Четеш привържениците на ДБ във Фейсбук и какво друго освен да помислиш, че утре лодката-оръдие на историческия десант ще бъде изложена in vivo на нос Чукаля като парахода „Радецки“ в Козлодуй.
Мене пък аргонавтският поход ме разочарова. В последно време следях с известна симпатия изявите на Христо Иванов във връзка с Иван Гешев и Петьо Еврото и ми се беше сторило, че става все по-критичен към Борисов. Споменавал съм го, наред с Евгений Дайнов, като човек, с когото може евентуално да се мисли и за общи действия срещу мутрорежима. Не, не съм забравил, че ДБ и предшественици, чиито имена не ги помня всичите, имат история на превръщането си във фракция на ГЕРБ за нежни души, GERB-lite. Нито, че хората, аплодиращи Иванов, лежаха по жълтите павета да връщат Борисов на власт. Нито, че Иванов бе министър в кабинета Борисов, създал и сегашната ситуация с догансарая.
Защо ме разочарова? Аргонавтският поход беше предизборен цирк, целящ да галванизира сините и ги добута до заветните 4%. „Първото пленено българско знаме“, ще падна! Бутафорията им ми възкреси спомена за паважните протести. Тогава нали пак протестираха срещу Пеевски и ДПС. И си помислих дали дежурните им протести срещу Доган – Пеевски не са и някакъв отвличащ маньовър в полза на Борисов? Как може да протестираш срещу Доган – Пеевски, без да протестираш срещу Борисов? Нима ДПС не е „тайният“ явен стратегически съюзник на Борисов, който го направи премиер в 2009 г. с „порциите“ на Доган – и който в 2014 г. свали Орешарски и сетне бе помолен да не гласува „за“ кабинета на ГЕРБ, за да не го критикува опозицията? Нима Борисов и Пеевски не са за историята братя-близнаци? Не, никакъв цирк срещу ДПС няма да даде 4% на ДБ, докато не направят Борисов главна мишена на протестите си.
Съмнително беше също, че лаенето срещу Радев от вторник насам, вкл. от събеседници на Иванов на неговата Фейсбук стена, бе по-силно от това срещу Доган – Пеевски. Дали наистина в ДБ не са знаели за НСО това, което в сряда Радев им обясни? А дали не е било и многоходовка (термин, зает от Стоил Рошкев) с крайна цел да се навреди на Радев? Натякваха за връзката на НСО с безсмъртната ДС, за географската близост на догансарая до пристанището на Лукойл (наистина няма и 500 метра до вълнолома на нефтопристанището), прекръстиха президента „Рублен“ Радев... сякаш той, а не Борисов величае правешкия нефтен бос по имени-отчеству!
С желание да бъда опроверган внимателно прочетох поста на Иванов във Фейсбук веднага след изказването на президента. Една дума за Борисов, че сега топката била у него, и сто думи за ген. Станчев, който бил опозорен и на когото иска оставката. Това някак странно се схожда с атаките на Борисов срещу НСО заради снимките. Радев обясни и като за по-недосетливи, че не Станчев, а Борисов, чрез шефа на ДАНС, главсека на МВР и комисията си в НС управлява НСО, а Станчев само привежда в изпълнение. Още повече, запознати казват, че той бил добър началник на НСО, която сега била в процес на обновление. Тази промяна на посоката в полет, от протест срещу Доган към искане на оставката на политически маловажен офицер от службите, също напомня лутанията на паважните протестиращи под внушението на нарцистично гърчещата се Борисова душа.
По-нататък, съмнително е упорството на привържениците на Иванов да ходят „на плаж“ край догансарая в събота да побият отново пленения трибагреник – и след изказването на президента, от което стана ясно, че решението за оставянето на охраната на Доган и Пеевски е взето през декември от Борисов въпреки възражението на Радев, изразено от Станчев. Чухме също, че Доган бил евакуиран оттам още по време на или веднага след инцидента, а концесионерът на плажа – същият „Хермес Солар“, построил сарая („тумор на беззаконието“) със санкцията на кабинета Борисов, в който Иванов бе министър на правосъдието – обявил, че маха бариерата към сградата и че плажът бил отворен срещу билетче от 10 лв.
Казват, хиляди хора откликнали. На това полуостровче едва ли има място за много коли, нито на плажчето могат да седнат хиляди хора. Да не говорим за извънредното положение и заплахите на Борисов пак да затвори всичко. Самото плажче, долепено до резервоарите на Лукойл, е доста встрани от сарая, между тях няма пряка видимост. В събота сараят ще е зарезен и ни Доган, ни НСО ще се мяркат – пък и той не е нито единственият, нито най-наглият пример за незаконно частно заграбване на държавна земя и строителство, нито пък е най-грозната сграда по нашето крайбрежие, макар да е направено известно усилие и в тази посока. Местоположението му всъщност е странно за курорт, между пристаните за танкери и военната база на ВМФ в Атия, до която по мое време имаше и минно селище на близкия меден рудник. И за това да пътуват стотици километри, вместо да идат да протестират пред МС, или ако непременно курортно място – до Банкя или ул. „Секвоя“? В десантно-плажната история има прекалено много „фейк“, за да се вземе сериозно.
Няма да е никак лесно на новия Отечествен фронт (ОФ), от който така се съкрушава Харалан Александров, със съюзници като ДБ. За младите читатели, които не знаят, ОФ е коалиция от комунисти, соцциалдемократи, земеделци и звенари (военни и цивилни) по време на Втората световна война, на антихитлеристи позиции, които си поставят целта да спасят България от национална катастрофа като съюзник на Хитлер при неговия неизбежен разгром от съюзниците. ОФ се радва на подкрепата не само на СССР, но и на САЩ и Англия. След победата си с помощта на българската армия ОФ по искане на съюзниците организира народен съд за военопрестъпниците и виновниците за националната катастрофа. Днес герберите се ужасяват от тези страници от историята ни – и с право!
И сега ситуацията е подобна. Целта на новия ОФ – ако терминът е въведен от Харалан Александров, заемам го с готовност, както преди близо вече 20 години заех от него и термина „непромяна“ – е ясна: спасение на (останалото от) България, която отива към национална катастрофа, предизвикана от престъпния, клептократичен и антинационален режим на ГЕРБ.
Време е за широка коалиция за национално спасение, която да обедини всички антигерберски политически сили и широките маси с краткосрочна програма минимум – сваляне на ГЕРБ, арест и съд за Борисов и другите мафиотски босове и свободни, неманипулирани от герберската корупционна машина избори. Това най-вероятно ще предполага забрана на ГЕРБ, конфискация на активите й и лустрация на кадрите й примерно до общински съветник и в централната адмнистрация – на политическите назначенци до началник отдел.
След като ковид-19 даде няколко месеца отсрочка, бурята от скандали отколо Борисов и организираната престъпна група ГЕРБ отново се развихри и България пак изпадна в състояние на двувластие. Радев и Борисов, официално снели доверие един в друг, са в обявена война. Непосредствено преди ковид-19 герберски сайт, безразсъдно отворил гласуване във Фейсбук, дето не могат да манипулират, даде 81% срещу 19% одобрение в полза на Радев, което все пак бе ласкателно за Борисов. Друга независима анкета показа 89% срещу 11% за президента. И след принудителното вирусно примирие, белязано с краткотрайно високотемпературно доверие към кабинета, президентът отново заговори – всекидневно и остро – срещу безобразията на Борисов. Прави особено впечатление, когато отговаря на журналистите на фона на исторически руини и офицерски фуражки. Има и сериозни индикации, че международната подкрепа за мутрите секва.
Но президентът не може да свали Борисов само с говорене. Още от първия момент, щом стана ясна победата му през ноември 2016 г., ГЕРБ изпаднаха в паника, че като „опозиционен“ президент той ще клати постоянно кабинета, но и ще даде в подходящ момент сигнал за въстание. Както постъпи през юни 2013 г. Плевнелиев като опозиционен президент, получил нареждане от опозиционната си майка ГЕРБ да даде сигнал за преврат срещу Орешарски, като свали доверието си от него. Е, беше основателен страх – и моментът да се оправдае отдавна настъпи. Поне от две години.
Президентът трябва да оглави революцията – да апелира към масите, да ги застави да се раздвижат и да го принудят да направи това, което сам би искал да направи. Трябва да изиграе ролята на народен организатор отгоре при липсата на организационни структури отдолу. Протестите в идеалния случай трябва да бъдат всекидневни и да развият богати и ефективни съвременни форми. Българските студенти и гимназисти да научат поне имената на Джери Рубин и Сол Алински.
При подходяща идейна атмосфера днешните идейно объркани, но честни, прекрасни млади хора, вкл. и тези, някога обитавали жълтите павета от грешната им страна, могат да се преквалифицират в новата роля. И пак ще могат да протестират срещу Пеевски, Доган и Гешев. Много от тогавашните им театрални атрибути могат пак да влязат в употреба, ако ги пазят. И чичко Фейсбук няма да им се разсърди – не става дума за комунистическа революция, а за „революция на достойството“ – антикриминална, антимутренска. Но имат нужда от решителни лидери, без тънки сметки за министерски портфейли при Борисов.
За съжаление не само ДБ са несигурни евентуални съюзници на новия ОФ, колкото и гръмко да роптаят срещу Гешев, Доган и Пеевски – което само по себе си е добро нещо. Тези среди в БСП – единствената парламентарна опозиция – които се опитват да катурнат Нинова (и доколкото разбирам искат да видят Кирил Добрев на нейно място) – независимо от субективните си подбуди работят за Борисов. Слави Трифонов, цитиран от Александров като един на новия ОФ, е медийно явление от същия тип като Борисов, пък и няма независима политическа база и ми изглежда несериозен кадидат за съюзник. Също и Цветан Цветанов, който е водещ кандидат за затвора заедно с бившия си началник.
Но какво да се прави утре с дипломираните лакеи на Борисов? Медийният комфорт е важен за него като въздуха и слънцето.„Дипломиран лакей“ е израз на Ленин за говорещите глави, прислужващи на реакцията. Приемам обаче умишлено немарксистки, морализаторски и разционализаторски подход, в тон с широкоспектърния характер на ОФ: щом на всяко живо същество с пулс е ясно, че ГЕРБ се разпада и губи властта, след като предизвика национална катастрофа, защо все още има образовани българи, хора на словото, които рискуват безсмъртните си души, а и бъдещата си кариера в медиите, да лакействат на престъпниците и падащите?
За марксистите въпросът за продажността на интелигенцията при капитализма е еднозначно решен. В „Манифеста“ Маркс писа, че „буржоазията премахна ореола на всяка професия, дотогава почитана с религиозен трепет... тя превърна лекаря, юриста, попа, поета в свои платени надничари.“ В „Диалектика на просвещението“ Теодор Адорно добави, че „някога, като Хюм и Кант, [интелектуалците] се подписваха в писмата си [до кралете]„ваш най-покорен слуга“ и подриваха основите на трона и олтара. Днес те се обръщат към главите на правителствата си по малко име на „ти“ и покорно следват във всички творчески пориви съжденията на неграмотните си господари“. В „История и класово съзнание“ Дьорд Лукач определи „безсъвестността на журналистите“ и „проституирането им“ като „кулминация на капиталистическото овеществяване“, т.е. превръщането на истината, творчеството, честта, личността на журналиста във вещи, стоки, които се купуват.
Читателите си спомнят, че преди години известен шум вдигна списъкът на „недемократични пропагандисти“, сред които моя скромност, компилиран от безименни (т.е. не им помня имената) дипломирани лакеи на Борисов. Отговорих им с коментар „Съвестта на един антидемократичен пропагандист“, цитиран по-долу, за да не преразказвам известни неща.
По ирония на съдбата наскоро участвах и аз в подобно упражнение за съставяне списък на „мисирки“, започнато във Фейсбук от Иван Бакалов, един от неколцината останали независими и честни журналисти: „Кои се хвърлиха да защитават Борисов за записите и снимките?“ Получи се няколкочасов интересен разговор с участието на десетки журналисти и читатели. Изнесоха се доста имена на дипломирани лакеи от медиите, снимки от техни буйни трапезни сбирки. Обадиха се и някои от засегнатите. Осмелих се да кажа, че и всички мисирки, които кудкудякаха отвличащо срещу Радев и Корнелия в дните на записно-снимковия скандал, съзнателно крепят Борисов. Дискусията бе публикувана в медиите и си струва да бъде прочетена цялата.
Сред многото изнесени имена на говорещи глави ме заинтересуваха две – на споменавания вече социален антрополог Харалан Александров и – признавам си, досега напълно неизвестния ми журналист и културен антрополог – Ивайло „Нойзи“ Цветков. И двамата бяха изнесени от Бакалов. Разтърсих се, прочетох каквото има. Александров го знам от вестниците от двайсетина години и в миналото ми харесваше, пък си е и типично „наш“ университетски човек. Цветков философства, но като от света на модните журнали – дневници, фрагменти на равнище рядко любознателен ученик от горните класове (той е класицист), писани да развличат богата и празна публика. В Ню Йорк можеше да опита да пише в каталозите за изкуство на „Сотбис“, „Кристис“ и „Филипс“. Понеже в Америка „Плейбой“ е само за гласуващите за Тръмп. И доскоро бил сред критиците на „ГЕПП“.
За тези учени и предполагаемо умни хора не мога да се начудя – защо така неумно продават безсмъртните си души на дявола? Какво им дава в замяна? Дванайсет години за гениални опуси? Във фейсбук се говори какво ли не, и сигурно не е вярно, че сестрата на единия била назначена еди-къде си без квалификация, а другият си бил взел, както казват американците, „трофейна“ жена (trophy wife). Независимо от мотивите им дипломираните медийни лакеи на Борисов трябва утре да бъдат лустрирани от националните медии и от университета. Кошмарът на сегашната ни аморална дебилност трябва да се разпръсне, ако България трябва да оцелее.