Арбитражът бил изключително сложен от правна гледна точка и е стотици страници. Предстои съдържанието да бъде детайлно анализирано от НЕК.
Тъй като арбитражът е между две търговски дружества, има изискване за конфиденциалност и няма как цялата информация да бъде представена.
„Атомстройекспорт” е завела иск в общ размер на 1,2 млрд. евро.
Арбитражът е взел решение и е присъдил почти половината от предявения иск, коментира Петкова.
Тя обаче уточни, че арбитражът признава единствено иска на “Атомстройекспорт” за реално произведено оборудване, което НЕК е поръчала.
Всички останали претенции, по отношение на ескалация на цената, пропуснати ползи, претенции за разходи за демобилизация, са изцяло отхвърлени от арбитража.
Проектът за строежа на АЕЦ "Белене" бе прекратен с решения на правителството и парламента през февруари 2013 г. с мотив, че липсват пари. Арбитражното дело обаче започна далеч по-рано. През юли 2011 г. АСЕ внесе в Париж иск за 54 млн. евро срещу НЕК заради неплатени суми по поръчано и произведено от руските подизпълнители оборудване за АЕЦ "Белене".
Дни по-късно НЕК внесе контраиск за 63 млн. евро в Женева за това, че АСЕ по договор е трябвало да изкупи старото оборудване от площадката в Белене, но тя не е сторила това в пълния му обем. Година по-късно руснаците внесоха допълнителен иск и вдигнаха претенциите си до 1 млрд. евро. Двете арбитражни дела бяха обединени и по последни данни руските претенции са за около 1.2 млрд. евро.
Сагата с АЕЦ "Белене" започна преди 35 години по времето на Тодор Живков. Година след промените през 1989 г. реализираният частично проект е спрян и възроден през 2002 г. от тогавашния министър-председател Симеон Сакскобургготски.
След проведен през 2006 г. международен търг за избор на технология и изпълнител, тогавашното правителство на Сергей Станишев избра руската компания "Атомстройекспорт" пред чешката "Шкода", залагайки на чисто нова централа пред дострояването на изградената. Трудностите пред ядрения проект се появиха с идването на власт на правителството на ГЕРБ през 2009 г., когато не бе постигнато съгласие между НЕК и АСЕ за крайната цена на ядрената мощност от два блока по 1000 МВ, а и се оказа, че българската компания има проблеми с финансирането на проекта.
„Решението на арбитражния съд за проекта „Белене“ е лоша новина, но очаквана. От дълго време от БСП предупреждавахме, че това ще се случи, но тогава управляващите не се вслушаха в нашето мнение”. Това заяви народният представител от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ Драгомир Стойнев пред журналисти в парламента.
Според него сега трябва да се вземе разумно и национално отговорно решение и следващите дни БСП ще представи такова.
„Винаги сме били национално отговорни. Ще излезем с позиция какво трябва да се прави вече с оборудването”, каза още той. Стойнев припомни, че спирането на „Белене” е решение, взето от първото правителство на Борисов, което бе гласувано от управляващото мнозинство в парламента.
„Проведохме референдум и въпреки подменения въпрос, той беше успешен. За съжаление тогава управляващите не обърнаха внимание на искането на хората и сега НЕК ще трябва да заплати 1.1 млрд. лв”, подчерта народният представител.
Според него подобна сума е огромна и ако тези пари са били дадени за здравеопазване и образование, ефектът за хората сега би бил много по-голям.
Началото на края настъпи след като германската енергийна компания RWE, която стана партньор на НЕК и трябваше да влезе като частен акционер с 49% в бъдещата АЕЦ "Белене", се отказа. Така се стигна до второто официално прекратяване на проекта през февруари 2013 г.