"Ужасните истории, които изплуваха в Телфорд - много млади момичета са били изнасилени в продължение на дълги години - привлякоха относително малко медийно внимание. Можехме да си помислим, че привържениците на MeToo ще открият в тях идеален повод, за да покажат напълно своята загриженост за другите. Вместо това, вестници като “Таймс” и “Гардиън”, които посветиха много страници на въпроса дали един политик е докоснал коляното на една журналистка или не, имаха много малко неща за казване за Телфорд. Нямаше активисти, които да се втурнат да бъдат снимани". Според Джоана Уилямс относителното медийно мълчание около скандала в Телфорд, където 1000 момичета са били изнасилени в продължение на 40 г. от банди от Пакистан и Бангладеш, разкрива лицемерието на движението #MeToo (Аз също).

 

Джоана Уилямс е университетски преподавател, автор на книгата Women vs feminism (Жените срещу феминизма, 2017), в която критикува феминизма, който превръща жените в жертви, и призовава да се сложи край на “войната между половете”.

 

Според разследване на “Сънди Мирър”, хиляда деца, най-малките от които на 11 години, са били жертви на агресия и изнасилвания, понякога групови, от 80-те г. насам в Телфорд, град със 170 хил. жители в Централна Англия, и полицията не е успяла да разбие педофилската мрежа. Властите не направили досиета на нападателите, членове на азиатски общности, поради страх от “расизъм”.

 

 

- Според вас начинът, по който британските медии отразявят скандала “Телфорд”, разкрива лицемерието на движението MeToo. Какво имате предвид?

 

- Откакто #MeToo се появи на първите страници на вестниците миналия октомври, имаше продължителен дъжд от истории за сексуален тормоз, на който са били жертви някои жени - главно високопоставени жени. До голяма степен това са свидетелства на журналистки от средната класа, кинозвезди или жени политици.

 

Няколко дни след началото на MeToo, написах статия, в която анализирах индивидуалистичния, дори нарцистичен характер на подобно движение, което се концентрира върху личните преживявания на няколко жени, които разполагат с трибуна и създават разказ, основаващ се на първо място на техните собствени страдания. Отбелязах също, че обединяването на цяла гама от нежелани преживявания, от изнасилването до докосването на коляното, рискува да банализира най-сериозните нарушения. Трудно е да се приеме сериозно сексуалната агресия, когато тя се сравнява с докосване по коляното, случило се или не преди десет години.

 

В отговор на тези критики, много жени от движението MeToo заявиха, че не говорят, за да издигнат собствената си кариера, а за да помогнат на онези, които нямат такава възможност да се изразяват - поради липса на трибуна или финансова сигурност, която да им даде нужната сила. Казаха ни, че MeToo не е движение на знаменитости, а популярен порив, който цели да наруши мълчанието около сексуалния тормоз за най-слабите хора.

 

 

Ужасните истории, които изплуваха в Телфорд - много млади момичета са били изнасилени в продължение на дълги години - привлякоха относително малко медийно внимание. Можехме да си помислим, че привържениците на MeToo ще открият в тях идеален повод, за да покажат напълно своята загриженост за другите. Вместо това, вестници като “Таймс” и “Гардиън”, които посветиха много страници на въпроса дали един политик е докоснал коляното на една журналистка или не, имаха много малко неща за казване за Телфорд. Нямаше активисти, които да се втурнат да бъдат снимани.

 

Какви са дълбоките причини за това мълчание?

 

Има няколко.

 

1. #MeToo е на първо място “аз”: това е движение, водено от егоцентрици, които не обичат нищо повече от това да бъдат обект на собствената си история. Нито едно от изнасилените момичета в Телфорд нямаше телевизия или вестникарски страници, които да запълни.

 

2. Телфорд, като Родъръм или Нюкасъл, не е Лондон. Това е различен свят от столичния мехур на вечерите в града и в Туитър. Богатите и свързани жени, ръководещи движението MeToo, нямат никаква идея къде се намира Телфорд, да не говорим за хората, които живеят там. Жертвите в Телфорд - момичета от бялата работническа класа - се смятат за извънземни от мнозина в Лондон.

 

3. MeToo направи хората толкова загрижени за публичните демонстрации на нежелани чувства, на несръчно доближаване и на нежелани целувки, че вече не сме чувствителни към истинските злоупотреби. Изразходихме цялото си възмущение за докосване по коляното. Вече нямаме за изнасилването на деца. 

 

4. Виновните в Телфорд са били главно мюсюлмански мъже, пакистанци и бангладешци. Коментаторите от средната класа се тревожат много повече за скрития расизъм или ислямофобия на бялата работническа класа, отколкото за злоупотребата с деца. Това означава, че всяка дискусия трябва да се самоцензурира и третира много предпазливо, за да не отключи расизма, за който се предполага, че е в сърцето на работническите общности. 

 

- Смятате, че движението MeToo е елитарно, без връзка с обикновения живот на жените?

 

- Да, разбира се. Мисля, че голямото мнозинство от жените признават, че сексуалният тормоз не е най-големият им проблем в живота и че мъжете - техните братя, партньори, синове, приятели и колеги - в огромната си част не са гнусни досадници. Жените все още се обличат, за да излязат, флиртуват и обичат да създават връзки с мъже. Те не искат мъжете да се страхуват да се доближат до тях. Някои жени признават дори, че тяхната сексуалност им дава известна власт - или капитал - и са щастливи да го използват, без да ги възприемат като жертви, на които трябва да се помогне. Повечето жени се подиграват на дискусиите около откраднатите целувки и ръцете на коляното. Те умеят да кажат на един мъж, че вниманието му е нежелано. 

 

- Не е ли реалност според вас сексуалният тормоз на работното място?

 

- Повечето жени, които имат редовна работа - в супермаркети или кафенета, като секретарки, учителки или медицински сестри - нямат време да туитват житейските си преживявания и ако преживеят сексуален тормоз, те решават проблема по друг начин. Истината обаче е, че сексуалният тормоз на работното място е бил много по-силен, когато жените са имали по-малко власт на пазара на труда. Днес във Великобритания жените заемат повече работни места от когато и да било и са мнозинство в много професии. Промените в живота на жените и промените в закона означават, че жените не са толкова уязвими на работа, както преди едно поколение. Това не означава, че няма сексуален тормоз - но той не се случва толкова често, колкото движение MeToo иска да ни накара да повярваме и повечето жени са напълно способни да се справят с него.

 

- Написахте книгата “Жените срещу феминизма”, в която призовавате да се сложи край на войната между половете. Смятате ли, че движението MeToo събужда и радикализира тази война между половете?

 

- Да. Най-големият ми проблем с MeToo е, че това движение представя жените като невинни жертви, а мъжете като долни престъпници. Това е лошо за мъжете, които рискуват да бъдат обвинени несправедливо и репутацията им да бъде съсипана без да могат да се защитят. Но това е много по-лошо за жените. Те започват да се възприемат като жертви, заплашени навсякъде. Как могат да представят солидни и убедителни аргументи за по-високи заплати и същевременно да се представят за слаби и уязвими?

 

По време на сексуалната революция жените се бореха да бъдат свободни да се възползват от сексуалността като мъже. Според логиката на me too, жените се нуждаят от специална защита. Но качулките за покриване на главата, полицейският час и общите спални не са толкова далеч зад нас. Изглежда, че днешните феминистки са за възстановяването на тези стари ограничения, срещу които по-възрастните от тях са се борили. MeToo тласка мъжете и жените едни срещу други, пленници на една война между “половете”. Мисля, че повечето мъже и жени са по-щастливи, работейки рамо до рамо, в партньорство, отколкото да гледат едни на други като на врагове. 

 

 

Telford : «On s'inquiète plus d'un éventuel racisme de la classe ouvrière que de l'abus sexuel d'enfants»

Заглавието в българския текст е на "Гласове". 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Свързани текстове: Английските власти прикривали насилие над хиляди деца в продължение на десетилетия

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

16 коментар/a

Форумните либерали на 21.03.2018 в 11:15
също мълчат. Не се стеснявайте, разкажете ни за толерантността и мултикултурализма, оплюйте ксенофобията и езика на омразата, кажете нещо за правата на човека, свободата и демокрацията, като не забравите да подчертаете тяхното отсъствие в Русия. Айде, по-смело! Да ви дам жокер - две трети от изнасилванията в България се вършат от цигани.
Айде стига на 21.03.2018 в 11:28
Айде стига сте туряли Русия като на всяка манджа мерудия.
Българин на 21.03.2018 в 11:47
Господа, с всичкото си уважение към вас, искам да споделя вашата некомпетентност към ценностите на запада, които вие така коленопреклонно /дупедавско/ моля за извинение за определението в скоби, проявявате към запада . Понеже сте много грамотни сменете ударението в последната дума от предното изречение и всичко ще ви стане ясно на къде сте тръгнали милички плебеи.
читател на 21.03.2018 в 12:02
няма ли линк към оригиналната статия?
Хора, бдете на 21.03.2018 в 15:09
Малко ме съмнява хиляда деца в малък град да бъдат изнасилени и да няма никаква реакция. Освен ако не приемем, че англичаните не са хора с нормални човешки чувства към децата си, че там няма закони, полиция, впрочем най-наглите пропагандисти точно това се опитват да ни внушат. И веднага бързат да намесят в темата Русия. Русия в случая няма нищо общо, както и Румъния или Руанда. Но всъщност целта на пропагандистите е такава. И трябва да не си излизал от България, да не познаваш нито хората в западните страни, нито в Русия, за да им се хванеш на плоските лъжи. И защо им е всъщност това? Ами за да създадат конфликт у нас, вместо да приемаме западняците и руснаците като нормални човешки същества, с които можем да си сътрудничим, да дружим, да работим, да възприемем света като бойно поле с врагове, които заслужават смъртта си. Никой не е успял в това начинание повече от нацистите. И знаете как завърши това. Хора, бдете, беше писал Юлиус Фучик преди смъртта си. Фашизмът има много лица.
Хора, бдим! на 21.03.2018 в 16:07
Малко те съмнява, а? Те такова жювотно нема? Пишеш в търсачката Телфорд или Халифакс, или Брадфорд, после пишеш педофилия или изнасилване и хоп! - изведнъж се оказва, че те такова жюватно не само има, ами и не е само на едно място! И на трите места полицията си е затваряла очите по указания свише, защото трябва да има толерантност и мултикултурност. Фашизмът наистина има много лица.
анти-джендър на 21.03.2018 в 17:36
Толерастията и политкоректността погубват западните общества! Ние, при тея меки китки място нямаме! Незабавно излизане от прогнилия еврогейски съюз! В противен случай ще стигнем до същото положение! Никаква толерантност и политкоректност! Ние не сме еврогейци мекокиткести! Ние си имаме поговорка - НА ЗЛО КУЧЕ, ЗЪЛ ПРЪТ!!! Германките ходели със суичъри с надпис - аз съм женена за руснак за да се предпазят от чалмарите на изперкел! И това вършело работа! Щото руснака не е мека китка и такива работи не прощава! Ние сме много близо до руснаците в това отношение, не сме като изпедерастените западни мъжленца, дето им таковат жените на площада, а те нищо не предприемат! Ние сме мъжкари, не джендъри! Нямаме нищо общо с тея дегенерати!!!
Аз съм женена за руснак на 21.03.2018 в 18:00
Аз съм женена за руснак значи. 2 милиона изнасилени германки покрай Победата, ми те може да са и наполовина рускини. Голяма гордост иначе да си женена омъжена за руснак, що рускини се изпоомъжиха за българи едно време, само за да не бършат след някой пияница, дето първо нея ще пребие. Бьет, значит любит, нали така беше? Де гиди джендъри с джендъри!
Адолф Хитлер на 21.03.2018 в 19:50
Ах, защо сгреших и не спечелих войната, а можех... Сега нямаше да ги има повечето проблеми.
Аз съм кримчанка, дъщеря на 22.03.2018 в 10:49
на офицер, и не всичко е толкова еднозначно! Горкичките, колко сте безпомощни пред фактите! А трябва нещо да се напише, иначе не ставате за умни и красиви, нали така?
Загадка за либерали: на 22.03.2018 в 12:41
https://pp.userapi.com/c846417/v846417980/65c5/a3z-uqdrPQk.jpg Картинката е от приятелски футболен мач в Германия, на който присъства Хитлер. Пита се кои са тия с белите фанелки и коя е годината.
Ханибал Барка на 22.03.2018 в 15:02
Чудесен материал! Боя се да кажа какво мисля за всички пакистанци и бангладешци, за да не бъда обвинен в стереотипно мислене. Помните ли онази забулена примитивна особа от Пакистан, която по някакви абсурдни наши причини е получила българско гражданство преди 25 години и живее някъде в Благоевград? Която обяснаваше след ужасите в Кьолн, че за тях са били виновни германските момичета, които били облечени неприлично! Трябва да се търси най-строга отговорност на българските чиновници, които разрешават на токива като тая да живеят в нашата страна.
Helleborus на 22.03.2018 в 17:14
На мен ми е много по-лесно да разбера за какво става въпрос, защото законът днес е такъв – сектантското задкулисие, което дирижира определени културни слоеве, които стават остриета на инженираната пропаганда, срещу малко звезден прах, внедрява доктрина диаметрално противоположна на християнството. С две думи всичко, което на мен ми е известно като здраво, жизнено и правилно е осъдено на гибел. А невинните страдат най-тежко, особено дечицата. Затова ми е лесно да го схвана, защото то е ТОЧНО обратното на онова, което познавам като Закона на Живота. То е като все едно си се учил да садиш плодни дървета и ти се пишат закони – не поливай, не прекопавай, не наторявай, не ашладисвай, не подкастряй, дървото ИСКА да е естествено хилаво, безплодно и уродливо. Ако това бяха случайни грешки, щяхме да оправим нещата. Обаче тук става дума за такава духовна битка, при която целенасочено се изкоренява здравото, за да остане нежизнеспособното. Така наречените хуманисти никога не биха се изправили против опорните точки на своята доктрина. Естествено, че има лицемерие, има много повече от лицемерие, има чужда воля, която се проявява чрез тези хора, които са се продали, независимо доколко го разбират, но те знаят, че истинската кариера започва след премазване на горката им съвест. Когато станат безчувствени към жалните викове на душите си, те стават звезди. Това отначало боли, то си е като самоубийство, така че те са заслужили своята награда и не случайно говорят какви жертви са направили и колко са си заслужили милионите си. Заслужили са ги. Но никак не им завиждам.
Pavlina Ivanova на 22.03.2018 в 21:26
Оригиналната статия на Joanna Williams http://www.spiked-online.com/newsite/article/telford-girls-the-wrong-kind-of-victims/21217#.WrQCRt8pA0M
анонимен на 23.03.2018 в 18:52
къде по забавно е да се занимават с руския предател да гонят дипломати за този случай пълно мълчание и какво е това гмо общество което не излиза на улицата да свали правителството колко народ изгоря миналата година при пожара на небостъргача от некачествената изолация и пак мълчание нали кметът е пакистанец борис джонсън пък е турчин

Напиши коментар