"Ситуацията е сериозна: постепенно изчезва не просто един политически, икономически и обществен модел, но и всичко това, което в продължение на хилядолетия беше „Западът“. Това не е някакво незначително произшествие, което може да отбележим мимоходом и след това да продължим по-нататък. Масовият упадък на Европа като цивилизация е истинска историческа трагедия, която засяга всички нас, не само като общество, но и като индивиди. Лично аз страдам неимоверно от бъдещия край на западната цивилизация, която обичам от цялото си сърце. Знам, че в тази си тревога далеч не съм сам, макар, че все още много съвременници не осъзнават напълно сериозността на тези промени или не се решават да си направят съответните изводи от тях. Именно за тях написах тази книга, в която искам да споделя своите мисли за това как ние, обичащите Запада, неговата история, наследство и традиции, можем да останем верни на убежденията си и да ги предадем на потомците си в пост-европейския свят". Това казва в интервю за "Фигаро" историкът Давид Енгелс, преподавател в Института "Заходни" в Полша и в Свободния университет в Брюксел.

 

 

 

- Вашата книга „Какво да се прави? Живот с упадъка на Европа“ (Que Faire? Vivre avec le déclin de l’Europe ) е по-скоро лично преживяване, отколкото политическо есе. Защо искахте да споделите тези интимни размисли с читателите?

 

- Ситуацията е сериозна: постепенно изчезва не просто един политически, икономически и обществен модел, но и всичко това, което в продължение на хилядолетия беше „Западът“. Това не е някакво незначително произшествие, което може да отбележим мимоходом и след това да продължим по-нататък. Масовият упадък на Европа като цивилизация е истинска историческа трагедия, която засяга всички нас, не само като общество, но и като индивиди. Лично аз страдам неимоверно от бъдещия край на западната цивилизация, която обичам от цялото си сърце. Знам, че в тази си тревога далеч не съм сам, макар, че все още много съвременници не осъзнават напълно сериозността на тези промени или не се решават да си направят съответните изводи от тях. Именно за тях написах тази книга, в която искам да споделя своите мисли за това как ние, обичащите Запада, неговата история, наследство и традиции, можем да останем верни на убежденията си и да ги предадем на потомците си в пост-европейския свят. 

 

- Припомняте аналогията между сегашния упадък на западния свят и упадъка на гръко-римския свят, който разглеждате в една от предишните си книги. На какво се основава това сравнение?

 

- Както пишат и други историци, като Освалд Шпенглер и Арнълд Тойнби, упадъкът на Запада съвсем не е случайност, той се вписва в логиката на историята, която вече е видяла възхода и падението на множество цивилизации. В книгата ми „Упадък“, която наскоро бе преиздадена в джобен формат, се опитах да покажа доколко днешната криза в Европа напомня кризата на Римската република от I век, когато, обхваната от безпрецедентна политическа, икономическа, демографска, етична и социална криза, тя е раздирана от вътрешни бунтове, прерастнали в истински граждански войни, преди републиката да се превърне в авторитарна държава, овладяла, разбира се, положението, макар и с цената на драстично ограничаване на политическите свободи и на културен застой. Убеден съм, че в близките две десетилетия и нас ни очакват такова развитие и мога само да приканя читателите да се подготвят за тези събития.

 

- Изтъквате факта, че малцина се осмеляват да говорят за „упадък“. Но не се ли страхувате, че самото говорене за "упадък" може да повлияе на ситуацията?

 

- Това е като в медицината: бихте ли искали да се лекувате при лекар, който ще лекува рака ви като хрема, от страх от психосоматичното въздействие върху реалната ситуация? Преди всичко вярвам, че честността към самата себе си трябва да бъде висша добродетел на всяка уважаваща себе си цивилизация. Умишленото премълчаване на истината за културните процеси в сегашния момент, било то масовата имиграция, застаряването на населението, ислямизацията, изкуствения интелект, разпада на националните държави, саморазрушаването на образователната система, огромното изоставане на Европа от Китай и превръщането на демокрацията в технокрация, е акт на върховно предателство с трайни последици. Защото, когато истината, т.е. все по-необратимата същност на този процес стане явна, ще рухнат и последните остатъци от доверие към нашата политическа система и солидарността между различните социо-културни групи в нашето общество. Само честният и хладнокръвен анализ на днешната ситуация може да ни помогне да определим кое е полето ни за маневриране, което все повече се стеснява, и да се опитаме да предвидим необходимите реформи за спасяването и стабилизацията на това, което е останало от нашата цивилизация, както впрочем много точно отбеляза Мишел Уелбек в оценката си за моята книга.

 

- Този цивилизационен упадък изгледа ви вълнува повече, отколкото глобалното затопляне на климата…

 

- Напротив: въпреки че оставам скептичен към т. нар. климатични заплахи и още повече към въздействието на човека върху климата в рамките на тази теория, прекомерната експлоатация на природните ни ресурси и развалянето на многообразието и красотата на природата на всички нива е неразделна част от цивилизационния ни упадък, както беше в края на Римската република. Ето защо съм убеден, че важното е не да се справяме със симптомите, а с истинските причини: не само чрез намаляване на CO2 или други проблемни вещества, но и чрез работа върху материалистичната, консуматорска, егоистична идеология на съвременния свят, надявайки се, че ще намерим ново равновесие с природата - знаейки същевременно, че истинската опасност за нашата околната среда вече не идва от Европа, която вече постигна огромен напредък, а по-скоро от Азия ...

В този контекст винаги се удивлявам от двойнствения език на много еколози: в екологичен аспект, те предпочитат да защитават един все по-радикален „консерватизъм“, а в културен аспект, защитават краен конструктивизъм; сякаш за много от тях изчезването на вида жаба е по-важно от изчезването на европейската цивилизация... Така че и за да насоча общественото мнение към богатството на нашата култура, което може да бъде разводнено или да изчезне окончателно, аз написах тази книга.

 

- Брекзит ли бъше първият конкретен знак за разпада на Европа, който описвате?

 

- Честно казано, аз все още не съм убеден, че Брекзит ще се състои, макар, че назначаването на Борис Джонсън може да промени ситуацията. Но не трябва да бъркаме „Европа“ и „Европейски съюз“: векове наред Западът е бил политически и културно по-сплотен отколкото днес. Изчезването или трансформацията на Европейския съюз по никакъв начин не би означавало разпад на Европа като цивилизация.

 

Този разпад идва главно отвътре, а не отвън. Унищожаването на традиционното семейство, културният релативизъм, историческият мазохизъм, политически коректното мислене, склонността да се цензурира всяко неприятно мнение, замяната на хомогенни и следователно обединени общности чрез съчетание от групи, търсещи само собствена печалба, социалната поляризация, цинизмът, с който всички представи за абсолютна истина се заменят с договорени „компромиси“ - това са истинските причини за разпада на Европа. Политическите събития, които виждаме днес - превръщането на Европейския съюз в основен защитник на това, което току-що изброих, както и готовността не само на британците, но и на „популистите“ в цяла Европа да пожертват европейското единство, за да защитят поне собствената си идентичност - са само плачевните последици. Защото истинският отговор идва от другаде: Западът може да стабилизира сегашния си упадък, само ако се върне отново към корените си и остане единен и обединен. За съжаление, това послание ще бъде чуто, когато е твърде късно.

 

- Казвате, че не искате да се отдавате на катастрофизъм. Но едва ли може да бъдете наречен оптимист…

 

- Преди всичко, аз съм историк и не мога да си затворя очите пред факта, че великите човешки цивилизации преминават през повече или по-малко сходни исторически цикли. Защо Западът да бъде изключение от хилядолетните правила? Освен това мисля, че съм чувствителен наблюдател на развиващите се в нашето общество процеси. Достатъчно е да се разходите в предградията на Париж, Лондон и Брюксел, да видите с очите си изоставените улици, нивото на образование в училищата и университетите, да оцените промяната на лихвените проценти, да поговорите с все по-откъснатите от действителността национални и европейски политически елити, да усетите объркването и омразата на европейците към собствената им политическа система, за да разберете, че Западът се променя радикалнио, при това не към по-добро. Настъпването на очакваната голяма криза може с големи разходи да бъде отложено с няколко месеца или няколко години. Но когато хазната се изпразни, а социалната система рухне, тогава ще разберем, че „жълтите жилетки“ са били само една малка прелюдия към много по-страшните конфликти, които предстоят. Възникналата след тези конфликти Европа ще има много малко общо с тази, чиято последна агония наблюдаваме сега. Ако искаме да съхраним поне малко от това, което обичаме в тази залязваща цивилизация, моментът е сега…

 

- И накрая, тази малка книгаа може да бъде прочетена като ръководство за оцеляване за лична употреба. Но няма ли вече колективни средства за противодействие на неизбежния според вас упадък?

 

- Разбира се, че има! Освен това подчертавам неколкократно, че това малко ръководство не може в никакъв случай да замести колективната политическа дейност: напротив, vita activа и vita contemplativa трябва да се допълват взаимно, за да образуват наистина стабилно общество. Но трябва ясно да осъзнаем, че сега Европа е много зле и в най-добрия случай, тя ще се окаже коренно променена спрямо тази Европа, в която повечето от нас са били социализирани. Ако наистина искаме да запазим своята идентичност в кризите, които ни очакват, е крайно време да престанем да прехвърляме отговорността към политическия свят, който до голяма степен е безразличен или дори враждебен към истинската европейска култура. При това, да се споразумеем с него, няма да бъде лесно.

Всъщност ние все по-често констатираме вътрешната сила на „паралелните“ общества, които вече доминират в големите ни градове. Ако не вземем активни мерки за укрепване на собствената си идентичност, то съвсем скоро няма да имаме право на наше собствено „паралелно общество“… Времето, когато можехме да разчитаме на стабилността на политическата и културната ни система, приключи. Ако искаме да защитим нашето наследство, борбата трябва да бъде двойна. От една страна, трябва да превърнем всеки човек, всяко семейство и всяка група хора в малка крепост с общи ценности и идентичности. От друга страна, трябва да развием нова политическа идеология, обединяваща културния консерватизъм с борбата за единна Европа, която не е задължително да се отъждествява с Европейския съюз. Това впрочем е сюжетът на последната ми книга, Renovatio Europae („Обновяването на Европа“), публикувана преди няколко седмици на немски език, а в близките месеци и на френски език, английски, полски, италиански и испански език, която е своеобразен диптих с книгата ми Que faire? („Какво да се прави“?).

 

Превод: Никола Стефанов

 

 

 

 

Още от категорията

52 коментар/a

марксист-ленинец си ПОНЕЖЕ на 16.08.2019 в 09:12
...признаваш теорията на отражението (четейки ти постовете, все едно препрочитам комуниста Тодор Павлов) за нещо (материята), което не съществува никак иначе, освен като пределно абстрахирано идеално понятие и предпоставяната му субстациалност само предизвиква смях и иронични подмятания у професионалната философска общност. И не ангажирай място във форума с разнищване на въпроси, по които нищо не разбираш.
За мен на 16.08.2019 в 16:01
отражението на материята са химични и физични реакции. Но и Тодор Павлов има книга" Отражение на материята", писана през 1936 година. Но за отражение на материята говорят и доста западни философи (не знам дали няма да сбъркам ако спомена някои от тях, защото не помня точно кои бяха). Но понеже аз съм хилозоист, мисля, че както мъртвата материя има отражение - според мен физични и химични реакции, така и белтъчната материя има отражение - съзнанието. Още нещо. Според мен тъмната материя и тъмната енергия са и жива, както има и мъртва тъмна материя и тъмна енергия. Философия и религия се сливат според мен, чрез учението за хилозоизма и четвъртия закон на диалектиката за философска диалектична система. А материя и живот са два полюса на Вселената
Въпрос до "ПОНЕЖЕ" от "Белия Цар" на 16.08.2019 в 18:29
Как да си обясним еднополюсните полета, като напр. Електростатичното поле? Вземи едно стоманено топче, натъркай го с вълнен или от изкуствена плат парцал, и то ще се наелектризира; полюсът на това поле е топчето, а силовите линии са нормалите/радиите на центъра на сферата ; Къде е другия полюс? Аз ще ти кажа къде е : той е в безкрайността ; това поле - Един полюс и Безкрайност - са аналогия за Господа и неговата Догма. Догмата за това е Догма, защото не се променя според желанията на някакви реформатори; Догмата е установена от СЕДЕМТЕ УНИВЕРСАЛНИ СЪБОРА - срещу които са те надъхали твоите приятели - протестантите ; Светилниците, за които пише Иоан в книгата на Апокалипсис, са също седем, седем са и църквите, които са символизирани от светилниците ; Не ритай срещу Догмата, и не се набърквай с ново, четвърто лице на единния Господ, защото какво ще попречи на някой друг умник да добави после и пето лице ? всичко това са човешки работи ;
хилеморфизъм (при Аристотел) не значи просто материализъм на 16.08.2019 в 19:13
Хилозоизъм не значи това, което ти си мислиш. Хилозоизъм означава (в митологията) одухотворяване на животинския свят. На свой ред анимизъм означава одухотворяване на растителния свят. Съзнанието не е отражение - това е примитивно догматично предпоставяне на субстанциално съществуващ материален свят, който може и да не е докосван от съзнанието. Но самото това предпоставяне е съзнателна операция. Ако нещо е отвъд съзнанието, това е някой или нещо, което е отвъд представите или представителствата. То едва ли обаче е Догма, то по-скоро е Повелителят на Догмата.
Доколкото знам електричеството има два полюса - плюс и минус. Това са полюсите, а полето е между полюсите. на 16.08.2019 в 23:38
А в електричеството има прав и променлив ток. Можеш сам да си определиш как се променят полюсите при променливия ток и с каква скорост, понеже аз не знам. А правия ток има ясно положение на полюсите.. Що се отнася до догмата, то тя е триъгълник. Аз влагам още едно лице на Бог, за да се създаде диалектична система. Но тогава се появи идеята за тетраедъра, като кристална решетка на диаманта, който е въглерод - елемента на живота. И тогава се появи идеята, за шестоъгълника като кристална решетка на графита другото състояние на въглерода - елемента на живота. Оказа се че може да има християнство на две догми - на мъжка света Троица и женска света Троица - като триъгълници, които са като еврейската звезда. Като се свържат върховете на еврейската звезда се получава шестоъгълник Това е най мекото християнство, което човеците Свети Отци не са приели, защото са човеци, а не Богове. Затова реших, че най добре е да се прескочи графитното най меко християнство и да се отиде направо към диамантено християнство. И това вече става в света независимо дали някои хора не го искат. И то се случва именно сега. Сега автора на статията пише за упадък на старата цивилизация на " догмата". Вие също сте против това и говорите за седемте събора на църквата. Ще кажеш: ама кой си ти, че твърдиш, че ще променяш света. Не знам кой съм и какъв съм, но когато мисля, кажа или напиша нещо то става реалност. Това съм го забелязал много отдавна, казвах го, но не ми вярваха. Аз обаче се стремя да мисля, казвам и пиша само истината, така както аз я виждам. Аз се занимавам с отношения между хората. Ако нещо се променя то това са само отношенията. Когато има четири лица на Бог вместо три, отношенията се променят на 180 градуса. Диамантеното християнство е и семейно християнство, защото има и четириединен женски Бог, заедно с мъжкия четириединен Бог. А истината при отношенията е когато хората са заедно един до друг срещу общи цели, а не един срещу друг - зли и жестоки. А аз се базирам на Христос, който казва, че там където са събрани двама или трима в негово име, то той е с тях. Двама и Христос - Света Троица. Трима и Христос - света четворица. Мен не ме интересува как са мислили преди за хилозоизма аз влагам съвсем нови значения за хилозоизма, или създавам съвсем нова теория за хилозоизма. А вземете прочетете в Анти Дюринг определението на Енгелс за живота.Независимо че той е материалист дава много добра дефиниция за живота.
Сега на 16.08.2019 в 23:54
всеки може да развие и опровергае всяка теза. Имаше един депутат, мъж на водещата по телевизията Светла Петрова, който за 5 минути можеше да развие една теза и да я обоснове като напълно вярна и след това за още 5 минути да развие и обоснове точно противоположната теза, също като напълно вярна. Сега повечето хора могат да правят тази абракадабра, както този бивш депутат на царя. А истината е това, което е казал Христос. Той развива теза за добротата, човещината, любовта. Неговата теза може всеки да я опровергае. Но тя е правилната теза, и затова хората се мъчат да приличат на Христос, да са като него и да следват неговите истини. Както се мъча да правя това и аз.
Вземи (до хилеморфизъм...) на 17.08.2019 в 06:47
прочети определението на Ленин за съзнанието, защото си марксист, което започва: "Съзнанието е отражение на материята чрез нашите сетива, което се фотографира, копира.... и т.н."
от белтъци се интересувам само когато ми ги хвърля някоя готина мацка на 17.08.2019 в 09:28
Цитат: "А вземете прочетете в Анти Дюринг определението на Енгелс за живота.Независимо че той е материалист дава много добра дефиниция за живота". Тази дефиниция за живота е много натуралистична. Доколкото си спомням, животът се определяше като "форма на съществуване на белтъчните тела". Такова определение е лишено от фалсификационен потенциал, защото поставя критичното мислене в зависимост от условностите на материалния субстрат. Това не е аподиктично определение за живота, изхождащ от способността за определение изобщо; то е конюнктурно и се подчинява на идеологически моди и тенденции (гравитиращи към естественическа или пък профанна вяра в "здравия разум"), сиреч - само епохално (в случая - модерно). Без да твърдя, че ще съм прав за всички и да се поставям над всичко, аз бих предпочел да определя живота чрез категорията на съзнанието (без същевременно безкритично да го фундаментализирам и него), за да не се подчинявам на глупавите фегишизирани предопределености на материалния субстрат, особено при гарантирано безумния натиск на съвременността с нейната зверска сензитивистка ненаситност. Предпочитам си: Жив - означава преди всичко съзнателен. Все по-жив - все по-самоосъзнаващ се. В такъв контекст, допускането, че живото обезателно следва да се асоциира с фаталистично-детерминистична зависимост от протеинови телесни структури, е просто една хипотеза и условност, която дори и да работи в определени граници, не ми върши почти никаква работа в стратегическия план на моите (епистемологични и методологични) избори и предпочитания.
...защото си марксист... на 17.08.2019 в 09:31
Не мога да бъда марксист, щом толкова много уважавам Маркс. Маркс е (първият) критик на идеологията, докато марксистите просто не могат без идеологическия подход. Така е донякъде и с християните спрямо Христос.
Антитеза на 17.08.2019 в 09:42
По стара марксистко-ленинска традиция, да си философ се представя за нещо хубаво, а философите се радват на любовта на широките народни маси. Така и Маркс, вместо да изхранва семейството си, философства, та трябва Енгелс (другият, не този) да го издържа, заедно с жена, деца и прислуга, с принадената стойност от ограбения труд на работниците си. И Ленин се представя за философ, макар, че си е чист практик, вещ в завземането на властта. Дори Сталин, така и не успял да се справи докрай с руския, пише труд за езикознанието. Мао също беше философ, издаде малка червена книжка с цитати, наречена Цитатникът на Мао. У нас другарят Живков например издаде повече от 40 тома трудове, вярно, състоящи се от доклади и поздравителни писма, писани от други. В същото време животът си тече по своите си закони и резултатите винаги ни изненадват, в следствие на което философията се налага да се адаптира към тях.
в следствие на което философията се налага да се адаптира към тях на 17.08.2019 в 11:20
Философия, която се адаптира, не е никаква философия, както и изкуство, което не си фантазира, не е никакво изкуство. Философите след Маркс имат задачата не само да обясняват света, а да го изменят - тоест, да изгонят бесовете от него.
Сега на 17.08.2019 в 13:15
всеки човек мъж или жена е обиталище на четириединния Бог и сам е Бог. Каквото мисли, каже или напише става реалност, като трябва да развие в себе си тези възможности. Но затова трябва и вяра в Бог и да черпи пример от Яхве и пророците и Исус Христос и Апостолите. Може и да се помоли на Бог Отец, но чрез Исус Христос и всичко, за което се моли - ще стане. Молбата е учтива форма на заповед. А Бог Отец, който е живата Тъмна материя и Тъмна енергия чува нашите молитви, но чрез Исус Христос. Изобщо Бог Отец и Бог Майка слушат хората, а не Бог Отец и Бог Майка да казват, както мислят повечето наши свещеници.
Иван Митев на 18.08.2019 в 13:43
При сегашната централна банка с неправилен начин за работа, (при достатъчно време) всяка държава е с тенденция на упадък.
Белия Цар до Понеже на 18.08.2019 в 18:59
"Електростатичното поле" за което говорих е абстракция, която адекватно се вписва в теорията на елекро-магнитното поле. Никой не е виждал само един заряд стоящ сам в безкрайността, така също и никой човек не е виждал Господа Отец - но той съществува. Остави променливия и постоянния ток за феновете на AC/DC, защото токът е само проявление на електромагнитното поле, и въвличането му в нашата аналогия само води до усложнения. Ти очевидно се интересуваш от Библията, та кажи ми къде там е застъпена тезата ти за "женска" и "мъжка" Троица? И обоснови за мен, с цитати, как Божието Слово е 4то лице на Единния Господ, след като Йона в гл. 1 : 14 с прав текст казва, че "Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца". Сиреч, плътта е самия Исус, който е носител на Словото, и за който Йоан пише в евангелието си - но не и за Словото като само по себе си.
Абе на 19.08.2019 в 15:04
къде живеете бре хора? Изтока щял да спаси запада? Кой изток. Изгорелите Балкани? Полша правеща фелацио на Америка с надежда някога да командва. Православната религия щяла да спаси всички? Мерси. Православната религия трябва да спаси първо себе си. Европейския изток ще бъде веднага погълнат ако действително Запада не се измъкне от кризите. Първо Китай, ако успее да преглътне Русия а ако той се замотае то Турция ще свърши тази работа. Спасители. Спасете първо себе си. Запада трябва доста да копае надолу за да достигне нивото на спасителите си от Изток :)

Напиши коментар