- Автор: Георги Николов, e-vestnik.bg
- 10 Sep 2020
- 6404
- 38
Теменужка Петкова на среща със заместник генералния директор на Търговската служба на САЩ Дейл Ташарски. Снимка: пресцентър на Министерство на енергетиката
Ето какво се знае като официална информация, а всеки може да си направи изводите.
България плащаше от най-високите цени в ЕС за природния газ доставян от „Газпром” – между 400 и 500 лв. на 1000 куб. м. в последните две години. За сравнение цените за България са били между 5% и 15% по-високи от тези на 8 други страни от ЕС. Защо и как е така, е друга тема, свързана с газопроводи, обем на доставки и др.
Но фактът е факт. Има формула за изчисляване на цената, обвързана с цените на петрола, която внася допълнителна сложност да се разбере защо става така.
И ето, премиерът Борисов на извънредна пресконференция на 3 март лично представи новината за намаление на цената на природния газ внасян от Русия с 40% като голяма победа в резултат на преговори.
Всъщност няма заслуга
Резултатът е постигнат благодарение на антимонополното дело на Европейската комисия срещу „Газпром“, в което руската компания миналата година се съгласи на споразумение. И печалният факт е, че България е останала последната страна в ЕС, която не се беше възползвала от това споразумение за да предоговори с „Газпром” по-евтин газ. В крайна сметка това се случи, цените падат със задна дата от август.
Руската агенция „Взгляд” цитира анализатор на Националния фонд за енергийна сигурност Игор Юшков, според който с тази отстъпка се изравнява цената на газа за България със средните европейски цени. „Газпром“ всъщност намали цените не само за българите, а и за останалата част от Европа. Целта на руската компания е да отстъпи от цените, за да не я осъдят за монополно положение, но за нея по-важно е да запази клиентите си.
Дотук добре. Само че ще съобщят ли управляващите какво точно е подписала Теменужка в САЩ?
По време на работното си посещение там Петкова и ръководена от нея делегация тя се среща със заместник-секретаря по енергетика на САЩ Марк Менезес, с помощник държавния секретар по енергийните въпроси Франсис Фанън, със заместник генералния директор на Търговската служба на САЩ Дейл Ташарски, със заместник помощник секретаря на Бюрото по международна сигурност и неразпространение Ан Ганзър и с представители на американската индустрия за втечнен природен газ.
Точно след тези срещи Петкова обяви, че до края на тази година ще бъде „диверсифицирано” 50% от потреблението на природен газ в страната.
То е около 3 млрд. куб.м годишно, тоест половината количество в размер на 1,5 млрд. куб.м газ вече ще бъдат доставяни от Азербайджан и от втечнен природен газ. През месец юни миналата година България получи своите първи доставки на американски втечнен природен газ (LNG – съкр. от Liquefied Natural Gas). За миналата година доставките на втечнен природен газ за България са в размер на близо половин млрд. кубически метра.
По-рано цените са били конкурентни, втечнения газ е конкурирал с по-ниски цени скъпия руски. Но сега, когато цените на „Газпром” падат значително за цяла Европа, на какви цени ще доставя България втечнен газ? По този въпрос няма обяснения. Известно е само, че втечнения газ от САЩ, като себестойност излиза по-скъпо за добиване и доставка, от руския по газопроводите.
И става още по-сложно – договорът за доставки с „Газпром” е до края на 2022 г. И той е по системата „взимаш или плащаш”. Тоест – „Газпром” доставя газ (досега почти цялото количество, което потребява България) в договорения обем, а клиентът ползва или не ползва, трябва да го плати. Договорите са такива поради особения характер на „стоката”. За нея са нужни газопроводи и постоянно доставяне през тях на определени количества. Не е като стока, която да доставиш с камион и да складираш някъде докато ти потрябва.
И ако България намали наполовина доставките на газ от Русия, ще трябва да плаща цялото количество. А може ли да го складира някъде, за след две години напред, когато ще изтече договорът? Получава се така, че България ще трябва да внася 1,5 млрд. куб. метра различен от руския газ, но ще продължи да плаща за него, съгласно договора с руснаците по условието „take or pay“.
Идеята на диверсификацията е да имаш избор, да не се обвързваш с един монополен доставчик и да имаш възможност във всеки момент да избереш да купуваш от друг, на най-добрата цена. Досега България беше изцяло в ръцете на руския монополист „Газпром” и не беше договорила най-добри условия. Сега се опитва да се откъсне, изгражда нова газопроводна връзка с Гърция, за да даде възможност за доставки и от други.
Но след падането на цените на „Газпром”, България ще се задължи ли сама да купува половината си газ по-скъпо, само за да не е руски?
Източник: e-vestnik
