Шест балкански страни, които разчитаха на членство в ЕС, но нямат съгласието на Брюксел, са решени да започнат процес на регионална интеграция, от който може да се роди влиятелен регионален блок. Сърбия, Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина, Албания и Косово вече обсъждат проект за митнически и пограничен съюз, пише в свой анализ РИА „Новости“.
Ражда ли се нова Югославия?

 

Призракът на нова Югославия

 

Икономическата интеграция е неочакван обрат в отношенията между балканските страни след войните от 90-те, причинили смъртта на над 130 хиляди души. Въоръжените конфликти разрушиха целостта на бившата Социалистическа Федеративна Република Югославия (СФРЮ), разпаднала се на малки, враждуващи помежду си, държавици. Освен тлеещият конфликт между Сърбия и Косово, трудности има и в отношенията между Косово и Република Сръбска, част от Босна и Херцеговина. В резултат между тези държави има свръхусложнени процедури за издаване на визи. 

 

„Въпреки политическите превратности, икономическите връзки между отделните републики, съществуващи от времето на бивша Югославия, се съхраниха до голяма степен. „Много сръбски компании, например, разполагат със своя търговска мрежа на територията на бивша Югославия“, твърди Карлос де Корде, президент на сръбското представителство на „Кредит Агрикол“.

 

Не само икономиката, но и езикът и културата продължават да държат близко една до друга държавите от бивша Югославия. Въпреки че след 1990 г. сръбският, хърватският и босненският се смятат за различни езици, това не създава никакви трудности в общуването.

 

За сближаването на страните от бивша Югославия спомага и разочарованието от Европейския съюз, който не бърза да отваря вратите си за повечето от тях. Според френският вестник „Льо Монд“ за да достигнат средните икономически показатели на ЕС, балканските държави трябва да имат ежегоден ръст от минимум 6% до 2030 година. Нещо, което е трудно изпълнимо за повечето от тях и ги обрича на безкраен престой в „чакалнята“.

 

Лоялността към ЕС не е гарантирана

 

Раздразнението, предизвикано от нежеланието на европейския елит да подаде ръка на страните от бивша Югославия, все по-често намира своите говорители. Неотдавна министърът на външните работи на Черна гора Сърджан Дарманович заяви без никакви заобикалки: „Ние не трябва да смятаме, че членството в ЕС ни е гарантирано, но европейците също не трябва да смятат, че нашата привързаност към ЕС е гарантирана“. Много повече са евроскептиците в Сърбия, където още не са забравили бомбардировките на НАТО през 1999 г. Освен това в Белград знаят, че против членството на страната в ЕС е Хърватия, която вече е член на съюза, и преодоляването на съпротивата й няма да е никак лесно.

 

Сърбите още не са забравили травмите от бомбардировките на НАТО през 1999 г.

 

Водещите сили в ЕС също не желаят да си вкарват таралеж в гащите заради вътрешните проблеми на Балканите. Германия и Франция продължават да възприемат региона като източник на неприятности, най-вече заради нарастване на ислямските настроения и неконтролируемите миграционни потоци – както транзитни, така и от местен произход. Това се отнася особено за Албания: преселниците от страната съставляваха първата вълна ислямски бежанци в Европа още в края на 1990-те. Именно албанците първи разпънаха палаткови лагери на морската граница между Великобритания и Франция в Кале.

 

В Берлин и Париж предпочитат да подпомагат регионалния икономически обмен между страните от бивша Югославия, докато въпросът за влизането им в ЕС беше отложен за неопределено бъдеще. Именно този подход е в основата на проекта за „общ пазар на Балканите“, предложен през май 2017 г. от германския външен министър Зигмар Габриел. През юли идеите на Берлин бяха обсъдени на международен форум в Триест с участието на шест страни членки на ЕС и шест балкански държави, стремящи се към интеграция в съюза. Германия обеща умерени инвестиции в местните икономики, като едновременно с това насърчи сътрудничеството между бившите югославски държави.

 

Китай строи път на Балканите

 

Един от стимулите на Германия да инвестира в региона е засилената икономическа активност на Китай на Балканския полуостров в рамките на проекта „Новият път на коприната“, стартирал през 2014 г. Само за последните две години Китай закупи няколко ключови предприятия  на територията на бивша Югославия, сред които и единственият в Сърбия производител на стомана.

 

Инвестициите на КНР в икономиката на европейските страни предизвиква все по-големи опасения, а дъмпингът в цените на стоманата – направо ярост. Ако Китай се установи трайно на Балканите, Берлин и Париж ще бъдат принудени да отвърнат на предизвикателството.

 

Източник: https://ria.ru/world/20170714/1498515212.html

 

 

 

Още от категорията

16 коментар/a

Лъчезар на 21.07.2017 в 11:56
Моля ви се! Бъдете сериозни! Сърбия подпсива общ договор с нещо наречено косово, с Албания и Босна и Херцеговина. Последната сама със себе си не може да подпише договор без да се допита да съставните си съставни части! Бъдете сериозни, ясно, че сте го препечатали материала и не е писан от вас, ама бъдете малко поне критични към болшевишките бълнувания на московските фантазьори от РИА Новости!!!

Напиши коментар