Снимки: Ладислав Цветков, бТВ
„В цяла Европа романтичният устрем на XIX век загина под откосите на драматичния XX век. Но в спомена за пролетта на 1878 г. ще остане непреходното българско вдъхновение. Това е споменът за дързостта на младите хъшове, селяни, даскали, които, след многогодишни борби, през април 1876 г. с цената на живота си върнаха българския въпрос в европейския дневен ред“, продължи словото си Румен Радев.
„Споменът за Виктор Юго и Макгахан, които чуха стоновете на Панагюрище и Батак, това е споменът за братския устрем на руското общество, който доказа, че православните българи не са сами. Него ние няма да забравим. Няма да забравим словата в манифеста на император Александър II, който обявява война на Османската империя, защото така изисква чувството за справедливост и нашето собствено достойнство. „Народът сам се вдигна на война – пише Достоевски – а хората четяха манифеста и се кръстеха“. Тези сцени, тези чувства са дълбоки и неподвластни на користни политически интерпретации.
„В полетата на Руско-турската война загинаха много воини от много народи – руснаци, румънци, финландци, украинци, белоруси, поляци, литовци, сърби и черногорци. За всички тях България е последен дом, тях ние почитаме като свои герои“, каза още държавният глава.
„140 години по-късно ние трябва да помним нашата история, защото другите не забравят тяхната. Нашата българска историческа енергия не е в носталгията по отминало величие, а в осъзнаването на стойността на свободата – в нашия дълг към мъчениците, които платиха цената, в светлия идеал за чистата и свята република. Поклон пред падналите за свободата на родината! Да живее България!“, завърши словото си президентът.
Сред официалните лица на церемонията бяха българският патриарх Неофит и руският патриарх Кирил, вицепрезидентът Илияна Йотова, премиерът Бойко Борисов, кметът на столицата Йорданка Фандъкова. Церемониалът за почит към геройски загиналите за свободата беше изпълнен от представителни блокове на армията и Националната гвардейска част. Той бе последван от красива заря в цветовете на националното ни знаме.
Вечерната заря-проверка се провежда от 1907 г., когато е построен и открит Паметникът „Царя Освободител“. Мемориалът е издигнат в знак на признателност от българския към руския народ, в лицето на император Александър II.