Мишел Онфре: Кретенизацията на народа е истински проблем

В книгата си „Теория на диктатурата“ Мишел Онфре разглежда творчеството на Джордж Оруел като предобраз на съвремения сват. Философът, който не се бои да влиза в полемика, описва новата форма на диктатура, с която се сблъскваме в днешно време.

- Определяте Джордж Оруел като голям политически мислител. Той описва тоталитаризмите на двайсети век и предчувства днешното време. Къде откривате белезите на тоталитаризъм в нашата епоха? И не е ли това малко преувеличено? Наистина ли навлизаме в нова форма на диктатура?

- Не, не е преувеличено, защото аз не твърдя, че се връщаме към нацизма или сталинизма. Това, което ме интересува, не е начинът, по който е функционирал тоталитаризмът преди, а как функционира днес, в ерата на интернет, метаданните и мобилните телефони. Този съвременен тоталитаризъм не носи каска и ботуши. В същото време живеем в общество на пълен контрол: факт е, че може да бъдем непрекъснато подслушвани, да се събират данни за нас и т.н. Контролът върху обществото днес е достигнал непознати досега степени на нажежаване.

- Значи ли това, че отричате предимството на новите технологии?

- Ние пребиваваме в нещо като доброволно робство на новите технологии. Само че понякога то е крайно перверзно. Например, за да ви гарантират поверителност, от вас се иска да приемете някои неща... Но веднъж съгласили се, част от данните ви се предоставят на GAFA (акроним от имената на четирите технологични гиганта Google, Apple,Facebook, Amazon). Уж сте свободни да приемете ила да откажете настройките за поверителност, но в същото време, ако откажете, не можете да пътувате с влак, самолет и т.н.

- И това ли е предугадил Оруел?

- Оруел разсъждава с помощта на романа. Той използва фикцията. Но научната фантастика отдавна не е фикция; тя се превърна в наука. Телевизионният екран, който ви наблюдава постоянно, днес съществува. Той е реалност. Оруел измисли контрола на една невидима власт. Именно в това е разликата между стария и новия тоталитаризъм. Преди властта имаше разпознаваемо лице. А днес кой решава? Кои са хората, които правят възможно всичко това? Според мен хората от американския западен бряг (Силиконовата долина, бел.ред.) имат проект за световно господство, който е трансхуманен.

- Не е ли виновен и разюзданият капитализъм за тази ситуация?

- Капитализмът няма да изчезне: той е производен на човека. Днес той няма враг насреща си. С рухването на съветския блок капитализмът триумфира. Някои, като Фукуяма, дори твърдяха, че това е краят на историята, пълният триумф на неолиберализма. Но светът, все пак, не се състои само от капиталисти и комунисти. Има и духовни сили, като ислямът, например. Видяхме го на 11 септември 2001 година.

- Мъртва ли е представителната демокрация, според Вас?

- Да. Народът и представителите му вече не са едно и също. В народните събрания и парламентите има свръхпредставителство на свободните професии – адвокати, преподаватели и т.н. Там няма овчари, таксиджии или студенти. Което означава, че една част от обществото изобщо не е представена. Отделно, за да бъдете избран, трябва да имате пари, да разчитате на определена организационна структура, да сте част от партия. Тази представителна демокрация е напълно изчерпана. Референдумът за Договора от Маастрихт беше красноречивото доказателство за нейния крах: елитите гласуват срещу народа.

- Как Вие, който се доверявате на народа за възраждане на демокрацията, се отнасяте към популизма, от който толкова се страхуват днес?

- За мен не е проблем да се определя като популист. Но все пак правя разлика между популисти и „популициди“ (народоубийци). Тъкмо в това деление е истинският проблем, а не, както ни убеждават, в това между популисти и демократи. Макрон, Ширак и Митеран преди него са „популициди“. Тези хора не желаят да управляват в името на народа. Намирам за много интересна идеята за предизвикване на референдум по гражданска инициатива. Идеята за отзоваване на народни избраници също е много добра. Вярно, че в днешния контекст напредващата кретенизация на народа представлява известен проблем. И тук ще ви изненадам във връзка с казаното по-горе: голямото предимство на интернет е, че народът има достъп до алтернативна информация. Чудесно е, когато един народ реши да се вземе в ръце. Това да може да анализира или критикува даден закон е много добра идея.

- Какво мислите за движенията за гражданско неподчинение, които наблюдаваме напоследък?

- Когато Торо говореше за гражданско неподчинение, имаше предвид войната в Мексико. Когато Мартин Лутър Кинг поде призива, беше за да се бори срещу расизма. Същото беше и при Ганди, който настояваше за независимост за Индия. Днес всички си мислят, че гражданското неподчинение може да сработва постоянно. Въпросът, който пораждат тези движения, е следният: каква голяма кауза защитават? Трябва да признаем, че често защитават само себе си. Някакъв учител, например, отказал да направи диктовка в знак на несъгласие със законопроект на Министерството на образованието... Но отказът от диктовка не те превръща автоматично в Жан Мулен (ръководител на френската антифашистка съпротива). Аз имам по-възвишена представа за Съпротива. Гражданското неподчинение трябва да се използва само за големи обществени каузи.

- Като борбата срещу климатичните промени ли? 

- Не, голяма обществена кауза би била победата на "жълтите жилетки". Борбата срещу промените в климата е подставено лице на капитализма. Електрическите автомобили, например, които ни представят като екологично чисти, всъщност не са. Опитват се да ни пробутат един зелен капитализъм под „екологичен“ етикет. Днес, ако искат да ви продадат някой продукт, ви казват, че е „био“. Истинската екология, към която се стремя, е заложник на тази градска екология, измислена от рекламните агенции. Заиграват се с климатичното затопляне, което е неопровержим факт, като пренебрегват истинските научни причини за него.

- Грета Тунберг, на която посветихте един силно полемичен текст, също ли е продукт на зеления капитализъм?

- Това момиче е инструмент в ръцете на зеления капитализъм, който използва екологията като добър аргумент за продажби. Не мога да си представя, че на нейната възраст, колкото и умна да е, Грета Тунберг разполага с необходимите аргументи, позволяващи ѝ да осмисли всички научни залози зад екологичната кауза.

- Как анализирате появата на различни социални движения по цял свят? Откривате ли някакви сходства помежду им?

- Днес дори вече не е възможно да изпратите военни на улицата, защото всички ще ви скочат, пак благодарение на бързата обмяна на информация. Страхувам се, че всички тези движения са един демократичен гърч. Един диктатор си отива и на негово място идва друг... И си мислим, че това променя всичко. Не мисля, че ако изгоним Макрон и сложим на негово място Мюриел Пенико (висш мениджър в Дасо и Данон и политик, бел. ред.), това ще е някаква голяма демократична революция. Всички тези движения са знак за нетърпимостта на народите. До гуша им е дошло от разни безсрамни богаташи и хора, които водят войни с едничката цел да се обогатят. Като Тръмп, който с невероятен цинизъм заяви след убийството на Багдади, че го е направил, за да осигури петрол...Днес, благодарение на социалните мрежи, хората са способни да излязат на улицата много бързо. Това въставане на тълпите ме радва и същевременно се страхувам, че може да бъде използвано от опитни демагози, каквито винаги се намират. "Жълтите жилетки" бяха яхнати от Меланшон, от вандалстващи групи, от Black blocs и т.н. Това, по някакъв начин, е урокът на историята: народите винаги страдат от тази подмяна.

- Вие не се боите да сте умишлено полемичен. Това ли е ролята на философа? Трябва ли съвременният интелектуалец да е непременно ангажиран?

- Да, интелектуалецът трябва да има думата в един свят, в който всеки се прави на интелектуалец. В днешно време всеки дава мнение и казва как трябва да бъде устроен светът. Не разбирам защо се учудват, че се изказвам по тези въпроси. Нима съм по-малко легитимен от един футболист?

- Пишете, че „Езикът е подложен на атака“. Какво имате предвид?

- Баща ми завърши държавно училище. Пишеше без грешки. Притежаваше безупречна логика. Познаваше големите литературни класици. Разрушаването на училището доведе до разрушаване на интелекта. Вече не се формират граждани, които да мислят, а консуматори, които да плащат. Учат се все по-малко неща. Някои дори твърдят, че няма нужда от диктовки, граматика и т.н. Но мозъкът е мускул: не се ли тренира, залинява...

- В края на книгата си казвате: „Не съм много сигурен, че искам да съм прогресист“. Защо смятате, че  прогресизмът е форма на нихилизъм?

- Противник съм на прогресизма такъв, какъвто го виждаме днес. Прогресът не може да е самоцел. Има и прогрес на злото, на смъртта... Да кажеш на една бедна жена, че ще ѝ наемеш матката, за да роди дете, за мен не е прогрес. В този смисъл, не съм прогресист. Отказвам да участвам в игра, която противопоставя системно лошите популисти на добрите прогресисти.

- Може ли волнодумстващ социалист и анархист като Вас да бъде и консерватор?

- Разбира се. Аз, например, смятам, че възрастта за пенсиониране трябва да остане 60 години. Що за нелепа идея да работиш по-дълго, само защото живееш по-дълго? Тъкмо напротив, животът трябва да се облекчава и е много добре, че работниците излизат рано в пенсия. Както деца се правят на голо под завивката и така е от векове. Защо трябва да решаваме проблемите, като променяме всичко? Нещо, което работи, трябва да бъде запазено. Промяната на всяка цена е безсмислена. Ако ми докажат, че е по-добре, може и да го приема, но иначе... Днес имам чувството, че нашата цивилизация напредва слепешком.

Превод: "Гласове"

Източник: lecho.be