След Берлинския конгрес (юли 1878 г.) три десетилетия България, независимо, че вече е свободна страна, остава васално на Турция княжество. Българският народ води непримирима борба срещу това злокобно решение на Великите сили.
Решението за обявяване независимостта на България е взето на княжеската яхта

 

През юли 1908 г. Княз Фердинанд предприема посещение на европейските дворове да търси разбиране на унизителното положение, в което е поставена България. По това време в Турция е извършен държавен преврат на младотурците. В доклад до външния министър генерал Стефан Паприков дипломатическият ни представител в Цариград Иван С. Гешов повдига въпроса: "Не е ли сега моментът България да провъзгласи независимост?"

 

На приема на Тефик паша с дипломатическите представители в турската столица българският не е поканен,  под предлог, че "България е васално на Турция княжество и той е обикновен турски чиновник." Дипломатическият скандал, раздухан от европейския печат, прелива чашата на търпението. Министър-председателят Александър Малинов изпраща шифрована телеграма до Княз Фердинанд, намиращ се на почивка в унгарското си имение в Карпатите: "Инцидентът Гешов отличен повод да подемем енергично въпроса за независимостта." Така, след продължително отсъствие от страната, на 21 септември 1908 г. Князът се завръща с яхтата си „Цар Крум“ на русенското пристанище. Там е посрещнат от всички министри. След двучасово заседание на яхтата е взето съдбоносното решение – на 22 септември в старата българска столица Търново да бъде обявена независимостта на България.

 

Правителството на Александър Малинов, обявило Независимостта на България на 22 септември 1908 г. От ляво на дясно: Андрей Ляпчев, генерал Данаил Николаев, Никола Мушанов, Александър Малинов, д-р Тодор Кръстев, генерал Стефан Паприков, Иван Салабашев и Михаил Такев

 

Този исторически ден е описан подробно от тогавашната преса:

 

„Още в неделя на Царевец бе издигнат разкошен павилион, който обръщаше вниманието на гражданите и ги караше, при съществующите вече слухове за готвещия се крупен акт в живота на нашата държава, да очакват това що стана.

 

В понеделник, рано сутринта, бе разнесена покана от местното демократично бюро, в която се съобщаваше, че със сутрешния трен пристигат министрите и гражданите се канят на събрание, на което ще се говори по политическото положение на страната и главно по последните събития. При наличността на горните слухове, заинтересоваността към въпросното събрание ставаше още по-голяма. Очакваше се нещо повече от това, що се съобщаваше.

 

Малко по-късно, чрез градския барабанчик се поканваха гражданите на посрещане Княза и министрите. След това, с невъобразима бързина се разнесе слухът, че в тоя ден от старата българска столица ще се провъзгласи независимостта на България. Това се посрещаше с ентусиазъм и навалици, в празнично облекло, при най-оживено настроение, търновци се трупаха на гарата. С особен трен се очакваха Княгинята, княжеските деца и председателя на Народното събрание. След дълго чакане на гарата, в 11 часа се съобщи на силно възбудения народ, че Князът е спрял на спирката при Трапезица и от там, наедно с министрите, се отправил за старата полусрутена църква „Св. 40 Мъченици“.

 

От всякъде народът почна да се стича към това място. В едно много кратко време около църквата и в двора ѝ се препълни с народ. Не след много, в църквата, която бе натъпкана до задушавана от народ, грамадната част от който оставаше около църквата, се отслужи молебен от цялото духовенство. После, след изпяването на „Многая лета“, при настъпилата гробна тишина, Князът, застанал напред, пречете манифеста.

 

Манифестът за обявяване на Независимостта

 

Това подейства като електрически ток върху множеството и единодушни ентусиазирани "Ура!" зацепиха въздуха. Урата се подемат от множеството, натрупано вън, и мощни овации разлюляха атмосферата. Ученическият хор със същия ентусиазъм запя „Шуми Марица“, и цялата околност се препълваше с величествен кипеж от звукове – народът ликуваше. Всичко това бе тъй величаво, тъй трогателно, щото при живо възкресения спомен от някогашното славно минало, когато тук на същото място са коронясвани чутовни български царе, извикваше сълзи.“ (в-к „Пряпорец“, 23 септември 1908 г.)

 

„След това, от името на народа, председателят на Народното събрание, г-н Христо Славейков, приветства Царя на Независима България със следната реч:

 „Ваше Величество! С провъзгласяването на независимостта на България се изпълнява едно от най-важните желания на народа. И тая акция, поддържана и от държавата, е с не малко значение. Аз, от името на народното представителство, Ви моля да приемете славните лаври като Български Цар. Ура!“

 

От името на правителството министър-председателят, г-н Александър Малинов, приветства Българския Цар:

 „Ваше Величество! Държавните интереси, националното достойнство Ви продиктуваха светото решение да провъзгласите в това историческо и свето място България за независимо царство. Позволете ми, от името на правителството, да Ви помоля да приемете титула „Първи Български Цар“.

Царю честити! Живейте! Живейте за щастие и величие на България! Ура!“

 

След това, Негово Величество Царят отговори на приветствията със следните думи:

 „С радост и благодарение приемам предложения от Народа и правителството титул Цар Български. Да живее България! Ура!“

 

Българският Цар излязъл от църквата, приветстван от хилядния народ с въодушевени „Ура!“и „Да живее Царя!“. Негово Величество поздравил войските от Търновския гарнизон – 18 пехотен Етърски и 20 пехотен Добруджански полк. Войниците, със светнали от радост лица, с енергични гласове, отговорили на своя Цар за първи път: „Здраве желаем, Ваше Величество!“

 

Н.В. Царят, придружен от свитата, министрите и ликующия народ, приветстван по пътя от хилядното множество, отишъл на поклонение в старата митрополитска църква. Трапезица и Царевец били буквално натъпкани от с очакващ народ. Царят се появил. Народът се разлюлява на вълни, нови оглушителни възгласи и благопожелания, радост, патриотически чувства обладават всички.

 

Цар Фердинанд и правителството на Александър Малинов след обявяването на Независимостта на Царство България, хълма Царевец, 22 септември 1908 г.

 

На Царевец  министър-председателят Малинов направил с ръка знак за тишина. И възторжено заявил: „Търновци, чуйте словото на Царя!“, и от негово име прочете пак манифеста. Историческата околност екнала от народните възторжени акламации.

 

Царят, развълнуван, от радост се покачил на един стол, за да отговори на излиянията и поздравите на своя народ:

 „Търновци! 22 години как работя за обединението на българите, как страдам за тяхното преуспяване и величието на българското име и всякога в тия си трудни минути съм черпил подкрепа в тяхната преданост. В тия тържествени и съдбоносни минути, в тая историческа местност, седалище на старите славни български царе, всред тия вековни скали, неми свидетели на толкова славни подвизи, като обявявам независимостта на съединената през 1885 г. България, аз с благодарност си спомням и сега, в тая тържествена минута, за моите верни и предани търновци, за старата българска столица, откъдето прокламирам народната независимост. Ура! Да живее независима България!“

 

Въздухът екнал от възторжени „Ура!“, „Да живее Царят!“, „Да живее независима България!“.

 

Царят, свитата, министрите и народът се фотографирали на историческата местност.

 

Тържественото прогласяване на Независимостта

 

Придружен от целия народ, който по целия път не преставаше да прави овации на Царя, Негово Величество отишъл на гарата, отдето заминал за Св. Троицкия манастир. Там бил приготвен обяд за Царя, свитата и министрите. Царят и министрите се върнали и нощували в Търново. Навсякъде били устроени народни празненства. Градът е в знамена, вечерта е имало импозантно факелно шествие. На следващия ден Царят потеглил към гарата. Конете едва си пробивали път всред многохилядното множество. Царят бил посрещан и изпращан навсякъде с гръмки овации.

 

Тъй се свърши този ден, незабравим по ентусиазма си, бележим по важните си политически сетнини в Търново.“ (в-к „Нов век“, 24 септември 1908 г.)

 

 

Още от категорията

Революция по руски

Революция по руски

Всяка революция поражда диаметрални оценки. И причината не е в липсата...

10 коментар/a

shukelgruber на 22.09.2014 в 14:38
И за какво точно служи царската институция,да ми обясни някой?Фердинант си лъскал бастуна някъде из Румъния и дошъл в Търново да каже-Мерси,приемам лапаницата,която глупавия български народ ми дава.....Фердинант и неговите отрочета са нанесли и продължават да нанаяст непоправими злини на България.Най-голямата от тях е ,че Сакса извади от дупката му влечугото от Банкя.Обърнете внимание как последния се е оял,станал е завършен шопар.Иначе честит Ви празник!
ФердинанД на 22.09.2014 в 16:35
Според авторът с австрийското име (отгоре), трябва само да съжаляваме, че Октомврийската Революция е станала някакви си 10-на години по-късно. Това е за наш мал-шанс, защото вместо Цар, щяхме направо да си имаме болшивистките комисари на Улянов-Бланк ..хаха
shikelgruber на 22.09.2014 в 19:33
Shikelgruber-немско фамилно име популярно в Бавария.До дребнавия антикомунист, Фердинанд,лично аз предпочитам Френската революция и най-вече упражненията върху главите на Царствуващите особи с уреда на гениалния д-р ГИЛОТЕН.Апропо-Фердинанд,много е приятно да пушиш пура на площад Бастилия и да си мислиш как се е търкаляла главата на оная, дето предложила гладните да ядат пасти. ПП Няма безгрешни хора- правописно безгрешни.
Ko4o на 22.09.2014 в 21:58
Interesno, na kakuv ezik e pozdravil i govoril pred Naroda, Ferdinand? Na bulgarski, nemski ili s prevoda4?
Стоян на 23.09.2014 в 00:18
До \"shukelgruber\": Никаква стойност нямат мнения, пълни с всякакви обидни епитети (\"лапаници\", \"отрочета\", \"влечуго\", \"шопар\", и пр.). Такива съвсем точно характеризират автора на мнението и само него. А излишните глупости \"за какво служели институциите\"... покaзват само невежество. Никое баварско име не дава гаранция срещу простотията.
Монарха на 23.09.2014 в 21:00
На чист български език е говорил блаженопочившия Цар Фердинанд! Далеч по-грамотно и достойно отколкото мнозина т.нар. Българи!!!
Валентин Иванов - Атил на 27.09.2014 в 03:41
Царската институция е стожер на държавността и обединителна народа! От хилядолетия! Днес единствено тя гарантира разделението на властите и правовият ред в най-голяма степен. Президентската нищо не е и нищо общо няма с българската държавност и културна традиция. Републиката пък ни е натресена от Сталин! Никога не трябва да ни омръзва, чрез автентични факти и разумни аргументи да даваме отпор на лудите, несериозните и безотговорни долни и горни хорица... Които винаги са били болшинство...И тяхната среда е именно блатото, което дава почва за гниенето и разложението в едно общество.
адолф чукундура на 02.11.2014 в 02:19
Ооооо shikelgruber ти си задник, да ти си задник, но защо и ти не знаеш, оооо ти shikelgruber, ти жертва на аборта, ооооооо.
а рибения дроб говори на чист български на 22.09.2015 в 23:29
хахахахаха!
Благочестивите Кобург- Готи за България... на 23.09.2015 в 00:51
Фердинант- две национални катастрофи , загуба на исконно Българска земя и бежански вълни с последваща Детронация на благочестивият Фердинант, наследникът Борис- разделение на народа и начало на гражданската война, два военно-фашистки преврата, суспендиране на Търновската конституция, икономическа криза и трета национална катастрофа. СимеОН, прочул се, че за 800 дни направи 800 млн. разруха на политическият живот .

Напиши коментар