Мишел Онфре: Теорията за джендъра подготвя трансчовека, крайната цел на капитализма

Мишел Онфре: Теорията за джендъра подготвя трансчовека, крайната цел на капитализма
Теорията за джендъра е продукт на едно общество, чиято цел е да води тотална война срещу природата, за да превърне всичко, абсолютно всичко в артефакт, продукт, обект, вещ, умение, уред, с други думи: пазарна стойност. Това е възможността за интегрален капитализъм, в който всичко ще се произвежда, следователно всичко ще се купува и всичко ще се продава. Теорията за джендъра е един от първите камъни на тази планетарна каторга, твърди френският философ Мишел Онфре.

 

Френският философ и есеист Мишел Онфре публикува книга, в която изгражда теория на диктатурата, опирайки се на творчеството на Джордж Оруел. Онфре твърди, че сме навлезли в нов тип тоталитарно общество, което разрушава свободата, унищожава истината и отрича природата.

 

- Не преувеличавате ли с твърдението си, че Франция през 2019-а прилича на обществото от “1984” на Оруел?

 

- Не, изобщо… И дори мисля, че съмнението доказва, че сме в него! Диктатурата има дълга история. Името си дължи на Рим, където на един човек давали пълни правомощия, за да разреши даден проблем, пълни правомощия, които той връща без насилие, когато мисията му приключи. Диктатурата напуска западното полукълбо с императора на Монголия Чингис Хан през ХII-ХIII в. или с Тамерлан, емира на Трансоксиана през следващия век. Тя се връща в Европа със Савонарола през ХV век, после с Кромуел, Калвин, Робеспиер и неговия Комитет за обществено спасение и т.н. Но през повечето време под диктатура ние имаме предвид кафявия или червения фашизъм на Хитлер, Ленин, Сталин, Мао, Пол Пот. Нашата неспособност да разглеждаме нещата в по-дълги периоди ни пречи да размишляваме за диктатурата извън най-новата ни история. Хитлер и Сталин обаче не са вечната извънвремева мярка за диктатура.

 

- Защо се опряхте на творчеството на Оруел, за да теоретизирате диктатурата?

 

- Моята хипотеза е, че Оруел е политически мислител, равен на Макиавели или Ла Боеси и “1984” ни позволява да мислим за разновидностите на постнацистката или постсталинистката диктатура във форми, чието съществуване изучавам в нашата епоха. Когато трябваше да обобща моя труд,  предложих схемата на диктатура от нов тип. Тя предполага определен брой цели: разрушаване на свободата; обедняване на езика; премахване на истината; заличаване на историята; отричане на природата; разпространение на омраза; стремеж към империя. 

 

- Как става това?

 

- За да се унищожи свободата, е необходимо: да се осигури постоянно наблюдение; да се съсипе личният живот; да се премахне уединението; да се радваме на задължителните празници, да се уеднаквят мненията; да се осъждат престъпления чрез мисълта.

 

За да обеднее езикът, е необходимо: да се въведе новоговор; да се използва двойнствен език; да се унищожат думи; да се вербализира езика; да се говори само на един език; да се отменят класиците.

 

За да се премахне истината, е необходимо: да се преподава идеология; пресата да се превърне в инструмент; да се разпространяват фалшиви новини; реалното да се създава.

 

За да се заличи историята, е необходимо: да се изтрие миналото; да се пренапише историята; да се измисли паметта; да се унищожат книгите; да се индустриализира литературата. 

 

За да се отрече природата, е необходимо: да се унищожи жизненият импулс; да се организира сексуална фрустрация; да се хигиенизира живота; да се въведе медицински асистирана репродукция;

 

За да се разпространи омразата, е необходимо: да се създаде враг; да се разпалят войни; да се психиатризира критичната мисъл; да се доубие последният човек. 

 

За стремежа към империя е нужно: децата да се форматират; да се контролира опозицията; да се управлява с елитите; поробване чрез прогреса; прикриване на властта. 

 

Кой ще каже, че вече не сме стигнали дотук? 

 

- Някои християни водеха духовна съпротива срещу тоталитаризма, като участниците в групата Бялата роза срещу нацистка Германия. Вдъхновяват ли ви те? 

 

- О, да, как не! Но сравнението не е точно. Нашата диктатура не атакува телата, тя смазва душите - което е друг начин за унищожаване на телата, оставяйки ги живи…

 

През 2008 г. публикувах една театрална пиеса в издателство “Галилей” - “Сънят на Айхман”. Там поставих въпроса за подчинението и съпротивата срещу диктатурата, срещайки насън Айхман и Кант няколко часа преди екзекуцията на първия. Нацистът каза по време на процеса си, че се е задоволил да действа кантиански, което Хана Аренд отхвърли в “Айхман в Йерусалим”. Аз показах обратното, че, уви, Айхман наистина е чел Кант… Посвещението на тази пиеса беше “В памет на Инге Шол и Бялата роза”.

 

- Вашата свобода на словото за левицата или исляма е смущаваща. Трябва ли да поемем риска да говорим публично “по забранени теми”, дори и да бъдем линчувани?

 

- Не ме интересува какво мисли за мен пресата на властта. Тя не е моето мерило за ценност. Но забележката ми се отнася до всяка преса, дори да е опозиционна. Нито един журналист не би могъл да спре перото или словото ми, както и нито един политик. Ако трябва да платя за тази свобода с изгонване от държавна работа, без нито един журналист да се разбунтува, аз вече платих, малко скъпо платих!

 

Мерилото за ценност за мен се крие в мнението и оценката на трима души, от които само един все още е жив. Вече мисля, говоря и пиша пред погледа само на един човек - това е безкрайният лукс на истинската свобода, добре го знам…

 

- Теорията за джендъра продукт на тоталитарното общество ли е?

 

- Тя е продукт на едно общество, чиято цел е да води тотална война срещу природата, за да превърне всичко, абсолютно всичко в артефакт, продукт, обект, вещ, умение, уред, с други думи: пазарна стойност. В столетния хоризонт, това е възможността за интегрален капитализъм, в който всичко ще се произвежда, следователно всичко ще се купува и всичко ще се продава. Теорията за джендъра е един от първите камъни на този планетарна каторга. Тя подготвя трансчовека, който е крайната цел на капитализма - с други думи: не премахване на капитала, както смятат неомарксистите, а неговото тотално, окончателно, необратимо утвърждаване. 

 

- Отваряйки асистираното възпроизводство за женските двойки, биологичното родство ще бъде заменено от “родство по намерение”. Ще допринесе ли тази мярка за установяване на тоталитарно общество, като това в “1984”?

 

- Това е свързано с процеса на извращаване на реалността. Природата се отрича, разрушава, презира, покварява, опустошава, експлоатира, замърсява, после се замества с културното: повече хормони, повече ендокринни жлези, повече тестостерон… Или пък хормонални инжекции за смяна на пола. Тази омраза към природата, тази обявена война за разрушаване на природата, е подготвителна за трансхуманистичния проект. 

 

Аз никога не съм бил генетично баща, но поради брака си с жена, която е живото око, пред което аз пиша, последвано от осиновяването на двамата й внуци, аз станах баща и дядо: така че не съм против “родството по намерение”, защото го въплъщавам, но по логика, която не лишава детето от ориентирите, на които то има право. Доста се борих срещу метапсихологията на фройдистката психоанализа, за да мога да кажа, че се оказах в битката на някои психоаналитици, които се противопоставят на изчезването на бащата, било то за сметка на двама бащи или на две майки. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Коментари

  • Александър Белтов

    09 Окт 2019 15:19ч.

    Това е мислител и автор, който плаща дълга си на епохата

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • символично, въображаемо и реално

    09 Окт 2019 15:49ч.

    Интервюираният има своите основания, изхождайки от тривиализираната си представа за реалност, която за съжаление не е обработвана рефлексивно и поради това си остава вторачена в класиката, а не в критиката на разума и мисленето. Заинтригува ме обаче изповедта му в края на интервюто: защо ли го глождят психоаналитиците от фройдистката школа? Несходствата са парадигмални, както по всичко изглежда - да вземем Лакан с прословутите му категории, отразени в заглавието на поста. Символичното при Лакан се третира като език и реч и представлява аподиктична структура, преди само да се използва функционалистки; въображаемото е представимото за нас като "реалност" (както е при интервюирания), но то фактически се оказва халюцинирано тъкмо от "здравия разум", доколкото бива описвано, а знаем, че няма единно описание на света само от една гледна точка; допуснем ли че има - това е вече халюцинация на своето обстоятелствено и случайно като "всеобщо валидно", и следователно - "самата реалност". За Лакан реалността не е сетивната достоверност, както предполага интервюираният, а - абсолютната другост, трансцендентното, т.е. онова, което наистина е "само по себе си", доколкото не допуска съизмеряване и избягва да се сравнява с каквото и да е. то предизвиква собствено и човешката тревога с безсмислието си - такава е съдбата на човека - да се тревожи, и именно така да поема отговорност, а не да разчита на някакъв въображаем/ефимерен "природен ред". И какво в крайна сметка изисква Лакан: да не превръщаме нормалния невротизъм в еталон за истина, доколкото това е въображаемия свят на природата, т.е. на статистическата съизмеримост, която всякога е потискала творческия (продуктивен) план на личността, за сметка на репродуктивния, който собствено хем не е творчески, хем не е личностен. Тази всъщност единствена налудност на невротика – вярата му (както при автора), че съществува някакъв изначален порядък; тази вяра, това безкрайно доверие в нормално-сетивното, в крайна сметка го прави обречен на невъзможност за творчески пробив. Онези, които действително са способни на такъв пробив, не са реалистите съобразно презумпциите на интервюирания; напротив, според Лакан, това са ония другите реалисти, които не се доверяват на статистиката и нерефлектирания наглед, това са психотиците. Психоанализата е зачената в бунт и ще е жива, докато поддържа своята подривна същност – бунт срещу Господаря, срещу Името на бащата. И не е нужно това да ни го каже обезателно Фройд или Лакан. Каза ни го Господ Иисус Христос, който от кръста призова като сиНтом, т.е. преобърнатият симптом, в качеството му на парадоксално невъзможната съдба на Човешкото "Или - или, яма за Баща ми". Що се отнася до това дали Отецът Небесен е земният Му/ни баща, мисля че, съобразно посочената от Лакан синтагма, въпросът е предрешен не в полза на втория.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    09 Окт 2019 16:14ч.

    Французин. Че и философ. Макар да базираш философията си на един антиутопичен роман, те превръща в коментиращ читател. Е, и френската склонност към оригиналност. Достатъчно е да им видиш колите и ги сравниш със скучните Фолксвагени например. Но няма как абсолютната, безконтролна свобода, нарушаваща базисни ценности, да бъде наречена диктатура. И в най-екстравагантното мислене трябва да има логика. Иначе е нищо. Думи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer на 09.10.2019 в 16:14

    09 Окт 2019 16:22ч.

    Тя и математиката е низ от символи и фиктивни (идеализирани) термини без стойност сами по себе си, но когато се отвори поле на приложност чрез използване на уравниловъчния метод, ето ти цял нов свят на праксиса (обобщената статистика), който повечето немислещи или трудномислещи продуктивно "овце" наричат "реалност". Така, впрочем, е и с философията (нямам предвид само френската), с тази разлика, че критичното мислене просто не се свърта в света на статистическата норма, а тъкмо напротив - гнуси се и бяга от нея като от чумава.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • още забележки към автора

    09 Окт 2019 16:33ч.

    Терминът "производство" не задължително е свързан с капиталистическата "покупко-продажба", доколкото например производството на фантазмите "пари" и "активи" според някои постмодернисти е психосексуално, преди да бъде социално. Тоест, има едно желаещо производство което предхожда социалното производство, респ. изборетенията, попадащи под общата социална категория "капитал". В такъв смисъл и не всяка вещ и артефакт априрори имат пазарна стойност и даже изобщо "стойност". Фантазмът в същността си е безстойностен и се овластява всякога постфактум на генерираната реалност откъм съзнанието, а не защото е "реален като социален". що се отнася до валидността на термина "диктатура" в монолитната западна цивилизация: диктатура в либерален контекст е налице с оглед на монолитността на дискурса (едната История, единната Наука, фундаменталната Истина, универсалната концепция за човешки права, общочовешката култура и пр. фантазми), който само по съдържание претендира за плуриверсалност, а фактически е универсален съобразно принизяващите конотации на представата за унификация (и съобразно монопола на термините, поставени в първите скобки). А режимът на западната цивилизация, както са забелязали мнозина от френските философи структуралисти и постструктуралисти, това е режимът на тоталната "епистемологична окупация", произхождаща от същата тази "лоша универсалност", което е другото име на "лошата безкрайност" създавана от статистиката и комай цялата математика.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Отговорен

    09 Окт 2019 18:32ч.

    Поредно попадение на Гласове, благодаря ! Две бележки към забележките по-горе. "Абсолютната, безконтролна свобода" не се явява диктатура по силата на нарушени "базисни ценности", нито защото е абсолютна (както е отбелязъл привърженика на Лакан, фантазмата си е иманентно "абсолютна"). Тя е диктатура по силата на обхвата, мащаба на практикуването и. И второ, Хайде да не сравняваме психоаналитици с философи. Нека си признаем, че Лакан е в дълбокото минало на Онфре. Минало, чиито продукти осмисля Онфре. Това е механика (житейска), а не философия. При това го прави с такава самотвержена липса на орнаментика на словото, че чак пристрастява.... ПП: Математиката не я пипайте, защото ми става малко психосексуално ....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Санчо

    09 Окт 2019 18:54ч.

    Дето вика Пелевин, македонска критика на френската философия!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    09 Окт 2019 19:50ч.

    Борбата е срещу Твореца, тъй като Той не е изградил всичко от случайно попаднали материали, изхвърлени отнякъде, както някои наши творци. Бог е „появил“ света чрез трансформиране на Себе Си, подобно както децата произлизат от нас и после заживяват свой живот. Но подобно на една рожба, нашият свят съдържа в себе си законите, които правят и Бог да бъде вечносъществуващ и да бъде Който е. Затова всички божествени модели са толкова ценни, защото съдържат в себе си вечността, съдържат предпоставките за сила, дълголетие и успех. Т.е. Царят на царете е дал формулата и на нас, за да царуваме заедно с Него, да не можем да бъдем засегнати от нищо, освен тялото, което ще си отиде като част от тленното и временното. Всяко нарушаване на този съвършен ред е отваряне на вратата за смъртта и погибелта. Затова хората трябва да са наясно, че ние не държим на Божествения ред по някакви схоластични и формални причини и съвсем не би ни влизало в работата, ако имаше друг начин да се оцелее и хората избираха този друг начин, както внушават тези лобисти. Те проповядват някакво щастие, състоящо се в пълно неспазване и разрушаване на вечния модел, но дори човекът да би изпитал някакво временно щастие от своя бунт, резултатите няма как да бъдат добри. Затова джендъри и други подобни не ни интересуват заради това, което причиняват сами на себе си, те имат право да се самоунищожават. Проблемът е в това, че те започват да забраняват да се говори истината, т.е. те се опитват да решат съдбата на всички останали хора. Днес по национална медия, един от защитниците на Стратегията на детето беснееше, че патриархалният модел още не бил изчезнал??? от обществото, затова децата били в риск. Т.е. не стига, че тези хора объркват своите деца, но беснеят против това, че другите хора продължават да държат на християнските ценности и като цяло да уважават естествения ред. Това е чист фашизъм, който в този случай е културен фашизъм, но няма разлика от предишния, защото по същия начин унищожава другите културни раси.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • вммц на 09.10.2019 в 19:07

    09 Окт 2019 21:07ч.

    Кое на тоя свят не е измислено, това са единствените все пак останали творчески мислещи хора сред хомо сапиенс-а, при все че точно тоя чичак не е от ония философи, които харесвам. Но си предпочитам него пред вашите лаишки никому ненужни становища, наистина предизвиквате досада с невежите си коментари!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Денев

    09 Окт 2019 22:57ч.

    Интересно и полезно четиво,, предизвиква към сериозен спор, а не към баналните оплювки на семпли мозъчета. Гласове, продължавайте с подобни публикации.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • нквд

    10 Окт 2019 9:24ч.

    Това е демокрацията. Вместо да си четат хората библията или карл маркс, се вторачват в писаното от безработни дето ще се правят на оригинали , само и само да привлекат внимание за продадат нещо на всеяднана тълпа. Иначе не бе било лошо ако можеше капитализма / как само го е написал като хегелинска мисъл, идеята шества над света,чиста метафизика/ да трансформира малко човека, че с тая несменена парадигма от 18 век за подчиняване на природата, в момента най-долното същество на планетата е човека.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Много добър материал.

    10 Окт 2019 9:45ч.

    Много добър материал. Заслужава да се вслушаме в автора. Част от коментарите с дълги уточнения тип тема по литература и игра с термини са излишни. "да не превръщаме нормалния невротизъм в ...., доколкото това е въображаемия свят на природата, т.е. на статистическата съизмеримост, която всякога е потискала творческия (продуктивен) план на личността, за сметка на репродуктивния," - простете, но ако съгражданите биха ви платили за някакъв ваш съвет, защото сте умен(умна), за това словопреплитане не е нужно. А автора казва нещата на по-обикновен нормален човешки език, при това изчерпателно и структурирано. Остана обаче да докараме поне общото средно образование дотам, че повече съграждани да се доближат поне до езика на автора.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Много добър материал. на 10.10.2019 в 09:45

    10 Окт 2019 10:41ч.

    Говоренето на "обикновен, нормален език" по такива сериозни теми е първия признак на душевна леност и път към сигурно отдалечаване от истината. Каза ви го в едно интервю (след опит за подобна реплика като Вашата) проф. Иво Христов още преди 3 години, но вие сте си такива - не харесвате или мразите, защото не ви се предлага в добре смлян и "опечен" вид; като типични буржоазни консуматори сте - сакън, да не си напрегнете малко сивото вещество.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Говоренето на "обикновен, нормален език" по такива сериозни теми е първия признак на душевна леност и път към сигурно отдалечаване от истината."

    10 Окт 2019 11:05ч.

    Невежествено твърдение - езикът е система от потенциални възможности, която се реализира в конкретни речеви актове, а подборът и съчетаването на изразните средства е в съответствие с комуникативната ситуация. Комуникативната ситуация в случая предполага читатели (рецепиенти, демек) на ежедневник, а не дървени философи като написалия цитираното.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Много добър материал. до Много добър материал. на 10.10.2019 в 09:45

    10 Окт 2019 12:41ч.

    Един майстор занаятчия, който може да направи неща които вие не можете, е по-ценен от целия речник. Ако професора обаче е имал предвид езика на някои видни политици, бягали от час за да ритат, този език е обикновен - да, но не е съвсем нормален, в него липсват много неща:-) Е как можахте да приравните езика на автора с такъв специфичен език :-) :-) :-)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Георги Тодоров

    10 Окт 2019 14:55ч.

    Три пъти пиша коментар и три пъти изчезва. Защо ли?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до поста на 10.10.2019 в 11:05

    10 Окт 2019 15:35ч.

    Какво разбирате от философия изобщо вие, та да си присвоявате правото да наричате интервюирания "дървен философ"? Както става ясно - нищо. И защо ми цитирате високоспециализираните дефиниции от речниците (в случая - за езика), след като открито обявявате, че такъв експертен език Ви дразни?! Иронизирате собствения си възглед ли? Ако пък написаното не е от речник, а Ваше творение, трябва да Ви разочаровам, че езикът е единственият феномен, чието битие не се явява изцяло в модалността на възможното - той е потенциален/възможен като съдържание на изразеното и изявява самата действителност на всяко едно явяващо се като акта на самото назоваване (на каквото и да е). В този смисъл словесенето като Първото действие е самото начало на битие, както правилно е забелязано от св. ап. евангелист Иоан, и което е по-важното в духа на критиките към настоящото интервю (и именно като философско забелязване) - един път попаднал в езика, светът повече няма как да бъде изкаран оттам. Ето как става така, че природното битие е потенциално на езиковото изговаряне, а не обратното, ха-ха!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Не съм нарекла Онофре дървен философ, опазил ме Бог!!!

    10 Окт 2019 16:32ч.

    Нарекох “дървен философ” лицето, което критикува езика му и с чийто цитат започва пост ми. По-внимателно трябва да се чете, преди да се критикува.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • надървен философ

    10 Окт 2019 17:47ч.

    ...съм бил понякога в миналото, "дървен философ" обаче никога не съм бил. И изобщо не си позволявайте такива изказвания (особено без да познавате човека!), те свидетелстват клюкарски манталитет и точно никакъв опит във философското мислене и говорене.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Весел Мусев

    10 Окт 2019 18:08ч.

    Теорията за джендъра подготвя ционистката идеология - "Израел над всички!" и идването на еврейския "месия" - Антихриста...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Аман, бе, аман!

    10 Окт 2019 18:51ч.

    И каква е “теорията за джендъра”? Джендър означава пол. Само в България не знаят това. И защо Израел? И какъв “Антихрист”. Случайно да знаеш какво означава?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Джендър означава пол"

    11 Окт 2019 11:55ч.

    Джендър означава род. В джендър науките, доколкото това изобщо има общо с науката, между пол (биологичен) и род (социален) се прави разлика.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • домачине

    11 Окт 2019 13:57ч.

    Работата е там, че полът не е само биологична категория, но включително и естетична, и мистична. Докато превръщането на половата проблематика в "джендър" е признак на цялостно занемаряване и отпадане от големите божествени задачи на пола откъм свръхестественото. Което е по същество безпросветна и безотговорна буржоазно-светска конвергенция и уравниловка.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • стоил

    11 Окт 2019 21:09ч.

    Именно това е КИБЕРМОДЕРНАТА ЕПОХА, обявена през 2001 г., но все още ненастъпила, слава Богу. Въпреки опитите. Опитите само че продължават. Срещу детронирането на тая изродска именно ера сме.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мирослав Чернев

    12 Окт 2019 8:01ч.

    Харесва ми анализа на автора. С едно изключение. Всичко описано, което се случва с нас, не е плод, цел, функция на капитализма. В условията на действащ капитализъм, тихо и подмолно се осъществява преминаване към нов тип общество. С инструментите за анализ и категориите от преди, то може да бъде окачествено като "финансова олигархия". Като това разбира се е грубо и неточно. Докато коментиращите не излезнат от теснопартийните рамки на ляво джавкане, проблемът само ще се задълбочава.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лазар Кузев

    15 Окт 2019 0:07ч.

    Много добър/за обема си/ материал. Радвам се на този французин и за това, че тук се е отървал от досадната и претенциозна квази - философската френска бъбривост и е възприел един логичен начин на изразяване като съчетаване на немска аналитичност с англосаксонска яснота на изказа. Учудващо за мен е, че след Мил,Фреге, Ръсел, Бор, Витгенщайн, Попър, Лакатош и прочие гениални мислители все още вирее и дори се разраства типичната френска алогична квази - философска бъбривост - видно от някои коментари тук.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Биологична жена

    25 Окт 2019 8:08ч.

    Там е работата, че се опитват да ни убедят, че "джендър" означава "пол". Не означава. Означава "род", но в граматиката. В социалните науки означава "социална роля на пола", т.е. това е поведенческа характеристика и нищо друго. Съкратеното "социален пол" също е неточно и дори неправилно, защото може да се разбира в смисъл, че човек може да има един биологичен пол и друг социален.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кали

    12 Яну 2020 23:25ч.

    Отдавна не бях попадала на такава претенциозна словесна салата. Какви невероятни глупости! Този човек защо го взимат насериозно?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 123

    18 Яну 2020 21:44ч.

    "символично, въображаемо и реално": На баба ти хвърчилото...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи