неверни и обидни твърдения, на които Вие, проф. Янакиев, преднамерено давате гласност и по този начин ставате съучастник в едно неморално деяние.

 

И така, в горепосочената статия „Кратки канонически пояснения“, още при първото споменаване на името ми, Вие веднага добавяте: „за когото твърдят, че е бил изгонен от Атон“. Кой точно го твърди? Форумните анонимници ли? Те ли са Вашият висок критерий за истина?

 

За Ваше сведение, аз не само не съм изгонен от Атон или откъдето и да е, но и все още съм член на Зографския манастирски събор. Самото ми идване в България стана доброволно, и по напълно каноничен начин, за което говори писмо 107/29.9.2014 г., изпратено и до Негово Светейшество патр. Неофит, в което пише, че надлежно, с решение на манастирския събор (прот. 6/12.9.2014 г.), аз, брат на Зографската обител, съм изпратен в Германския манастир, метох на Зограф, за да изпълнявам тук службата на ефимерий. Можете да потърсите това писмо и при мен, и в Зографския манастир, а и в архива на Софийска митрополия.

 

Що се отнася до това, дали съм завършил с „тройки и четворки“, както намеквате, то истината отново е малко по-различна. Всъщност съм завършил магистратура в Богословския факултет през 2011 г. с пълно отличие, като първенец на випуска, а впоследствие ми бе връчен и златен медал. Дипломата ми е серия А-2010 от СУ, номер 203164, ако желаете да я потърсите.

 

Това са фактите, проф. Янакиев, и за това никак не Ви прави чест, че стигате дотам да повтаряте някои форумни измислици, и дори да си съчинявате свои, само и само да опитвате да ме дискредитирате, а чрез мен – и православното учение, което аз с дълбока вяра защитавам. Но бъдете сигурен, че никакви обиди и клевети няма да ме отклонят, с Божия помощ, от избрания път.

И в заключение, искрено се моля Господ Иисус Христос да Ви насочи към Своята Истина и да Ви спаси.

                                                        Йеросхимонах Димитрий Зографски

22 юли 2016 г.,

Германски манастир „Св. Йоан Рилски“,

метох на Зограф

 



[1] Деяния Вселенских Соборов. Том IV. Казань, 1908. с. 353.

[2] Св. Григорий Палама - до патриарха на Антиохия; цит. по Георгиос Мандзаридис, „За обожението на човека“, Солун, 1998 г., с. 197-198.

[3] „…Изобщо заповядваме, щото единомишленици с православния и вселенски събор членове от клира по никой начин да не се подчиняват на отстъпили или отстъпващи от православието епископи“ („Правила на св. Православна Църква“, С., 1936 г., с. 129).

[4]Виж http://www.verapravoslavnaya.ru/?Svyatye_otcy_o_katolicizme.

[5]Йоанис Кармирис, Православие и римокатолицизъм, т. І, Атина 1964 г., стр. 25.

[6] Пак там. т. 2, Атина 1965, стр. 170.

[7]Митр. Серафим Пирейски, „Пастирско окръжно по случай Неделя на Православието”, 2013 г.

 

*Заглавието е на "Гласове"

Текстът е публикуван в http://predanie.bg

Оригиналното заглавие е:

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ПРОФ. КАЛИН ЯНАКИЕВ, ЗА ТОВА ДАЛИ РИМОКАТОЛИЦИТЕ СА ЕРЕТИЦИ (ИДРУГИ ПРОФЕСОРСКИ НЕДОУМЕНИЯ)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Нека сега един атеист, какъвто е пишещият тези редове, се опита с простички и даже ПРОФАНИЧЕСКИ думи да разясни за какво става въпрос.

    23 Юли 2016 21:40ч.

    Настанало е време, когато ЦРУ прави последния си отчаян опит да разчисти сметките си с Русия. За целта си служи с всякакви средства — едно от друго по-умопомрачителни. Понеже пред американската Система стои една все пак НЕПОКЛАТИМА ДЪРЖАВНОСТ, каквато е традицията, вкопана векове наред в Кремъл, то американските корифеи на диверсията си дават ясно сметка, че ролевия модел на руската държавност не е нищо друго, освен Православното Християнство, което е толкова могъщо, че успя да върне в правия път дори един сатрап от ранга на Сталин — самият той получил първоначалния си тласък като православен семинарист и след няколко десетилетия на болшевишка самозабрава, възвърнал просветлението си, за да бъде най-сетне в състояние да срази враговете на Русия. ЦРУ се надява на «черна магия» — като подкопае Руското Православие, да подкопае паралелно с него и самата Руска Държавност и да ликвидира отчайващия Путинизъм. Това разбира се е наивно, защото дори и да бъде ликвидирано Православието в неговия РУСКИ ВАРИАНТ, ще трябва да изминат след това няколко столетия, за да се промени и стабилността на руската държавност — т.е. да възникнат трайни тенденции на разложение на суровата йерархия, която е завещана на Източните Християни директно от Свети Апостол Павел. Ние бяхме свидетели, как дори по време на най-свирепия болшевишки терор, анархията (която твърдят, че е така характерна за «непонятната руска душа») не успя да вземе връх, а беше изградена отново на територията на Русия такава държавност, каквато по нищо да не отстъпва на Самодържавието. Стабилността на суровата Християнска Йерархия на Православието, която се проектира и върху държавността на Православните Християни, е явление непознато на западните общества и на Западните Християнства. Там има римо-католицизъм, има протестантски отклонения, а има и култове, в които Христос бива отричан, макар на Запад продължават да ги квалифицират като църкви (за да не ги наричат с истинското им име — синагоги); например както е при «Свидетелите на Йехова». Западните църкви — като се започне с Римо-Католицизма, та се мине през Лютеранството, Калвинизъма и Презвитерианството — са еретични богослужения, защото в течение на вековете те са изместили прицелната си точка. Разконцентрирана е насочеността, която трябва да притежава една църковна доктрина, за да отстоява смисъла, даващ право на съществование на самата догмàтика. Нравствеността е подменена с един остър завой назад — към Античността, — когато «държавността» се е укрепвала не посредством традиционна йерархическа твърдост и непоколебимост, а чрез разлагащия душевността принцип: «Хляб, зрелища и удоволствия», който просто парализира конкурентите в борбата за власт. Мъжествеността пък е подменена с изострена алчност и неподбираща средства страст към печалби, което съвсем не е характеристика на истинската мъжественост. Любовта, която — дори когато касае брачните патньори — носи у себе си онова, което свидетелствува за съществуването на Бога (БОГ Е ЛЮБОВ!), на Запад още през 60-те години беше подменена с елементарен СЕКС, а в началото на новия милениум — и с ХОМОГЕНЕН СЕКС («мъж с мъж» и «жена с жена»). Докато в същото време Русия (и нейното Православие) генерират и до ден днешен елитни воини, способни да нанасят съкрушителни поражения. Ще чакаме с нетърпение тези съкрушителни поражения да променят света окончателно!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    24 Юли 2016 9:58ч.

    Доколкото съществува пряка връзка между религиозната доктрина от една страна и културното развитие и идеологически системи от друга, то не е зле да се замислим, защо все пак сме възприели от Запада всичко онова, извън азбуката, петнайсетвековната византийска архитектура на църквите и също толкова старите двуизмерни образи на светци в стенописите. Както и умението да преписваме жития и евангелия на ръка. Убедеността в притежаването на някакъв монопол върху истината е най-сигурното доказателство, че не сме в състояние да стигнем до нея. Не е учудващо при това положение, че влиянието на православието у нас се е ограничило в нишата на битовите ритуали.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    24 Юли 2016 10:15ч.

    Доколкото съм агностик обаче, имам убедеността, че на фона на огромната и безкрайна Вселена, цялата човешка цивилизация е значима не повече от някой случаен атом в недрата примерно на Антарктида. Бог е или непознаваемата сила, създала и управляваща този огромен свят, или вътрешно присъща част от него. И монопол върху познанието не съществува.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    24 Юли 2016 10:16ч.

    На 23.07.2016 в 21:40 - точно в целта!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До observer: Всичко онова, което все пак сме възприели от Запада (извън азбуката и т.н.),

    24 Юли 2016 15:54ч.

    са придобивките на общочовешкия прогрес. Много тъпо е да се подчертава, че ей този прогрес тук е на «изрядните във всяко отношение» западноевропейци или североамериканци, а ей онзи там прогрес е на «полудивите» руснаци, или пък на «напълно дивите» африканци, азиатци или латиноамериканци. Прогресът е нещо по-различно от «демокрацията». Той е адресиран до всяко човешко същество и подателят също може да бъде всяко човешко същество. Единствено в сферите на политиката могат да виреят такива корифеи на мисълта като Самюъл Хънтингтън, които без колебание начертават една дебела линия върху картата на Европа и казват: това до тук сме ние, а онова от там нататък са ДРУГИТЕ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Watmark

    24 Юли 2016 19:27ч.

    Я пак. Западната цивилизация е общочовешки прогрес? хайде бе. Просвещението е общочовешки прогрес? Тогава защо агаряните се избиват сектански? Като католици и протестанти в 30 годишната? Индустриализацията на Британия е общочовешка. Тогава една степна империя е рязала бради на помещици... еупциятана раума, естествените права и нуката са чисто западни изобретения, платени с къвтана западните хора. Ние ги вземаме на готово. Но не домтам искенно. Това са глупости. Има доминираща култура и догонващи. В случая догонващата култура обвинява доминиращара в ерест. Хитро А?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 30 ср.

    24 Юли 2016 19:47ч.

    Калин води геополитическа борба в полза на морските. И цялата му прокатолическа логика изхожда от една умопомрачителна русофобия, за която, както се говори, получава сребърници.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    24 Юли 2016 19:49ч.

    Не сте ме разбрали, мисля. Тезата ми е, че няма монопол върху познанието, и Вярата не прави изключение. И не изключвам Русия от цивилизационното влияния върху нас, ни най-малко. Самата Русия се превръща в световен фактор в културата и науката след отварянето и към света при Петър Велики.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до Watmark

    24 Юли 2016 19:58ч.

    Словосъчетанието ви "догонваща култура" е оксиморон. няма догонващи култури, защото културите не водят състезание помежду си, културата не е интернационална по замисъл и изпълнение. Интернационална е цивилизацията, която каталогизира живота на подопечните си и интернационализира земното пространство до глобус. При цивилизацията изчезва културната автентичност, също и творческия порив. Започва състезанието, затова и рекламно и пропагандно натрапват "кой е по по най", респ. от това следва псевдонуждата от "догонването".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • канон

    24 Юли 2016 20:06ч.

    До обзървъра: Тезата ви, от гледната точка на Бог (sub specie aethernitatis), е едно модерноепохално лицемерие.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Васик

    24 Юли 2016 21:28ч.

    Според мен трябва да се каже, че статията на Калин Янакиев се казва "Кратко каноническо обяснение", за да може желаещите да намерят лесно въпросната статия и да сравняват пасажите, които се обсъждат. Единственият ми коментар към горната статия е, че акцентът върху недоуменията е кичозен, не отговаря на сериозния тон, който изискват обсъжданите теми.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • една полифункционална специалистка

    25 Юли 2016 8:42ч.

    Кого всъщност интересува лицето Калин Янкиев, с академичен прякор "Немитото" /не става дума единствено за телесна хигиена/, освен студентите, които трябва да си вземат изпита при него по... по какво всъщност - теология, културология или останалите -логии, по които той е полифункционален специалист? Ей ги: "Проф. дфн. Калин Тодоров Янакиев е български философ, богослов, културолог и политик. Преподавател във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" по средновековна култура, християнска философия, а също и във Философско-историческия факултет на Пловдивския университет, както и в НАТФИЗ" Туй е от уикито, където е упущено, че цоца и още парички и от държавата под формата на съветник на премиера по Сичкото гореописано, а може и по нещо друго. И фалшивите подписи, дето ги снесоха с един и.д. премиер, също са упукени. Мнооо християнско е сичкото туй.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Не си знам името

    25 Юли 2016 8:44ч.

    Watmark първо трябва да догони правописа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • водач на МПС

    25 Юли 2016 9:30ч.

    Та то само като чуя кой как говори и с какъв фонд от знания разполага, мога да преценя въпросното лице бива ли го или не го бива. Има ли бъдеще или няма никакъв шанс. Съдя и по много други показатели. ... Имаше велики Българи, но вече няма. Пример в това отношение е велик Българин от ранга на професор Генчев от Софийски Университет. Вачна му памет. Голяма личност, широко скроен и всякакви суперлативи за него биха били недостатъчни. Няма вече такива Велики Българи ! Няма ! За съжаление.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Спорът по темата се дирижира

    25 Юли 2016 9:39ч.

    Всичко опитра кой как преписва Българската история, в която ясно се проследява, че : българските попове са кръщавали в Православие русите, първият Московски и Всеруски патриарх е Българин, до 16 век културата върви от България към Русия и много много други такива примери, защото нашите предци са знаели от къде и защо са дошли на Балканите, за разлика от днешние Митофци и подгласниците им!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Васик

    25 Юли 2016 16:53ч.

    Аз въпреки всичко мисля, че дискусията е тропосана в неподходящ контекст. Ще ви напомня примерно, че същият Димитрий смята Ванга за обладана от бесове, а Дънов нарича антихрист. Ако беше представен по такъв начин, по-голямата част от публиката щеше да нарече самия Димитрий изкукуригало синодално старче. Но тъй като Янакиев е известен на повече хора с политическите си изказвания, посланието на Димитрий рефлектира в съвсем друга плоскост. Това също е признак, че нещо не е наред в обществото ни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ГЕРБ=ГРОБ

    26 Юли 2016 9:55ч.

    Няма да коментирам калин янакиев опусите му поради морално-хигиенични съображения.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лаик

    26 Юли 2016 10:11ч.

    "На иврит терминът за зилот е канаи (קנאי‎, мн.ч. — канаим, קנאים), означаващ ревностен, пламенен относно Бог. Понятието идва от гръцкото зелотес (ζηλωτής), означаващо ревностен почитател или последовател."

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • GКM

    26 Юли 2016 20:09ч.

    Гледам дискусията и е чудя на кой свят се намирам. Когато има спор между две или повече мнения, логичният въпрос, който следва да се зададе към всяка една от страните, е "На какво се основава вашата позиция?", или с други думи "На базата на какво знаете, това което твърдите, че знаете?". Който принцип приложен към конкретната ситуация тук я разкрива като пълна комедия. Тъй като говорим за религия, епистемологичната основа почива върху: 1) "Светото писание" и 2) философстване, основано на него, плюс разни дрвени авторитети, продукт на историческата случайност. Проблемът е, че т.нар "Свето писание" или не казва нищо конкретно по един куп възникнали след написването му въпроси, или съдържа пасажи, поддържащи повече от едно виждане по тях. Което съвсем не е изненадващо като се има предвид, че въпросното "Свето писание" въобще не е "свято" и вдъхновено от каквото и да е божество, а колекция от основно (с малки изключения) фалшификати и апокрифни писания, продукт на политически и идеологически битки в рамките на ранното християнство и приписани от по-късната традиция на авторитетни фигури от миналото. Съответно не е изненадващо, че за идеологическа кохерентност и изчерпателност във въпросната колекцията от текстове не може да с говори. Резултатът е, че един куп догми е трябвало да се установяват чрез някаква комбинация от събори, гласувания и налагане на мнението на отделни влиятелни личности. Задоволителен отговор на въпроса "Как знаете, това, което твърдите, че знаете?" никога не е бил даден, и няма и как да бъде даден, тъй като е очевидно нелепо да се отговаря на най-големите въпроси относно вселената и човешкото съществуване на базата на колекция от фалшификати и решения на чисто полиически събори. Споровете обаче продължават...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Защо? ...Защо съвременният българин толкова много се дразни, когато прочете нещо подобно на следното:

    27 Юли 2016 1:37ч.

    Даже и свят без бедност и с всеобща свобода няма да е рай — в него ще останат проблемите на човешкото сърце и всичките болезнени прищевки на човешкия ум.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Защо? …Защо модераторът на Явор Дачков не би се поколебал яростно да изтрие цитат като следния:

    27 Юли 2016 1:40ч.

    Единствено любовта е способна да обедини живите същества тъй, че те да станат цялостни и съвършени, защото само тя ги избира и свързва в едно чрез това, което е най-дълбоко и съкровено у тях. (Пиер Тейяр дьо Шарден)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до отец Димитрий автора от българин

    02 Авг 2016 19:00ч.

    Отче, благодарим за статията. Пишете по-често. Не че много хора ще ви разберат или се съгласят. Но има такива "глупаци" които вярват в Истинския и Живия. Пишете не само заради хората, а заради нашия Спасител Христос, който дава Духа на тези, които вярват в него. Чрез Духа и със Духа - без него не можем да направим нищо смислено. Без него има само разруха и руини. Няма да получите одобрение от хората - но пишете и говорете за Истината с любов, понеже има такива, за които Словото е като хляб, и Истината освобождава от разрухата, дори в ежедневния ни малък и биологически живот. НЕ спирайте - до края.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Шанс за България

    02 Авг 2016 21:03ч.

    До отец Димитрий Зографски - добре си го написал Отче. Аз знам хора които сме жадни да чуем гласа на църквата, хулителите са гръмогласни, и гласа на църквата трябва го има . Аз например не знаех нищо от това което си писал - откъде да ги знам тези неща. И на едно място си събрал много източници които аз къде да намеря и събера, та да разбера нещо. Затова казвам: гласа на църквата трябва го има. Вярата е шанса на България. Долколото си спомням, Господ е казал - ако се обърнете към мене, и аз ще се обърна към вас.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • лесно се лъжат момците

    02 Авг 2016 21:25ч.

    тъкмо прочетох Амчи как - развесели ме - аз я знам тая песен, много е популярна: Тъкала Донка престилки, Доне, море, бело момиче, хем ги тъкала, плакала. Три пъти Донка совнала, триста е нишки скинала. Донкина майка думаше: - Доне, море, бело момиче, лесно се лъжат момците, мъчно се върти кросното!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Евангелист

    04 Авг 2016 18:47ч.

    И католици и православни са отдавна едни мъртви ритуални религии забравили светостта на Библията т.е. Божието слово. Единствената християнска църква е протестантската

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Mariana Orvis

    09 Авг 2016 1:19ч.

    Eretik e chovek, koito ne priznava dogmite na Hristiyanskata vyara. Az sum pravoslavna, no znam, che katolicite NE SA eretici, zashtoto po povod na osnovnite dogmi, koito sa vajni za spasenieto na choveka, sa ednakvi s iztochno-pravoslavnite...Kolko jalko za vsichkata pomiya, koyato se izliva tuk :-( ...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • станимир

    20 Май 2019 16:42ч.

    много глупости издрънкани наведнъж, вадени от контекст и лъжливи в повечето случаи. Дмитрий или умишлено скрива факти, или познанията му са оскъдни. четох до момента, в който казва, че св. Максим Изповедник осъдил монотелитизма без събор. всъщност той приканва папа св. Мартин I да свика събор, на който да се осъди ереста. папата свиква Латеранския събор в Рим през 649г., на който св.Максим присъства и става деен участник в него, и така се осъжда съборно монотелитизма. заради действията си, двамата светии стават по-късно жертви на византийските ересиарси и се увенчават с мъченичеството. и дотам четох. няма смисъл повече да се чете.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи