Коронавирусът, или непредвидимостта на историята

Коронавирусът, или непредвидимостта на историята
След тази криза нищо няма да е същото като преди. Тя отваря полето за драматично преразглеждане на доминиращия идеологически модел в западния свят, обявен от Франсис Фукуяма през 1992 г. в “Краят на историята и последният човек”, основан на благовидния образ на един унифициран от пазарите свят, освободен от всяка пречка пред комуникацията, прекалено уверен в добродетелите на свободната търговия без граници. Тя повдига основни въпроси за крехкостта на хиперсвързания свят без граници.

 

 

С кризата на Ковид-19 от две седмици навлязохме в един от тези редки периоди, които могат да бъдат наречени исторически събития. Тя е първото голямо световно сътресение, пряко свързано с ускоряването на глобализацията. Настоящата криза се различава от всичко, което познаваме в миналото, съчетавайки световна здравна катастрофа, финансов и икономически крах, както и силно дипломатическо напрежение между съюзниците по въпроса за затварянето на границите. Тя смесва връщането на атавистичния страх от големите чумни епидемии (тази от 1340 г. е унищожила една трета от европейското население), дори и равносметката от коронавируса да няма нищо общо с този бич, и образа на “глобалното село”, пророкувано от Маршал Маклуън в началото на 70-те г. на ХХ век, като върховната последица от технологичния прогрес. Тази странна среща на хилядолетния страх и осъзнаването на рисковете на модерността придава на тази криза особено плашещ характер.

 

Кризата с Ковид-19 има тази особеност, че в сравнение с всички други познати кризи, ще засегне пряко и лично всеки един, както в професионалния, така и в личния му живот. Нито една сфера на ежедневието не е пощадена: транспорт, търговия, училище, работа… Тази криза не е само работа на държавата и на обществено решение. Изходът от нея не зависи от националните политики, а от индивидуалната и колективна дисциплина дори и в най-малкия всекидневен жест.

 

В подобна ситуация идеята за нация придобива целия си смисъл. 

 

Тя се представя като общност, сплотена от заплахата и всеки член на която трябва да поеме своята отговорност пред опасността. Спасението няма да дойде от другаде. Що се отнася до политиките, приети във Франция, САЩ, Германия, Италия, Обединеното кралство - много от които приеха драстични мерки на затваряне и контрол на границите - всеки създава свое правило. При такива обстоятелства нацията упражнява най-класическата си роля - тази на защитник и убежище, като едно голямо семейство. Трагедията с Ковид-19 е източник на зрелищно връщане към националната идея като върховна ценност. 

 

При този вид обстоятелства управляващите са изправени пред главозамайващо упражнение по еквилибристика. Ако направят твърде много, ще бъдат обвинени в прекален драматизъм. Ако не направят достатъчно, рискуват да бъдат обвинени в безотговорност. Веднага щом се задейства националната солидарност, трябва да настъпи примирие в предизборните и политически битки. Принципът на отговорността изисква въздържане при подобни обстоятелства от ненужни и прекомерни спорове. Всеки опит за експлоатиране на кризата, която се превръща в трагедия, ще се разглежда като демагогски. Времето на равносметката, критиките, установяването на отговорността и евентуалните политически санкции ще дойде след това. 

 

След тази криза нищо няма да е същото като преди. 

 

Тя отваря полето за драматично преразглеждане на доминиращия идеологически модел в западния свят, обявен от Франсис Фукуяма през 1992 г. в “Краят на историята и последният човек”, основан на благовидния образ на един унифициран от пазарите свят, освободен от всяка пречка пред комуникацията, прекалено уверен в добродетелите на свободната търговия без граници. Тя повдига основни въпроси за крехкостта на хиперсвързания свят без граници. Какви предпазни мерки трябваше да се вземат? Какви практики допринесоха за рухването на световната икономика и финанси като къща от карти?

 

Коронавирусът е също огромен урок по скромност за модерния човек,

 

убеден, че е овладял капризите на природата и на съдбата си. Тази световна криза показва колко неконтролируема остава историята, въпреки бързия технологичен прогрес. Шарл Пеги ни бе предупредил в “Клио, диалог за историята и езическата душа” (Clio, dialogue de l’histoire et de l’âme païenne):

 

Именно тук, приятелю, е може би най-голямата мистерия на събитието, именно тук е мистерията и самият механизъм на събитието, историческото, тайната на моята сила, приятелю, тайната на силата на времето, мистериозната времева тайна, мистериозната историческа тайна, самият времеви механизъм, исторически, разглобената механика, тайната на силата на историята, тайната на моята сила и моето господство…

 

Непредвидимостта винаги ще има решаващо място в историята.

 

Авторът, Максим Тандоне, е бивш съветник на френския президент Никола Саркози. Той е автор на книгите Histoire des présidents de la République (История на президентите на Републиката) и на Parias de la République (Париите на републиката).

 

Със съкращения

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Коментари

  • хамалин

    14 Март 2020 10:48ч.

    (Коронавирусът е също огромен урок по скромност за модерния човек,);ми изсичането на горите (или както викъ Чоран:тази земя можи и без хоратъ)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • mihala

    15 Март 2020 7:57ч.

    Много бързо се завъртяхте на 180 градуса по отношение на политиката за възрастните,но казана дума хвърлен камък.Сега още 180 ще трябват та да ви се повярва.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • СДС АЙН РАН КАРОЛЕВ

    15 Март 2020 15:21ч.

    Франсис Фукуяма (на английски: Francis Fukuyama) е американски социолог, политолог, политикономист и писател от японски произход, неоконсерватор[1]. Фукуяма е известен най-вече с книгата си „Краят на историята и последният човек“ (1992), която твърди, че в световен мащаб разпространението на либералните демокрации и свободния капиталистически пазар на Запад е знак за крайна точка на социокултурната еволюция на човечеството и вероятно окончателна форма на човешко управление. Следващата му книга, „Социалните добродетели и създаване на възход“ (1995), обаче показва промяна на позицията му, че културата не може да бъде отделена от икономиката. Фукуяма е свързан и с възхода на неоконсервативното движение, от което след това се дистанцира. През 2008 г. подкрепя изборната кампания на Барак Обама. От 2010 г. работи в Центъра за Демокрация и Законност при университета Станфорд.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • В ОЧАКВАНЕ НА ГОДО

    15 Март 2020 15:25ч.

    Скоро всички ще повтарят: НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ, НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ, СТИГА ВЕЧЕ КАПИТАЛИЗЪМ! ... И ще разберат и заобичат Ленин, ще разберат историята ................................................. ............ Политиката е една крива на падение и възход. Когато всичко е на нула, равно, изравнено, тогава на дневен ред е лявата политика, и става растеж, вяра-надежда-любов, и когато има осезаем и висок скок, постижения, бичи ръст, тогава идва либерализмът на дневен ред, и вождовете сами или подкупени от външна олигархия да вземат общите постижения и парите на масите, след което следва срив, и опасност елитът намазал от либерализмът да го свалят и пак да има лява политика, и тогава елитът прави консерватизъм = фашизъм = дясно, докато всичко стане на нула, и без капитал и надежда, оцелелите се обединяват и правят лява политика. След пожар, наводнение, земетресение, ураган, цунами, война, хората се осъзнават като равни и се обединяват, изтрезнели. ... СЛЕД КРИЗА СЕ ВЪВЕЖДА НАЙ-ЕФЕКТИВНАТА СИСТЕМА, И ТО ЗА ВСИЧКИ, ЗАЩОТО ЕЛИТЪТ Е РАЗКЛАТЕН ИЛИ ГО НЯМА. ... Това тика държавите, икономиките, обществата, в напредък като те са принудени да приемат ефективното и оставят старото. Така е и в семеен или личностен план. Това е причината за напредък, зако е там България където е. Не е вярно, че на Балканите е бурно и ветровито, Османската империя ни консервира.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Идеалист

    15 Март 2020 19:05ч.

    Няма нужда да ни го казват велики умове, който е учил добре в гимназията и е получил за 3-4 семестъра знания по обществени науки независимо от специалността, която е изучавал в университета и ако е изучавал с разбиране историята на Света, не е трудно да разбере случващото се , ако обаче има поне начални знания за религията и моралните норми, която тя формира. Светът след епохата на Коронавирусът няма да е същия и поне за 10 - 20 години ще бъде притъпена човешката алчност и високомерие. Светът ще бъде малко по-добър.Ве пак част от елита, ще трябва да мине през период на изкуствено дишане. В миналото тази функция е била изпълнявана от гилотини и бесилки и е имало воено положение, сега е само извънредно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи