Трябва да спрем с политиката на щрауса срещу тероризма

Трябва да спрем с политиката на щрауса срещу тероризма
“Оплакват господството, което тегне над плещите на експлоатираните от предградията и последствията от нашата войнствена политика в Африка и арабския свят. Фактите обаче опровергават всичко това. Ударена е Швеция, която никога не е колонизирала и приема стотици хиляди бежанци. Повечето атентати са в мюсюлманските страни, където етническото и верско прочистване (като язидите) се извършва в голям мащаб, без да е свързано със западния империализъм”.

 

 

С нищожни средства, джихадисткият тероризъм успява да промени дълбоко нашия живот. Според френския историк Пиер Вермеран е време Западът, и в частност Франция, да престанат да се самобичуват и да оценят заплахата, която не спира да расте.

 

 

От 11 септември 2001 г. мюсюлманските и западните страни живеят под влиянието на тероризма. Смята се, че извън войните в Ирак и Сирия,

 

над 190 хил. загинали и 200 хил. ранени са жертвите на международния ислямски тероризъм.

 

От 16 г. насам шест атентата се извършват всекидневно в света, или 31 500. Тези числа са огромни (жертви на атентати, организатори, съучастници, кандидати за самоубийство…), но за една толкова дълга глобална война, числата са относителни.

В гражданските войни в Ливан, Алжир, Ирак, Сирия, Йемен, Судан, Афганистан, Югославия, Чечения и т.н., равносметката никога не е по-малка от 200 хил. убити. Понякога дори е по-голяма: повече от 400 хил. загинали в Сирия за пет години. Според този аршин, международният тероризъм е много печеливша война за спонсорите си в термините на терор, известност, медийно и идеологическо влияние, политическа комуникация… 

Изправени пред атентатите, арабските и западните държави инвестират огромни суми: преконфигуриране на транспортните средства и на отбраната, наемане на милиони агенти в сигурността (охрана, летища, транспорт, полиция, разузнавателни служби, армия). Тероризмът заема първа страница в медиите след големите атенатите и променя начините на живот на нашите общества. Всичко това впрочем, се постига с ограничени, дори нищожни финансови и човешки средства, за богатите с милиарди петродолари спонсори и от гледна точка на милионите мъже, които са на разположение да действат, поради липсата на по-добри перспективи. 

Съжаляваме, че психично болни и други уязвими лица (затворници, имигранти, аутсайдери, престъпници, наркомани и т.н.) предоставят работна ръка за атаките. 

 

Но кои бяха Щурмовите отряди на нацизма? 

 

Аусайдери, бивши бойци, жертви на войната и на масовата безработица, престъпници, луди. Нищо ново.

Освен това този тероризъм функционира много добре, тъй като постига военните си цели. Разбира се, знамето на “Ал Кайда” или “Ислямска държава” не се развява нито над Лондон, нито над Дамаск, Израел не е изчезнал и Франция или Саудитска Арабия не са превърнати в прах и пепел. Но френският случай след атентатите на Мерах през март 2012 г. илюстрира 

 

печелившата стратегия на терористите: 

 

религиозна радикализация и пристъпване към действие, ислямизация, банализиране на престъплението и на ужаса, лекомислие на медийните елити и на видните личности, състрадание и култура на прошката на социолозите в медиите, обикновена подлост на политическите елити, всичко е там. 

Само шепа алжирски интелектуалци, често в изгнание, тъй като са осъдени на смърт от ислямистите, водени от спомена за личния си и национален опит през 90-те г., предупреждават европейските елити за слабостта, политиката на щрауса, слепотата, добрите чувства и накрая духа на Мюнхен, чийто единствен изход е сътрудничеството.

След атентатите в Мадрид (март 2004 г.), Лондон (юли 2005 г.) и Тулуза (2012 г.) впрочем, радикализацията не отслабва, а се засилва. 

 

Франция изпрати в Сирия най-големия контингент от джихадистки чираци от Западна Европа

 

за три години броят на “радикализираните” се утрои (19 хил. души). Затворът, като инкубатор на салафитската радикализация, е само един от векторите. “Дерадикализацията”, провеждана в импровизация, непознаване на исляма и на религията от предполагаемите експерти, бързо показа нейните граници, дори безполезността й. По-добре би било да се помисли за режимите на историчност, изяснени от историка Франсоа Артог, и за хоризонтите на очакване на нашите терористи и другите радикализирани, които се подиграват на дребнобуржоазните стремежи на осигуреното и хигиенистко общество.

 

Никога не е имало толкова забулени жени във Франция или Англия, както през 2017 г.,

 

и има взрив на фереджето от 2015 г. насам, във версиите на салафитите или на “Мюсюлманските братя”. Толкова пазари, търговски центрове, предградия, дори университети свидетелстват за това. Големите организации в сферата на влияние на “Мюсюлманските братя” и техните говорители се представят дори като умиротворители на мюсюлманите и на френското общество, а Колективът срещу ислямофобията във Франция (CCIF) се намесва в училищата и ректоратите! Вместо да отдалечи мюсюлманите от фундаментализма, 

 

тероризмът разширява обръча си. 

 

Във Франция отпреди 20 г., когато оръжията напуснаха градовете, само сценариите на Ал Пачино или на Копола представяха немислими военни сцени. Днес, насред Париж, един престъпник може да пререже гърлото на двойка полицаи в дома им пред детето им, или мъж на зряла възраст да обстрелва с “Калашников” полицейски автобус на Шанз-Елизе. А на 17 август микробус смаза туристи в туристическия квартал на Барселона! Тези образи са толкова поразителни, че единственият начин да ги скрием, е да ги превърнем в сценарий, да ги омаловажим, да ги релативизираме. Гледайки ги право в лицето, техните последствия са прекалено ангажиращи. Така че 

 

престъплението е оправдано с бедността, експлоатацията, умствената изостаналост, наркотиците, господството и т.н.

 

По време на гражданската война в Алжир Париж беше столица на “кой кого убива?”. Поради омраза към алжирския режим (каквито и да са причините за това), “експерти” постановиха, че тази война (кланета, атентати, масови престъпления и т.н.) е била планирана от алжирските тайни служби и терористите са техни жертви. Днес потомците на тази странна школа оплакват господството, което тегне над плещите на експлоатираните от предградията и последствията от нашата войнствена политика в Африка и арабския свят. 

Фактите обаче опровергават всичко това. 

 

Ударена е Швеция, която никога не е колонизирала и приема стотици хиляди бежанци.

 

Повечето атентати са в мюсюлманските страни, където етническото и верско прочистване (като язидите) се извършва в голям мащаб, без да е свързано със западния империализъм. Но нищо, старите пригласяния се засилват. Те превръщат тероризма във Франция във френско-френска афера, докато тя е световна. Същото нещо е в чужбина.

Проблемът е, че тероризмът работи. Той дори може да промени резултата от изборите, както показа атентатът в Мадрид през 2004 г., дори този в Манчестър през май 2017 г. Той може да промени дори резултата на футболен мач, както в Дортмунд. И докато чакаме, се натрупват нови опасности. 

 

Пиер Вермеран е професор по съвременна история на Магреба в Сорбоната. Неотдавна той публикува “Шокът на деколонизациите. От войната в Алжир до Арабската пролет” (Le Choc des décolonisations. De la guerre d'Algérie aux printemps arabes, 2015).

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Коментари

  • легисти

    21 Авг 2017 13:30ч.

    Те френците съвсем не се самобичуват от чувство на вина. Като гледаме, успоредно с тая мекота, да се дървят и плезят на руснаците хич не им пречи никаква душевна сантименталност. Друг им е мотивът, и то не на самите френски васали, а на окаяният задокеански сатана, който им дърпа конците.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    21 Авг 2017 16:33ч.

    Карикатурата е точна: https://ic.pics.livejournal.com/ifc/46678941/992082/992082_900.jpg План за действие при терористичен акт: 1. Сълзливи карикатури; 2. Филтър във фейсбук; 3. Плач по телевизията; 4. Осветяване на сгради; 5. Бдения със свещи; 6. Още бежанци; 7. Наричайте тия, които искат да го спрат, расисти, омразници и ксенофоби; 8. Чакайте следващия терористичен акт; 9. Повторете от начала; 10. Не правете нищо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Всички ние сме християни.

    21 Авг 2017 19:39ч.

    Основният принцип на християнството е ДА ПРОЩАВАМЕ НА ОНЕЗИ, КОИТО ИЗВЪРШВАТ ВЪРХУ НАС ТАКИВА НЕЩА, КАКВИТО НЕ БИХМЕ ИСКАЛИ ДА НИ СЕ СТРУПВАТ НА ГЛАВАТА. Нали разбирате? Този принцип е малко по-различен от онзи, другия, който гласи: НЕ ПРАВИ НИКОМУ ОНОВА, КОЕТО НЕ БИ ИСКАЛ ДА ТИ ПРАВЯТ НА ТЕБ САМИЯ. Вторият принцип е валиден, ако ние сме СУБЕКТИ. Ако обаче ние не сме СУБЕКТИ, а ОБЕКТИ (на собствената си съдба - справка проф. Иво Христов от Пловдивския Университет), то ПЪРВИЯТ ПРИНЦИП е валиден точно за такива ОБЕКТИ, каквито щем не щем — СМЕ. А защо сме ОБЕКТИ? Такива ни прави християнството, което изисква от нас да прощаваме и на враговете си. На това се дължи и ЩРАУСОВАТА НИ ПОЛИТИКА. Нас ни изтребват, а ние сме си НЕВЪЗМУТИМИ. Правим се на такива, защото това е един начин да бъдеш ВСЕОПРОСТИТЕЛЕН. А ако трябва да постъпим като естествени природни създания, логично е да отвърнем на удара с удар. Логично е да приготвим за „злата круша“ — ЗЪЛ ПРЪТ. Но тогава ще ни се влоши „имиджа“ на добри християни — ще заприличаме на диваци. Няма да бъдем „цивилизовани“…

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • дилитваха ме

    21 Авг 2017 20:24ч.

    Пак ме изтриха,както казват някои депутати "дилитваха" ме, явно инакомислието надхвърля толерантноста на сайта.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До всички сме християни

    22 Авг 2017 8:48ч.

    Първо - НЕ ВСИЧКИ СА ХРИСТИЯНИ в западното общество. Мнозинството са атеисти или невярващи. Западните общества /особено френското в случая/ са общества на лаицизъм. Държавата е законово отделена от църквата. По това западните общества фундаментално се отличават от ислямските общества , при които Държава , личност и ислям - са едно цяло. Тази отлика е дала изпреварващия прогрес на Запада последните 3-4 века , но днес тази отлика е СЛАБОСТТА на запада. Решението за нас ? Засилване ролята на християнските църкви над хората , възвръщане на вярата и моралните ценности. А държавите - политики на затворени граници и ДЕПОРТАЦИИ. Може ли реално да очакваме такива политики ? За момента НЕ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Какви сме

    22 Авг 2017 9:18ч.

    Много е прав Пиер Вермеран! Хайде да не играем с религиозни догми във форума, че тогава ще отидем много далеч и непредсказуем финал. Да си спомним казаното преди христианството от китаеца Конфуций: " "Въпрос:«Правилно ли казват, че за зло трябва да плащаме с добро?» Учителят каза: «А с какво тогава да платщаме за доброто? За злото трябва да плащаме по справедливост, а за доброто — с добро».

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • «За злото трябва да плащаме по справедливост…»

    22 Авг 2017 10:47ч.

    Уви — справедливостта е една изключително хлъзгава материя. «Господин Бенковски, а какво да пра’им у нашето Поибрене с Юсуф — полския пъдарин. Той никога нищо лошо не е направил на никого от нас, българете. Напротив, винаги е бил справедлив и милосърден…» БЕНКОВСКИ: «А тоя Юсуф какъв е? Турчин ли е?» «Турчин е.» БЕНКОВСКИ: «Тогава да се обеси! Какво национално-освободително въстание ще е то тогава, ако едни турци ще бесим, а други ще помилваме? Всички чалмалии — на бесилото!»

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "За злото..."

    23 Авг 2017 12:58ч.

    Тя, справедливостта, по моему не е "хлъзгава материя", а въпрос на културна и интелектуална способност на Личността да се отсява зърното от плявата и за Човека да се съди по ДЕЛАТА му (много древна истина), а словата да са адекватни на делата му. Цитираният случай с Бенковски, днес ни дава представа за неговото интелектуално развитие. Защо на В.Левски не са записали такива мисли??? По принцип ако ще се пързаляме, винаги ще намерим повод, но за съжаление само при студено, много студено време и често далеч на Север...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи