Русия е в задънена улица в Сирия

Русия е в задънена улица в Сирия
Победата на Доналд Тръмп на президентските избори в Америка през ноември увеличи надеждите на руското ръководство за подобряване на руско-американските отношения като цяло и, в частност, постигане на компромис за Сирия.

Руски бомбардировач Су-34 във ВВС, базата Хмеймим. Снимка: БГНЕС

 

Сега, пет месеца след идването на Тръмп на власт, шансовете това да се случи изглеждат оскъдни. Неотдавнашните събития в Сирия, особено инцидентите, които се случиха в района Ракка и близо до град Танф на сирийско-иракската граница, правят руско-американското сътрудничество все по-илюзорно.

 

Това на свой ред прави руското изтегляне от Сирия много по-труден. Хазартът на Кремъл да използва конфликта в Сирия за нормализиране на отношенията със Запада след бедствието в Украйна не се получи. Москва изглежда се заби в Сирия, заплетена в отчаяните заговори на Дамаск и Техеран.

 

Търсене на изход

 

В момента основният проблем за Москва е фактът, че присъствието й в Сирия става все по-изгодно за Вашингтон. Парадоксът е, че под управлението на Тръмп Съединените щати и техните съюзници ще положат усилия, за да задържат Москва в сирийския конфликт, докато руското ръководство все повече ще търси начини да излезе от сирийската криза.

 

Русия увеличава разполагането на свои войски в Близкия изток, което несъмнено засяга нейния постоянно намиращ се в дефицит бюджет, както и вътрешната политика. Най-добрият сценарий за Русия би бил бързото излизане от сирийския конфликт, при условие че постиженията, постигнати от него, ще бъдат заменени със Запада в замяна на нормализиране на отношенията с него.

 

От своя страна САЩ, както и Европейският съюз, многократно демонстрираха, че не са готови да обвържат премахването на антируските санкции с напредъка по сирийския въпрос. От тази гледна точка, колкото по-дълго продължава руското присъствие в Сирия, толкова по-голяма е вероятността разходите по това присъствие да надхвърлят печалбите, които трудно биха се превърнали в отстъпки от Запада. Освен това достъпните за руското ръководство активи стават все по-малко привлекателни за САЩ, управлявани от Тръмп. Най-добрият пример е твърдението, че посланикът на САЩ в ООН Ники Хейли и държавният секретар Рекс Тилърсън направиха в края на март новите американски приоритети в Сирия. Според тях отстраняването на Башар Асад вече не е основен приоритет.

 

Въпреки факта, че в Москва имаше опит да се представят тези изявления като "победа на руската дипломация", на практика това означава, че Вашингтон става все по-малко заинтересован от сделка с Кремъл за Сирия при условия, благоприятни за Русия. Основният актив на Москва - Асад - става все по-малко важен за Запада.

 

Основната опасност за Москва се крие във факта, че Тръмп, за разлика от неговия предшественик Барак Обама, няма ясна стратегия по отношение на Сирия. Той няма принципи и общо разбиране за това, което би искал да постигне в средносрочен план. Решенията, които администрацията често предприема, не допринасят за стратегически установен план, а обикновено отговарят на външни провокации, като например химическата атака в Хан Шейхун, неотдавнашните инциденти в град Танф или атаките на проправителствените сили срещу позиции на американски съюзници.

 

Иран като чип за договаряне?

 

Съществуваха слухове, че Иран може да стане чип за договораряне в опитите на Русия да нормализира отношенията си със САЩ. По време на посещението си в Рияд през май, Тръмп предложи да се създаде регионална коалиция за сигурност, която допълнително ще засили антииранската реторика на Вашингтон. Но е малко вероятно Кремъл да продаде Иран заради шанса за рестартиране на отношенията между Русия и САЩ.

 

В постсъветския период Русия се опита поне два пъти да направи точно това, но с малък успех. Първо, през 1995 г., по време на посещението на президента Бил Клинтън в Москва, Русия обеща да довърши предварително всички предварително сключени договори с Иран за доставки на военни продукти и да не сключва нови военни споразумения с Техеран.

 

Официалното подписване на тези споразумения беше Меморандумът на Гор-Черномирдин от 30 юни 1995 г., а общите загуби на Русия, дължащи се на този ход, бяха оценени от експерти на стойност 4 млрд. долара. Това обаче не доведе до пробив в отношенията с Вашингтон и към 2000 г. Москва отново започна военното сътрудничество с Иран. През 2010 г. президентът Дмитрий Медведев прекрати доставката на ракети за въздушна отбрана S-300 в Иран в съответствие с Резолюция 1929 на Съвета за сигурност на ООН, ограничаваща доставките на модерни оръжия за Иран поради ядрената му програма. Това решение беше един от най-важните компоненти на така наречената инициатива за "нулиране" на американско-руските отношения, която беше подета от държавния секретар Хилари Клинтън и външния министър Сергей Лавров през 2009 г.

 

 

Но дори и политиката на "бутона за нулиране" на Клинтън не постигна много, а Москва завърши с развалени отношения с Иран и отново не постигна напредък в сближаването със САЩ. След два неуспешни опита е трудно да се очаква, че Кремъл отново ще бъде готов да застраши отношенията с Иран заради краткотрайните обещания на САЩ. Освен това, предвид продължаващите разследвания срещу администрацията на Тръмп, политическият елит в САЩ дори и смътно не е в настроение за нормализиране на разговорите с Русия.

 

Две десетилетия на много нестабилни руско-ирански отношения, когато Москва и Техеран периодично се предаваха един друг за подобряване на връзките с трета страна, създадоха силно недоверие към Русия сред иранците.

 

В резултат на това, докато си сътрудничат с Москва в Сирия, иранците постоянно се страхуват, че Русия ще ги предаде в името на нормализирането на отношенията със САЩ. Химическата атака в Хан Шейхун се опитва да създаде "шиитски коридор" в югоизточната част на Сирия - където Русия и САЩ обсъждат създаването на друга зона на деескалация - както и сваленият самолет на сирийските ВВС, целенасочено атакуващ Силите на Сирийските демократични сили в района на Ракка, със сигурност посяха разногласия в разговорите в диалога между Москва и Вашингтон, изключвайки (както беше реализирано от иранците) възможността за "предателство" на Москва на нейните съюзници в Дамаск и Техеран.

 

В този смисъл Москва все повече рискува да бъде заложник на Дамаск и Техеран, които ще продължат да предизвикват Вашингтон, принуждавайки Кремъл да реагира и да предприеме мерки срещу САЩ.

 

 

Коментари

  • много елементарно

    26 Юни 2017 10:42ч.

    Човека е от "Ал Джазира"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Маймуната Дарвин

    26 Юни 2017 10:55ч.

    Ех, несбъднатите мечти на катарците от Ал Джазира да заплющи черният флаг на ИДИЛ над вълните на Средиземно море. Лош Путин, ЛОШ ! Не даде на хората да сбъднат мечтите си ! Лош Путин, ЛОШ !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Поморийски

    26 Юни 2017 11:35ч.

    Не е достатъчно за чичо Сам Катар да закупи от САЩ напълно ненужно оръжие, трябва и да пуснат антируски материали във вече силно компрометираната джазира.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кълвач

    26 Юни 2017 12:11ч.

    "Сирийските демократични сили" в районна на Ракка...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    26 Юни 2017 12:36ч.

    Не можаф да изчета целия опус, но поантата е ясна още от четвъртия абзац - Путин трябва да напусне Сирия, ако иска да бъде потупан по рамото. Което вероятно ще се случи тия дни, най-късно в сряда.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Чудно

    26 Юни 2017 12:43ч.

    Чудя ви се защо превеждате такива глупости, град Танф не съществува - има три колиби в средата на Сирийската пустиня, жалко, Гласове

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Колко струва да напишеш подобна статия???

    26 Юни 2017 13:37ч.

    30-т сребърника са малко!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Русия

    26 Юни 2017 13:40ч.

    Точно тук не очаквах да прочета такава лъжлива и пропагандна статия . Да си гледат работата и ал джазира и другите проислямски настроени като САЩ . Русия е победителя .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Количествен анализ

    26 Юни 2017 13:43ч.

    От гледна точка на брой избити хора в Сирия, Русия е постигнала успех несравним с този на Съединените щати. Но, разбира се, не може да се сравни с успехите на Съюза в Афганистан и американските успехи във Виетнам.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 900

    26 Юни 2017 16:15ч.

    Статията не знам доколко е точна ,но поне е аргументирана. За съжаление на пишещите по горе не им трябват аргументи а послания и руска пропаганда за да я харесат

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Haho

    26 Юни 2017 16:23ч.

    А от гледна точка на избити сватби в Ирак и Афганистан , САЩ са ненадминати .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 901

    26 Юни 2017 16:53ч.

    Неточна, но пък аргументирана? Впечатлен съм.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 900 до 901

    26 Юни 2017 17:58ч.

    Не изопачавай ,а чети.Не знам доколко са точни фактите ,защото не съм ги проверил. Аргументирана е защото използва факти в причинно следствена връзка достигайки до логични заключения.Аргументация и фактология не са синоними!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хм...

    26 Юни 2017 18:06ч.

    Авторът нищо ново не казва. Това е версия #1, Русия влиза в Сирия, за да се представи като незаменим партньор на "партньорите" и да минимизира щетите от действията си в Украйна. Има и версия #2 - Русия проваля плановете за газопровод от Катар през Сирия, който ще е конкуренция за Турски поток. Версия #3 - използва повода, за да изпробва оръжия и технологии в реална бойна обстановка и да престави продукцията си пред евентуални клиенти. Версия #4 - да даде нови поводи за национална гордост на руския народ. Има и версия, че участва от хуманни съображения, но пък кой знае защо, акцентира върху точността на оръжията си и подробности като това, че ракета Калибър е изстреляна от подводница под вода и др.п.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо за аргументацията

    26 Юни 2017 20:27ч.

    "Най-добрият сценарий за Русия би бил бързото излизане от сирийския конфликт, при условие че постиженията, постигнати от него, ще бъдат заменени със Запада в замяна на нормализиране на отношенията с него." - факти няма, но има голям мерак Русия да вземе и да се откаже от военните бази в Тартус и Хмеймим срещу удоволствието да й разрешат да купува неща, които вече сама произвежда. Аргументът е железен - аз, Леонид Маркович Исаев, смятам това за най-добро. Подходът е добре известен - даваш на индианците стъклени мъниста, огледалца и други подобни атрибути на цивилизацията и получаваш остров Манхатън.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Змейо Пейо

    26 Юни 2017 21:01ч.

    Тази статия е сценарии на сапунка, написана от богато заплатен автор. Откакто Русия се посъвзе икономически и военно след бърборенето на Горбачов и пиянството на Елцин, тя и САЩ са в геополитическа война. Та част от тази битка за Русия са санкциите, намесата в Сирия, търсене на съюзници като Иран, Китай, анексирането на Крим, като ограничаване на щетите от преврата в Украйна, а за Щатите поставяне на бай Дончо в необходимите рамки, определени от военния и финансов капитал. Та на война, като на война. А тия ми пишат като за любовни романси.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 1212

    26 Юни 2017 22:23ч.

    Много глупости е изписал ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • OLD

    26 Юни 2017 23:18ч.

    Всяка нация си има своите "Киряк Стефчовчовци. И . не е по-различен от нашите месни подлоги и както днес каза акад. Г. Марков за поредният ни Външен министър- безродници под калъп. Не че и образователният ни не е назначен пак от козяка, за последните 29 години.Само тези постове ! А поглеждайки на картата на кълбото ни, се сещам за един пролив, дето му викат Ормузки. След липсата на тръба от Катар през Сирия .... . Май няма да има и танкери с втечнен газ от другата страна на Атлантика, поне според "ресьорният" евро комисар и германския Външен министър. Който не о типа на нашите. И не е от Пазарджик и не е назначен от прецедента преди Р.Радев.Като членката на СЕМ - Б.Ж. / Ч. / - : )) Ако по някаква причина спре да работи с танкери, май няма да има проблем с основния аргумент на автора на статията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ОНЧО

    29 Юни 2017 23:04ч.

    ТОЯ ДА БЕШЕ ПУБЛИКУВАЛ ПОРЪЧКОВИТЕ ФАНТАСМАГОРИИ В "ЕХО МОДКВы" ИЛИ "РУСКИЙ ЕВРЕЙ", ПО ЩЯХ ДА МУ ХВАНА ВЯРА. АМА В "АЛ ДЖАЗИРА", НЕЩО ПРЕКАЛЕНО "НЕУТРАЛЕН" ТЕРЕН МИ СЕ ВИЖДА. АРЕ КЪШ!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ДЖО

    29 Юни 2017 23:12ч.

    Русия се чуди как да освободи базите си в Тартус и Химеими, та там да се настанят пиносляците. По-удобно ще им е да трепят сватбари и болничен персонал. Туй либерастията няма спиране и морални задръжки, та е готова да продаде род и родина на всякаква цена.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ха ха

    14 Юли 2017 13:22ч.

    Абе що русофилията върви в комплект с глупостта? Я някой да обясни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи