Обама: лузър, но защо с успешна външна политика?

Обама: лузър, но защо с успешна външна политика?
Да, звучи почти налудничаво, или като проплакано от Мерил Стрийп – лузър/неудачник – външнополитически, с успех – пак външнополитически. Нобелов лауреат за мир, затънал до гуша в недовършени войни, неадекватно истеричен в последните месеци от президентството си, провал за повтаряната с ораторска шлифованост “американска изключителност”… да, такъв е Барак Хюсеинович, но това е имидж, личната цена на президентското кресло.

 

Личният неуспех на Обама обаче постига национален успех във външната политика на САЩ. Демократите предават щафетата на Тръмп въпреки словесното, артистично шоу-противопоставяне, без съмнение идеологическо, чиято главна роля бе отредена на Путин и по-малко на Русия – ефектно, холивудски изпипано – светът и американците имаха зрелище.

 

Да караме поред с американските неуспехи – краткосрочно са такива, фокусирани личностно върху Обама, дългосрочно са актив за Тръмп. Какъв актив? Най-важният – “време”.

 

Украйна – препъникамъкът за настъпването на НАТО в постсъветското пространство, възпряно от Русия през 2014 г. с Крим. Да, американците допуснаха руснаците до преговорите, и то с домакин Минск, Беларус, страна от Евразийския икономически съюз. В Украйна обаче се институционализира “сивата” зона на непокорния Донбас, самопровъзгласилите се републики ДНР и ЛНР, дефинирани официално от Русия като “вътрешноукраински конфликт” в докрината на МИД от 2016 г. (да няма илюзии за “вежливо присъединяване”, най-много – легитимна децентрализация, най-малко – статут като Приднестровието за неопределено време).

 

Междувременно Киев активно се военизира с полско-американско наставничество и се превръща в слабото място между ЕС и РФ в географския център на Европа, винаги готов да предизвика горещ локален конфликт. Идеален сдържащ фактор за сближаването на Русия и Германия, ерго на Русия и ЕС.

 

Дори и да имат успех Минските споразумения, това ще стане бавно, иска време, което е “закъснение” за руско-европейско сближаване, осигуряващо същото това “време” за американско “презареждане”... и какво губят САЩ?

 

Ще кажете, НАТО се дискредитира като защита на европейската сигурност и по-скоро олицетворява вече несигурност. Американската дискредитация като водеща сила в НАТО е само европейска загуба.

 

Варшавската среща на НАТО обяви в заключителното си комюнике сдържането на Русия като основен приоритет. Добавено е и малко място от кумова срама за тероризма, но нито системата ПРО, нито танковете, с които сега обилно се снабдяват източноевропейски държави плюс Германия, ще спасяват европейците от терористи или от бежанци. Танковете са за война – с кого? Уж, с Русия. Другите им функции, напълно възможни, защото с ядрена държава не се воюва директно просто така, са полицейските – срещу бежанци са неефективни, но могат да опазят политическите наместници от местното население, ако се наложи, нещо като “партньорска” окупация, за всеки случай. И какво губят САЩ, като ще се откажат частично от финансиране на НАТО по намерението на Тръмп? Достатъчно е наличието на натовска ивица по периферията на границата на ЕС с Русия – сдържа и печели време само за САЩ.

 

 

Сирия – част от “сивия” архипелаг в Близкия Изток с Ирак, с гражданската война в границите на Турция с кюрдите, с войната на саудитите с Йемен – идеален “сив” сдържащ фактор за геоикономическото развитие на Русия и Иран през течащи предимно на хартия “потоци”. И какво губят САЩ? Казаха “сорри” на Ирак, оставиха го в развалини, сега регионалните сили да имат пак “време” за стабилизация – за връщане на цивилизацията не говорим, етно, племенните, клановите и религиозните конфликти са отключени, инерцията ще бъде дълга – пак “време”, дадено на САЩ.

 

Американците не могат да контролират Близкия Изток, но могат и го оставят полуразпаднал се с тлеещи и горещи военни зони – това е “пост-американският Близък Изток”, както беше озаглавен последният брой на Foreign Affairs за 2015 г. Пост-американски – да, но и постмирен, постцивилизован, постсветски, сиреч – архаизиран и дестабилизиран. Поредният сдържащ/забавящ фактор за всички регионални сили (Турция, Русия, Иран). И какво губят САЩ?

 

Афганистан – изтеглянето на САЩ? Пост-американски Афганистан е идеалната нарко и терористическа платформа за поддържане на напрежението в Централна Азия. Архаизирано общество, ислямисти и терористи плюс вече професионални “бежанци”, рекрутирани в ЕС в очакване на сигнал, защото това не са само бандитска паплач, представяща се за сирийци, а военни структури, получили военни навици от познайте кои военни инструктори в Афганистан? Натовските и от времето на сътрудничеството с Русия – евразийските. И кой губи и кой печели време от изтеглянето на САЩ?

 

Ислямска държава (Даеш) – “черна” зона с потенциал за държавостроителство (данъчна система, здравеопазване и т.н.), идеален сдържащ фактор за ЕС – износ на ислямисти с европейски паспорти, с руски също, с балкански – косовски и кой знае още какви – те поне имат навика преди атентат да си ги носят и да не изгарят, вежливи ислямисти…

 

И какво губят САЩ? Престиж? Антиамериканизмът е старо явление, нищо ново под слънцето нито за араби, нито за “стари” европейци със спомени от Дьо Гол, за Балканите да не говорим (скърцане със зъби на народите и нетърпеливо услужливи усмивки на политическите наместници – удобно малцинство, евроатлантизирано (звучи почти като инфектирано), но безкрайно безразлично към обществените настроения. И какво губят САЩ?

 

Транс-тихоокеанското партньорство – вече факт, икономическо сдържане/забавяне на Китай, който още не е активна геополитическа сила, притаена по-скоро, но отявлена глобална икономическа – следва втората стъпка – системата ПРО в Южна Корея, уж, за Северна (интересно как такава малка държавица със своеобразен сектантски мироглед е допусната от големите да е ядрена сила?). Поднебесната мишена вече прояви нервна активност и форсира строежа на военни бази. Остава само бъдещ “спонтанен” местен конфликт, за да има “сива” зона, която да яде “времето” и на Китай.

 

Русия не може да бъде спряна, но е забавена, наред е Китай. Сближаването на Тръмп с Русия по Кисинджър трябва да десинхронизира руско-китайския танц, докато се създаде “сива” зона и в Далечния Изток – някакъв локален проблем с “демокрацията”, нещо “цветно”, няма нужда от грандиозен план за провокация на крехкото източноазиатско равновесие.

 

И какво печелят САЩ? Тръмп получава “наследство” от лузъра Обама, спечелил “време” за САЩ и отнел същото това “време” от потенциалните геополитически конкуренти.

 

Как Русия си наваксва исторически, защото не губи време за първи път? С непредсказуемост и нестандартни решения. Руското “време” си има характер, специфика да се ускорява в кризисни ситуации, но само ако руснаците пожелаят да са далече от печката.

 

Коментари

  • observer

    11 Яну 2017 15:39ч.

    Да бе, да. И защо този русизъм "Хюсеинович"?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ?,dlf

    11 Яну 2017 16:10ч.

    Както винаги на ниво! Докато за " наблюдателя" ще кажа ......."много си тъп ....Саше"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    11 Яну 2017 16:36ч.

    Върши си работата, за която са те наели и не се опитвай да обиждаш.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Даринка да си метни синьото шалче

    11 Яну 2017 17:44ч.

    подарък от дедо й Митко Григоров на неко клонче, па обзървър да и одрупни цицата - саща зойа космонафка

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 900

    11 Яну 2017 19:45ч.

    Такива нелепости и тъпотии пише тая ,че чак не могат да се коментират.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Бай Иван

    11 Яну 2017 20:04ч.

    Защо да са нелепости? Като се замисли човек е точно така-САЩ създават само проблеми на всички страни, дори и тези които считат за приятелски. Примери колкото щеш- последния е в предизвиканата от тях бежанска вълна от Африка и близкия изток, която заля техните най-големи икономически конкуренти ЕС и Германия и заплашва да ги унищожи веднъж за винаги. В същото време печатат зелените си хартийки, обезпечени единствено от силата на американската армия и експлоатират целия свят. Само не знам до кога другите страни ще търпят това положение.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Васил Николов

    12 Яну 2017 12:01ч.

    Всичко казано от Дарина е много вярно. Само не знам до колко това е заслуга дори от части на Обама. Той ми се струва повече се вълнуваше от здравеопазване. Едно се бе зарекъл - да затвори Гуантанамо - Куба - не му се получи. Което ме навежда а мисълта, че дали президента ще се казва: Барак, Доналд или Мики Маус няма голямо значение - има други сили в САЩ които умишлено докарват хаос в големи части на света за да могат после да ползват всички плюсове така добре представени в статията. Барак Хюсеинович и цялата му фамилия бяха симпатични, Доналд е шоумен от класа, кучето лае, кервана върви...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Speed King

    12 Яну 2017 16:14ч.

    "Барак Хюсеинович"?!? WTF??? Хора като тази Дарина Григорова са дресирани да мислят на съветски, техния роден език, съответно и пишат така.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • SOSA

    12 Яну 2017 18:25ч.

    Доц-Дарина Григорова ПРЕЗИДЕНТ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    12 Яну 2017 20:15ч.

    По две от тезите: преди САЩ да нахлуят в Афганистан, там производството на опиум беше спаднало до 150 килограма годишно. Сега е над пет хиляди тона годишно и в Афганистан вече има няколко лаборатории за производство на хероин (преди опиумът се преработваше в Турция). Изтеглят ли се САЩ от Афганистан, талибаните за две години ще върнат нещата до 150 кила годишно и САЩ пак ще се сблъскат с проблема на милионите негри, безработни трето поколение и внезапно останали без хероин. Затова САЩ увеличават военното си присъствие в Афганистан, което доц. Григорова е пропуснала да забележи. За Сирия - САЩ губят газопровода Катар-Израел-Турция-хъбчето на Боко, заради който беше измислена ИДИЛ. При съгласувани военни операции на Сирия, Русия, Турция и Иран ИДИЛ и Ан Нусра ще бъдат ликвидирани до края на годината, с каквото и да ги снабдяват. Такива ми ти работи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До observer

    12 Яну 2017 20:58ч.

    Относно обидите - каквото повикало, такова се обадило.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи