С ненужна и необмислена реплика Путин едва не занули доброжелателността към себе си, натрупана обилно у българите в последните години – най-вече под влияние на несправедливата и истерична западна путинофобия. Обясненията на Маша Захарова галят ухото, но не задоволяват. Ако питат мене, сравненията на скандала за „македонските земи“ на Путин в Скопие с кадрите на американски дипломати, чинно декламиращи на български пред паметника на Кирил и Методий в София, са катастрофално пиар бедствие за Русия.

 

Читателите си спомнят, че наскоро бях нарочен от финансирана от САЩ полицействаща българска фондация за „антидемократичен пропагандист“. А бившият журналист от „Свободна Европа“, настоящ пропагандист на партията ДОСТ Константин Мишев ми тегли клеймо „путинист“. И се опита да кандърдисва българите в Ню Йорк „да не си водят децата в българското училище“, в което имам щастието да ги уча всяка неделя, „при учители путинисти“. Дори в плаката на училището за новата учебна година предложих да пишем „Българското училище, в което ДОСТ и Ердоган не биха искали да водите децата си“. 

 

Много се надявам тези редове да стигнат в някаква форма и до съветниците на Путин. В тях повтарям много неща, които неведнъж съм писал, за което моля за извинение, но мисля, че разбирането им, и значи и повтарянето им, е извънредно важно. 

 

Защо българите – без разлика на партиен цвят и филия/фобия – тъй болно се засягаме на тема 24 май? 

 

Защото 24 май е истинският ни национален празник, духовният стожер на нашия етнос. Тук въобще не става дума за политика, газови потоци, ухажване на Гьорге Иванов, уязвяване на клетника Борисов. А за нещо съвсем различно. Трите фактора за възникването на българската народност в IX–X са езикът и писмеността на учениците на Кирил и Методий, властта на българските царе в Първото българско царство и православието. От тях безспорно най-важен е първият – той държал етноса ни жив и при липсата на втория фактор, и при изземването на третия от фанариотите и обръщането му в оръдие за асимилацията ни. 

 

24 май е единственият общонароден български празник, вече и глобален, но стигнал до нас от самото начало на народността ни в IX–X век, възприет и от възрожденците ни в средата на XIX век като шиболет на българското. През Възраждането българите имали ясно съзнание и за голямото общославянско и общочовешко значение на 24 май, но и че то е именно българско национално дело – най-големият ни принос в човешката цивилизация. Големият страх на нашия етнос е асимилацията ни от чужди империи и 24 май е бялата ни магия срещу нея. Македонизмът е ярък символ на тази асимилационна политика, еманация на антибългарското. 

 

Това, което за българите е 24 май, за русите е Денят на победата

 

 – истинският национален празник на Русия, единственият общонароден празник на русите по цял свят. Той събира в едно трите начала на руския етнос, формирани в Московското велико княжество след Куликовската битка в 1380 г. (да, и под влиянието на монголския улус) – силната, свещена царска власт, съборността – под което Лев Гумильов разбира толерантността на властта и титулния етнос към другоезичните и друговерски народи в царството и съответно тяхната насрещна лоялност, и високата духовност, под което разбирам най-вече огромната важност на публичните ценности (също и неща като родината, вярата, честта, другарството) за отделния човек и готовността му да умре за тях или да претърпи колосални вреди в частните си дела, без да се оплаква. 

 

Огромна грешка правят украинските нацисти, като се опитват да принизят Деня на победата и се надсмиват над Георгиевските лентички („колоради“). Денят на победата не е само задушница за загиналите от Безсмъртния полк, а те са във всяко семейство. А и гордост от великото постижение на руската гордост, инат, издръжливост, храброст, изобретателност, военна хитрост, на руското другарство, социална сплотеност, взаимопомощ и на откритостта към отвъдното и абсурда, и значи, и на руската свобода, и на руския ум и всевъзможни таланти, на руския триумф над надменната Западна Европа. 

 

Под впечатлението от тв кадрите от Безсмъртния полк напоследък взех да чета за първи път „Василий Тьоркин“ от Александър Твардовски, съветски роман в стихове, плебейски „Евгений Онегин“, за живота и мислите на руския войник в Отечествената война. Без грам болшевизъм и патетика, непретенциозно, на места с разтърсващи модерни метафори – чета го по малко – да уляга по-добре. Големият вкоренен страх на руския народ е от жестоките, расово надменни западни завоеватели. Денят на победата е спасението и триумфът над тях. Украинизмът е еманацията на антируското, на предателството, сговорът със западните завоеватели. 

