Пол Остър: Доналд Тръмп е кръстоска между Берлускони и Мусолини

Пол Остър: Доналд Тръмп е кръстоска между Берлускони и Мусолини
"Не всичко е лошо на Земята. Има доброта, хора, способни да се пожертват за другите. Те ме интересуват. Когато виждам бруталност по телевизията или във вестниците, не се разплаквам. По-скоро гледам на тях с каменни очи. Това, което ме разплаква, е човек, който изразява доброта, когато се изправи, и не се държи като животно".

 

Следващата година Пол Остър ще публикува нов роман. След тригодишно писане на книгата от 925 страници американският писател даде интервю за канадския френскоезичен сайт lapresse.ca, в което разсъждава за политическата ситуация в САЩ, писането и вдъхновението.

 

- Завършихте романа си, докато първичните избори в САЩ бяха в разгара си. Чувствате ли се засегнат от политиката?

 

- Харесвам доста Бърни Сандърс, но той много ме разочарова. Неговите изказвания са само атаки. Той просто изразява объркването на населението, което е легитимно, но това прави и Доналд Тръмп в противниковия лагер. Така че няма да гласувам за Сандърс. Живеем в много странен период от нашата история. Продължава тази дълга атака срещу правителство от типа “Рузвелт”. Франклин Делано Рузвелт увеличи федералната власт, която имаше значително влияние върху живота на американците. Оттогава следват непрекъснати атаки от страна на десницата, с Никсън, Рейгън, двамата Буш. Дори с президент демократ, това дясно крило е на път да разруши моята страна. На път е да изчезне понятието за съвместно общество в полза на индивиди, които се борят за собствените си дела. Това е много тъжно.

 

- Тревожи ли ви кандидатурата на Доналд Тръмп?

 

- Доналд Тръмп е донякъде кръстоска между Берлускони и Мусолини. Едновременно опасен и страшен. Ако стане кандидат на републиканците, това ще бъде катастрофа за партията, която ще има нужда от дълбока реформа. Имам чувството, че това ще отвори вратата на Камарата на представителите и на Сената за повече демократи. 

 

- Как усещате края на президентството на Барак Обама?

 

- Невинаги съм съгласен с него, но той се опита да приеме важни мерки и не можа да ги довърши заради републиканците. От всички президенти, които съм виждал, той определено е най-добрият. Забележителен човек. Човек с чест, смелост и голямо достойноство. Той бе обект на непрекъснати атаки от страна на десницата още с идването си на власт, особено расистки атаки. Но съхрани достойнството си. Много ще ми липсва. 

 

- Международното положение вдъхновява ли перото ви?

 

- Не всичко е лошо на Земята. Има доброта, хора, способни да се пожертват за другите. Те ме интересуват. Когато виждам бруталност по телевизията или във вестниците, не се разплаквам. По-скоро гледам на тях с каменни очи. Това, което ме разплаква, е човек, който изразява доброта, когато се изправи, и не се държи като животно.

 

- Все още ли искате да режисирате филми?

 

- Повече от всичко! Но често получавам предложения да адаптират романите ми. Има няколко текущи проекта. За “Бруклински безумства”, “Тимбукту”, както и In The Country of Last Things, но от 14 години! През зимата в Ню Йорк бе представена театрална адаптация на City of Glass, а във Великобритания се подготвя мюзикъл, вдъхновен от Mr. Vertigo.

 

- Ваша ли беше идеята последната ви книга La pipe d'Oppen (“Лулата на Опън”) да бъде публикувана на френски, или на издателство “Actes Sud”?

 

- Всичко, което се съдържа в нея, вече бе публикувано на английски. Имах всички тези документи, предговори, речи, интервюта, често свързани с Франция, така че защо да не ги публикувам на френски? Книгата е добра.

 

- В тази книга отдавате почит на американския поет Джордж Опън.

 

- Джордж Опън много ме трогна. Той е единственият американски писател, който е успял да се заинтересува от индивида като елемент от група или общество. Издавал е Езра Паунд и Уилямс Карлос Уилямс, преди да стане политически активист заедно с жена си в продължение на години. Стихотворенията, които е написал след Втората световна война, са сред най-хубавите, които познавам.

 

- В La pipe d'Oppen има предговор, който сте написали през 2003 г., когато бе публикуван разказът на Натаниел Хоторн Twenty Days with Julian and Little Bunny…

 

- Да, и той е почти по-дълъг от разказа! Много го харесах. Вероятно Хоторн е бил първият западен човек, който е разказал как съвсем сам се е грижел за едно дете. Това е по-скоро непознат текст. Наистина новелите му са най-хубавото, което е създал. И трябва да се четат на английски, защото езикът, който той използва, е прекрасен.

 

- От стилистична гледна точка, с кои американски писатели се чувствате най-близък?

 

- Много харесвах Натаниел Уест. Много харесвах също Скот Фицджералд. Но по отношение на стила, онзи, с когото се чувствам най-близък, е несъмнено Хенри Дейвид Торо. Той имаше най-голямо влияние върху мен. Неговото есе “Гражданско неподчинение” е от решаващо значение в световната история. Той вдъхнови Толстой и Мартин Лутър Кинг. Беше забележителен писател.

 

- Какво четете сега? Имате ли фаворити?

 

- Що се отнася до романите, най-напред са тези на жена ми, Сири Хуствед, която е страхотна писателка. Последният й роман, The Blazing World, е един от най-добрите, които съм чел от години насам. Чета също романите на Дж. М. Кутси. През трите години, докато пишех последния си роман в подземната си стая (смях), почти не съм чел. И в трите седмици, след като я завърших, мисля, че прочетох десетина книги. Сред тях е един роман на Вирджиния Улф, “Към фара”, който ме разтърси. Наистина бях развълнуван и възхитен от стила и мисълта.

 

- Имате ли все още желание за писане?

 

- Смешно е, че ми казвате това, след като току-що написах най-обемистата книга в живота си. Имам желание да правя още много неща. Никога няма да се пенсионирам, но сега мисля, че не съм готов да започна каквото и да било! След тази книга може би ще си позволя да се изкуша от писането на новели. Никога не съм писал новели, така че това може да е интересно. Имам някои идеи… Това ще бъде следващото ми предизвикателство.

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Коментари

  • Monica

    05 Май 2016 22:06ч.

    Интервюто с американския писател Пол Остър е великолепно! Разговорът е непринуден, елегантен и искрен. Това го умеят само ГОЛЕМИТЕ. От всичко, което Пол Остър казва, най-силно ме впечатли обективната му висока оценка за Барак Обама. Да те оцени положително писател като Пол Остър, е най-големият искрен комплимент. Аз пък се възхищавам, че той така умело плува в "дълбоките" води на живота и намира смисъла само в доброто! Преводът на Галя Дачкова също е допринася това четиво да задържи вниманието ни. Благодаря на редакцията!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин от Б

    06 Май 2016 2:00ч.

    ми то отдавна и многократно се уточни каква кръстоска е Доналд Трамп: https://www.youtube.com/watch?v=vuP1e0RNF-0

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мкраш

    06 Май 2016 8:45ч.

    Булгар-булгур-кръстоската на Тръмп е типично американска от добрият сорт- германо-шотландска и протестантско-презвитерианска порода, а не кенийско-индонезийска и-ирландска и неусановеа религиозна принадлежност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Deva

    06 Май 2016 9:22ч.

    Само големите личности са толкова истински .Един от най-любимите ми писатели,благодаря на Галя Дачкова !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    06 Май 2016 10:01ч.

    И това е Америка. Не само червеноврати патриоти с пикапи, които ще гласуват за Тръмп, не само любители на Америкън айдъл, топящи чипса в доматения сос пред екрана на китайския си телевизор. Остър е част от другата Америка, за която днес малко се говори и пише. Труден писател, хубаво интервю.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ввв

    06 Май 2016 11:19ч.

    Поредното изказване на още "една причина" американците да гласуват за Тръп

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Priest

    07 Май 2016 9:34ч.

    Маските падат! Най-големият грях на Тръмп е, че (все още ) не е сключил сделка с управляващите, наднационални, еврейски клики. Всъщност има едни хора, които изпадат в истерия и гняв, когато се появи световен лидер, с независима позиция, лидер, който те не контролират априори! Следете внимателно откъде идват атаките срещу Тръмп, както и в какво се състоят. После помислете, ако имате с какво, де... Какво точно от изброените плюнки по Тръмп НЕ се среща у всички други президенти или висши политици на САЩ или останалия западен свят...отговорът е: нищо! Пропагандата е в ход...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Priest

    07 Май 2016 9:38ч.

    Просто след Втората Световна Война нито една нация няма право да има независимо управление... За да няма пак концлагери, холокости и изненадани... Затова се изсичат из корен всички наченки на независимо управление... Как иначе си представяте всъщност, че ще изглежда новият световен ред ???

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    07 Май 2016 15:27ч.

    Ами атаките срещу Тръмп в Америка идват отляво и от центъра, както и от умереното дясно. Само тук някои, за които лявото се е деформирало до персонална симпатия към Путин, не са наясно за какво става въпрос. Не са наясно дори какво ще се случи с руско-американските отношения. Ами прочетете поне думите на Пол Остър, той го е обяснил чудесно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Priest

    08 Май 2016 16:32ч.

    "Ляво" и "дясно" са термини, които все още могат да се използват смислено единствено в Правилника за днижение по пътищата! Употребата им при икономически анализи издава колко изостанали са анализаторите от световния икономически процес. Преди стотина години т. Нар. Леви са представлявали интересите на наемниците и дребните собственици, докато т.нар. Десни са представяли интереса на едрите земевладелци и едрия капитал като цяло. Интересът на десните е бил да има колкото може по-малко регулация при експлоатацията както на природен, така и на човешки капитал. Интересът на левите - обратното, повече регулация и права (защита) на дребните собственици на оръдията на производство. Всичко това е важало в условията на монопол върху средствата на производство и ноу хау. В общи линии тази парадигма отива на кино при Мусолини и Хитлер. Национал-социализмът десен ли е или ляв по икономически характер (не по идеологически). Трудно е да се каже. Нещата стават още по-сложни днес, когато средствата за производство и световният капитал се държат от около 1% от населението. Този един процент управлява едновременно оръжейно-прамишления комплекс, доставящ оръжие за войните по света; банковия сектор, доставящ кредитите за закупуване на оръжията за водене на войните; строителните фирми ( и цимента, както стана модерно в Близкия Изток напоследък), приемащи поръчките за възстановяване инфраструктурата, унищожена от същите тези войни. Кръгът се затваря. Реално цялата "крамолическа пропаганда" е резултат от противопоставянето на едни обръчи от фирми (влиятелни кръгове) срещу други. Защото интересите са едни и същи. Единствените, които нямат значение и конкретна икономическа печалба (различна от гарантирането на стагнираната заплатка) в този процес, са гласоподавателите. Само че ако едрите капитали зад Клинтън и едрите капитали зад Тръмп започнат пряко да се афишират, ще стане ясно кои точно са и че техните интереси нямат нищо общо с тези на гласоподавателите. Затова и на народеца му ке подхвърлят стари втвърдени и вмирисани дъвки за "ляво" и " дясно", за да остане той с впечатлението, че: а) разбира какво се случва ( повечето хора могат да различат левия от десния си крак) и б) че от същия тоя народец нещо зависи....е, нищо не зависи! Свиквайте. Който се е уредил с некви парици по тролска линия да си ги харчи, че тая инфлация, която се задава, ще му ги изяде.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Priest

    08 Май 2016 16:53ч.

    Защо ми изтрихте коментара ??? Нито беше обиден, нито сееше етническа омраза...опитах се човешки да ви обясня защо в днешната икономика няма ляво и дясно, а само крупен капитал срещу останалите, и ме изтрихте. You're a waste of time, frankly!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи