- Автор: Калина Андролова, a-specto
- 10 Sep 2020
- 363
- 42
Някакво пост-трагично-забавление с цветя и плакати, снимки и шествия, свещи и изкуство… Днес отново това се повтаря, точно както „правилника” за цветни революции (снимки на протестърка, целуваща полицай, пиана, балони и свирки). Извадиха дори пиано в Париж да посвирят за убитите.
Унищожаването на нормалната менталност на гражданите ми изглежда най-голямото престъпление от серията стратегии на хибридната война. Неприятно е да виждаш завличането на човешките емоции на хората в капана на целенасочената употреба за решаване на геополитически цели.
Гневът на гражданите, който би трябвало да отключи революция, да помете идиотската политическа класа и да поиска нови хора на върха с нови концепции за политика, е отклоняван умело в сълзлива дружелюбност.
„Сложи си френското знаме! Да поплачем заедно! Да се борим толерантно с тероризма, който съсипва универсалните ни човешки ценности!” „Няма да унищожите демокрацията ни!” И така нататък, всякакви инфантилности от този сорт.
Какво гениално и перфидно отклоняване от истината! Никой на никого не търси отговорност. Просто свирим на пианото и носим цветя. А войната за разграждане на нашите мисли, за разграждане на нашата свобода, за разграждане на нашата национална сигурност – продължава. Това не е видима война. Видимата война е само етюд на невидимата кражба на нашите права да бъдем човеци, да знаем истината, да определяме политиката и начина, по който да живеем. Европа е на смъртния си одър – раздърпана, хаотична, намачкана, обедняваща, подготвяна за грабеж, за източване на капиталите, за смяна на същността й.
Европейският континент ще се превърне в гето. Така никога няма да има Евразия, ще има просто Азия, а там стратегиите са други.
Това е истинското нещастие. Винаги е имало смърт, терор, убийства. Но истинското нещастие е да не разбираш защо се случва терорът и да продължаваш да го търсиш. Да го дърпаш за опашката.
Колективният Запад среща собствената си лъжа. И реагира на лъжата пак с лъжа. Покрива ужаса с пърформънси. Западът посреща атентатите в други части на света с една чувствителна невежливост. Руснаци, турци, сирийци, иракчани, африканци, украинци, нека мрат! Тези смърти нямат значение. Но виж, европейската смърт на хора е нещо съвсем друго.
Следва да поплачем, да сложим знамена и да поръсим всичко с фалшиви клишета. Въпреки високомерното разделение, Европа не може да се съхрани. Лъжата я унищожава отвътре. Това се нарича управление на менталната реалност. Да смяташ действителността за друго нещо. Да определяш истината с нейната противоположност.
За да бъде изграден глобализираният хаос бе работено много. Така най-накрая дори Париж (вечният интелектуален бунтар) стигна до своя патетичен президент глупак, който е комично отражение на вътрешната несъстоятелност на нашия свят.
Толерантност, демокрация, „ще се разправим безпощадно” и прочее. Тотална безпомощност. Оланд е изображение, съвкупен образ на проблема на Европа. И този проблем е много, много тежък. Защото става дума за криво (фалшиво) възприятие на действителността.
Интересен е коментарът на Полша по повод атентатите в Париж. Министърът по европейските въпроси Конрад Шимански казва: „Атентатите още веднъж потвърждават решението ни да затворим границите за бежанците. Тежките последствия от атентатите засягат пряко единството в Европа. Тези атентати в Париж са епизод от война. Те са една нова криза, която се наслагва върху съществуващата вече криза.”
Атентатите са част от европейската криза, а тя самата е интегрална част от генералната криза на Запада. Логично следва въпросът: „А каква е генералната криза на Запада?”
Сегашната световна финансова система приближава „предела” на своите възможности. Ненапразно Путин в съболезнователната си телеграма до Оланд подчерта, че не само изпълнителите, но ипоръчителите трябва да понесат заслужено наказание.
САЩ усещат, че глобалният им захват върху света се изплъзва, и опитвайки се да отложат загубата на влияние, умело използват цивилизационните противоречия, за да насаждат конфликти и хаотизация на обособени пространства от света.
Хаотизацията на отделни страни и цели региони води до това, че от там се изнасят (изтичат) парите. Този факт не бива да се подценява и да се смята за лекомислена теза. Финансовият ресурс напуска размирните региони и търси убежище в безопасни тихи заливи на сигурността. Доскоро за такива се считаха офшорките, места като Кипър и Вирджинските острови, но днес тяхната слава е вече в миналото.
Американските специални служби направиха всичко, за да свалят сигурността на банковата тайна от тези легендарни места. Това се случи и с Швейцария, където, знаете, вече няма банкова тайна, ако американците пожелаят издирването на някаква личност.
Всички тези зони на капитала отдавна не гарантират анонимността и безопасността на своите клиенти. Ето защо всички парични средства, търсещи убежище от зоните на хаос, войни, терор и пр., не без паника се отправят към САЩ. Това се вижда дори от котировките на промишления индекс Дау Джоунс. През последните няколко години парите, идващи от зоните на хаоса, потънаха в акциите на американската борса. И въпреки стагнацията на американската икономика, борсовите показатели за стойността на ценните книжа бият всички рекорди.
Интересно е това как много терористи напоследък взимат най-първо своите паспорти и отиват да правят атентати като „удобно” поставят на видно място своите легитимни документи, току до убитите, че да може полицията по-лесно да разбере какво се случва и кой е виновен. В последните години „кукловодите” на подобни сюжети много подценяват останалата част от човечеството или по-скоро наглостта им е толкова наедряла, че не им пука от съшиването с бели конци.
Убедена съм, че е второто. Абсолютната власт ражда разгулния разврат на деспота, който всичко си позволява. Немалко империи са загинали от това. Деградация и морална разруха, идващи от самата същност на абсолютизма. Терорът е неизменна част от имперската поддръжка в етапа на разпада.
Палмира и Ракка са две ключови точки, през които минава най-късият икономически изгоден път на стратегически желаните тръбопроводи от Катар и Саудитска Арабия към Турция, а от там към Европа. Турция е заинтересована да бъде енергиен хъб на Европа, затова тя също преследва свалянето на Башар Асад. Зад проекта за доставянето на катарски и саудитски енергийни ресурси в Европа стои стратегията на САЩ и Великобритания, която цели пълното изтласкване на руския доставчик от европейските пазари. Президентът Асад се противопостави на този проект и подписа споразумение за транспортирането на газ по трасето Иран-Ирак-Сирия, което би трябвало да излезе до средиземноморското крайбрежие (но не турското) с потенциал за захранване на Европа.
Това категорично отключи гражданската война в Сирия. Въпреки касапницата в момента в региона, САЩ планират чрез сухопътна акция да овладеят стратегическите точки Палмира и Ракка. Затова те вече са склонни Асад временно да остане президент, докато се измисли друго решение.
Тъй като териториите са разкъсани и има възможност за обособяване на автономни райони, които могат да бъдат контролирани. В коалицията на САЩ влизат около 65 страни (всякакви, включително страни-джуджета). От тях 12 изпратиха самолети, които да бомбардират „Ислямска държава” заедно с американците.
Но всички тези държави отказват да участват в сухопътна операция. Проблемът е, че никакви територии не могат да бъдат овладяни без сухопътна операция. Войната е безсмислена, ако не можеш да прибереш ресурсите, за които си водил битките. Едно клане в Париж е добър аргумент за включване на Франция в сухопътна операция под мотото „Да бием терористите!” Моментът за това участие е насилен във времето, тъй като Русия се включи във войната в Сирия. Не би следвало да се допуска Русия да получи всичко след края на войната, затова е особено важно американската коалиция да придобие конкретни територии сега! Установяване на присъствие, което по-късно е невъзможно да бъде променяно (спомнете си Германия).
Коментарът е публикуван в страницата на a-specto.bg
