- Автор: Валентин Хаджийски
- 10 Sep 2020
- 5303
- 22
Вместо в „хъб“ България окончателно се превърна в транспортно гето или пустинен остров, заобикалян от всички значителни международни транспортни потоци. И това е не само цената на предизвиканата от САЩ и ЕС украинска криза от 2014 г., но и цената на режима на ГЕРБ – най-антибългарското, най-корумпираното управление в историята на България, продължаващо да демонстрира всеки ден и шизофренията си към Русия, която ту е желан търговски партньор, ту, заедно с Китай, е заплаха номер едно за сигурността на България.
Ако Путин и Тръмп ни изненадат в средата на месеца с революционно споразумение за оттегляне на САЩ от Украйна, догодина България не само ще загуби и какъвто досегашен транзит на руски газ имаше към трети страни, но и сама ще бъде принудена да купува турски газ, т.е. руски газ чрез турско посредничество, за огромната част от потреблението си.
И така ще бъде с всеки друг потенциален доставчик през Турция – Азербайджан обаче изглежда че няма да стане такъв, а за други засега не може и да се говори. А за български добив на газ от дъното на Черно море, поне докато ГЕРБ е на власт, условия няма да има, дори при наличие на технологии за него.
За да избегне прекаленото руско енергийно влияние, и тъкмо когато Тръмп заговори за признаване на Крим за руски, за отказ от подкрепа на Киев – „един от най-корумпираните режими в света“, а австрийският канцлер Себастиан Курц призовава ЕС да започне диалог с Русия, тъй като в бъдеще ще се работи с нея, а не срещу нея – България окончателно изпада до ролята и на енергиен клиент на Ердоганова Турция, и то в епохата на окончателното отчуждаване на последната от Запада и на все по-пълното отвръщане на българските турци от ислямизираща се Анкара. След като ГЕРБ насила натика България в ролята на клиент на Анкара и в областта на сигурността.
Това става и на фона на оптимистичните данни за руската икономика, която от четири години насам най-после расте, и на колапса на турската лира и икономика, ускоряващ се стръмно в последните месеци. Успехите на Русия в България се премълчават – свидетелство са и нелепите коментари на БНТ на успехите на руските футболисти на световното първенство, и цялостното отразяване на това изключително успешно световно спортно събитие в българските медии – а икономическите беди на „братска“ за ГЕРБ Турция се неглижират медийно, но все пак стигат до съзнанието на българите.
За да избегне ефекта от срутването на лирата, Ердоган изтегли с година и половина напред президентските и парламентарни иабори, но и след спечелването им по твърде спорен начин, краткотрайното възходяща корекция на турската валута отстъпи на дългосрочната й тенденция надолу.
120 дневен обменен курс на турската лира спрямо щатския долар, 4 юли 2018 г.
Източник: www.exchangerates.org
Обезценяването на лирата, инфлацията, гонеща вече двуцифрена стойност, се отразяват болезнено на всекидневния живот на турците – оскъпява се вносът на стоки от първа необходимост, средната заплата спадна в доларово изражение до равнището на съседна депресивна България и върви надолу. На рехаво посетените предизборни митинги на Ердоган и в големите градове като Бурса се раздаваха не само пари, но и хранителни продукти и въглища. Това много бързо ще създаде и нова политическа нестабилност и в големите градове в западната част на страната.
Натискът на президента над централната банка да задържа лихвения процент изкуствено занижен, за да стимулира търсенето, има отрицателен резултат. Турската икономика става все по-силно зависима от притока на чужд, главно арабски, спекулативен капитал, за компенсира дефицита по текущата си сметка. Това неизбежно има и политически ефект, засилва се ислямизиращото арабско търговско и друго присъствие в страната.
Неблагоприятно се отразяват на Турция и търговските междуособни войни на Запада, и изтеглянето на стратегически западни инвеститори, започнало още след неуспешния опит за военен преврат през юли 2016 г. Мина времето, когато нашата душевна мизерия намираше израз в безпричинното величаене на Ердоган, растежа и просперитета Турция, и това беше главно „заслуга“ на премиера Борисов.
Набързо провъзгласеният от Путин след безславната кончина на „ЮП“ в края на 2014 г. „Турски поток“, от който вече една линия беше построена и се започва втора, не поевтини проекта за газова връзка на Русия с южното крило на ЕС, усложни го технически с промяната на трасето, и то към най-сеизмично опасната зона в региона, но, най-важното, си остава извънредно спорен икономически.
Целта на „ЮП“, макар геополитически мотивирана, бе и икономически рационална – да се заобиколи страната-посредник Украйна, паразитираща върху газовия поток Русия – ЕС. Така и „Северен поток“ подмина Полша и вече вторият му етап е на път да се реализира въпреки недоволството на американци, балтийци и скандинавци. „ЮП“ заобикаляше и Румъния с традиционно неприятелски отношения с Русия и с тлеещ териториален конфликт.
Но с „Турски поток“ една транзитна страна-паразит се сменя с друга, по-капризна от първата, и която не е транзитна, а ще купува руския газ и сама да го продава на ЕС като свой – по още неясни като себестойност и достъпност канали, и може да го използва за политическо изнудване. Само по себе си потреблението на Турция е 2,5 пъти по-малко от планирания някога капацитет на „ЮП“, а транзитът на руски газ през Турция за Близкия изток не е вероятен – напротив, говори се износ от Израел за ЕС.
Русия обаче наводни Турция със свой газ, за да направи нерентабилни проектите за пренос от Средна Азия и Азърбайджан през Турция за ЕС, и това вече е факт. Но и без това влиянието на Москва в Каспийския басейн и в Сирия е твърде голямо – невъзможно е да се заобиколи Русия през тези регион против нейното съгласие, а „ЮП“ даваше големи предмства на Русия пред всеки възможен алтернативен проект през Турция.
Затова „Турски поток“ според мене въпреки всичко остава политически проект с несигурно икономическо бъдеще. Той зависи изключително от враждебните отношения на ЕС и САЩ с Русия, но бързите изменения в европейската политика и непредвидимите ходове на Тръмп може още в близко бъдеще да променят сериозно нещата.
Преди близо четири години прогнозирах, че няма да има и стратегическа ос Москва – Анкара. Русия и Турция, макар временно сближени в огорчението си от Брюксел и Вашингтон, и постигнали временно, макар и крехко, разбирателство в Сирия с цената на турското смразяване със Запада и Израел, но особено със САЩ за Гюлен и кюрдите, си остават непримирими съперници Кавказ и Каспийско море, бивша съветска Средна Азия и Балканите. Турското виждане за „Евразия“ е коренно различно от руското, неоосманистките мечти на днешна Анкара са несъместими с руската „православна ос“. С една дума, Турция от гледна точка на Русия е много далече от геополитическата перспективност на другите страни от БРИКС – Бразилия, Индия, Китай и ЮАР.
Самият Ердоган, окончателно отлъчен от Запада, доскоро парализиран от корупционни скандали, от реалните или мними заговори на военните и от репресиите срещу тях, от изтощителния си конфликт с проповедника Фетхуллах Гюлен, тормозен от всевъзможни политически и социални протести, а сега вече на път да се превърне и в едноличен властник, буди и у своите сериозни съмнения относно душевното си здраве – раздразнителен, избухлив, неспособен да възприеме мнение, различно от своето. Това е турският лидер, с чийто кабинет Борисов правеше общи заседания на своя МС и чиито изтребители иска да охраняват българското „небе“.
Опитвам се да изчовъркам отнякъде и частичка оптимизъм. Бъдещето сигурно носи огромни и то все неприятни изненади за Борисов. Не само ледът между Запада и Русия може скоро да се размрази, но и Турция на Ердоган все повече ще се отдалечава от Европа и от българските турци, а потенциално и от Русия, и все повече между Турция и България ще се издига нова желязна завеса. В същото време разведряването със Запада около руския Крим ще създаде условия или за нов транзит на руски газ през Украйна, или по-вероятно за нов голям „ЮП“ от Севастопол до Варна, с 40% по-кратък от стария и в по-плитки води.
Но всичко това няма да се състои освен през трупа на Борисов и при коренни изменения в сегашната политика на ЕС. На практика в един нов ЕС или пък в коренно нова система на междудържавните отношения в Европа пост-Брюксел.
Още по темата: http://glasove.com/categories/komentari/news/za-iujen-potok-i-razcentrovaniq-ni-geostrategicheski-kompas---