 

Както русите са напълно нетолерантни към хулите срещу Деня на победата и към украинизма, така и българите към закачките за 24 май, азбуката и македонизма. Повече по въпроса за тъждествеността на украинизма и македонизма може да се прочете в коментара ми „Украинизмът е македонизъм на квадрат“ от 2014 г. 

 

Какво означава „македонските земи“? 

 

Като оставим настрана абсурда, че писмеността преминала от македонските земи в украинските, то не означава абсолютно нищо. Путин повтаря остарялата теза, която все още се чува и у нас, че Климент създал кирилицата, или както пише в житието му, изнамерил нови форми за буквите, създадени от мъдрия Кирил. Съвременната археология обаче категорично показа, че „кирилицата“ е възникнала в началото на X век в земите на Преславската книжовна школа, тъй че по-правилно би било азбуката ни да се казва „симеоница“ (мнението не е мое, а на Николай Трубецкой). За българския читател ще е интересна в това отношение излязлата в 2006 г. книга на Флорин Курта (Florin Curta) „Югоизточна Европа в Средновековието, 500–1250 г.“ (Southeastern Europe in the Middle Ages, 500-1250), която обобщава данни и изводи и на много съвременни български автори. 

 

Освен това в IX–X век земите на днешната БЮРМ не се наричали „Македония“. Така се наричали земите около Одрин, а ромейският василевс Василий II Македонянин (т.е. одринец) – нарекъл се и Българоубиец – именувал завладените от него земи на Самуила в Охридско „тема България“. Колкото до гърците, те никога не признали легитимността на името „Македония“ по отношение на БЮРМ. За тях тази област в древността, по време на македонското царство на Филип II и Александър Велики, се наричала „Дардания“. Българите също никога не са наричали тази земя „Македония“, а „Долна България“ или „Долна земя“, а в старо време, части от нея – Кутмичевица, Велика, Драгувития. 

 

Името „Македония“ било произволно наложено на цялата тази обширна и разнородна област през XIX век от Запада, точно както и името „Тракия“, „Византия“ – от немски картограф в XV век – и „Украѝна“ (с ударение по полски, на предпоследната сричка) – от поляците също в XV век или по-късно. Използвайки нежелателния за нас западен термин „Македония“, Путин играе по свирката на Запада. А всъщност тази западна политика на балканизация на Балканите е преди всичко антируска. 

 

Още по-важно за Путин е, че старобългарският книжовен език, всъщност до XI век и в самата България наричан „словѣньскъ“, е оформен най-вече в Преславската школа. Кирил оставил сравнително малко преводи от гръцки на словѣньскъ, само за най-насъщните черковни треби. Голямото мнозинство кирилски текстове от старобългарската книжнина, особено сложните, между които цялата Библия и Шестодневът, са преведени и оригинално съставени в Преславската школа. Там е изкована философската ни терминология – битие, същност, естество, качество, количество. България не само спаси делото на Кирил и Методий от затриване, но го повдигна на качествено нова степен и го разпространи в огромна и за днешно време част от света. Това даде възможност, както подчерта Дмитрий Лихачов, руската средновековна книжнина да тръгне с летящ старт към духовните висоти, които по-късно достигна. 

 

Защо ни е важно всичко това? Първо, защото това е истинското положение на нещата, и второ, защото тогава нашата писменост и език не са дело на „ромейски мисионери“, „дипломати“ или „шпиони“ – според предпочитанията на пишещите, не са донесени от Гърция, Херсонес или Великоморавия, нито пък са създадени в днешна БЮРМ, а са дело на български книжовници на служба при двора на българския владетел в историческата сърцевина на България – днешния Североизток. Най-важното събитие в историята ни е било наше суверенно решение и дело – България тогава била суверенна велика сила. То било отстоявано с майсторско лавиране между чуждите силови центрове. Така че 24 май е празник и на суверенитета ни. 

 

Отразява ли казаното от Путин пред Гьорге Иванов официалната позиция на Русия? 

 

Не. В Русия общонационалното честване на 24 май, Деня на Кирил и Методий и на славянската писменост и култура, е установена държавна традиция. Грандиозният концерт в 2016 г. на Червения площад с хор от две хиляди хористи, който може да се сравни по мащаб и въодушевление само с честването на Деня на победата, обаче не попадна в радара на българските медии. Какво се чества в Русия на 24 май? Московският патриарх Кирил, който обикновено тогава служи литургия с българския патриарх Неофит, каза в словото си на същата дата в 2013 г., цитирано на сайта на Руската патриаршия: „Разпространението на писмеността, просвещението, богослужебните книги и литургичните традиции на територията на историческата Рус е неразделно свързано с братската Българска църква и българския народ, с който винаги сме пазили особено близки и братски отношения. Свидетели на това са храмовете и манастирите на Руската църква, носещи имената на български светци, преди всичко на преподобния Йоан Рилски... Москва дълбоко почита първосветителя на Руската църква Киприян, родом от България...“.

 

Патриарх Кирил всяка година служи в главния московски храм на Христа Спасителя с представители и на други православни църкви, сред които и пратеник на Цариградския патриарх, наречен в словото му „светейши патриарх Константинополски“, но оказва изключително внимание на българския патриарх и на специалните исторически връзки на България с Русия. Така че за руската страна 24 май е и денят на България. Това е безспорна историческа новост, явно въведена от Путин. Въпреки че руските слависти като Николай Трубецкой и Дмитрий Лихачов винаги са признавали специалното отношение на България и Русия, въпросът за българското културно влияние в Рус беше доскоро замъглен в масовото руско съзнание – кирилицата и славянската книжовност се представяха за дело на византийски монаси, народността на Киприян в руската „Уикипедия“ беше „сръбска или българска“.

 

Патриарх Кирил не използва в словото термина „църковнославянски“, но в него сам по себе си няма антибългарска крамола – по времето на първото българско културно влияние в Рус народните езици в Преслав и Киев са все още един и същи език, чието самоназвание и на двете места е „словѣньскъ“. Българските автори от IX–X в. ясно разграничават името на езика, „словѣньскъ“, и името на народа и държавата, „български “. Приписката на Тодор Доксов от 906 г. казва: „Тия благочестиви книги... преведе по поръка на нашия български княз Симеон на словѣньск език от гръцки епископ Константин, ученик на Методий, архиепископ на Моравия, в годината от сътворението на света 6414 (906 г.)“. Естествено, високоученият книжовен език на учениците на Кирил и Методий от Преславската школа е бил доста различен от просторечието и на Преслав, и на Киев, та определението „църковен“ тогава е било уместно. 

 

Книжовният език не от македонските земи, а на Преславската и после и на Търновската школа е основата на днешния руски литературен език, 

 

който е много по близък до среднобългарския на Евтимий, отколкото е нашият новобългарски. Новоруският език, кодифициран по времето на Петър Велики от киевски книжовници в съответствие в киевските традиции от XIII в., също е много по-близък и до книжовния език на Киев отпреди монголското нашествие, отколкото е днешната неразбираема за широките украински маси украинска мова. 

 

Едва Пушкин окончателно освободи руския език от „българско робство“, но и до днес в него остават огромен брой българизми, често дублетни с домашни руски думи като гражданин – горожанин, Владимир – Всеволод, Ленинград – Звенигород. От друга страна, много от русизмите в новобългарски са по произход старобългаризми, върнали се в България в ново време през руски. 

 

А днешният македонски език не е преминал през тази облагородяваща процедура, защото е приел сръбски образци и се пише на сръбска пишеща машина с Вук-Караджичевата азбука, която всъщност е днешната македонска писменост. 

 

Тия дни мярнах във Фейсбук и нещо, явно взето от украински сайт, дето се казва, че руският (московски) език бил до еди-кога си не славянски, а угро-фински, и не се казвал „руски“, а после откраднали това име от украинците. Това са пълни глупости. Още веднъж, днешният руски книжовен език е безкрайно по-близък до киевския от XIII век, отколкото е днешната изкуствена укро-мова. 

 

От азбуката към политиката 

 

Разбрахме, че българите – огромното им мнозинство, без разлика на фили, фоби и партийни ориентации – не приемат стожера на своя етнос да става залог на политически игри с потоци. Като осъждат антинационалния режим на ГЕРБ и се надяват Борисов да отговаря за престъпленията си пред съда, мнозинството българи не симпатизират на руския проект „Турски поток“, който е и икономически безсмислен, и поставя България в положението на Украйна и Полша – страни с традиционно антируско поведение. Повече по въпроса съм писал в коментара „За Южен поток и разцентрования ни геостратегически компас“ в края на 2013 г. 

 

Миналата седмица бях разтърсен от отвратителните кадри на пребиването на мирни кюрдски демонстранти пред резиденцията на турския посланик във Вашингтон от турски дипломати, други турски чиновници и цивилни полицаи от охраната на Ердоган. При пълното безхаберие на американските полицаи, явно самите шашнати от ставащото. Тези брутални сцени ни говорят повече за същността на Ердогановия режим, за турската цивилизованост, надеждност като партньор и за стабилността на многонационалната турска държава от триста тома специални проучвания. 

 

Време е президентът Радев да каже, че България няма интерес от транзит на руски газ през турска територия за ЕС. И да го казва и на партньорите си в ЕС. 

 

„Южен поток“ няма финансово и стратегически жизнеспособна алтернатива, докато в Киев има антируски режим. 

 

Време е също Русия да подобри чувствително качеството на дипломатическото и информационното си присъствие в България. Българите гледат RT на английски и отдавна нищо дебилно-хлебарско, нищо в духа на старата царска или съветска пропаганда не е приемливо за тях на български дори от медиите, които носят името „руски“. 

 

Русия трябва да издигне представата за себе си в България поне до равнището на откриването на олимпиадата в Сочи. Българите са над 80% емоционални русофили, но Русия трябва да поработи здраво, за да плени и умовете им. Но от друга страна, както RT вече не се занимава с Русия, а дава реалната картина на Запад и в Третия свят и разобличава фалшивото й изобразяване в западните корпоративни медии, така и руските медии в България може да не говорят за Русия, понеже там няма да са свободни от пропагандни опорни точки, а откровено за слабостите в България и ЕС. Руският пиар в България може би трябва да се предостави главно на руските инвеститори, които да откриват работни места, да изграждат инфраструктура, на руските артисти като Валерий Гергиев. 

 

Иначе... празникът ни за 24 май в училище „Гергана“ в Ню Йорк премина чудесно – 

 

с над два часа училищна програма – стихове, смешни сценки, хорове, танци, художествена гимнастика и музикален театър, с участието и на прекрасните ни гостенчета от детския хор на приятелското ни „Малко българско училище“ в Чикаго, отбелязахме тържествено 70-годишния юбилей на голямата Стефка Евстатиева, чухме в програмата освен многото български и две хубави руски детски песнички от Владимир Шаински, разбира се, в превод на български, едната изпълнена от гостенчетата от Чикаго – и за баланс една нюйоркска пиеса на Глен Милър и една песен от мюзикъла „Матилда“, също на български. Разделихме се с няколко наши деца, сред които две, от трети и първи клас, са руски българчета, които се местят със семейството си в далечна Флорида. Майка им, от Краснодар, ги спря преди време от руското им училище в събота, за да могат да идват на българското в неделя, и то според нея е единственото от Ню Йорк, което ще им липсва във Флорида. 

 

С една дума, страшно вълнуващ празник на децата и семействата, на духа на модерната, просветена българщина. С нежелание се изтръгнах от атмосферата му, за да се занимавам с нещата по-горе. 

 

Сцената трудно побира участниците в традиционния български училищен концерт за 24 май в Ню Йорк

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

25 коментар/a

observer на 26.05.2017 в 17:18
Е, руската държавност НАИСТИНА е дошла от украинските земи. А по-точно от земите, на които днес се намира Украйна. Това поне е общоизвестен факт. Както и викингския произход на името Рус. И в Русия, доколкото знам, никой не се срамува от това. То и нашата държавност идва от степите на днешна Русия. Нямам предвид глупостите написани във форума, че Русия била създателка на българската държава, наша майка и баща. А пък както се разбра от един наскоро открит кътник край Чирпан, човечеството идва от българските земи и първият българин се нарича грекопитек.
Муйо на 26.05.2017 в 18:09
Ако репликата на Путин е била непремерена, то тя ще влезе в учебниците по история като първата му непремерена реплика, откакто е на власт. Охрид и тогава, и сега се намира в Македония. А че евроатлантиците внезапно станаха по-големи националисти от Болен Лидеров е най-малкото подозрително. Напълно съм съгласен с observer - създателки на Третото българско царство са Англия, Франция, Австро-Унгария, Германия и Италия. Ако беше Русия, нямаше да граничим със себе си.
Друид на 26.05.2017 в 18:34
Ако обзървър е прав, че руската държавност НАИСТИНА е дошла от днешните украински земи, значи и Путин е толкова прав, че кирилицата е дошла от днешните македонски земи. А истината не е свързана с никакво идване от някъде си... Русия възниква в Киев, не Украйна. Така и кирилицата има произход от солунското българско наречие, сиреч от ония македонски земи, които тогава представляваха България, както днес правилно потвърдиха и учените от БАН. Що се отнася до авторовата теза (впрочем достойна за уважение, както и цялата статия), че азбуката е по-скоро симеоница, това не отменя по дифолт първичното хронотопно основополагане откъм първоучителите Кирил и Методий, произхождащи и започнали пътя си именно от Солун/Тесалия/Македония.
Друид на 26.05.2017 в 18:38
Моля за извинение: Тесалия да се чете Тесалоники!
Шива ,не Буда. на 26.05.2017 в 20:34
"Българите са над 80% емоционални русофили," Въз основа на какво изследване се прави това заключение? Всеки средно статистичен 40 годишен човек има около 200 познанства и приятелства. Не знам около мен ,160 мои познати да са емоционални русофили. Познавам само един,и бих казал ,че нещо не е в ред.
Муйо на 26.05.2017 в 21:51
Друид, Солун никога не е бил български. Ама никога. А първоучителите Кирил и Методий може и да са били българи, само че цял живот са били на византийска служба. Старата арменска азбука (крапар) и старата грузинска (мхедрули) удивително приличат на глаголицата. Такива ми ти работи.
до observer на 26.05.2017 в 21:59
***Е, руската държавност НАИСТИНА е дошла от украинските земи. А по-точно от земите, на които днес се намира Украйна. *** Не е така. Ако "Киев-мать городов русских", тогава Великий Новгород - отец городов русских. Руската държавност се зароди от варязи ("пришли из-за моря варяги-русы" - св. Нестор-летописец от Киево-Печерска лавра) на северо-запад на днешната Русия, във Великий Новгород или - има вероятност - в Старая Ладога (200 км от С.Петербург). А викинг - това е професия, не е етнос.
до Муйо на 26.05.2017 в 22:09
///Старата арменска азбука (крапар) и старата грузинска (мхедрули) удивително приличат на глаголицата. Такива ми ти работи./// Точно така. Ученик на Дмитрий Лихачов жив класик проф. Гелиан Прохоров в интервюто си за Канал 3 (предаването на Наделина Анева от юни миналата година) каза, че глаголацата е дошла от Африка и е от 4 век.
до Муйо на 26.05.2017 в 22:14
///А първоучителите Кирил и Методий може и да са били българи, само че цял живот са били на византийска служба. /// Има предположение, че майка им е била славянка. Може би дори и българка. Но за баща им е всичко ясно - той е бил грък.
observer на 27.05.2017 в 09:20
Не са ме разбрали някои. Не е уместно историческите събития да се проектират върху съвременната карта на света. Украйна беше само пример. Ето ви още един - държавата на хан Аспарух е била всъщност румънска и се е разпростирала до южна Добруджа. Абсурдно, нали?
observer на 27.05.2017 в 09:30
Муйо, създател на Третото българско царство е преди всичко запазеното национално съзнание на българите след петстотин години оцеляване като подчинена народност в чужда империя. България не е изкуствено създадена от Великите сили като Югославия или начертаните от колонизаторите върху картата африкански държави. А иначе Русия щеше да е освободила просто една аморфна територия с някаква популация върху нея.
ванче на 27.05.2017 в 10:28
observer на 27.05.2017 в 09:20 Прав си, не е уместно... и в това отношение Путин никого не е обидил. Защото Македония, дори и като антична държава, разположена точно в оная географска област около Солун, е имало много преди Първата Българска държава.
една българка на 27.05.2017 в 14:53
Айде моля ви престанете с тези интерпретации на казаното от Путин.Русия многократно е заявявала от къде им е дошла азбуката. По добре се вгледайте какво прави Бойко...сега ще ни вкара в зоната на здрача с цената на златния ни резерв....
Муйо на 27.05.2017 в 18:33
observer, "създател на Третото българско царство е преди всичко запазеното национално съзнание на българите след петстотин години оцеляване като подчинена народност в чужда империя", кайш? А в какви граници е било запазено това национално съзнание, а? Тая карта http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Karta_Ami_Bue.JPG вярна ли е? А какво е останало от Санстефанска България благодарение на братска Англия? Пак добре, че се намесил Бисмарк, иначе Русе, Шумен и Варна също щяха да са турски, като Македония и Беломорска Тракия. Не била начертана от колонизаторите... Очаквам да ни обадиш, че Турция се е съгласила да даде независимост на България, защото английската флота навлязла в Проливите. Впрочем, сещам се за още два народа, запазили своето национално съзнание "след петстотин години оцеляване като подчинена народност в чужда империя" - албанците и кюрдите. Нещо да споделиш за техните държави?
Проф. д-р Казимир Попконстантинов, откривател на мощите на Свети Йоан Предтеча и Кръстител : на 27.05.2017 в 21:52
Защо е усвоена кирилицата, а не глаголицата като графична система. По тези и други въпроси попитахме известния наш археолог, историк и преподавател проф. д-р Казимир Попконстантинов, откривател на мощите на Свети Йоан Предтеча и Кръстител. - Проф. Попконстантинов, има ли нужда да доказваме на света, че кирилицата е българска и защо думите на Путин предизвикаха такава реакция ? - В случая става въпрос за една ярка демонстрация на историческа неосведоменост. Не може при присъствието на един съвременен политик да се ампутират отново части от Първото българско царство. През периода на създаването на нашата азбука няма държава Македония, а това са земите от Първото българско царство, част от които днес са в Република Македония, която е обявена като такава през 1946 г. Имаме епиграфски паметници и надписи, които очертават границите на Първото българско царство на югозапад. И за мен е малко странно такова угодничество по време на посещението на Георге Иванов в Москва именно на 24 май, за да излезе от устата и в речта на Путин, че славянската писменост е дошла в Русия от македонската земя. Пардон, но през този период няма Русия, а име Киевска Рус, т.е. Украйна. Мисля, че господин Путин не е забравил това или ако е забравил, ще му припомним, че наименованието Русия е взаимствано от император Петър Първи, от гърците, с много големи амбиции. Следва да зададем въпроса как са пристигнали тези просветители от Охрид в Киев? Да не би като птичия грип да са прелетели над България? И оттук нещо, което е много щекотливо и се пропуска обикновено в нашата историография. За освобождението на Балканите от турско иго ние би трябвало тогава да отдадем изцяло заслуга за нашето освобождаване на Украйна. Защото край Плевен, по време на фаталната за турците битка, когато е разбита армията на Осман паша, срещу нея се сражават: 45-и Азовски пехотен полк, 46-и днепровски пехотен полк, 47- и украински пехотен полк, 48-одески пехотен полк, 129-и бесарабски пехотен полк. Но аз не бих упрекнал руснаците, а политиците, които спекулират с 24 май. Цинично ще прозвучи това обсебване на тази дата, като се забравя, че тя за първи път се чества на 22 май 1813 г. в Шумен, а на 11 май 1851 г. се отбелязва в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив, когато Найден Геров организира общия празник на двамата свети братя. Явно това им бяга като информация на руснаците и господин Путин трябва да посъветва своите съветници да бъдат по-коректни. Все пак те честват 24 май честват отпреди 25 години, а ние го отбелязваме като празник с въвеждането на Грегорианския календар у нас през 1916 г. Нека да им се покаже, че трябва да се четат историческите факти, така, както те са произнесени от писмените ни извори. Имаме предостатъчно писмени извори, че през 988 г. киевският, а не руският княз Владимир първи приема християнството от България. Няма как кирилицата да бъде приета от Македония, защото тя не е изолирана част от Първото българско царство. Само ще припомня, че братът на св. Цар Борис Първи, Черноризец Докс, отивайки при Йоан в манастира му задава въпроса: "Каква ви е работата на вас, поповете, освен да пишете и превеждате". А за да пише Йоан и за да превежда, следва логичния въпрос - каква графична система и каква азбука ползва при писането и най-вече при превеждането и какво той превежда. Редом с богословската литература, те превеждат и светска. Явно е, че са правени опити за адаптиране на гръцката графична система, или гръцката азбука към българския език. И тези опити за адаптиране са правени много преди идването на учениците на Кирил и Методий. Още в самото начало след покръстването цар Борис е започнал да строи манастири и училища към тях и да организира превеждането на книги, които са крайно необходими за новопокръстена България. Като първото средище това е Голямата базилика и манастирите около Плиска. Един от тях в продължение на 10 години проучвах при село Равна, Провадийско. Там са открити близо 230 надписа, писани през 5 графични системи. Във Варна, след 20-годишно проучване на един от най-големите извънстолични манастира на св. Цар Борис, е открит най-големият скрипторий с дължина 40 метра и ширина 10 метра. В него са били писани, превеждани и орнаментирани ръкописи. Такъв крипторий нямаме до този момент в цяла България и Византия. - Защо е усвоена кирилицата, а не глаголицата като графична система? - Това е един изключително важен въпрос, с който се спекулира. Нека да си представим за момент, примерно, че ни завладяват китайци. И те казват - вие ще пишете с китайско писмо, а знаете какво е то. Значи ние трябва да пренастроим нашите училища, учители, свещеници, държавна канцелария. Всичко да бъде адаптирано, за да бъде разбрано от следващите поколения и от съвременните. Ако цар Симеон беше възприел глаголицата, това означаваше българската държава да премине към една нова непозната графична система, с много тежки последствия. А по това време ние имаме основата на гръцкия език, който става държавен, защото по оловните печати, които откриваме, всички са на гръцки език. Кореспонденцията, която води този велик български държавник Симеон, а преди това и баща му цар Борис, също е на гръцки. По понятни причини на гръцки е и кореспонденцията с Византия. До налагането на старобългарския се ползва официално гръцки език. Затова прабългарските 110 надписа са на гръцки език. На практика имаме една графична система, която е позната и използваема. Затова глаголицата си остава като митологична графична система - т.е.за богослужебните книги. До момента в днешните български земи имаме открити от Първото българско царство до 864 г. около 110 надписа по паметници. След 865 г. до средата на 11 век имаме близо 1300 надписа с кирилско писмо, с глаголическо писмо, с руническо писмо, с латинско писмо и кирилско писмо и двуезични. Като по-голямата част от тази бройка са с кирилско писмо. А с глаголическо имаме най-древната абзука, която е в началото на 10 век по стените на кръглата църква в Преслав. И около 20 надписа с глаголическо писмо. А в югозападните български земи - разбирайте Македония, част от Албания, част от Гърция, надписи с кирилско писмо са около десетина. И свети Наум, и свети Климент, не са заточени в югозападните български земи, а те са изпратени като мисионери и ограмотители и учители. - Тази година се отбелязват 7 години от вашето историческо откритие - мощите на Св. Йоан Предтеча и Кръстител, предвиждате ли нещо специално през нея? - За тези седем години голяма помощ ни оказа от 2010 г. досега фондация "Св. Йоан Предтеча и Кръстител", чиито основател е господин Георги Крумов. Благодарение на него и на фондацията, ние разширихме нашата научно-изследователска дейност, свързана с издирване на икони, книги, църковна утвар на остров Халки. Вече в продължение на две години Министерството на културата не отпуска и една стотинка за продължаване на проучванията. Благодарение на кмета на Созопол господин Панайот Рейзи, миналата година продължихме разкопките, подпомогнати и от фондацията. - Какви туристи посещават мощите на Св. Йоан Предтеча ? - Около 70-80% от туристите, които ходят на мощите, са руснаци и то не само тези, които имат тук имоти. Идват поклонници от Москва, Мурманск и Свердловск. Всички са много впечатлени от това, което виждат на острова. Няма да преувелича, ако кажа, че на ден минават около 250-300 души. Идват не само заради романтиката на острова, а и заради това да видят къде е открит реликварият с мощите на св. Йоан Предтеча и едн значителан част от тях казват, че са гледали филма на "Нешънъл Джеографик". Руснаците казват: "Господин професоре, благодарим ви, че получихме от вас и християнството, и хубавия език. Радваме се, че нашият батюшка Путин се поклони пред мощите на свети Йоан, това значи, че са истински". Копирано от standartnews.com

Напиши коментар