Победата на Доналд Тръмп на президентските избори в Америка през ноември увеличи надеждите на руското ръководство за подобряване на руско-американските отношения като цяло и, в частност, постигане на компромис за Сирия.

Руски бомбардировач Су-34 във ВВС, базата Хмеймим. Снимка: БГНЕС

 

Сега, пет месеца след идването на Тръмп на власт, шансовете това да се случи изглеждат оскъдни. Неотдавнашните събития в Сирия, особено инцидентите, които се случиха в района Ракка и близо до град Танф на сирийско-иракската граница, правят руско-американското сътрудничество все по-илюзорно.

 

Това на свой ред прави руското изтегляне от Сирия много по-труден. Хазартът на Кремъл да използва конфликта в Сирия за нормализиране на отношенията със Запада след бедствието в Украйна не се получи. Москва изглежда се заби в Сирия, заплетена в отчаяните заговори на Дамаск и Техеран.

 

Търсене на изход

 

В момента основният проблем за Москва е фактът, че присъствието й в Сирия става все по-изгодно за Вашингтон. Парадоксът е, че под управлението на Тръмп Съединените щати и техните съюзници ще положат усилия, за да задържат Москва в сирийския конфликт, докато руското ръководство все повече ще търси начини да излезе от сирийската криза.

 

Русия увеличава разполагането на свои войски в Близкия изток, което несъмнено засяга нейния постоянно намиращ се в дефицит бюджет, както и вътрешната политика. Най-добрият сценарий за Русия би бил бързото излизане от сирийския конфликт, при условие че постиженията, постигнати от него, ще бъдат заменени със Запада в замяна на нормализиране на отношенията с него.

 

От своя страна САЩ, както и Европейският съюз, многократно демонстрираха, че не са готови да обвържат премахването на антируските санкции с напредъка по сирийския въпрос. От тази гледна точка, колкото по-дълго продължава руското присъствие в Сирия, толкова по-голяма е вероятността разходите по това присъствие да надхвърлят печалбите, които трудно биха се превърнали в отстъпки от Запада. Освен това достъпните за руското ръководство активи стават все по-малко привлекателни за САЩ, управлявани от Тръмп. Най-добрият пример е твърдението, че посланикът на САЩ в ООН Ники Хейли и държавният секретар Рекс Тилърсън направиха в края на март новите американски приоритети в Сирия. Според тях отстраняването на Башар Асад вече не е основен приоритет.

 

Въпреки факта, че в Москва имаше опит да се представят тези изявления като "победа на руската дипломация", на практика това означава, че Вашингтон става все по-малко заинтересован от сделка с Кремъл за Сирия при условия, благоприятни за Русия. Основният актив на Москва - Асад - става все по-малко важен за Запада.

 

Основната опасност за Москва се крие във факта, че Тръмп, за разлика от неговия предшественик Барак Обама, няма ясна стратегия по отношение на Сирия. Той няма принципи и общо разбиране за това, което би искал да постигне в средносрочен план. Решенията, които администрацията често предприема, не допринасят за стратегически установен план, а обикновено отговарят на външни провокации, като например химическата атака в Хан Шейхун, неотдавнашните инциденти в град Танф или атаките на проправителствените сили срещу позиции на американски съюзници.

 

Иран като чип за договаряне?

 

Съществуваха слухове, че Иран може да стане чип за договораряне в опитите на Русия да нормализира отношенията си със САЩ. По време на посещението си в Рияд през май, Тръмп предложи да се създаде регионална коалиция за сигурност, която допълнително ще засили антииранската реторика на Вашингтон. Но е малко вероятно Кремъл да продаде Иран заради шанса за рестартиране на отношенията между Русия и САЩ.

 

В постсъветския период Русия се опита поне два пъти да направи точно това, но с малък успех. Първо, през 1995 г., по време на посещението на президента Бил Клинтън в Москва, Русия обеща да довърши предварително всички предварително сключени договори с Иран за доставки на военни продукти и да не сключва нови военни споразумения с Техеран.

 

Официалното подписване на тези споразумения беше Меморандумът на Гор-Черномирдин от 30 юни 1995 г., а общите загуби на Русия, дължащи се на този ход, бяха оценени от експерти на стойност 4 млрд. долара. Това обаче не доведе до пробив в отношенията с Вашингтон и към 2000 г. Москва отново започна военното сътрудничество с Иран. През 2010 г. президентът Дмитрий Медведев прекрати доставката на ракети за въздушна отбрана S-300 в Иран в съответствие с Резолюция 1929 на Съвета за сигурност на ООН, ограничаваща доставките на модерни оръжия за Иран поради ядрената му програма. Това решение беше един от най-важните компоненти на така наречената инициатива за "нулиране" на американско-руските отношения, която беше подета от държавния секретар Хилари Клинтън и външния министър Сергей Лавров през 2009 г.

 

 

Но дори и политиката на "бутона за нулиране" на Клинтън не постигна много, а Москва завърши с развалени отношения с Иран и отново не постигна напредък в сближаването със САЩ. След два неуспешни опита е трудно да се очаква, че Кремъл отново ще бъде готов да застраши отношенията с Иран заради краткотрайните обещания на САЩ. Освен това, предвид продължаващите разследвания срещу администрацията на Тръмп, политическият елит в САЩ дори и смътно не е в настроение за нормализиране на разговорите с Русия.

 

Две десетилетия на много нестабилни руско-ирански отношения, когато Москва и Техеран периодично се предаваха един друг за подобряване на връзките с трета страна, създадоха силно недоверие към Русия сред иранците.

 

В резултат на това, докато си сътрудничат с Москва в Сирия, иранците постоянно се страхуват, че Русия ще ги предаде в името на нормализирането на отношенията със САЩ. Химическата атака в Хан Шейхун се опитва да създаде "шиитски коридор" в югоизточната част на Сирия - където Русия и САЩ обсъждат създаването на друга зона на деескалация - както и сваленият самолет на сирийските ВВС, целенасочено атакуващ Силите на Сирийските демократични сили в района на Ракка, със сигурност посяха разногласия в разговорите в диалога между Москва и Вашингтон, изключвайки (както беше реализирано от иранците) възможността за "предателство" на Москва на нейните съюзници в Дамаск и Техеран.

 

В този смисъл Москва все повече рискува да бъде заложник на Дамаск и Техеран, които ще продължат да предизвикват Вашингтон, принуждавайки Кремъл да реагира и да предприеме мерки срещу САЩ.

 

 

Още от категорията

21 коментар/a

много елементарно на 26.06.2017 в 10:42
Човека е от "Ал Джазира"
Маймуната Дарвин на 26.06.2017 в 10:55
Ех, несбъднатите мечти на катарците от Ал Джазира да заплющи черният флаг на ИДИЛ над вълните на Средиземно море. Лош Путин, ЛОШ ! Не даде на хората да сбъднат мечтите си ! Лош Путин, ЛОШ !
Поморийски на 26.06.2017 в 11:35
Не е достатъчно за чичо Сам Катар да закупи от САЩ напълно ненужно оръжие, трябва и да пуснат антируски материали във вече силно компрометираната джазира.
Кълвач на 26.06.2017 в 12:11
"Сирийските демократични сили" в районна на Ракка...
Муйо на 26.06.2017 в 12:36
Не можаф да изчета целия опус, но поантата е ясна още от четвъртия абзац - Путин трябва да напусне Сирия, ако иска да бъде потупан по рамото. Което вероятно ще се случи тия дни, най-късно в сряда.
Чудно на 26.06.2017 в 12:43
Чудя ви се защо превеждате такива глупости, град Танф не съществува - има три колиби в средата на Сирийската пустиня, жалко, Гласове
Колко струва да напишеш подобна статия??? на 26.06.2017 в 13:37
30-т сребърника са малко!!!
Русия на 26.06.2017 в 13:40
Точно тук не очаквах да прочета такава лъжлива и пропагандна статия . Да си гледат работата и ал джазира и другите проислямски настроени като САЩ . Русия е победителя .
Количествен анализ на 26.06.2017 в 13:43
От гледна точка на брой избити хора в Сирия, Русия е постигнала успех несравним с този на Съединените щати. Но, разбира се, не може да се сравни с успехите на Съюза в Афганистан и американските успехи във Виетнам.
900 на 26.06.2017 в 16:15
Статията не знам доколко е точна ,но поне е аргументирана. За съжаление на пишещите по горе не им трябват аргументи а послания и руска пропаганда за да я харесат
Haho на 26.06.2017 в 16:23
А от гледна точка на избити сватби в Ирак и Афганистан , САЩ са ненадминати .
901 на 26.06.2017 в 16:53
Неточна, но пък аргументирана? Впечатлен съм.
900 до 901 на 26.06.2017 в 17:58
Не изопачавай ,а чети.Не знам доколко са точни фактите ,защото не съм ги проверил. Аргументирана е защото използва факти в причинно следствена връзка достигайки до логични заключения.Аргументация и фактология не са синоними!
Хм... на 26.06.2017 в 18:06
Авторът нищо ново не казва. Това е версия #1, Русия влиза в Сирия, за да се представи като незаменим партньор на "партньорите" и да минимизира щетите от действията си в Украйна. Има и версия #2 - Русия проваля плановете за газопровод от Катар през Сирия, който ще е конкуренция за Турски поток. Версия #3 - използва повода, за да изпробва оръжия и технологии в реална бойна обстановка и да престави продукцията си пред евентуални клиенти. Версия #4 - да даде нови поводи за национална гордост на руския народ. Има и версия, че участва от хуманни съображения, но пък кой знае защо, акцентира върху точността на оръжията си и подробности като това, че ракета Калибър е изстреляна от подводница под вода и др.п.
Муйо за аргументацията на 26.06.2017 в 20:27
"Най-добрият сценарий за Русия би бил бързото излизане от сирийския конфликт, при условие че постиженията, постигнати от него, ще бъдат заменени със Запада в замяна на нормализиране на отношенията с него." - факти няма, но има голям мерак Русия да вземе и да се откаже от военните бази в Тартус и Хмеймим срещу удоволствието да й разрешат да купува неща, които вече сама произвежда. Аргументът е железен - аз, Леонид Маркович Исаев, смятам това за най-добро. Подходът е добре известен - даваш на индианците стъклени мъниста, огледалца и други подобни атрибути на цивилизацията и получаваш остров Манхатън.

Напиши коментар