Предизвикателства за "пехотинеца": три проблема на Рамзан Кадиров

Предизвикателства за "пехотинеца": три проблема на Рамзан Кадиров
Последните месеци не бяха лесни за Рамзан Кадиров – чеченският лидер изпитва все по-голям натиск от страна на вътрешния федерален елит, освен това се сблъсква със сериозни предизвикателства, идващи отвън. Как действа в новите условия Рамзан Кадиров и ще запази ли политическите си позиции?

 

Напоследък Кадиров се сблъска с три проблема

 

Първо. „Заговорът на Иса Ямадаев“, който беше разкрит на завършващия му етап и създаде реална заплаха за Рамзан. В информационното пространство се акцентираше на това, че към заговора вероятно са причастни един далечен родственик на Кадиров и представители на неговия клан.

 

Второ. Противоречията между чеченското ръководство и „Роснефт“, свързани с контрола над активите на компанията, намиращи се в Чечения. В този случай публичната арбитражна функция беше иззета от Владимир Путин, след което Рамзан Кадиров и Игор Сечин официално обявиха, че има постигната договореност. Доколко е окончателна, засега не се знае.

 

Трето. Обвиненията по адрес на Кадиров в руските и световните медии за преследване на представители на сексуалните малцинства. Има основание за подозрения, че конкретната информация изтича от федералните силоваци, които са в сложни отношения с Кадиров (това пролича нагледно в делото за убийството на Борис Немцов). Кадиров опроверга всички обвинения, включително и на срещата с Путин, но след това отговарящата за правата на човека Татяна Москалкова озвучи отново този въпрос по време на срещата си с руския президент. Едва ли това би могло да се случи без санкция от страна на Путин.

 

 Снимка: Guns.ru

 

 

Заговорът

 

Според информация на „Новая газета“ покушението над Рамзан Кадиров е подготвяно от есента на 2016 г. в Ножай-Юртовски район. За основен заподозрян по неговата организация е смятан Иса Ямадаев, един от братята Ямадаеви, играещи значителна роля в чеченското общество както през 90-те години на миналия век, така и през първата половина на „нулевите“ години от този. През тази година Иса беше обявен за международно издирване. Според някои информации той се намира извън територията на Русия, вероятно в Дубай.

 

Първоначално Ямадаеви бяха видни деятели на ичкерийското сепаратистко движение, но по време на Втората чеченска война преминаха на страната на федералния център, като легализираха своето въоръжено формирование под формата на батальона „Восток“. Един от братята – Джабраил, беше убит от бойци, други двама – Руслан и Сулим – загинаха, съответно в центъра на Москва и в Дубай (където сега вероятно се намира Иса). Техните поддръжници смятат, че за тяхното убийство е пряко отговорен Рамзан Кадиров, който успя да ликвидира военно-политическото влияние на братята Ямадаеви в Чечения и в частност разпусна батальона „Восток“, който се подчиняваше не на Кадиров, а на федералните структури на Министерството на отбраната. В условията на фактически разгром на ямадаевския клан, на който Кремъл отказа поддръжка, Иса Ямадаев, над когото също било готвено покушение, бил принуден публично да се откаже от отмъщение за братята си, но както е видно, не е простил на Рамзан.

 

Но ако ставаше дума само за неудачното място на конкретния бивш командир, то тази история не би се превърнала в сериозен проблем за Кадиров. Важното е друго – по данни на същата тази „Новая газета“, когато през пролетта се стигнало до задържане на „заговорниците“, се установило, че те принадлежат на клана Бена, към който се числи и самият Кадиров. Впрочем братята Ямадаеви също са от този клан, но след 2008 г. тяхното влияние в родовата общност се свело до нула. Оказало се, че макар да е едноличен господар в републиката, Кадиров не е успял да консолидира около себе си собствения си клан, една част от който, съдейки по всичко, е запазила или възстановила своите връзки с опозорения Иса Ямадаев.

 

Сред задържаните е и Валид Яхиханов – далечен родственик на Рамзан, братовчед на неговия племенник Ислам Кадиров (заемащ през това време ключова позиция в чеченската държавна власт – шеф на администрацията на държавния глава и правителството на Чечения). Дали заговорът е можело да бъде успешен, не се знае, но „Новая газета“ съобщава, че в резиденцията на Кадиров е заложено мощно взривно устройство, което било открито по време на следствието, а от заподозрените участници в заговора били иззети стрелково оръжие, гранатомети и експлозиви. Неуспехът на заговора е свързан с анекдотична и направо неправдоподобна история. Якиханов предал секретен телефонен номер, който бил на Рамзан Кадиров, на Бадруди Ямадаев – по-малкия брат на Иса. А той не намерил нищо по-добро, което да направи с него, освен да позвъни на този номер и да се свърже с… Рамзан. След това започнало разследване, довело до масови арести.

 

Ако трябва да изясним личните характеристики на Бадруди Ямадаев, то ще видим, че няма нищо удивително в тази постъпка. Най-младият Ямадаев има репутацията на безразсъден дори сред най-близките си хора. През 2000 г. ранил тежко в собствения му кабинет заместника на главния лекар на Москва и бил осъден на 12 години затвор. По-късно присъдата била намалена с една година, а през 2007 г. Ямадаев-младши бил освободен от охраната под стража (това бил последният успех на ямадаевския клан). През 2008 г. уличен конфликт между Кадиров и Бадруди Ямадаев станал повод за разгрома на клана – федералният център еднозначно взел страната на Рамзан. Затова не е учудващо, че веднага щом получил номера, Ямадаев-младши решил да шокира Кадиров (явно му се е получило), но провалил заговора.

 

Недоволството на клана Беной вероятно е свързано с това, че кадровата политика на Рамазан все повече е свързана с назначаването на ключови постове на негови близки родственици. Водеща роля в чеченския елит днес играят млади хора, които са племенници на Рамзан.

 

Споменатият Ислам Кадиров се родил през 1987 г., а от 2012 г. последователно успя да стане вицепремиер и министър на имуществените и поземлените отношения на Чечения, кмет на Грозни, шеф на администрацията на Рамзан. Вярно, след разкриването на заговора той се появил сред хората с гипс и на двете ръце (противниците на Рамзан свързаха този факт с твърдия стил на разследване на заговора), а през тази година изгуби поста си. На негово място като шеф на администрацията застана един от влиятелните чеченски силоваци – Вахут Усмаев, съратник още от времето на Ахмат Кадиров, родом от селото на Кадиров – Центарой, награждаван три пъти с „Орден за мъжество“.

 

Снимка: Faktor.bg

 

Обаче кариерите на останалите племенници се развиват успешно. Синът на сестрата на Кадиров – Идрис Черхиров, е роден през 1989 г. През 2013–2014 г. и от 2016 г. той заема поста секретар на Съвета за икономическа и обществена безопасност на републиката, а преди това бил глава на Курчаловския район и ръководител на секретариата на Кадиров. Неговият баща Рамзан Черхигов е министър на транспорта и съобщенията на републиката.

 

Синът на другата сестра на Рамзан – Ибрагим Закриев, е роден през 1990 г. Той оглавил управлението на администрацията на държавния глава и правителството на Чечения, бил първи зам.-министър на финансите, а през 2016 г. станал първи вицепремиер на републиката. Неговият баща Салман Закриев се заема поста на първи заместник-председател на парламента на Чечения. Забележително е, че двамата племенници са учили в Москва в Суворовското училище – по този начин семейството на Кадиров демонстрира своята вярност към Русия.

 

Още един племенник на Кадиров – Хамзат (син на покойния му брат Зелимхан), прави кариера, но в религиозната сфера. Той е директор на Центароевското училище за хафизи – четци на Корана, които го знаят и наизуст (училището носи името на Зелимхан Кадиров). По този начин Рамзан все повече разчита не толкова на мощните разклонения на клана, колкото на собственото си семейство и макар и богат, залага на традиционното общество – сестрите, техните съпрузи и племенници. Възможно е, това да е причината, довела до недоволство в по-далечните членове на неговия клан.

 

Нефт

 

На 11 април Financial Times публикува статия, в която се говори за конфликт между Кадиров и шефа на „Роснефт“ Игор Сечин, който възникнал във връзка с обсъждането на продажбата на чеченските активи в компанията. Тези разговори настроили Игор Сечин против Кадиров. Източници на изданието, близки до „Роснефт“, съобщават, че сблъсъкът между страните толкова силно ескалирал, че се появила нужда от разследване има ли „чеченска следа“ в във взрива в Петербургското метро на 3 април.

 

Тази публикация предизвика бърза и рязка реакция от страна на Сечин и Кадиров, заплашили със съд изданието за „недоказана и лъжлива“ публикация. „Заявяваме, че нас ни свързва дългогодишно и разностранно уважение в деловата и човешката сфера. Ние решаваме конструктивно всички въпроси, възникващи в хода на съвместната ни работа“, казват авторите на изявлението. Пресаташето на „Роснефт“ Михаил Леонтиев сравни Financial Times с „провинциален пънкар“, който „събира от пода криминални провокации на Ходорковската банда“.

 

Впрочем опитът да се прехвърли вниманието върху Ходорковски изглежда случайна импровизация, която трябва да дискредитира публикацията на британското издание. Фактическа основа на материала станали известните противоречия между Чечения и „Роснефт“. Още през декември 2015 г. Владимир Путин подкрепи предложението на Рамзан Кадиров да се предаде на Чечения притежаваното от „Роснефт“ имущество и управляваното от него предприятие „Чеченнефтхимпром“ (ЧНХП). През април 2016 г. Кадиров се оплака на Путин, че въпреки поръчението на руския държавен глава правителството така и не е взело решение да предаде ЧНХП на региона.

 

 Рамзан Кадиров и шефа на "Роснефт" Игор Сечин

 

На свой ред „Роснефт“ предложи друга схема на предаване на имуществото, в рамките на която Чечения трябва да получи 51% акции от „Грознефтгаз“ (дъщерна фирма на „Роснефт“, която работи с активите на ЧНХП) и друго имущество на компанията в замяна на заплащане към „Роснефт“ на 12,5 млрд. рубли. Безвъзмездното предаване на активи е невъзможно, тъй като освен държавна собственост част от активите на „Роснефт“ са на частни акционери, които при това положение биха могли да претърпят загуби. Оценката на активите беше направена от компанията PricewaterhouseCoopers.

 

Разбираемо е, че републиката няма такива пари. Кадиров прие тази сума за завишена и заяви, че нефтената компания се отнася несправедливо към Чечения. По неговите думи активите са „убити“ и да се иска такава сума за тях е „просто смешно“. Кадиров припомни и други неизпълнени обещания от страна на „Роснефт“ – да построи нефтопреработвателен завод. Тези планове бяха обсъдени през 2010 г., но строителството му се оказа неизгодно за компанията.

 

„Роснефт“ добива целия наличен нефт в Чеченската република, но обемът му е незначителен за мащаба на компанията – не повече от 0,5% от целия добив. За Чечения този въпрос е ключов – затова Рамзан настоява за предаване на нефтения отрасъл на републиката. Но Сечин пък е добре известен със своя стремеж към експанзия в отрасъла и той явно няма намерение да създава прецедент, като се откаже макар и от неголяма част от активите на компанията. На тази основа възникват неизпълнимите обещания, които той поставил на Кадиров.

 

На 19 април, седмица след публикацията в британския вестник, се състояла лична среща между Кадиров и Сечин, след която чеченският държавен глава отишъл да се види и с Владимир Путин. В хода на разговора с руския президент Кадиров заявил, че „те с Игор Иванович са се договорили. Имаше известни недоразумения. Разбрах, че до ръководството на „Роснефт“ не е стигнало това, което ние искаме. Днес ние намерихме общ език. И в бъдеще ще се движим и ще търсим решения. „Роснефт“ си остава много важен партньор за републиката и ще продължи и в бъдеще да инвестира и да развива нефтеното направление и икономиката на републиката“. На свой ред Путин отбелязал, че също планира да обсъди ситуацията със Сечин на среща, която ще се състои по-късно.

 

 Среща в Кремъл / Снимка: ren.tv

 

За характера на договореностите, постигнати между Сечин и Кадиров с помощта на арбитража на Путин, по-късно съобщи изданието РБК. Според тази информация Сечин и Кадиров са се разбрали, че „Роснефт“ няма да продава своите активи и ще продължи да работи в републиката. Също така е постигната договореност да бъдат свалени от компанията задълженията да се строи нефтопреработвателен завод в Чечения. Но „Роснефт“ ще инвестира в строителството на социална инфраструктура в региона. В частност било решено компанията да построи в региона жилища и да предаде собствеността им на кметствата.

 

По този начин Сечин запазва контрола си над чеченските активи и се спасява от неизгодната инвестиция. В замяна той трябва да вложи в строителство, но обемът на тези задължения не е известен, едва ли ще е по-голям от строежа на нефтозавод. Може да се каже, че Кадиров не успя да постигне целите си – в този случай той получи „утешителната награда“.

 

Скандалът

 

По време на срещата на Кадиров и Путин на 19 април била повдигната скандалната тема, свързана с преследването на хомосексуалисти в Чечения, за които писа по рано „Нова газета“, че са държани в секретни затвори. На 1 април вестникът съобщи, че сред задържаните са представители на чеченското мюфтийство, включително известни и влиятелни хора, близки до главата на републиката религиозни дейци, както и двама известни чеченски телевизионни водещи. В публикацията на руския вестник се казва, че на редакцията са й известни имената на трима загинали. В причастие към създаването на тези затвори бил обвинен един от близките съратници на Кадиров – председателят на чеченския парламент Магомед Даудов (известен в родната си Чечения с военното си прозвище Лорд).

 

Отговорът дошъл бързо – още на 3 април 15 000 религиозни и обществени дейци на Чечения се събрали пред централната джамия в Грозни и заявили открита заплаха по адрес на журналистите, които на свой ред отказали да се извинят.

 

На срещата с руския президент Кадиров заявил, че материалите за задържане и убийство на мирни жители са провокация. В стенограмата от срещата с Путин, публикувана на сайта на Кремъл, се съобщава, че президентът е назовал името и фамилията на човека, който според медиите бил убит – Хасу Тапсуркаев. „Той е при нас, така да се каже, главният човек по идеологическите въпроси, суфи“, отбелязва Кадиров. Малко преди пътуването си до Москва Кадиров посетил Тепсуркаев в дома му и повел беседа с него. Самият Тепсуркаев обвинил в лъжи журналистите, отбелязвайки, че по време на своето „изчезване“ се е лекувал в Петербург.

 

Въпреки това на 24 април в „Новая газета“ се появила публикация, в която се казвало, че изданието не е съобщавало фамилиите на нито един от потърпевшите от преследванията, защото се опасявало за тяхната безопасност. В публикацията се казвало, че „фактът, че Кадиров пръв назовал такова име и фамилия, доказва неговата висока информираност като глава на Чечения за дадената ситуация. Но Кадиров по никакъв начин не би могъл да узнае това име от публикацията на „Новая газета“. В публичното пространство той никъде не фигурира“. „Бързайки да обвини в лъжа „Новая газета“, той сам е излъгал президента“, подчертава авторът на текста Елена Милашина.

 

Протест в Санкт Петербург срещу малтретиране на хомосексуалистите в Чечения

 

Позицията на Кремъл по отношение на тези обвинения изглежда противоречива. На 20 април прессекретарят на президента Дмитрий Песков заяви, че Кремъл се доверява на Кадиров по този въпрос. Твърденията за преследване на хора с нетрадиционна сексуална ориентация не са подкрепени с точни факти, което прави невъзможно да бъдат проверени, заяви тогава Песков. На 24 април той отново отбеляза, че в Кремъл не виждат основания да „смятат Кадиров може да предостави на руския държавен глава невярна информация. Работата е в това, че наред с останалата информация, президентът се ръководи и от данните, които получава по линия на специалните служби, правоохранителните органи, федералната служба за безопасност. И никакви лични жалби на граждани не е имало“.

 

След това беше оповестено, че Следственият комитет на Русия е започнал предварителна проверка по публикуваните факти за масово задържане, изтезания и убийства в Чечения. На 5 май, по време на срещата с Татяна Москалкова, Путин обещал да обсъди с главния прокурор Юрий Чайка и министъра на вътрешните работи Владимир Колоколцев правата на хомосексуалистите в Северен Кавказ. „Разбира се, аз ще поговоря с главния прокурор, министъра на вътрешните работи, за да може те да ви държат информирани по тази тема, която повдигнахте днес, за това, с което разполагаме като информация или слухове, за случващото се с хората с нетрадиционна сексуална ориентация в Северен Кавказ“, заяви президентът на Русия.

 

Преследването на хомосексуалисти се отнася към така нареченото „убийство на честта“ – престъпление по отношение на лица, които от гледна точка на традиционното общество се отличават с девиантно поведение. През 2008 г. вече имаше скандал във връзка с убийството на жена, което Кадиров тогава коментира така: „ Според нашия обичай, ако се разхожда, роднините я убиват“.

 

Вярно, съвсем скоро той направи противоположното изявление – „действията на убиеца не могат да бъдат оправдани с никакви традиции“. Видимо, негативната позиция на федералния център е оказала влияние, но и центърът се е задоволил с тази формулировка.

 

Рамзан Кадиров със семейството си

 

Обаче сегашната ситуация има две принципни различия. Първо – инициаторите на кампанията, по данни на „Новая газета“, били на власт и само след освобождението от затвора фигурантите биха могли да се сблъскат с „убийството на честта“, тъй като тяхната ориентация се оказала разкрита. Самото общество не проявило инициатива по този въпрос – макар да е малко вероятно такива въпроси да могат да останат тайна. Второ – събитията предизвикаха международен отзвук, за който Путин научи и по време на разговорите си с Ангела Меркел. Затова пълно „замитане“ на проблема не е било възможно. Друг е въпросът как ще завърши разследването. Напомням, че по делото за убийството на Немцов на съдебната скамейка се оказаха хора, които са заподозрени в изпълнението на тези престъпления, но не те са организаторите.

 

Характерът на проблемите, с които се сблъска Рамзан Кадиров, би могъл да свидетелства, че държавният глава на Чечения, независимо от факта, че съхранява режима си в републиката, се оказа в трудна ситуация. Противоречията с „Роснефт“ не бяха разрешени в негова полза – след апаратния успех, довел до приватизация на компанията по изгоден за Сечин сценарий, позициите на последния на национално ниво изглеждат много силни, което му позволи да запази за себе си чеченските активи. Скандалът с преследването на гейове няма да може да бъде потушен в Чечения. Независимо от външната лоялност на местния елит там протичат доста по-сложни процеси.

 

Перспективи

 

В същото време Кадиров има аргументи в своя полза. Личната поддръжка от страна на Владимир Путин, позволяваща му да има безпрецедентни възможности в сравнение са държавните глави на останалите региони. Създадената от Рамзан силова структура , чиито представители обезпечават стабилност вътре в републиката (макар и не без проблеми – през март по време на нападението на базата в Наурски район бяха убити шестима национални гвардейци) и могат да бъдат задействани всеки момент извън нейните предели – например в Сирия. Тази безперспективност, при която в условията на чеченската политика са премахнати всички открити критики по адрес на Рамзан Кадиров, а „човек номер две“ в републиката – Даудов, е обвинен от журналистите в нарушаване правата на човека, може би не по-малко от самия Кадиров.

 

Затова, както се вижда, Рамзан Кадиров ще запази публичната подкрепа от президента на Русия и следователно и властта в Чечения. Другият въпрос, по който той ще продължи да има проблеми, ще бъдат нови опити да бъде „размито“ положението му, да се ограничат намиращите се под негово разпореждане структури. Все повече Кадиров се превръща за федералния център не толкова в ресурс, колкото в проблем. Впрочем тази ситуация може да продължи много дълго време.

 

*Алексей Макарин – първи вицепрезидент на Центъра за политически технологии

 

Източник: http://politcom.ru/22385.html

Превод: Дея Йорданова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Муйо

    17 Май 2017 16:31ч.

    Поредния откривател на топлата вода, който впрочем се казва МакарКин. След убийството на баща му, Кадиров има кръвна мъст към Ямадаеви, която може да продължи с поколения и в Чечения не е повод за охкания и ахкания. "Конфликтът" със Сечин е измислен - за безвъзмездно предаване на активи на държавно предприятие по цял свят се изисква акт на изпълнителната власт, в случая на Медведев с одобрението на Путин. Най-измислен е проблемът с хомосексуалистите, които в Чечения не са заплашени от наказателно преследване, камо ли от смъртно наказание като в Саудитска Арабия, например. Май причината за пространната статия на видния опозиционен списувател е батальонът "Туран", наскоро изпратен в Сирия за антипартизанска война, който доста успешно трепе полевите командири на ИДИЛ и Ал Нусра.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    19 Май 2017 9:32ч.

    Отговорете на следните въпроси: 1. Колко жени виждате на снимката със сенейството на Кадиров? 2. Има ли четвърта такава, както разрешава Коранът или не? 3. Разрешено ли е многоженството в Руската федерация? 4. Как да постъпят редовите чеченци от мъжки пол, щом някои са се сдобили с повече жени, в следствие на което в републиката се наблюдава остър недостиг от такива:)))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи