Да, звучи почти налудничаво, или като проплакано от Мерил Стрийп – лузър/неудачник – външнополитически, с успех – пак външнополитически. Нобелов лауреат за мир, затънал до гуша в недовършени войни, неадекватно истеричен в последните месеци от президентството си, провал за повтаряната с ораторска шлифованост “американска изключителност”… да, такъв е Барак Хюсеинович, но това е имидж, личната цена на президентското кресло.

 

Личният неуспех на Обама обаче постига национален успех във външната политика на САЩ. Демократите предават щафетата на Тръмп въпреки словесното, артистично шоу-противопоставяне, без съмнение идеологическо, чиято главна роля бе отредена на Путин и по-малко на Русия – ефектно, холивудски изпипано – светът и американците имаха зрелище.

 

Да караме поред с американските неуспехи – краткосрочно са такива, фокусирани личностно върху Обама, дългосрочно са актив за Тръмп. Какъв актив? Най-важният – “време”.

 

Украйна – препъникамъкът за настъпването на НАТО в постсъветското пространство, възпряно от Русия през 2014 г. с Крим. Да, американците допуснаха руснаците до преговорите, и то с домакин Минск, Беларус, страна от Евразийския икономически съюз. В Украйна обаче се институционализира “сивата” зона на непокорния Донбас, самопровъзгласилите се републики ДНР и ЛНР, дефинирани официално от Русия като “вътрешноукраински конфликт” в докрината на МИД от 2016 г. (да няма илюзии за “вежливо присъединяване”, най-много – легитимна децентрализация, най-малко – статут като Приднестровието за неопределено време).

 

Междувременно Киев активно се военизира с полско-американско наставничество и се превръща в слабото място между ЕС и РФ в географския център на Европа, винаги готов да предизвика горещ локален конфликт. Идеален сдържащ фактор за сближаването на Русия и Германия, ерго на Русия и ЕС.

 

Дори и да имат успех Минските споразумения, това ще стане бавно, иска време, което е “закъснение” за руско-европейско сближаване, осигуряващо същото това “време” за американско “презареждане”... и какво губят САЩ?

 

Ще кажете, НАТО се дискредитира като защита на европейската сигурност и по-скоро олицетворява вече несигурност. Американската дискредитация като водеща сила в НАТО е само европейска загуба.

 

Варшавската среща на НАТО обяви в заключителното си комюнике сдържането на Русия като основен приоритет. Добавено е и малко място от кумова срама за тероризма, но нито системата ПРО, нито танковете, с които сега обилно се снабдяват източноевропейски държави плюс Германия, ще спасяват европейците от терористи или от бежанци. Танковете са за война – с кого? Уж, с Русия. Другите им функции, напълно възможни, защото с ядрена държава не се воюва директно просто така, са полицейските – срещу бежанци са неефективни, но могат да опазят политическите наместници от местното население, ако се наложи, нещо като “партньорска” окупация, за всеки случай. И какво губят САЩ, като ще се откажат частично от финансиране на НАТО по намерението на Тръмп? Достатъчно е наличието на натовска ивица по периферията на границата на ЕС с Русия – сдържа и печели време само за САЩ.

 

 

Сирия – част от “сивия” архипелаг в Близкия Изток с Ирак, с гражданската война в границите на Турция с кюрдите, с войната на саудитите с Йемен – идеален “сив” сдържащ фактор за геоикономическото развитие на Русия и Иран през течащи предимно на хартия “потоци”. И какво губят САЩ? Казаха “сорри” на Ирак, оставиха го в развалини, сега регионалните сили да имат пак “време” за стабилизация – за връщане на цивилизацията не говорим, етно, племенните, клановите и религиозните конфликти са отключени, инерцията ще бъде дълга – пак “време”, дадено на САЩ.

 

Американците не могат да контролират Близкия Изток, но могат и го оставят полуразпаднал се с тлеещи и горещи военни зони – това е “пост-американският Близък Изток”, както беше озаглавен последният брой на Foreign Affairs за 2015 г. Пост-американски – да, но и постмирен, постцивилизован, постсветски, сиреч – архаизиран и дестабилизиран. Поредният сдържащ/забавящ фактор за всички регионални сили (Турция, Русия, Иран). И какво губят САЩ?

 

Афганистан – изтеглянето на САЩ? Пост-американски Афганистан е идеалната нарко и терористическа платформа за поддържане на напрежението в Централна Азия. Архаизирано общество, ислямисти и терористи плюс вече професионални “бежанци”, рекрутирани в ЕС в очакване на сигнал, защото това не са само бандитска паплач, представяща се за сирийци, а военни структури, получили военни навици от познайте кои военни инструктори в Афганистан? Натовските и от времето на сътрудничеството с Русия – евразийските. И кой губи и кой печели време от изтеглянето на САЩ?

 

Ислямска държава (Даеш) – “черна” зона с потенциал за държавостроителство (данъчна система, здравеопазване и т.н.), идеален сдържащ фактор за ЕС – износ на ислямисти с европейски паспорти, с руски също, с балкански – косовски и кой знае още какви – те поне имат навика преди атентат да си ги носят и да не изгарят, вежливи ислямисти…

 

И какво губят САЩ? Престиж? Антиамериканизмът е старо явление, нищо ново под слънцето нито за араби, нито за “стари” европейци със спомени от Дьо Гол, за Балканите да не говорим (скърцане със зъби на народите и нетърпеливо услужливи усмивки на политическите наместници – удобно малцинство, евроатлантизирано (звучи почти като инфектирано), но безкрайно безразлично към обществените настроения. И какво губят САЩ?

 

Транс-тихоокеанското партньорство – вече факт, икономическо сдържане/забавяне на Китай, който още не е активна геополитическа сила, притаена по-скоро, но отявлена глобална икономическа – следва втората стъпка – системата ПРО в Южна Корея, уж, за Северна (интересно как такава малка държавица със своеобразен сектантски мироглед е допусната от големите да е ядрена сила?). Поднебесната мишена вече прояви нервна активност и форсира строежа на военни бази. Остава само бъдещ “спонтанен” местен конфликт, за да има “сива” зона, която да яде “времето” и на Китай.

 

Русия не може да бъде спряна, но е забавена, наред е Китай. Сближаването на Тръмп с Русия по Кисинджър трябва да десинхронизира руско-китайския танц, докато се създаде “сива” зона и в Далечния Изток – някакъв локален проблем с “демокрацията”, нещо “цветно”, няма нужда от грандиозен план за провокация на крехкото източноазиатско равновесие.

 

И какво печелят САЩ? Тръмп получава “наследство” от лузъра Обама, спечелил “време” за САЩ и отнел същото това “време” от потенциалните геополитически конкуренти.

 

Как Русия си наваксва исторически, защото не губи време за първи път? С непредсказуемост и нестандартни решения. Руското “време” си има характер, специфика да се ускорява в кризисни ситуации, но само ако руснаците пожелаят да са далече от печката.

 

Още от категорията

Честни сини лъжи

Честни сини лъжи

Доброто ДС ще бори лошото ДС. Турция ще се сбие с Русия в 24-ти МИР. Т...

11 коментар/a

observer на 11.01.2017 в 15:39
Да бе, да. И защо този русизъм "Хюсеинович"?
?,dlf на 11.01.2017 в 16:10
Както винаги на ниво! Докато за " наблюдателя" ще кажа ......."много си тъп ....Саше"
observer на 11.01.2017 в 16:36
Върши си работата, за която са те наели и не се опитвай да обиждаш.
Даринка да си метни синьото шалче на 11.01.2017 в 17:44
подарък от дедо й Митко Григоров на неко клонче, па обзървър да и одрупни цицата - саща зойа космонафка
900 на 11.01.2017 в 19:45
Такива нелепости и тъпотии пише тая ,че чак не могат да се коментират.
Бай Иван на 11.01.2017 в 20:04
Защо да са нелепости? Като се замисли човек е точно така-САЩ създават само проблеми на всички страни, дори и тези които считат за приятелски. Примери колкото щеш- последния е в предизвиканата от тях бежанска вълна от Африка и близкия изток, която заля техните най-големи икономически конкуренти ЕС и Германия и заплашва да ги унищожи веднъж за винаги. В същото време печатат зелените си хартийки, обезпечени единствено от силата на американската армия и експлоатират целия свят. Само не знам до кога другите страни ще търпят това положение.
Васил Николов на 12.01.2017 в 12:01
Всичко казано от Дарина е много вярно. Само не знам до колко това е заслуга дори от части на Обама. Той ми се струва повече се вълнуваше от здравеопазване. Едно се бе зарекъл - да затвори Гуантанамо - Куба - не му се получи. Което ме навежда а мисълта, че дали президента ще се казва: Барак, Доналд или Мики Маус няма голямо значение - има други сили в САЩ които умишлено докарват хаос в големи части на света за да могат после да ползват всички плюсове така добре представени в статията. Барак Хюсеинович и цялата му фамилия бяха симпатични, Доналд е шоумен от класа, кучето лае, кервана върви...
Speed King на 12.01.2017 в 16:14
"Барак Хюсеинович"?!? WTF??? Хора като тази Дарина Григорова са дресирани да мислят на съветски, техния роден език, съответно и пишат така.
SOSA на 12.01.2017 в 18:25
Доц-Дарина Григорова ПРЕЗИДЕНТ.
Муйо на 12.01.2017 в 20:15
По две от тезите: преди САЩ да нахлуят в Афганистан, там производството на опиум беше спаднало до 150 килограма годишно. Сега е над пет хиляди тона годишно и в Афганистан вече има няколко лаборатории за производство на хероин (преди опиумът се преработваше в Турция). Изтеглят ли се САЩ от Афганистан, талибаните за две години ще върнат нещата до 150 кила годишно и САЩ пак ще се сблъскат с проблема на милионите негри, безработни трето поколение и внезапно останали без хероин. Затова САЩ увеличават военното си присъствие в Афганистан, което доц. Григорова е пропуснала да забележи. За Сирия - САЩ губят газопровода Катар-Израел-Турция-хъбчето на Боко, заради който беше измислена ИДИЛ. При съгласувани военни операции на Сирия, Русия, Турция и Иран ИДИЛ и Ан Нусра ще бъдат ликвидирани до края на годината, с каквото и да ги снабдяват. Такива ми ти работи.
До observer на 12.01.2017 в 20:58
Относно обидите - каквото повикало, такова се обадило.

Напиши коментар